Решение по дело №808/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Р. Б. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], подадена чрез адв. Х., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0445-000137 от 22.07.2024 г. издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта се оспорва с основанията на чл.146, т. 1, т.3, т.4 и т. 5 от АПК – нищожна, поради издаването ú от некомпетентен орган, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Допълнително се излага, че заповедта е немотивирана, което води до невъзможност да се установи волята на издателя. Жалбоподателят сочи, че е бил спрян за рутинна проверка, като е оказал съдействие на проверяващите органи и е дал проба за алкохол, която била отрицателна. При проверка на автомобила не били установени съмнителни вещи и предмети. Не оспорва, че е отказал да му бъде извършен тест за употребата на наркотични вещества и техните аналози, както и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. Обосновава отказа с употребата в същия ден на лекарствено средство, съдържащо псевдо-ефедрин „Нурофен стопколд“, за което е известно, че при полеви тест реагира на метамфетамини. Твърди, че не е проявявал никакви външни признаци за употреба на наркотични вещества, поради което проверката е извършена в нарушение на чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Счита, че от описаната фактическа обстановка не става ясно за какво е издадена заповедта - дали е отказал тест за наркотици или не се е явил на медицинско изследване, като същевременно се оспорва правното основание за налагане на ПАМ. СУМПС е отнето незаконосъобразно още със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, без процесната заповед да бъде надлежно връчена. Моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът – началникът на група в РУ Аксаково към ОД на МВР-Варна, оспорва жалбата чрез процесуален представител. Счита, че се установяват материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Позовава се на чл. 172 от ЗДвП, регламентиращ вземането на СУМПС при съставянето на АУАН, още преди издаването на заповедта. Сочи, че жалбоподателят е имал възможност да направи кръвен тест, отчитащ вида на употребените вещества – наркотични или лекарствени. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. Р. Б. С. е съставен АУАН Серия GA № 1272586/19.07.2024 г. от младши контрольор към ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, за допуснато нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Актът е съставен заради това, че на 19.07.2024 г. около 16:00 часа в [населено място], на пътен възел Летище Варна в посока входа към летището, управлявал лек автомобил „Ситроен С3“, с рег. № [рег. номер], собственост на Би Джей Ес, ЕИК *********, като отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000, с номер ARSD-0099. В АУАН е посочено, че е иззето СУМПС [номер]. Бил издаден талон за медицинско изследване № 276955/19.07.2024г., връчен на Сисоев на 19.03.2024 г. в 16:40 часа.

Срещу съставения АУАН е подадено възражение рег. № 445000-3582/29.07.2024 г., с което не се оспорва извършеното нарушение, но се твърди че не са му разяснени правата по ЗДвП и не му е дадена възможност да се консултира с адвокат. Сочи употребата на лекарствен продукт, реагиращ положително при полеви тест на амфетамин и метамфетамин. Счита, че случаят е маловажен.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0445-000137 от 22.07.2024 г. от началник група към ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В хода са съдебното дирене са приети като доказателства рецепта от 18.06.2024 г., с предписани лекарствени препарати Нурофен 200 и Тибанол, амбулаторен лист № 241702073862/18.06.2024 г. и амбулаторен лист № 241778043054/25.06.2024 г.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на 25.03.2025 г. Жалбата е подадена на 03.04.2025 г., видно от пощенското клеймо, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С т. 1.7 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началник група към ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково. Пътен възел Летище, където е извършено нарушението, е в границите на територията обслужвана от РУ Аксаково към ОД на МВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

 

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. В обжалваната заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма и съдържание. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК. В случая, обжалваната заповед е издадена след като административният орган е взел предвид издадения АУАН Серия GA № 1270016/15.04.2024 г., както и обстоятелствата свързани с извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на материалноправни норми.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на проверката съществени процесуални нарушения. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Тук следва да се посочи още, че преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол ( в този смисъл Решение № 9145 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2024 г., III о., докладчик съдията Л. П., Решение № 6775 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2023 г., III о., докладчик съдията И. А. и др.)

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техните аналози или да даде кръв за медицинско изследване, т.е достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки - с полеви тест или кръвното изследване. Нарушението на водача е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай категорично се установява по делото, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което и последният не оспорва. Издаден е талон за медицинско изследване № 276955, който е надлежно оформен и връчен на жалбоподателя. Не се оспорва обстоятелството, че Сисоев не е изпълнил и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.

Този извод не се разколебава и предвид обстоятелството, че лицето е употребило нурофен, с активна съставка е ибупрофен, която евентуално може да повлияе на техническото средство, което да отчете положителна проба. В случая, при химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото жалбоподателят също е отказал да направи, лекарствен продукт не би се отчел като наркотично вещество или аналог.

Неоснователно е възражението за неправомерно отнемане на СУМПС без законово основание и надлежно връчване на процесната заповед. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Това е така и по арг. от разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на заповедта, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната заповед не е преследвана цел различна от законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения /чл. 171, ал.1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и поради своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 24 и чл. 37 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд - Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Б. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], подадена чрез адв. Х., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0445-000137 от 22.07.2024 г. издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА Р. Б. С., [ЕГН] да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.