Определение по дело №1545/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 471
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20197040701545
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 471

 

                                                    12.03.2020 г.,  гр. Бургас

Административен съд Бургас                                                          ХХІІІ  състав

На дванадесети март                                            две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                                            

                                                                                       Председател: Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдията Русева

адм. дело № 1545/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е било образувано по искова молба на К.К.Н. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която ищецът е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му в периода 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. вследствие незаконосъобразни действия и/или бездействия на органи и длъжностни лица от администрацията на ответника, нарушили човешките му права поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в Затвора – Бургас.

             Делото е приключило с влязло в сила Определение № 2357, постановено в открито с.з. на 28.10.2019 г., с което на осн.чл.232 ГПК вр.чл.144 АПК и поради оттегляне на иска от страна на ищеца, съдът е прекратил производството по делото. Прекратителното определение на съда е влязло в законна сила на 12.11.2019 г.

             На 20.02.2020 г. ответникът по иска, чрез представляващия го юрисконсулт Ч., е поискал допълване на постановеното по делото Определение № 2357/28.10.2019 г., като в полза на ГД „ИН“ – София се присъдят разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбите на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, чл. 286, ал.2 ЗИНЗС вр.чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 АПК. В молбата за допълване на определението в частта за разноските е посочено, че същите са били своевременно поискани с отговора на исковата молба, депозиран на 21.08.2019 г.

            Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К., е депозирал на осн.чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК отговор по молбата за допълване на определението в частта за разноските, в който е изложил становище за недопустимост на така направеното искане, предвид на това, че преклузивният срок за отправяне на същото отдавна е изтекъл, респ. за неговата неоснователност.

             Съдът намира искането за присъждане на разноски на ответника, чрез допълване на постановеното по делото  Определение № 2357 от открито с.з. на 28.10.2019 г., за недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, субсидиарно приложима предвид препращащата норма на чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

             В случая постановеното прекратително Определение № 2357 от открито с.з. на 28.10.2019 г., чието допълване се иска, е било обжалваемо с частна жалба в едноседмичен срок от постановяването му за ищеца и в едноседмичен срок от съобщаването му за ответника, който не се е представлявал в с.з. на 28.10.2019 г. Поради това, че не е било обжалвано, същото е влязло в законна сила на 12.11.2019 г. Следователно, ответникът е следвало да поиска неговото допълване чрез присъждане на разноски най-късно в срока за обжалване на това определение, т.е. най-късно до 11.11.2019 г., доколкото съобщението за постановеното определение му е било връчено на 04.11.2019 г. /л.77 от делото/. Като не е сторил това в преклузивния срок, ответникът е пропуснал възможността да реализира правото си по чл. 248, ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК. Искането е направено извън преклузивния срок, посочен в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, което води до извод за недопустимост на същото.

              Ето защо, молбата за допълване на постановеното по делото  Определение № 2357 от открито с.з. на 28.10.2019 г., като на ответника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без разглеждане.

           Мотивиран от горното, Административен съд Бургас

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за допълване на постановеното по делото  Определение № 2357 от открито с.з. на 28.10.2019 г., като на ответника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                                                  СЪДИЯ:

 

                                                                                                   /Галя Русева/