Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260087
21.01.2022 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4090 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е претенция с правна квалификация
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС от Етажната собственост на сградата в адрес: ****,
представлявана от Е.Ф.срещу „БМК инвест” ООД.
Ищецът твърди, че
ответникът е титуляр на вещно право на ползване за СОС с идентификатор ****,
ведно с 19.14% ид.ч. от общите части на сградата, като имотът се ползвал за
банков офис и върху фасадата били поставени рекламни табели. С решение от
19.06.2018г. на общо събрание на собствениците било взето решение за
монтираните рекламо-информационни табели върху фасадата на сградата да се
заплаща обезщетение в размер на 12 лева на кв.м., съобразно площта, като
обезщетението се плащало от собственика на съответния обект. До ответника била
изпратена покана, получена на 12.11.2018г., но дружеството не платило дължимата
сума. Поради това било образувано заповедното производство и била издадена
заповед за сумата от 2917.85 лева за периода от м. ноември 2020г. Твърди, че
обезщетението е определено съобразно решението на общото събрание, като за
обекта на ответника се установявало ползването на площ от общо 18.704 кв.м. за
реклами или по 224.45 лева на месец. Искът се предявявал срещу ответника като
титуляр на вещното право на ползване върху обекта. След констатирано
разминаване в твърденията, ищецът изменя предявения иск от установителен в
осъдителен за периода от месец ноември 2018г. до м. ноември 2019г. вкл. Иска се
осъждането на ответника да плати сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Възразява, че не е
легитимиран да отговаря по иска, защото не е собственик, а титуляр на вещно
право на ползване. Излага съображения за незаконосъобразност на взетите решения
поради неспазване на срока по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и за тяхната нищожност.
Счита, че става въпрос за ползването на обща вещ, съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС.
Счита, че не дължи сумите и защото съгласно ЗУЕС, сумите за поддръжка и
управление на общите части се събирали от обитателите на обектите. Изтъква, че
ненавременното съобщаване на ответника за взетото решение опорочавало
процедурата по ЗУЕС и попречила на ответника да предприеме действия по
премахването на рекламните пана. Оспорва получаването на поканата, предвид
съдържанието на обратните разписки и изтъкава, че лицето, на което е била
връчена, не е негов служител. Сита, че определянето на размера на обезщетението
е неясен, защото не били взети предвид правата на етажните собственици в общите
части, като не било ясно от кого са направени измерванията. Иска се отхвърляне
на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
От
представения по делото нотариален акт № 14 от 16.06.2015г. се установява, че
ответникът притежава вещно право на собственост върху СОС с идентификатор ****
От
протокол от 19.06.2018г. се установява, че е било проведено общо събрание на ЕС
сградата, в която се намира посочения по-горе обект (разделена на две части-
жилищна и административна), на което е било взето решение
собствениците/ползвателите на обекти, които (или чиито ползватели/наематели) са
монтирали рекламни табели на фасадата на сградата да заплащат месечно
обезщетение за ползването в размер на 12 лева на квадратен метър. Взето е
решение обезщетението да се заплаща от собствениците на обекти, като е
предвиден и ред за разпределение на средствата между двете части на сградата и
е определен представител.
Представено
е и копие на съобщението за изготвянето на протокола от ОС на ЕС и залепването
му, няма наведени възражения за отмяна на решенията, поради което следва да се
приеме, че са се стабилизирани.
Начинът
на ползване и управлението на общите части се определя по решение на Общото
събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право
да използват общите части на сградата по предназначение, но същевременно са
длъжни, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, да не пречат на другите собственици да ползват
общите части. От компетентност на Общото събрание на собствениците е вземането
на решения за отдаване под наем или
за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата, за поставяне на реклами или технически
съоръжения върху сградата, за използване
на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове и други въпроси, свързани с
управлението на общите части- чл. 11, ал. 1, т. 10, букви „б“, „д“,
„и“ и „м“ ЗУЕС. Съгласно чл. 6, ал. 2 и 3, във вр. с ал. 1, т. 8 и
19 ЗУЕС ползвателите и обитателите са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост и да не извършват дейности в общите части на сградата,
включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид.
Фасадата на
сградата несъмнено представлява обща част и ОС е компетентно да вземе решение
по отношение на нейното ползване, както и да определи месечните суми (наемът)
дължим за това. Общото събрание обаче не е компетентно да определя лицата,
които са материалноправно отговорни да платят обезщетение за ползването, нито
сумата, която следва да дължат. Взетите в тази насока решения обективират
единствено волята на общото събрание да предяви претенция за обезщетяване на
ползването и мнението кои лица следва да отговарят за това. Решенията са
необходими предвид разпоредбите на ЗУЕС, относно управлението на общите части и
представителството на ЕС, но сами по себе си не създават права или задължения по
отношение на ползващите собственици, ползватели или обитатели. При оспорване въпросът
за тяхната отговорност подлежи на решаване в исковото производство, съобразно
приложимата материално правна норма- при аналогично приложение на чл. 31 от ЗС за всеки
етажен собственик или чл. 59 ЗЗД за трети лица. В основата стои принципът
на гражданското законодателство за недопускане на неоснователно обогатяване,
който се провежда от законодателя в различните разпоредби съобразно конкретната
фактическа обстановка.
От събраните гасни
доказателствени средства и приетата СТЕ се установява, че на фасадата на
сградата, непосредствено до обекта на ответника, са били поставени рекламни
табели на банката наемател с площ от 18.74 кв.м. По този начин се осъществява
ползване на общи части на сградата, без необходимото разрешение от ОС, но то не
се извършва от ответника или от собственика на имота, а от трето лице. Между
страните не е спорно, че табелите са поставени именно от наемателя и отразяват
(рекламират) осъществяваната от него дейност. В представените документи относно
наемното правоотношение, не се констатират уговорки в тази насока, нито с
предишния, нито с настоящия наемодател. Поставянето не е било уговорено в
договора за наем и не се установява да е направено с разрешение или съгласие на
ответника- като носител на вещно право на ползване или на собственика на имота.
Поради това се доказва, че ползването на общата вещ (част от фасадата) се
осъществява от трето лице, което не е собственик, без правно основание за това.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственикът, в
случая етажните собственици като съвкупност от субекти, лично да ползват или да отдава под наем имота и да реализира
имуществена облага. В този случай от едни и същи факти- ползването без правно
основание от несобственика на собствения недвижим имот на ищеца, произтича
обедняването и обогатяването, изразяващо се в спестяването на разходи за наем
за ползване за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по гр.д. №
5496/2014г. на ВКС, IV г.о./. Тъй като ползването не се
осъществява от ответника, за него не настъпва обогатяване и той не дължи обезщетение
за това.
Изложените
съображения за материалноправната отговорност на ответника не могат да бъдат
споделени. Чл. 56 и чл. 57 ЗС уреждат правата и задълженията на притежателя на
вещно право на ползване, но са неотносими към настоящата претенция. Претендираната
сума е за обезщетение за ползване на фасадата на сградата и не представлява
разноски, свързани с правото на ползване върху самия обект. Тя не може да бъде
определена и като разход за поддръжка и ремонт на общите части, защото решението
е взето и претенцията е предявена единствено за осъществяваното ползване.
Ето защо, след като
по делото не се установява да е нелице ползване осъществяваното от ответника,
или с неговото изричното съгласие, той не дължи обезщетение. С оглед на
изложеното, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1420 лева разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната
собственост на сграда с административен адрес *****, срещу „БМК инвест“ ООД, ЕИК *********, иск за осъждането на „БМК инвест“ ООД да заплати на Етажната собственост на сграда с административен
адрес *****, сумата от 2917.85
лева- обезщетение за
ползване на общи части- част от фасадата на сграда, находяща се в *****, за поставянето на рекламни табели с
площ от 18.7 кв.м. за периода от м. ноември 2018 г. до м. ноември 2019 г.,
ведно със законна лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба– 16.03.2010г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на сграда с административен адрес ******, да заплати на „БМК инвест“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1420.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.