М О Т
И В И
Към
присъда, постановена по НОХд.№ 659/2016г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият С.С.П. ***, е предаден на съд по обвинение по чл.198, ал.1 НК, за това че: че на 31.08.2016 год. в
с.М., обл. В., е отнел от владението на С.Г.Т. *** паричната сума от
70.00 лева и 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия” със сим карта на „Виваком” на
стойност 15 лева, всичко на обща стойност 85.00лева, негова собственост с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила -
нанасяне на удар с ръка в областта на рамото и два последователни удара с ръка
в областта на устата и шията.
Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на служебния защитник на подсъдимия и на самия подсъдим.
Участващият в делото прокурор поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните
прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа
обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага с оглед данните за личността на подсъдимия и поведението му в процеса,
както и задължителното прилагане на чл.58а НК, да му бъде наложено наказание около
и под средния размер, предвиден в закона, което наказание да изтърпи при строг
режим. Предлага на основание чл.68 ал.1 НК да
бъде приведено в изпълнение
условното общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХд.№ 40/2016г. и
НОХд.№ 383/2016г. – двете по описа на РС – Б.С., от една година лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия с определение от 08.08.2016г., постановено по
ЧНд.№ 449/2016г. на РС – Б.С., в сила от 24.08.2016г.
Служебният защитник на подсъдимия
адв.М.К. изразява становище, че деянието е доказано по безспорен начин и това е
станало благодарение на съдействието на подсъдимия. Предлага с оглед данните за
личността на подсъдимия и поведението му в процеса да му бъде наложено наказание
в минималния размер, както и задължителното прилагане на чл.58а НК.
При предварителното изслушване, подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.С.П. е роден на *** ***. Същият е с постоянен и настоящ адрес:***,
понастоящем в ОЗ – В., българин, с българско гражданство, без образование, не
женен, безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият
е осъждан както следва: 1. Със споразумение №147/16.12.2011 година по
НОХд№477/2011 година на РС-Б.С. за
престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание
„пробация”. Деянието предмет на това наказателно производство е извършено на
28/29.01.2011 година. Определението е влязла в сила на 16.12.2011 година
2. Със споразумение
№112/29.08.2013 година по НОХд№358/2013 година на РС-Б.С. за престъпление по
чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК отново му е наложено
наказание „пробация”. Деянието е извършено за периода 22.02.2013 година до
01.03.2013 година. Определението е влязла в сила на 29.08.2013 година.
3. С Присъда №5 от 08.03.2016 година по
НОХд№40/2016 година на РС-Б.С. е осъден на „една година лишаване от свобода” за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3,т.4,т.5 и т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК, като
на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание е отложено с 3 години изпитателен срок. Деянието
предмет на това наказателно производство е било извършено за периода от
19.10.2014г. до 24.10.2014г. Присъдата е влязла в законна сила на 24.03.2016 година.
4. С определение № 142/28.06.2016г.,
с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство
по НОХд.№ 383/2016г. на РС – Б.С., е осъден за деяние, извършено на
01/02.01.2016г. по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК, като
му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание е отложено с 3 години изпитателен срок. Определението
е влязло в законна сила на 28.06.2016г.
С
определение № 263/08.08.2016г., постановено по ЧНД.№ 449/2016г. на РС - Б.С., в
сила от 24.08.2016г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено едно
общо най – тежко наказание по НОХд№ 40/2016г. и по НОХд.№ 383/2016г., двете по описа на РС-Б.С., в размер на най-тежкото от тях, а именно: „една
година лишаване от свобода”. На
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
за срок от 3/три/ години изпитателен срок.
Подсъдимият
С.С.П. *** и пострадалият - св.С.Г.Т.,***. Свидетелят
Т. отглеждал в дома си крава, която ежедневно сутрин извеждал на паша, а
привечер я прибирал от полето, намиращо се близо до гробищата в с.М..
На 31.08.2016 год. св.Т. извел
кравата си на паша рано сутринта. След това през деня си бил в къщи, а след
обяд отишъл в местното заведение в с.М., намиращо се в центъра на селото. Там
отседнал на маса пред заведението с приятеля си св.Петър Костов И., който също
бил кравар в селото. На съседна маса били подс.П. /с прякор „Чако“/ и
св.Тихомир Ц.Ц.. Около 19.00 часа свидетелят С.Г.Т. тръгнал от заведението, тъй
като трябвало да си прибере кравата от полето. Той вървял по шосето, когато
усетил, че някой върви зад него и го настигнал отзад. Свидетелят се обърнал и
видял, че това е подс.П.. В това време подсъдимият ударил св.Т. с ръка по
лявото рамо без да каже нищо. От удара св.Т. паднал на земята по гръб, след
което подсъдимият нанесъл на пострадалия още два удара с ръка в областта на
устата и на шията. След това подс.П. бръкнал в джобовете на св.Т., където
намерил и взел паричната сума от 70.00 лева и 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокия” със сим карта на „Виваком”. Подсъдимият си тръгнал. Св. С.Г.Т. бил
много изплашен, но станал от земята и продължил към поляната до гробището,
откъдето прибрал кравата си. Привечер св.Т. тръгнал да търси подсъдимия, за да
си иска парите и телефона. Първо той отишъл при свидетеля Данчо Младенов от с.М.,
на когото разказал какво му се е случило, а след това двамата тръгнали вечерта с
автомобила на Младенов да търсят подсъдимия, но не го открили.
На следващия ден свидетелят С.Г.Т.
подал сигнал, чрез кмета на с.М. в РУ – Б.С.. Пострадалият бил закаран във
ФЦСНМП – Б.С., където бил прегледан.
С протокол за доброволно
предаване от 01.09.2016 год. подс.П. е предал на служителите на полицията отнетия от него 1 бр. мобилен
телефон марка Нокиа – черен на цвят със сив панел и обикновен бутони и 1 бр.
СИМ карта на Виваком. С разписка от 01.09.2016
год. тези вещи са върнати на
собственика св.Т..
От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза е видно,
че общата стойност на отнетите вещи е 85 лева, при МРЗ за страната от 420 лева. Стойността
на върнатите вещи е 15 лева.
От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза е видно, че в приложената медицинска
документация на името на С.Т. не са описани травматични увреждания, които могат
да бъдат квалифицирани като телесна повреда. По данни на пострадалия и от
извършителя са били нанесени удари, които в съприкосновение с телесната
повърхност са причинили болка.
Горните фактически положения
се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно - от направените
от подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на фактите така,
както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги
гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
а именно – показанията на свидетелите, и приложените писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение
на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за
правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и
обективни.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал. 1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение, тъй като на 31.08.2016
год. в с.М., обл. В., е отнел от владението на С.Г.Т. *** паричната сума от
70.00 лева и 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия” със сим карта на „Виваком” на
стойност 15 лева, всичко на обща стойност 85.00лева, собственост на Т., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила -
нанасяне на удар с ръка в областта на рамото и два последователни удара с ръка
в областта на устата и шията.
Същият
е прекъснал с действията си
упражняваното от пострадалия до момента на деянието фактическо господство върху
отнетото имущество и е установил свое владение върху него, като за това е
използвана сила. Изпълнителното деяние на разглежданото посегателство, включва
два акта, които са взаимосвързани, осъществени въз основа на едно решение и
насочени към една и съща цел – отнемане на вещите.
Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
За този извод съдът съди, както по действията
на подсъдимия и вземайки предвид показанията на кредитираните по делото
свидетели, така и преценявайки внимателно всички доказателства по делото, които
подкрепят самопризнанието на дееца.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната
собственост и установените правила и норми за нейното опазване, както и ниската
правна култура на дееца и неспазването на установения в държавата правен ред.
При горните съображения съдът с присъдата си
призна подс.П. за виновен в извършване на престъпление против собствеността –
по чл.198, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При
индивидуализиране на наказанието, което следва да определи на подс.П., съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направеното самопризнание,
искреното съжаление за стореното,
тежкото му материално положение – безработен, без средства за препитание, младата
му възраст, ниската стойност на предмета на посегателство – много по-малко от
МРЗ за страната, като част от отнетите вещи са върнати на собственика,
семейното положение-баща на три деца, за които полага грижи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие лошите характеристични
данни и предишните му две осъждания, които са преди датата на настоящето
деяние, както и степента на обществената опасност на деянието, начина и механизма на осъществяване на
престъпното посегателство. Съдът намира, че не е налице основанието на чл.58а,
ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо основание, без привилегия при разглеждане на делото по реда на
чл.371,т.2 НПК. В конкретния случай, съдът счита, че не са налице условията на
чл.55 НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, предвид посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл.54 от НК определи на подс.П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на три години за извършеното от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което е предвидено
наказание ЛС от три до десет години.
Тъй
като в настоящия случай – производството е проведено и е приключило по
съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371
т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, поради
което съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав на подсъдимия наказание
лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ДВЕ ГОДИНИ за престъплението по чл.198, ал.1 от НК. При преценка на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, съдът прие, че същото следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия, с
оглед предишните му осъждания – по НОХд№ 40/2016г. и НОХд.№ 383/2016г., двете по описа на РС-Б.С., което препятства приложението на чл.66 ал.1 НК. На основание
чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, предвид посочените му осъждане.
Така наложеното на подсъдимия
наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и дееца, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и
на генерална превенция на закона.
Тъй като
подсъдимият е извършил настоящето деяние /на 31.08.2016 год./ в 3 годишния
изпитателния срок на наложените му условни наказания с присъди по НОХд.№
40/2016г. и НОХд.№ 383/2016г., влезли в сила съответно на 24.03.2016 г. и на
28.06.2016г., които наказания са групирани и му е наложено условно общо
най-тежко наказание от една година лишаване от свобода с определение №
263/08.08.2016г., постановено по ЧНД.№ 449/2016г. на РС – Б.С., в сила от 24.08.2016г.,
то съдът на основание чл.68 ал.1 НК приведе в изпълнение това наказание, което
следва да се изтърпи отделно и при първоначален режим “строг” в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Предвид изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът с присъдата си осъди подс.П. да заплати по сметка на
ОД на МВР В. направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи
в размер на 110,00лв.
При горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: