РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Враца, 7.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
шести състав, в публично заседание на 14.02.2019г. /четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Даниела
Монова и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от
съдия Коцева исково адм. дело №50 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с
чл.1 ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба от „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * М.Х.Е. против
Национална Агенция за приходите гр.София с цена на иска 1650.00 /хиляда
шестстотин и петдесет лева/, представляваща
стойността на заплатени адвокатски хонорари без ДДС, която сума
представлява обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в сила решение НП №133339-0140389/15.01.2015
г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново. Претендира
се и законната лихва, считано от 25.01.2016 г. до окончателното изплащане на главницата,
както и направените в настоящото производство разноски. В исковата молба се
излагат подробни съображения във връзка с предявения иск.
В с.з.ищецът се
представлява от *.Б.Т., която подържа исковата молба, така както е предявена. Моли
за решение, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски в
настоящото производство, съгласно представен по делото списък. Съображения за
това са изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът НАП
- София, чрез процесуалния си представител в с.з. * В.А. оспорва изцяло
исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Поддържа изложените от
него съображения в представен по делото писмен отговор. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Съображения за това са изложени и в представена
по делото писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на исковата
претенция.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Изискани са и
приложени към настоящото производство НАХД №773/2015 г. по описа на РС – Враца,
ведно с КАНД №600/2015 г. на АдмС – Монтана, КАНД № 500/2015г. на АдмС-Враца,
КАНД № 269/2015г. на АдмС-Враца, НАХД №233/2015г. на РС-Враца, предмет на
разглеждане по които е било Наказателно постановление
№133339-0140389/15.01.2015г. на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново.
С издадено НП
№133339-0140389/15.01.2015 г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Велико Търново на основание чл.180, ал.3 ЗДДС на „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * М.Х.Е. е била наложена имуществена санкция в размер на 4 144.83
лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. НП е обжалвано по съдебен ред, за което е било
образувано НАХД № 233/2015г. на Районен съд Враца. С постановеното по делото Решение
№155/23.04.2015г. така оспореното НП е потвърдено. В рамките на касационното
производство по КАНД №269/2015г. на АдмС-Враца с Решение №254/9.07.2015г. горепосоченото
решение на РС-Враца е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. По КАНД № 269/2015г. е налице представен договор за правна
защита и съдействие №15/05.06.2015г. с предмет осъществяване на процесуално
представителство по КАНД №269/2015г. на АдмС-Враца с договорено възнаграждение
в размер на 550 лева без ДДС и 660 лева с ДДС, като в договора е отразено
плащане по банков път. В рамките на касационното производство по АНД
№269/2015г. на АдмС-Враца е издадена фактура №196/05.06.2015г. на Адвокатско
дружество П. и Т. и договорената сума е заплатена по банков път на 23.06.2015г.
При повторното
разглеждане на делото е било образувано НАХД №773/2015г. на РС-Враца, като с
постановеното по него Решение №335/18.09.2015г. горепосоченото НП е отменено. В
рамките на повторното разглеждане на делото по НАХД №773/2015г. на РС- Враца е
представен договор за правна защита и съдействие №18/31.08.2015г. с предмет
процесуално представителство по НАХД № 773/2015г. на Районен съд Враца с
договорено възнаграждение в размер на 550 лева без ДДС и 660 лева с ДДС, като в
договора е отразено плащане по банков път. В рамките на повторното разглеждане
на делото по НАХД №773/2015г. на Районен съд
Враца е издадена фактура №199/31.08.2015г. на Адвокатско дружество П. и Т.
и договорената сума е заплатена по банков път на 9.09.2015г.
Постановеното
решение на РС-Враца по НАХД №773/2015г., с което НП е било отменено е
оставено в сила с Решение №43/25.01.2016г.,
постановено по КАНД №600/2015г. на АдмС-Монтана. В рамките на касационното
производство по КАНД №600/2015г. на АдмС-Монтана е представен договор за правна
защита и съдействие №8/11.06.2016г. с предмет процесуално представителство по
КАНД № 600/2015г. на АдмС-Монтана с
договорено възнаграждение в размер на 550 лева без ДДС и 660 лева с ДДС, като в
договора е отразено плащане по банков път. В рамките на касационното
производство по КАНД №600/2015г. на АдмС-Монтана за така договорената сума е
издадена фактура №214/11.01.2016г. на Адвокатско дружество П. и Т. и същата е
заплатена по банков път на 28.01.2016г.
Тоест от
представените в настоящото производство дела, както и доказателствата към
исковата молба е видно, че за всеки един етап от горепосочените производства по
оспорване на НП е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 550
лева без ДДС и 660 лева с ДДС. Същите са били заплатени по банков път, видно от
представените по делото фактури и
банкови извлечения.
При така
установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът
прави следните правни изводи:
Съдът приема,
че предявеният иск за вреди е процесуално допустим. Същият е предявен срещу
надлежен ответник по см. на чл.205 АПК и
от дружество с активна процесуалноправна легитимация, срещу което е
издадено наказателно постановление от длъжностни лица на ответника, което е
отменено с Решение № 335/18.09.2015г. на Районен съд Враца, постановено по НАХД №773/2015г. по описа на съда, оставено в сила с Решение №
43/25.01.2016г., постановено по КАНД №600/2015г. на АдмС-Монтана и
влязло в законна сила на 25.01.2016г., при което са налице
предпоставките на чл.204, ал.1 АПК, обосноваващи допустимост на предявения иск.
Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите
лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. АПК, към който препраща
и чл.1, ал.2 ЗОДОВ. В случая безспорно е
налице отменено НП №133339-0140389/15.01.2015г.
на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново, отменено с
Решение №335/18.09.2015г.
на Районен съд Враца, постановено по АНД
№773/2015г. по описа на съда,
оставено в сила с Решение №
43/25.01.2016г., постановено по КАНД №600/2015г. на АдмС-Монтана и
влязло в законна сила на 25.01.2016г. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а
именно-отменен акт. Съдът намира, че е доказано наличието и на
останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно наличие на претърпени
имуществени вреди и причинна връзка между отменения акт-наказателно
постановление и претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по
оспорване на НП. В съдебната практика с
ТР № 1/2017г. на Върховния административен съд ОСС на I и II колегии по
т.д. №2/2016г. се прие, че изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалване и отмяна на НП, представляват вреди, които се
намират в пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от
издадено и отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, които
подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Именно в производството, приключило с отмяна
на НП, ищецът твърди, че е направил разноски за адвокатска защита. Следователно
същият е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски
хонорар за процесуално представителство по делата, образувани във връзка с
издаденото НП. Платеният от ищеца адвокатски хонорар в производството по отмяна
на НП представлява имуществена вреда за него, доколкото установената парична
сума е излязла от патримониума му, вследствие на което имущественото му
състояние е намалено. Следователно налице е и втората изискуема предпоставка -
вреда, в случая имуществена. Съдът намира, че установената имуществена вреда е
в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Именно издаденото НП, което
наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на
адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при
съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати адвокатско
възнаграждение за това. От представените договори за правна защита и съдействие
във въззивното и касационното производство, както и съответните фактури и
банкови извлечения се установява по категоричен и безпротиворечив начин, че
ищецът е заплатил адвокатски хонорар, а именно по 550 лева без ДДС и по 660 лева с ДДС в КАНД
№269/2015г. на АдмС-Враца, НАХД №773/2015г. на РС-Враца и КАНД
№ 600/2015г. на АдмС-Монтана. В конкретния случай се
претендира адвокатски хонорар в тези производства в размер на по 550 лева без
ДДС или обща сума в размер на 1650/хиляда шестстотин и петдесет/ лева без ДДС,
като от представените по делото доказателства е видно, че същият е начислен и
изплатен по банков път. Следователно предявеният иск се явява основателен
относно претендираните имуществени вреди вследствие заплатени разноски за
адвокатска защита във въззивното и касационно производство по обжалване на НП и
ответникът дължи репарирането им.
Възражението на
ответника, че исковата претенция е значително завишена поради прекомерност на
възнаграждението за адвокат за всяка от инстанциите е неоснователно. За да е
налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се
установи условието визирано в чл.78, ал.5 ГПК, а именно: прекомерност на
изплатения размер спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване
само в случай, че неговият размер несъответства на правната и фактическа
сложност на делото. В мотивите на постановеното ТР №1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т.д. №2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да
го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, е една от възможностите на страната,
в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да
бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената норма от
закона. Относно посочения договорен и заплатен адвокатски
размер, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.8, ал.1,т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата
от 550 лв. е малко над минималния размер за подобни дела, но в никакъв случай
не е прекомерен. В конкретния случай, изчислен съгласно правилото на чл.8,
ал.1,т.1 от Наредбата минималния хонорар за една инстанция е 520,14лева.
Договорния между страните и реално платен от ищеца хонорар за всяка една от
инстанциите без ДДС е 550 лева, като тази сума незначително превишава минимума
по Наредба №1/2004г. Претендирания в настоящото производство адвокатски
хонорар за всяка една от инстанциите не е прекомерен и се явява съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, обоснован и справедлив, поради което и заплатената сума за адвокатски хонорар в производствата по оспорване на НП следва да
бъде възстановена на ищеца в цялост, още повече че същата се претендира без
ДДС.
Неоснователно е и възражението на ответника, че претендираните от ищеца
вреди са причинени по изключителна негова вина. Такъв извод не може да се
изведе от наличните доказателства по приложените по делото дела. За настоящото
производство единствения релевантен факт за присъждане на обезщетението е признаването и отмяната на наказ.постановление, като
незаконосъобразно, като са без значение мотивите на съда за неговата отмяна.
С исковата молба е направено и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
влизане на съдебното решение, с което е отменено издаденото наказателно
постановление, а именно от 25.01.2016 г. Съдът намира, че следва да се присъди и законната лихва върху
претендираната сума, но не от датата на влизане на решението в сила, в каквато
насока се прави искане, а от датата на предявяване на исковата молба – 16.01.2019г.
Законната лихва върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение е дължима от
датата на предявяване на иска. В този смисъл са решения на ВАС №13065/29.10.2018г. по АД
№8399/2017г., №12894/24.10.2018г. по АД №8483/2017г.;
№ 12372/15.10.2018г. по АД № 8472/2017г. и други/. В тази насока възражението
на ответника за неприсъждане и недължимост на законната лихва върху
претендираното обезщетение е неоснователно. В действителност е налице и
практика на ВАС в обратен смисъл, но основното становище на ВАС в цитираните по
горе решения е за дължимост на законната лихва и то от датата на предявяване на
исковата молба.
Ищецът е
направил и искане за присъждане на направените в настоящото производство
разноски, като искането е подържано и в с.з. По отношение на претендираните в
настоящото производство разноски, съгласно представен списък същите са в общ
размер на 375 лв. от които 25.00 лева
заплатена държавна такса, 350.00 лв. по договор за правна защита и съдействие №
3/04.02.2019г. от 06.08.2018 г. като ответната страна не направила своевременно
възражение за неговата прекомерност. Така договорения и заплатен адвокатски
хонорар в настоящото производство не е прекомерен, поради което следва да се
присъди в неговата цялост, както и заплатената държавна такса по делото.
При този изход
на делото и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, която норма е специална
по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство,
както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, като на ответника не следва да бъдат присъдени
разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Агенция за
приходите гр.София да заплати на „Е.В.“
ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * М.Х.Е. сума в размер на 1650 /хиляда шестстотин и
петдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /адвокатски
хонорар/ от отменено НП №133339-0140389/15.01.2015г. на Директор на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново с влязло в сила решение на 25.01.2016г.,
както и законната лихва, считано от 16.01.2019г./датата на предявяване на
исковата молба/ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите гр.София
да заплати на „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * М.Х.Е. деловодни
разноски по делото в размер на 375.00/ триста седемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: