Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър
Михов
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
кас. АНД № 1367/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Т.С.Р. ЕГН **********, чрез адв. П. срещу Решение №
627/09.05.2022 г. по АНД № 20213110205143/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-0442-000675/24.11.2021 г. издадено от началник сектор към ОД на МВР, РУ 04
Варна, с което на Т.С.Р. е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 400 лева на основание чл. 638, ал.3
от Кодекс за застраховането /КЗ/.
Жалбоподателят сочи, че
решението не е мотивирано в по-голямата си част. От друга страна мотивите,
които са изложени са противоречиви. Не оспорва фактическата обстановка, но
счита че са налице предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН, предвид
здравословното му състояние и материалното положение на семейството му. В
съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа изцяло.
Ответник – Началник сектор в Четвърто РУ при ОД МВР –
Варна, чрез юрисконсулт Лукова оспорва жалбата. Намира оспореното решение за
правилно и законосъобразно. Пледира за оставянето му в сила. Отправено е искане
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районният съд е
приел за установено следното: На 28.10.2021 г. около 14.47 ч. Т.С.Р.
управлявал л. а. "Форд" с рег. № ***, собственост на Т.Н.Р., като се
движел по ул.“Боровец север-юг“ в посока кв."Галата" на гр. Варна.
При проверка от полицейски служители се установило, че за управлявания
автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Бил съставен АУАН за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от КЗ, последвало издаване на НП.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените
срокове, от компетентни лица. От доказателствата по делото се
установявало, че Р. е управлявал автомобил, във връзка с чието използване към
момента на извършване на проверката не е имал валиден и действащ договор за
сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това обстоятелство
приел за доказано от приложената по преписката справка за извършена проверка и
липсата на оспорване от страна на наказаното лице в тази насока. РС – Варна е
приел за безспорно, че Р. не е собственик на превозното средство. Направен е извод,
че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват данни
лицето да не е знаело или да е било подведено относно фактите. След тези мотиви
е изложено: „Независимо от изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен
орган“. Следват мотиви, че АУАН е
съставен от св. П., който е командир отделение в 4 РУ-Варна, за който има
представена заповед, съгласно която е определен за служител, който може да
издава актове за административни нарушения по чл. 638, ал. 3 от КЗ, също така е
НП е издадено от компетентен орган - Началник на сектор в Четвърто РУ към ОД МВР
- Варна, съгласно КЗ и Заповед рег. № 365з-4407/26.10.2018 г. на Директора на
ОД МВР - Варна.
Оспореното решение
е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон.
В мотивите на оспореното решение е изложено, че НП
следва да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен орган, след което
е посочено, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и НП е потвърдено.
Противоречивите мотиви са равносилни на липса на такива, това е довело до
ограничаване правото на защита на Р., тъй като не е ясна волята на съда. Налице
е касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК,
за отмяна на оспореното решение.
От жалбоподателят не се сочи, че той е собственик
на автомобила, но съобразно чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон настоящата касационна инстанция следи служебно, поради което за решаване
на спора е следвало да се съберат доказателства за наличие право на собственост
на Р. относно л.а. с рег. № ***.
В решението е посочено, че е безспорно, че
наказаното лице не е собственик на превозното средство. Не се сочат доказателствата,
чрез които е достигнато до този извод. В административната преписка и
доказателствата по делото не се установява Т.Н.Р. по какъв начин е придобила
л.а. Форд „Ка“ с рег. № ***. Това е от значение за спора, тъй като Т.Н.Р. и Т.С.Р.
са съпрузи от 11.12.1997 г. видно от Удостоверение за граждански брак №
115957/11.12.1997 г. В случай, че автомобила е придобит чрез покупко – продажба
по време на брака, на основание на основание чл.21, ал.1 от СК ще е съпружеска имуществена
общност. Съответно в случай, че автомобила е придобит от Радушева преди брака, по
наследство или дарение, той ще принадлежи само на нея, по арг. на чл.22, ал.1
от СК. Данни за регистрацията на МПС не са представени, като е следвало да се
изискат такива доказателства за установяване датата на придобиване на
автомобила. Следва да се има предвид, че дори Р. да не е посочен като
собственик при регистриране на автомобила по реда на чл.2 от Наредба №
І-45/24.02.2000 г., неговото право на собственост трябва да се установи
съобразно чл.21 и чл.22 от СК.
Тези факти са от значение, тъй като съгласно чл.638,
ал.1, т.1 от КЗ, на лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице. След установяване Р. лице ли е
по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
следва РС – Варна да извърши преценка по реда на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН
налице ли са предпоставки да се измени НП, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Липсата на установяване на факти от значение за спора е довело до
постановяване на решение в нарушение на материалния закон, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение съобразно чл. 348,
ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК.
С тези аргументи,
касационната инстанция приема, че оспореното решение е неправилно на основание чл.
348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК и при условията и по реда
на чл. 221,
ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл.
222, ал. 2, т.1 и т.2 от АПК делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Варна.
По исканията за разноските
направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото
разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал.3 от АПК, приложим на основание
чл.63в от ЗАНН.
По изложените съображения и
на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл.
222, ал. 2, т.1 и т.2 от АПК,
вр. чл.
63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
627/09.05.2022 г., постановено по АНД № 20213110205143/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.