№….…/.….06.2017г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар
Христина Х. ,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1161 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2,
представлявано от И.Г.Д.-М., чрез
пълномощник ю.к.М.В., срещу Н.К.Н. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 28628,67 лева,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
23.04.08г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на иска до окочн.погасяване на задължението, както и
сумата от 3149,36лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода 10.08.13г.
– 10.08.16г., което вземане е цедирано на
16.08.2012г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит за
текущо потребление от 23.04.08г. БАНКА
ДСК ЕАД е предоставила на Р.С.Я. кредит в размер на 35000лв, усвоен изцяло по разпл.сметка, със срок на издължаване до 23.03.18г. Сочи,
че вземането на банката по договора било обезпечено с поръчителството на
ответника съгласно договор от 23.04.08г. Излага, че поради неплащане
на вноските съобразно уговореното в договора съгласно чл.19.2 от ОУ, считано от
02.06.11г. кредита бил станал предсрочно изискуем , като банката е изпратила
покана за изпълнение до кредитополучателя, както и е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу
ответника, за което е образувано ч.гр.д.№19039/11г. на ВРС. Излага, че след
издаване на изпълн.титул по силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 16.08.12г., БАНКА ДСК ЕАД е цедирала на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД вземането на първия
срещу кредитополучателя и поръчителите, ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и др.принадлежности. Сочи, че ответникът е
уведомен за настъпилото правоприемство, както и че
такова уведомяване е извършено и с връчването на препис от исковата молба.
Твърди, че между страните е било водено производство по иск с пр.основание
чл.422 ГПК, приключило с влязло на 27.04.16г. в сила съд.решение по
т.д.№1273/14г. на ВОС, с което било установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1517,67лв главница, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението-24.11.11г., и сумата от 1315,66лв- догов.лихва
за периода 30.01.11г.-24.11.11г. Излага, че предсрочната изискуемост на процесните вземания е настъпила считано от датата на
постановяване на Определение по т.д.№2440/15г. на ВКС, поради което и не е
изтекъл срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Предвид това било налице правен интерес от
предявяване на осъд.иск. С допълн.
искова молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Н.К.Н. ***, е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на процесния
договор за кредит, както и качеството си на поръчител по него. Оспорва иска по
основание и размер. Прави възражение за изтекла погас.давност
по отношение на всички искови претенции. Оспорва твърдението предсрочната
изискуемост да е настъпила от датата на постановяване на определение от
24.04.16г. Счита, че от м.06.11г. до настоящият момент не е инициирано
производство за останалата част от дълга , поради което е настъпил ефекта на погас.давност. В евентуалност твърди, че е налице
хипотезата на чл.147 ЗЗД за отпадане на отговорността на поръчителя. С допълн.отговор поддържа възраженията си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор за кредит за
текущо потребление от 23.04.08г. , между БАНКА ДСК ЕАД и Р.С.Я. е сключен
договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил кредит в
размер на 35000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояването, с падеж за издължаване на месечните вноски 30 число на месеца.
Договореният лихвен процент е в размер на 7,50% към датата на договора.
Съобразно приложените по делото общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, приети от кредитополучателя, в
чл.19.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказ.надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Видно е още, че кредита е обезпечен с поръчителство,
като е приложен договор за поръчителство, сключен на 23.04.08г. между банката и
поръчителя Н.Н..
По делото между страните не е налице спор, че с
влязло в сила решение по т.д.№1273/14г. на ВОС, потвърдено с решение
№133/30.04.15г. по в.т.д.№161/15г. на ВАпС, не
допуснато до касация с определение №333/27.04.16г. по т.д.№2440/15г. на ВКС, е
прието за установено, че Н.К.Н. дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 1517.67 лв., представляваща главница по договор за кредит от
23.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда– 24.11.2014 г., сумата 1315.66 лв. - договорна
лихва за периода 30.01.2011 г.- 24.11.2011г., по издадена Заповед по реда на
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19039/2011 г. на ВРС, ХХХІ с., на осн.
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Безспорно от представените по делото договор за
покупко-продажба на вземания от 16.08.12г., ведно с приложенията към него, се
установява, че банката е цедирала вземането си спрямо
горепосоченото лице на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ”
ЕАД, като не се спори и факта на уведомяването на ответника за така извършената
цесия, за което са представени уведом.писмо и
известие за доставянето му от 28.09.12г.
По делото е събрана и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда, от заключението по която се установява, че
предоставения на кредитополучателя Р.Я. кредит е
усвоен от последният с предоставянето му
по разпл.сметка №4141560. Дава се заключение, че
вноските с падежни дати от 30.04.08г. до 30.01.11г. са погасени изцяло, като
плащането е преустановено на 14.03.11г. Сочи се, че допуснатите до 30.01.11г.
просрочия в дни не са достигнали 90 дни за конкр.вноска.
Излага, че към 30.05.09г. натрупаните дни на закъснение за вноската за
м.02.11г. са общо 90 дни, което е основание кредита да стане предсрочно
изискуем и да се отнесе в просрочие, като сочи, че на
02.06.11г. кредита е отразен като предсрочно изискуем. Сочи, че към 27.04.16г.
дългът по кредита включвал просрочена главница 30073,67лв и просрочени лихви по
кредита – 7603,96лв., а към датата на исковата молба – 10.08.16г. задължението
възлиза на главница – 28556лв и догов.лихви –
7165,45лв от 02.06.11г. - 27.04.16г.
Предявеният иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
430 ТЗ.
Няма спор, че с влязлото в сила решение
по т.д.№1273/14г. на ВОС е отхвърлена част от претенцията на ищеца предвид
липсата на обявена на кредитополучателя и
поръчителите преди подаване на заявление по чл.417 ГПК предсрочна изискуемост.
Видно от изложеното в исковата молба понастоящем ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния
договор за
кредит, считано от датата на
постановяване на определение №333/27.04.16г. по т.д.№2440/15г. на ВКС.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на определени предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем / в този смисъл са разясненията, дадени в т.18
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г./. Отговорността на поръчителя по
договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на
предявяване на иска е изтекъл 6-месечният срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнала до длъжника- кредитополучател и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. По делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че ищецът е
упражнил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до кредитополучателя.
Представената по делото покана за доброволно изпълнение от 03.11.11г.,
адресирана до кредитополучателя /с копие до
останалите поръчители Н.Н. и Д.Димитров/, ведно с обратна разписка за връщане с
отметка "пратката не е потърсена от получателя", не установява
подобно уведомяване, още повече, че самия ищец се позовава на настъпила
изискуемост, считано от 27.04.16г. Следователно не се доказва факта на обявена
предсрочна изискуемост на длъжника - кредитополучател,
за да се приеме за предсрочно изискуем остатъка от кредита.
Дори и да се приеме обратното, то
от своя страна ответникът, чрез процесуалния си представител, е навел
възражението за изтекъл срок по чл.147 ЗЗД за ангажиране отговорността му като
поръчител. Срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика
от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните
такива /чл.
120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. Тъй като ответникът като поръчител
е страна в производството по т.д.№1273/14г. на ВОС, то съдът приема, че
най-късно с връчването на препис от исковата молба по това дело същият е бил
уведомен за упражненото от кредитора потестативно
право да направи кредита предсрочно изискуем. Настоящата искова молба е
депозирана на 10.08.16г. Когато кредитора се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договор за кредит срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който е настъпила предсрочната
изискуемост. Предвид така установеното съдът приема, че срокът по чл.147 ЗЗД,
който срок не подлежи на спиране и прекъсване, е изтекъл към датата на
депозиране на настоящата искова молба.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че предявения иск като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Във връзка с отправеното искане в полза на ответника
следва да с присъдят и направените от него разноски за адв.възнаграждение
в размер на 2400лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Оборище, бул.
„Княз А.Дондуков” №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.,
срещу Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да
заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 28628,67 лева, представляваща главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 23.04.08г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на иска - 10.08.16г. до окочн.погасяване
на задължението, както и сумата от 3149,36лева, представляваща неплатена
договорна лихва за периода 10.08.13г. – 10.08.16г., което вземане е цедирано на
16.08.2012г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков”
№19, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 2400лв
/две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: