№ 9342
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20221110105928 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „АСВ“
ЕАД, срещу Т Д Д., ЕГН ...
С оглед необходимостта от връчване на издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по реда на чл.411, ал.3 от ГПК, на 17.02.2022 г. е
изпратен препис от същата до длъжника Т Д Д.. Със съобщението в тази насока са дадени
изрични указания към призовкаря в случай, че не намери адресата, да събере сведения
дали същият живее на адреса, като посочи и трите имена на лицето, от което е получил
информацията. Тези указания са свързани с приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК /изм. с
ДВ бр.100/2019 г./, която разпоредба предвижда съдът да указва на заявителите да предявят
иск за вземането си, само в случай, че длъжникът не живее на адреса. Липсата на данни в
тази насока, които подлежат на установяване от длъжностните лица по връчването
препятства възможността съдът да изпълни задълженията си по ГПК, поради което се явява
и пречка за движението и приключаването на делото в разумен срок.
В случая призовкарят Н В е отбелязала, че на адреса е установила бащата на
длъжника, който е отказал да получи съобщението. Редакцията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
обаче е изчерпателна в обстоятелствата, които следва да бъдат установени по заповедното
производство и те са фактът на пребиваване на длъжника на адреса, както и източника на
тези данни. Липсата на тази информация върху съобщението до длъжника в тази насока го
прави нередовно оформено, поради което съдът приема, че призовкарят Н В, като не е
изпълнила дадените й указания /още повече, че е имала възможност да събере сведения и то
от лице от самия адрес, на който е регистриран длъжника/, тя е станала причина за забавяне
разглеждане на настоящето дело. Като допълнителен аргумент в тази насока следва да се
отбележи, че законът не предвижда хипотеза, при която да не се съберат сведения за
длъжника, за разлика напр. от връчването, което ако не може да бъде осъществено се
преминава към процедура по чл.47, ал.1 от ГПК.
Ето защо съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл.88, ал.1 от ГПК и
1
длъжностното лице по връчването следва да бъде глобено по реда на чл.91, ал.1 от ГПК с
глоба в размер на 150.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.91, ал.1 вр. чл.88, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА на Н Й В – призовкар при Окръжен съд - М, глоба в размер на 150.00
лв.
УКАЗВА на Н Й В, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение може да подаде молба пред настоящия съдебен състав за отмяна на
глобата.
Да се изпрати на Н В препис от настоящето определение, ведно с препис от
съобщението до Т.Д. от 17.02.2022 г., оформено от В.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2