Номер 231006.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501625 по описа за 2020 година
Производството е по чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №39390/22.06.2020г. по описа на ВРС на „Интейк”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез законен представител
Русанка Костова Манолова, срещу определение №7059/04.06.2020г., постановено по гр.д.
№3297/2020г. на Районен съд - Варна, 18-ти състав, с което производството по делото е
прекратено на основание чл.130 ГПК.
В жалбата се оспорва извода на първоинстанционния съд за недопустимост на
установителната претенция с предмет материалното право на вземане, подлежащо на
принудително изпълнение по издаден в полза на цедента - процесуален субституент
изпълнителен лист, както и изложените съображения за неговото обосноваване. Твърди се,
че в исковата си молба ищецът ясно е описал спора, породен между трима претенденти за
спорно вземане, черпещи взаимноизключващи се права от един и същ праводател, който,
според жалбоподателя, не е спор за факт, а за право на титулярство върху вземане, чиято
изпълнямост вече е удостоверена в изпълнителен лист, т.е. предметът на делото е
притежанието на дълг, за който спорят няколко цесионери. Правният си интерес ищецът –
жалбоподател обосновава с факта на оспорване на правата му като титуляр на вземането на
основание сключен между него и цедента „КНМ Груп” ЕООД договор за цесия, от страна на
другите ответници „Пи маркет” ЕООД и „Глас Голд Груп Еу” ЕООД, всеки от които
претендира да е титуляр на същото вземане на основание друг договор за цесия, сключен
със същия цедент и при липса на плащане от длъжника. Жалбоподателят се позовава и на
факта, че по реда на чл.390 от ГПК е било допуснато предварителното обезпечаване на иска
(потвърдено от въззивния съд при инициирана от бъдещ ответник инстанционна проверка),
при което допустимостта на бъдещия иск, респ. наличието на правен интерес за ищеца са
били проверени и потвърдени.
При тези основни оплаквания, позовавайки се и на цитирана и приложена съдебна
практика на ВОС и ВАпС, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.
С оглед етапа, на който е прекратено производството по делото (веднага след
подаването на исковата молба, преди започната размяна на книжа) връчването на препис от
частната жалба на насрещна страна не се дължи.
При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като
процесуално допустимо.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:
Производството по гр.д. №3297/2020г. на ВРС е образувано по постъпила искова
молба от „Интейк” ЕООД, ЕИК *********, срещу „КНМ груп” ЕООД, ЕИК *********, „Пи
маркет” ЕООД, ЕИК *********, и „Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „Интейк” ЕООД е титуляр на вземане в размер на 532,93 лв., представляващо
платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия по издадена от
„Енерго-Про Продажби” АД фактура №**********/28.06.2010г., подлежаща на връщане на
осн. чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „КНМ груп” ЕООД на
„Интейк” ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., и за която сума е издаден изпълнителен
лист от 15.02.2019г. по гр.д. №12808/2014г. по описа на Районен съд – Варна, 31 състав.
С обжалваното определение ВРС е приел, че според обстоятелствената част и
петитума на исковата молба предявяваният иск не е нито един от специално предвидените
искове за защита на участниците в изпълнителния процес, нито е иск по чл.124 ал.1 от ГПК
(иск за установяване съществуване или несъществуване на едно право или
правоотношение), отговарящ на изискванията за допустимост на такъв установителен иск.
Като се вземат предвид изложените в исковата молба твърдения за факти и
обстоятелства, на които се основава предявения иск, обосновано следва да се приеме, че се
касае за иск за установяване на право, а не на факт, както неправилно е приел
първоинстанционния съд в обжалваното определение.
По силата на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът сам може да
определи обема и интензивността на търсената защита. Правният интерес от провеждане на
установителен иск по чл. 124 от ГПК се предпоставя от наличие на правен спор, смущаващ
упражняването на правото на ищеца и липса на друг иск за неговата защита.
Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от
него, но правният интерес от предявяването му е винаги конкретен и се преценява според
твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника и в зависимост
от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по
него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.
В конкретния случай правният интерес от воденето на установителен иск е изведен
от липсата на друг способ за съдебна защита на правото на ищеца, придобито в хода на
водения съдебен процес относно вземането между предходния кредитор – цедента „КНМ
груп” ЕООД, и длъжника „Енерго Про Продажби” АД по силата на договор за цесия от
23.10.2014г., от фактическите действия на трети лица – втория и третия ответник „Пи
маркет” ЕООД и „Глас Голд Груп Еу” ЕООД, всяко от тях претендиращо, че е придобило
вземането в хода на съдебния процес по договор за цесия от цедента „КНМ груп” ЕООД.
Сочи се, че въз основа на издадения в полза на цедента „КНМ груп” ЕООД изпълнителен
лист вторият ответник „Пи маркет” ЕООД е образувал изпълнително дело от свое име, което
несъмнено индикира оспорване на правото на вземане на ищеца и обуславя интересът му да
го установи със сила на присъдено нещо не срещу длъжника, а именно и само спрямо това
лице. По отношение на третия ответник „Глас Голд Груп Еу” ЕООД се сочи, че това
дружество е предявило изрично извънсъдебни писмени претенции срещу „Интейк” ЕООД
вкл. с твърдение, че е носител на процесното вземане, за което са представени писмени
доказателства, с което правната сфера на ищеца е застрашена в достатъчна степен.
Налага се изводът за наличие на правен интерес за ищеца от предявения положителен
установителен иск срещу тримата ответника - цедента и двете дружества, претендиращи
качеството на цесионер, придобил валидно вземането, доколкото чрез него същият цели да
получи правна защита на своето материално право, засегнато от очертания правен спор.
Фактът, че с влязлото в сила решение по спора с длъжника относно вземането първият
ответник - цедента „КНМ груп” ЕООД е бил признат за носител на това вземане, не
препятства възможността за последващо установяване, че в резултат на прехвърлянето на
това вземане в хода на процеса друго лице се легитимира като оправомощен кредитор да
претендира и получи изпълнение, което негово право се оспорва от трети лица.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното определение
следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, с огледна което и на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №7059/04.06.2020г. на Варненски районен съд, 18-ти състав,
постановено по гр.д. №3297/2020г. по описа на ВРС, с което производството по делото е
прекратено на основание чл.130 ГПК, като
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________