№ 397
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241100601791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 01.11.2023г. по НЧХД № 1767/21г., CPC, НО, 109 с -в е признал
подсъдимата П. В. П. за виновна в това, че в периода 05.11.2020 г. до 23.11.2020 г. е
нарушила определение № 260238/18.09.2020 г. по ГД 81/2020 г. на PC - Търговище, като е
продължила да отглежда децата - А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в гр. София и не ги е предала на
бащата, въпреки че съгласно посоченото определение е било определено като привременна
мярка родителските права да се упражняват от Д. А. И. - престъпление по чл. 182, ал. 2 от
НК, като на осн. чл. 305, ал. 5 от НПК, във вр. чл. 78А от НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на сумата от 1000
/хиляда/ лв.
С присъдата съдът е признал подсъдимата П. В. П., за невиновна за това че: В
периода 18.09.2020г. до 04.11.2020 г. е нарушила определение № 260238/18.09.2020 г. по ГД
81/2020 г. на PC - Търговище, като е продължила да отглежда децата - А. Д.ов А. и Я.Д. А.а
в гр. София и не ги е предала на бащата, въпреки че съгласно посоченото определение е
било определено като привременна мярка родителските права да се упражняват от Д. А. И.,
поради което и на основание чл. 304 НПК и е оправдана по това обвинение за
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Съдът е признал подсъдимата П. В. П., със за невиновна за това че: В периода
20.08.2020г. до 15.09.2020г. в нарушение на протоколно определение № 625/28.05.2020 г. по
ГД № 81/2020 г. на PC-Търговище е държала и отглеждала децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в
дома на родителите си - с. Дралфа, въпреки че съгласно това определение съдът е определил
като привременна мярка местоживеенето на децата да бъде в гр. Търговище, на ул. ****,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по това обвинение за престъпление
по чл. 182, ал. 2 НК.
С присъдата съдът е признал подсъдимата П. В. П., със за невиновна за това, че: в
периода 15.09.2020г. до 18.09.2020г. в нарушение на протоколно определение №
625/28.05.2020 г. по ГД № 81/2020 г. на PC-Търговище е държала и отглеждала децата А.
1
Д.ов А. и Я.Д. А.а в гр. София, въпреки че съгласно това определение съдът е определил
като привременна мярка местоживеенето на децата да бъде в гр. Търговище, на ул. ****,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по това обвинение за престъпление
по чл. 182, ал. НК.
С присъдата съдът е признал П. В. П. за невиновна за извършване на престъплението
по чл. 182, ал. 2 НК при условията на продължавано престъпление с квалификация „във вр.
чл. 26 от НК“ и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по тази квалификация.
Срещу първоинстанционната присъда в нейната осъдителна част е постъпила жалба
от упълномощения защитник на подсъдимата П. П.- адв. А., в които се излагат
съображения за неправилност на първоинстанционния акт, като се отправя искане присъдата
да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата, в нейната оправдателна част е постъпила жалба от упълномощения
повереник на частния тъжител Д. И.-адв. М.,с която се иска отмяната на постановената
присъда в нейната оправдателна част и осъждането на подсъдимата изцяло по внесеното
обвинение спрямо нея.
В разпоредително заседание на 08.04.2024г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощения защитник
на подс. П. П.-адв. А. моли да се отмени осъдителната първоинстанционна присъда в частта,
в която СРС признава подсъдимата за виновна в така повдигнатото обвинение, а именно по
чл.182, ал.2 НК, за периода от 05.11.2020г. до 23.112020г. като немотивирана и
незаконосъобразна и да се признае подзащитната му за невиновна по повдигнатото й
обвинение.Излагат се подробни съображения в тази насока.Прави се искане за присъждане
на разноски.
Упълномощения повереник на частния тъжител Д. И.-адв. М., моли въззивният съд
да постанови решение , с което да измени първоинстанционната присъда като признае
подсъдимата за виновна относно периода от 05.10.2020г.- 04.11.2020г.. В тази връзка са
изложени подробни съображения.Прави се искане присъдата в другите оправдателни
диспозитиви, както и в осъдителната част да бъде потвърдена като правилна и
справедлива.Прави се искане за присъждане на разноски.
Подсъдимата П. П. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в
даденото и от съда право на последна дума моли да бъде призната за невиновна и да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд в оправдателните му диспозитиви.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените обстоятелства в депозираните въззивни жалби, както и доводите на
страните изразени в хода на съдебните прения и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица,
отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетите от първостепенния съд факти и не
счита за нужно същите да бъдат преповтаряни отново. При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени
доказателства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите по делото:
В.Б., Й.Л., С. И., М.К., Н. П. и Д.П., разпечатка от кореспонденция по електронна поща,
2
съдебни книжа и актове, удостоверения от учебни заведения, свидетелство за съдимост,
документи за образованието на подсъдимата, участието и като доброволец, нейна
характеристика, както и другите материали, съдържащи се в делото, приети на основание
чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
От приобщената писмена доказателствена съвкупност се установи с категоричност,
че подсъдимата и частният тъжител имат общи деца А. Д.ов А. и Я.Д. А.а.
Подсъдимата П. В. П. е родена в гр. Пловдив, с постоянен адрес гр. София, ул. **** и
настоящ адрес - гр. София, ул. ****. Тя е българка, българска гражданка, неосъждана,
неомъжена, с висше образование, трудово ангажирана, с ЕГН **********.
През инкриминирания с частната тъжба период 20.08.2020 г. -23.11.2020 г.
частният тъжител Д. А. И. и подсъдимата П. В. П. били страни във висящо гражданско дело
за упражняване на родителски права над децата им, а именно ГД № 81/2020 г. на PC -
Търговище.
С определение № 625/28.05.2020 г. по ГД № 81/2020 г. на РС- Търговище било
постановено като привременна мярка родителските права да се упражняват от майката П. В.
П. и местоживеенето на децата да бъде при майката, като бил посочен нейният адрес към
момента на постановяване на определението, а именно гр. Търговище, на ул. ****. На този
адрес се намирало собственото жилище на частния тъжител Д. А. И..
Поради волята на частния тъжител и подсъдимата да се разделят, както и по
настояването на частния тъжител подсъдимата да напусне неговото жилище, на 20.08.2020г.
П. П. напуснала дома на Д. И. и завела децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в с. Дралфа на гости на
нейната майка - св . Н. П. и живеещият с нея свидетел Д.П.. Д. И. бил уведомен за
промененото местонахождение на децата си и след преустановяването на ограниченията,
въведени по отношение на него със заповед от 15.01.2021 г., постановена по реда на Закона
за защита от домашно насилие, той посетил децата си в с. Дралфа и безпрепятствено
осъществил контакт с тях. За периода 04.09.2020 г. до 06.09.2020 г. Д. И. взел от с. Дралфа
децата при себе си. През периода 20.08.2020 г. до 15.09.2020 г. децата останали в с. Дралфа.
На 15.09.2020 г. П. П. завела децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в гр. София и в периода
15.09.2020 г. до 18.09.2020 г. отглеждала децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в гр. София, на адрес
ул. ****. Причините за преместването били свързани с желанието на П. П. да се развива по
отношение на образованието и кариерата си, да запише децата на различни извънкласни
занимания, отдавна породилото се у нея предпочитание да живее именно в град София,
както и взаимното им решение с частния тъжител да преустановят съвместното си живеене
в дома на Д. И.. А. Д.ов А. бил записан като редовен ученик в 18 СУ „Уилям Глад стон“, а
Я.Д. А.а била записана в Първа група в ДГ № 1 в гр. София. За тези обстоятелства и новия
адрес на децата П. П. уведомила Д. И. чрез водена между тях кореспонденция по електронна
поща.
С определение № 260238/18.09.2020 г. по ГД 81/2020 г. на PC - Търговище било
изменено протоколно определение № 625/28.05.2020 г. по ГД № 81/2020 г. на PC-
Търговище, като било определено като привременна мярка родителските права да се
упражняват от Д. А. И., а по отношение на местоживеенето на децата е бил потвърден
определеният адрес в гр. Търговище, на ул. ****.
Препис от определението, адресиран до П. П., бил връчен на пълномощника й
адвокат В. В. на 09.10.2020 г., видно от приложената на л. 144 разписка.
На 06.10.2020 г. П. П. подала лично до районен съд Търговище молба за изменение
на привременните мерки, с която уведомявала съда за променения адрес на децата, в кои
училище и детска градина са записани. Сезирала съда с искане „местоживеенето им да бъде
определено отново при мен, тук, в град София на...“. От съдържанието на молбата не се
установява към момента на подаването и подсъдимата да е била запозната с определение №
260238/18.09.2020 г. по ГД 81/2020 г. на PC - Търговище, което следва от обстоятелството,
че тя не е споменала за него в молбата си, както и от използваната формулировка
местоживеенето на децата да бъде определено отново при нея на новия адрес, което е
3
индиция за липсата на знание за произнасяне на съда в различна насока.
На 05.11.2020 г. подсъдимата П. П., нейната майка - свидетелката Н. П., частния
тъжител Д. И. и неговият процесуален представител — свидетелката В.Б. се срещнали в
град София по повод дело по реда на ЗЗДН. В този момент частният тъжител не коментирал
с подсъдимата постановеното определение № 260238/18.09.2020 г. по ГД 81/2020 г. на PC -
Търговище. В разговор между свидетелката В.Б. и частния тъжител станало дума, че децата
им посещават едни и същи училище и детска градина. Спонтанно решили да отидат до
детска градина № 1 в гр. София, за да види Д. И. дъщеря си Я.Д. А.а. Там срещнали П. П.,
придружавана от адвокат В.. Частният тъжител показал на П. П. определението за
изменение на привременните мерки, с което родителските права били възложени на него. П.
П. заявила, че за пръв път вижда тези документи. Последвал спор между страните и
процесуалните им представители дали частният тъжител може да вземе децата въз основа на
постановения съдебен акт без изпълнително производство. Разговорът бил изключително
емоционален. Двамата родители посетили сграда на МВР, където написали сведения за
случилото се. П. П. категорично отказала да даде на Д. И. децата си. Д. И. си тръгнал, а до
края на инкриминирания период -23.11.2020 г. децата останали при подсъдимата П. П..
Безспорно установени са и обтегнатите взаимотношения между частният тъжител и
подсъдимата по повод упражняването на режима за лични отношения спрямо малолетните
им деца. Влошените отношения между родителите на Д. И. и Я.Д. А.а се констатират и от
приложените жалби и сигнали до прокуратурата, районните управления на МВР, ЧСИ и
ДСИ по време на инкриминирания времеви период, чрез които подсъдимита е търсила
съдействие, за поведението на частният тъжител спрямо нея и децата й.
С безспорност в настоящото производство се констатира, че на инкриминираните
дати от 05.11.2020г.-23.11.2020г. подс. П. П. не е осъществявала необходимите действия по
предаване на децата на техния баща, като по този начин не е изпълнила постановения
режим на виждане и е нарушила определение № 260238/18.09.2020 г. по ГД 81/2020 г. на PC
- Търговище за изменение на протоколно определение № 625/28.05.2020 г. по ГД № 81/2020
г. на РС- Търговище, като е продължила да отглежда децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в гр.
София и не ги е предала на бащата, въпреки че съгласно посоченото определение е било
определено като привременна мярка родителските права да се упражняват от Д. А. И., а по
отношение на местоживеенето на децата е бил потвърден определеният адрес в гр.
Търговище, на ул. ****.За това обстоятелство въззивният съд изгради своите изводи въз
основа на събраните гласни доказателствени средства.
Фактически, нито една от страните, вкл. подс. П., не оспорва, че определението на
гражданския съд е влязло в законна сила и не е било изпълнено.Напротив същата в
обясненията си сочи, че на много по късен етап от неговото постановяване тя е узнала за
него.
Настоящата инстанция се присъединява към преценката на районния състав да
кредитира изложената информация на св. В.Б.. Отчитайки липсата на заинтересованост от
страна на свидетелката, както и припокриването на изложените от М.К. обстоятелства с
наличната доказателствена съвкупност, въззивният съд кредитира твърденията й относно
това, че тя е присъствала на срещата между страните пред детската градина и е възприела
твърденията на подс. П., че не знае за соченото определение, както и че тя е узнала за него
при срещата им на 05.11.2020г.
Въззивният съд възприе твърденията на посочените свидетели св. Й.Л., С. И. и Н. П.
и оцени същите като кореспондиращи си по между си и последователни досежно
обстоятелството за узнаването на подс. П. за соченото определение. Тук следва да бъде
отбелязано, че настоящата инстанция се солидаризира с изложеното от първоинстанционния
съд, че видно от приложената по делото разписка от РС-Търговище е установено, че тя е
била връчена не на подсъдимата лично, а на пълномощника й адв. В., което от своя страна
води до извода, че това прави връчването й редовно по правилата на ГПК, но не би могло да
доведе до знанието на подсъдимата в наказателното производство.
Правилно първоинстанционният съд е установил, че от съдържанието на подадената
от подс. П. молба съдът да измени привременните мерки като определи местоживеенето на
децата отново при нея, но на новия и адрес, също не се доказва знанието и за определението
4
за изменение на привременните мерки от 18.09.2020г.
По отношение на приобщените писмени доказателства, коментирани в настоящият
съдебен акт, съдът намира, че същите са в синхрон с обстоятелствата, установени от
гласните доказателствени средства и допринасят за изясняване на фактическата обстановка
относима към предмета на делото. Въз основа на приобщената съдебна документация
настоящия съдебен състав констатира относимия режим на виждане между частния тъжител
и неговите деца, както и обтегнатите отношения между двамата родители.
По отношение на съдебното минало на подсъдимата, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост.
При така установената и напълно приета от въззивния съд фактическа обстановка,
правилни и напълно обосновани от правна страна се явяват правните изводи на
първоинстанционния съд, според които подсъдимата П. не е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, а
именно, че на на 20.08.2020 г. е завела децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в с. Дралфа и в периода
20.08.2020 г. до 15.09.2020 г. в нарушение на протокол но определение № 625/28.05.2020 г.
по ГД № 81/2020 г. на PC-Търговище е държала и отглеждала децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в
дома на родителите си - с. Дралфа, въпреки че съгласно това определение съдът е определил
като привременна мярка местоживеенето на децата да бъде в гр. Търговище, на ул. **** ,
както и на 15.09.2020 г. е завела децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в гр. София и в периода
15.09.2020 г. до 18.09.2020 г. в нарушение на протоколно определение № 625/28.05.2020 г.
по ГД № 81/2020 г. на PC-Търговище е държала и отглеждала децата А. Д.ов А. и Я.Д. А.а в
гр. София, въпреки че съгласно това определение съдът е определил като привременна
мярка местоживеенето на децата да бъде в гр. Търговище, на ул. **** .
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните
в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания. В този смисъл
първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната
присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното деяние от кои от гласни и
писмени доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е
кредитирал съответните доказателствени източници. Следва да бъде отбелязано, че през
инкриминираните периоди частният тъжител е бил уведомен за местонахождението на
децата и не е била препятствана възможността му да осъществява лични контакти с тях.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че в периода
18.09.2020 г. до 23.11.2020г. подс. П. е нарушила определение № 260238/18.09.2020 г. по ГД
81/2020 г. на PC - Търговище за изменение на протоколно определение № 625/28.05.2020 г.
по ГД № 81/2020 г. на РС-Търговище, като е продължила да отглежда децата А. Д.ов А. и
Я.Д. А.а в гр. София и не ги е предала на бащата, въпреки че съгласно посоченото
определение е било определено като привременна мярка родителските права да се
упражняват от Д. А. И., а по отношение на местоживеенето на децата е бил потвърден
определеният адрес в гр. Търговище, на ул. **** - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като
от субективна страна тя е извършила деянието при наличие на пряк умисъл, при който тя е
съзнавала тези елементи от фактическия състав на престъплението и е съзнавала
обществената му опасност, едва към 05.11.2020 г. -23.11.2020г.Ето защо и правилно за този
период подс. П. е призната за виновна и е оправдана за обвинението в периода от
18.09.2020г. до 04.11.2020г.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи и отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивните
жалби, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Жалбоподателят е оспорвал постановената присъда в осъдителната й част с
твърдения, че събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд е неправилно
анализиран, като необосновано са кредитирани едни доказателства за сметка на други от
същия вид.Изтъква се, че подсъдимата е узнала за протоколно определение №
260238/18.09.2020г. по гр. Дело № 81/2020г. на 05.10.2020г. В тази връзка се твърди, че
обжалваната присъда е постановена при неправилно приложение на материалния и
5
процесуален закон.
Въззивният съд намира така направеното възражение за неоснователно. При
осъществената цялостна проверка на всички относими доказателства съдът не откри
противоречия между тях, като счита, че всички доказателства са правилно анализирани от
контролирания съд.Тук следва да се обърне внимание, че от подадената от подсъдимата
молба с вх. № 261572/06.10.2020г. до Районен съд-Търговище, с която е поискала промяна
на привременните мерки, тя не е знаела и не е била запозната за съществуването на
определение № 260238/18.09.2020г. по гр. Дело № 81/2020г. на 05.10.2020г. Това се доказва
и от съдържанието на самата молба, в която е изложено, че уведомява съда за променения
адрес на децата, в кои училище и детска градина са записани.Тук следва да бъде обърнато
внимание, че подс. П. добросъвестно е искала да уведоми съда за смяната на адреса на
децата /който е бил определен с протоколно определение № 625/28.05.2020г. по ГД №
81/2020г./, тъй като тя е била изгонена от частният тъжител от обитаваното от нея й децата и
жилище, още повече, че дори и при това обстоятелство тя не е спирала той да се вижда с
децата си, знаел е къде се намират /с. Дралфа и гр.София/ и същият ги е взимал при себе си.
Без уважение следва да бъде оставено и възражението на защитата, че подсъдимата
не е осъществила елементите от състава на визираното престъпление както от обективна,
така и от субективна страна, а именно за периода от 05.11.2020г.-23.11.2023г.
С оглед съставомерността на никриминираното деяние и предвид направеното
възражение от защитата, въззивният съд отбелязва, че нормата на чл. 182, ал. 2 от НК
изисква наличието на специален субект или сродник на детето, която материална
предпоставка в процесният случай е налице. Съгласно приложените доказателства
подсъдимата П. е майка на А. Д.ов А. и Я.Д. А.а.
От обективна страна по делото безспорно се установи наличие на влязло в сила
съдебно определение, с което са уредени въпросите, свързани с упражняването на
родителските права по отношение на общите деца на частния тъжител и подсъдимата. По
силата на това определение било определено като привременна мярка родителските права да
се упражняват от Д. А. И., а по отношение на местоживеенето на децата е бил потвърден
определеният адрес в гр. Търговище, на ул. ****.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да бъде осъществено чрез предвидените
в закона форми - неизпълнение или осуетяване по какъвто и да е начин на влязлото в сила
съдебно решение. В настоящият случай изпълнителното деяние е осъществено чрез
неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Неизпълнението се състои в непредаване на
децата на правоимащия да осъществява лични контакти, като изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие.
От субективна страна престъплението е осъществено под форма на вина пряк
умисъл. Налице са интелектуалният и волеви момент, като подсъдимата съвсем ясно е
съзнавала, че дължи изпълнение на съдебното определение от момента на узнаването за
него, регламентиращо режима на лични контакти между бащата и децета, както и че като
страна по това определение е обвързана със силата на пресъдено нещо да го изпълнява, но
умишлено не го е изпълнила за инкриминирания период от 05.11.2020г.-23.112020г. По този
начин, подсъдимата П. с бездействието си е демонстрирала незачитане не само на правата
на частния тъжител, но и на установения в страната правов ред.
Съпоставени по между си всички по еднопосочен начин констатират, че подсъдимата
не е изпълнила установения режим на виждане между децата й и частния тъжител.
Относно индивидуализацията на наказанието.
За осъществения състав на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК се предвижда
наказание пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с
лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е отчел наличието
на материално-правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1, б. "а", пр. 2 от
НК за освобождаването на подсъдимата П. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, като няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
подсъдимата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност и не са били
налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
6
Ето защо въззивният съд смята, че размерът на административното наказание глоба,
наложено на подсъдимата,трябва да бъде определен в минимален размер от 1 000лв. В тази
връзка правилно са отчетени за смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно
минало, това, че не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, липсват данни за нейни противоообществени прояви, тя е
трудово ангажирана, извършва доброволческа дейност, завършила е повече от едно висше
образование и множество обучения, като продължава и към настоящия момент
образованието си, майка е на две деца, била е изключително емоционална към момента на
извършване на деянието поради естествената си привързаност към своите деца, уведомила е
Районен съд Търговище за промененото местоживеене на децата. Въззивният съд, подобно
на СРС, не констатира наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимото лице
обстоятелства. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху П. П., като наред с това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото
време, ще се даде възможност на подсъдимата да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Правилно съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е оставил без уважение исканията
на страните за присъждане на разноски с оглед изхода на делото, тъй като е налице
признаване на подсъдимата за виновна за една част от обвинението и признаване за
невиновна за друга.
С оглед изхода на делото и релевираното искане от защитника на подсъдимия, както
и от повереника на частният тъжител да бъдат възложени направените разноски пред
въззивната инстанция то настоящата инстанция е на мнение, че за същите следва да се
произнесе първия съд по реда на чл. 306 от НПК, за да не бъдат лишени страните от
правото на жалба.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Така мотивиран Софийски градски съд, НО, IХ въззивен състав, на основание чл. 334
т. 3 вр. чл. 337, ал. 2 т. 3 вр. чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.11.2023 г., постановена по НЧХД № 1767/2021 г.,
по описа на Софийски районен съд, 109 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7