№ 21780
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110128867 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец“ твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за
застраховка имущество „Каско на МПС“, застрахователна полица № **, със срок на
действие 28.07.2019 г. – 27.07.2020 г., е заплатил на застрахования при него собственик
сумата от 859,29 лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв., поради което е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата за сумата от 869,29 лв.
Поддържа, че били причинени вреди на л.а. „БМВ **“ с рег. № ** в резултат на ПТП,
настъпило на 28.01.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Ралевицза“ и ул. „Българска
легия“, вследствие от пропадане на застрахования автомобил в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорен за настъпилото ПТП бил
ответникът Столична община, предвид неизпълнение на законовите му задълженията за
поддържане и ремонт на пътищата и осигуряване на безопасно придвижване по тях.
Ответникът бил канен да плати, но не платил, поради което изпаднал в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на 289,39 лв. за периода 20.02.2021 г.–20.02.2024 г. На
21.02.2-2024 г. ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника, по което било
образувано гр.д. № 10447/2024 г., СРС, 161 с-в. На 10.03.2024 г. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок ответникът
възразил. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 869,29 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението 21.02.2024 г., до окончателното изплащане, и сумата от 289,39 лв., мораторна
лихва върху главницата за периода 20.02.2021 г.–20.02.2024 г. Претендира разноски.
1
Ответникът Столична община оспорва предявените искове. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца за причината за процесното ПТП и механизма на същото. Оспорва да
е налице несигнализирана и необезопасена дупка на посоченото място. Оспорва размера на
настъпилите вреди, като счита, че следвало да бъдат съобразени състоянието и овехтяването
на увредените части. Твърди съпричиняване от страна на застрахованото лице, водач на
МПС, което е претърпяло ПТП, с аргументи, че водачът не се е движил със съобразена
скорост, не е намалил скоростта и не е направил опит да избегне възникналата опасност. Не
оспорва да е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика
на увреденото МПС. Ответникът посочва, че не дължи обезщетение за забава, тъй като не
бил получавал покана за плащане на претендираната главница. Прави възражение за давност
на мораторната лихва. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасено и необозначено пропадане на пътна настилка, вид и размер на
претърпените вреди.
По делото са разпитани свидетелят Г., който сочи, че е претърпял твърдяното ПТП в
гр. София с процесния автомобил л.а. „БМВ **“ с рег. № **, при което ПТП колата
попаднала в дупка. Свидетелят сочи, че е попаднал с автомобила в огромна дупка. Движел
се със скорост около 80 км/ч, при което спукал двете десни гуми, които се пръснали. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, които са конкретни и непротиворечиви. Съгласно
заключението на САТЕ, което съдът кредитира, описаният от свидетеля и посочен в
протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП и установените при огледа щети по
автомобила напълно кореспондират помежду си и е налице причинна връзка между
произшествието и вредите.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил пълно и главно
възражението си за съпричиняване, в частност – че ако водачът се е движел с по-малка
скорост, би избегнал дупката или щетите биха били по-малки.
Съгласно чл. 31 ЗДвП ответникът отговаря за поддръжката на общинските пътища, а
не се спори, че улицата, на която е станал пътният инцидент, е общинска улица.
Неизпълнението на задълженията на служителите на ответната община по поддръжка на
пътя обосновава отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника за щетите, нанесени на увредения
2
собственик.
Собственикът на автомобила е бил застрахован по договор за автомобилна
застраховка имущество „Каско на МПС“, застрахователна полица № **, със срок на
действие 28.07.2019 г.–27.07.2020 г., т.е и към момента на ПТП. Не се спори, че
застрахователната премия по договора и платена, поради което договорът е влязъл в сила –
чл. 351, ал. 3 КЗ.
Покритите рискове са клауза „Пълно каско“, която включва, съгласно представените
общи условия на ищцовото дружество всяко ПТП по см. на ЗДвП, включително повреда на
пътно превозно средство при движение по пътното платно.
От ПТП автомобилът е претърпял щети. Експерти на ищцовото дружество огледали
автомобила и оценили щетите, като е платено обезщетение в размер на 859,29 лв.
Определеното от застрахователя обезщетение като сума е по-малко от сумата, необходима за
ремонт на автомобила по средни пазарни цени според в.л. по САТЕ 1049,56 лв. По тази
начин застрахователят се е суброгирал на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в правата на
увреденото застраховано лице срещу делинквента, т.е. ответника, за сумата от 869,29 лв.,
вкл. 10 лева ликвидационни разноски.
Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, считано от датата на
заявлението 21.02.2024 г., до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва предполага установяване от
ищеца на съществуването на валидно главно парично задължение на ответника; на
настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение – в случая при
условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата,
получена от ответника.
Покана ищецът е отправил до ответника на 10.04.2020 г. – л. 13 от делото, като е дал
седмодневен срок за плащане. За периода 20.02.2021 г.-20.02.2024 г., по реда на чл. 162 ГПК,
с помощта на онлайн калкуратор https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html,
лихвата се определя в размер на 289,39 лв., колкото претендира и ищецът.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. Ищецът е сторил в исковото
дело разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 400 лв. за депозити за САТЕ и свидетел, общо сумата от 525 лв. В
заповедното дело ищецът е сторил разноски от 75 лв. Тези суми следва да му се възстановят.
Надплатената държавна такса в заповедното и исковото дело може да се възстанови
на ищеца от съда, ако подаде молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, против Столична община, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 415
ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 869,29 лева, представляваща главница за платено обезщетение за
щети по л.а. "БМВ **", рег. № **, от попадане в дупка на 28.01.2020 г. в гр. София около
08:30 часа на кръстовището на ул. "Ралевица" и ул. "Българска легия", по щета № **, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата 289,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2021 г. до 20.02.2024
г., което вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 10.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10447/2024 г., СРС, 161 с-в.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 525 лв., разноски, сторени по делото, и
сумата от 75 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 10447/2024 г., СРС, 161 с-в.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4