МОТИВИ
към Присъда
№ 6 /
24.09.2019г. по НОХД № 370 / 2019г. на СлОС
Окръжна прокуратура -
Сливен е внесла обвинителен акт против подс. С.И.С. както следва:
- за престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК затова, че на
04.11.2018г., в гр. Сливен, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон
„Айфон", мъжки портфейл със сумата от 50 лв. на обща стойност 264 лв. от
владението на Г.Г.П., както и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси А5",
1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа и сумата от 150 лв., на обща стойност
374 лв. от владението на И.Г.П., или всичко на обща стойност 638 лв., без
съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои;
- за
престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1
от НК затова, че на
04.11.2018г., в гр. Сливен, направил опит да използва платежни инструменти -
кредитна карта „Бяла карта", издадена от „Аксес файнанс" ООД и
банкова карта, издадена от „Банка ДСК" ЕАД, без съгласието на титуляря И. Г. П.,
като опитът е
останал недовършен по независещи от дееца причини.
Гражданскио –
правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес.
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения и пледира същият да
бъде признат за виновен в извършването им, като за всяко от тях му бъдат
наложени наказания: за престъплението по
чл. 194, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, а за престъплението по чл. 249, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК -
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Моли съда на основание
чл. 23 от НК да определи едно общо наказание на подсъдимия - лишаване от свобода
за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи ефективно в затвор.
Назначеният на подс. С. служебен защитник счита, че двете обвинения не
са доказани по безспорен и категоричен начин, поради което моли подсъдимият да
бъде признат за невиновен в извършването на престъпленията по чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и оправдан.
Разпитан в с.з. подс. С. не се признава за виновен в извършването на
престъпленията, за които против него е повдигнато обвинение. Твърди, че е
невинен и иска да бъде оправдан.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички
събрани доказателства поотделно и в съвкупност и изслуша доводите на страните,
съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. С. е на 39
години, български гражданин, с начално образование, женен, не работи. Осъждан с
влязло в сила на 12.07.2017г. споразумение по НОХД № 924 / 2017г.
на СлРС за извършено на 19.03.2017г. престъпление по чл.167, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Подс. С. и пострадалите -
свидетелите И.П. и Г.П. се познават отдавна. Живеят на улици в близост една до
друга, в един и същ квартал. Подсъдимият е посещавал дома на свидетелите И. и Г.
П., в който те живеели заедно децата си. Вечерта на 03.11.2018г. пострадалите
празнували рождения ден на свид. П.. Когато около полунощ си легнали, не
заключили вратата на жилището и пътната врата на двора, защото обичайно не ги
заключвали. Около 07:00 часа на 04.11.2018г. свид. П. установила, че липсва
телефонът й марка „Самсунг Галакси А5" с IMEI
****, който
вечерта преди лягане оставила на тоалетката с телевизора в хола. Събудила свид.
П. и той установил, че неговият телефон марка „Айфон Се" с IMEI
****, който бил
оставен да се зарежда на плота в кухнята, също липсвал. Нямало ги и портфейлите
на двамата свидетели, като в този на свид. П. имало около 50 лв., а в този на
свид. П. - около 150 лв., лични документи, кредитна карта „Бяла карта" с №
498596**3963, издадена на нейно име от „Аксес файнанс" ООД, с кредитен
лимит от 300 лв. и банкова карта с № 474836******5107, издадена на нейно име към
банкова сметка ***/21088894 от „Банка ДСК" ЕАД. Наличната по кредитната
карта сума към 04.11.2018г. била в размер на 139,89 лв.
Свид. П. уведомила двете
институции за откраднатите карти и достъпът до картите бил блокиран, но преди
това, на 04.11.2018г. в 6:25 часа е направен неуспешен опит да бъдат изтеглени
средства от кредитната карта на П., а в 06:26 часа е извършен опит за
транзакция „проверка за наличността" и от дебитната й карта. И двата опита
са били осъществени на едно и също ATM -
устройство с №
064522, поставено на адрес гр. Сливен,
ул. „Г.С.Раковски” № 85, собственост на „Централна кооперативна банка".
Конкретният терминал не разполагал със записваща техника, но записваща
видеокамера била монтирана на съседна сграда и записаната информация била
предоставена на разследващите органи от служител на „Кредилайн" - гр.
Сливен.
Видно от заключението на
изготвената техническа експертиза, от представения за изследване диск на хартиен носител са разпечатани 10 бр.
снимки с дата и час според вкопираните в кадър дата и часово време. На снимките
се вижда лице от мъжки пол, облечено в тъмен панталон и бяла връхна дреха,
което според вкопирания на тях час между 06:22:50 и 06:23:46 часа на
04.11.2018г. е на АТМ - устройството на адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски” №
85 и си тръгва от там в 06: 24:16 часа.
Незначителното разминаване в
часовете на снимките и часовете, посочени в справките на двете финансови
институции /06:25 и 06:26 часа/ се дължи на различните часови настройки на
камерата и на АТМ устройството. Тъй като качеството на видеозаписа не било добро,
служителите на полицията не успели да различат на него конкретно лице, но видно
от показанията на свид. Т. ***/, свидетелите И. и Г. П. категорично разпознали
на показания им видеозапис своя познат - подс. С..
Същият ден - 04.11.2018г.
подсъдимият прекарал част от времето си в казино „Калър Бет” на адрес гр.
Сливен, ул. „Г. С. Раковски” № 80, където за времето от 08:03:11 часа до
8:55:09 часа и от 19:29:23 часа до 20:36:19 часа залагал парични суми.
На 20.11.2018 год., - свид. Т., посетил дома на
подс. С.. Подсъдимият лежал на едно легло и си играел на телефон, който след
като бил поканен да отиде в Полицията, прибрал под възглавницата или завивките.
Подс. С. се съгласил и тръгнал да излиза от стаята, но не взел телефона. Свид. Т.
го попитал няма ли да си вземе телефона, при което подсъдимият отговорил че не
му трябва, но свидетелят настоял да го вземе. Установено било, че същият
телефонен апарат е апарата на свид. П. - „Айфон Се" с IMEI
****. С протокол
за доброволно предаване от 20.11.2018г. подс. С. предал телефонния апарат,
който срещу разписка от 10.01.2019г. бил върнат на собственика му - свид. П.. За
предадения от него апарат подс. С. обяснил, че го е закупил за 150 лв. на
17.11.2018г. от битака в гр. Сливен. Това му твърдение се опровергава по категоричен
начин от предоставената справка от „Теленор България" ЕАД, в която е
посочено, че откраднатият от свид. П. телефон „Айфон ЕС" е регистриран в
мрежата на „Теленор България" ЕАД още на същия ден, в който е извършено
деянието -04.11.2018г. в 14:01 часа. Апаратът е регистриран в мрежата с
телефонен номер ++359*********, собственост на свид. Г.Г.С. - съпруга на подсъдимия.
Свид. С. твърди, че е предоставила своята СИМ-карта на съпруга си, който й
казал, че купил е телефона от Битака. Освен,
че е активирал телефона с картата на съпругата си в деня на кражбата на
устройството, подсъдимият влязъл и в
профила на собственика на телефона - свид. П., който профил не е бил защитен с
парола, и добавил името си към това на собственика. Незащитена с парола била и
галерията с информация, където се съдържали множество снимки от лични и семейни
празници на свидетелите П., които подс. С.
добре познавал.
След задържането му за срок от 24
ч. по ЗМВР, на 20.11.2018г. в дома на подс. С. е извършено претърсване, при
което е открито бялото яке, с което обвиняемият бил облечен при опита да
използва кредитната и банковата карти на свид. П., но не е иззето. За същото
яке подсъдимият е обяснил, че е негово.
Видно от заключението на съдебно -
оценителната експертиза, към инкриминираната дата, пазарната стойност на
движимите вещи, собственост на свид. П. е общо 264 лв. /мобилен телефон без зарядно устройство - 209 лв.; портфейл
мъжки от изкуствена кожа - 5 лв.; сума в лева - 50 лв./, а на тези, собственост
на свид. П. - 374 лв. /мобилен телефон без зарядно устройство 220 лв.; дамско
портмоне от изкуствена кожа - 4 лв.; сума в лева - 150 лв./.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Съдът я прие за установена по безспорен и категоричен начин в
резултат на извършения анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както и експертни заключения на техническа и съдебно - оценителна експертизи,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите И.П., Г.П. и Г.Т. като безпротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи както със заключенията по съдебно - оценителната и техническата експертизи, така и с писмените доказателствени средства - протокол за претърсване и
изземване от 20.11.2018г., одобрен по съответния процесуален ред; протоколи за
доброволно предаване от 12.11.2018г., 20.11.2018г. и от 21.11.2018г.; разписка от
10.01.2019г.; протокол от 10.01.2019г. за оглед на веществени доказателства.
Кореспондират и с писмените
доказателства - 2 бр. листи, съдържащи данни за посещение на подсъдимия на
04.11.2018г. в казино „Калър Бет”; справки от „Аксес файнанс” ООД - София и от
„Банка ДСК” АД - София за извършени опити за транзакции; справка изх. № 1976 /
25..01.2019г. от „Теленор България” ЕАД - гр. София, а и с
веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на извършените претърсване и изземване и оглед на веществени
доказателства и снимките по заключението на техническата експертиза.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства – справка за
съдимост на подс. С.; характеристична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние. Всички писмени доказателства по делото
са безпротиворечиви и не са оспорени от
страните. Коментираните писмении и
веществени доказателствени средства също не бяха оспорени от страните,
изготвени са по предвидения процесуален ред и отговарят на законовите
изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния процес. Съдът
кредитира заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза относно стойността на откраднатите
движими вещи, собственост на свидетелите И. и Г. П.. Даде вяра и на
заключението на изготвената техническа експертиза, изследвала CD-R 52х700 MB „FIESTA” /приложен като веществено
доказателство/ с видеозаписи от камери на офис на „Кредилайн” - гр. Сливен на
ул. „Г.С.Раковски” № 83 от 04.11.2018г., във връзка с процесното АТМ -
устройство. Заключенията на изготвените експертизи не са оспорени от страните,
изготвени са от експерти, в чиято добросъвестност и компетентност съдът няма
основание да се съмнява.
Събраните
и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен
начин релевантните за решаване на делото обстоятелства – време, място, механизъм
на двете престъпления и причинната връзка на последните с поведението на
подсъдимия.
Разпитан, подсъдимият не се признава за виновен. Отрича да е
извършил двете престъпления. Твърди че е купил процесния телефон „Айфон” от
Битака в гр. Сливен, като в протокола за доброволното му предаване е посочил,
че това е станало на 17.11.2018г. В подкрепа на твърдението му, че телефона е
купен от Битака, са само показанията на свид. С. - съпруга на подсъдимия, които
показания в тази им част съдът не кредитира, тъй като от една страна тя е
заинтересована от изхода на делото и е узнала за това обстоятелство от самия
подсъдим, а от друга страна тя не конкретизира нито кога е купен телефона, нито кога е дала
сим - картата си на подсъдимия. Твърденията на подсъдимия, че не е извършил
престъпленията се опровергават от
коментираните кредитирани по - горе доказателствени материали. От представената справка изх. № 1976 /
25..01.2019г. от „Теленор България” ЕАД - гр. София се установява, че
мобилния телефон „Айфон”, собственост на
свид. П. е активиран с картата на свид. С. още на 04.11.2018г., т.е. няма как
да е купен от подсъдимия на 17.11.2018г. Недостоверни са твърденията на подсъдимия,
че не е знаел на кого е телефона, тъй като профилът на телефона и галерията с
информация не са били защитени с парола, и той се опитал да изтрие намиращите
се там снимки на семейството на познатите му свидетели П.. На свид. П. подсъдимият е споделил, че е
изхвърлил телефона на свид. П., тъй като бил заключен с парола. Не са
достоверни и твърденията на подсъдимия, че не е взел картите /кредитна и
банкова/ на свид. П., тъй като знаел, че без ПИН - код не може да изтегли суми
от тях. Фактът, че е взел тези карти и е
направил опит да ги използва се потвърждава от справките, направени от „Аксес
файнанс” ООД - София и от „Банка ДСК” АД - София за извършени опити за
транзакции, както и от заключението на техническата експертиза, изследвала вещественото
доказателство CD-R 52х700 MB „FIESTA” с видеозаписи във връзка с
процесното АТМ - устройство, разпечатани на хартиен носител. На видеозаписите
свидетелите П. категорично са разпознали подсъдимия, а якето с което е бил
облечен е намерено при извършеното в дома му претърсване и изземване. В района
на процесното АТМ - устройство се намира и казиното
„Калър Бет”, в което видно от представените справки, подсъдимият на
инкриминираната дата на няколко пъти е залагал парични суми.
Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. С.И.С. е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на следните
престъпления:
- по чл. 194, ал. 1 от НК - на
04.11.2018г., в гр. Сливен, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон
„Айфон Се", мъжки портфейл със сумата от 50 лв. на обща стойност 264 лв.
от владението на Г.Г.П., както и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси
А5", 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа и сумата от 150 лв., на обща
стойност 374 лв. от владението на И.Г.П., всичко на обща стойност 638 лв., без
съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои;
- по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК - на 04.11.2018г., в гр. Сливен,
направил опит да използва платежни инструменти - кредитна карта „Бяла
карта", издадена от „Аксес файнанс" ООД и банкова карта, издадена от
„Банка ДСК" ЕАД, без съгласието на титуляря И. Г. П.,
като опитът е
останал недовършен по независещи от дееца причини.
По
делото липсват каквито и да било доказателства, които да пораждат и най – малкото
съмнение, че подс. С. не е разбирал свойството и значението на своите действия
и че не е могъл да ръководи постъпките си по време на извършване на деянията.
Към момента на извършването им той е бил пълнолетен и вменяем.
Безспорно е
авторството на двете деяния, а механизмът
им беше описан по - горе във фактическата обстановка.
От
обективна страна деянието по чл. 194, ал. 1 от НК е извършено против обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите. Подс. С. е влязъл в незаключеното
жилище на свидетелите П. през нощта и действията му са били насочени към
отнемане на процесните движими вещи /1 бр. мобилен телефон „Айфон Се",
мъжки портфейл със сумата от 50 лв., 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси
А5", 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа и сумата от 150 лв./.
Фактът, че по това време пострадалите спели, е улеснило подсъдимия в отнемането
на личните им вещи. Престъплението е довършено, предвид настъпилата промяна във
фактическата власт върху вещите, предмет на посегателство – с излизането на
подс. С. от жилището на свидетелите П., той е прекратил упражняваната до този
момент от тях фактическата власт върху вещите, предмет на престъпно
посегателство и е установил своя фактическа власт върху тях. В
причинно-следствена връзка с така извършеното деяние стои съставомерният
резултат с паричен еквивалент общо 638 лв.
От субективна страна
подс. С. е действал виновно при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е произтичащите от него
общественоопасни последици, като е искал и целял тяхното настъпване - да
прекъсне фактическата власт на свидетелите П. върху инкриминираните вещи и да установи
своя, като се разпореди с тях в свой интерес.
Мотивът за извършване
на това престъпление престъплението е
бързо и лесно облагодетелстване по неправомерен начин.
Налице са всички
обективни и субективни признаци и на извършеното от подс. С. престъпление по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Непосредствен обект на осъщественото
от подс. С. посегателство са обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на паричното обръщение в страната.
Деянието е извършено
чрез действие - използване на платежни
инструменти - кредитна карта „Бяла карта", издадена от „Аксес
файнанс" ООД и банкова карта, издадена към
банкова сметка *** „Банка ДСК" ЕАД,, титуляр на които
е И.Г.П.. Легална дефиниция на понятието "платежен инструмент" се съдържа
в чл. 93, т. 24 от НК, описаните в който текст
характеристики, несъмнено установяват всяка от процесните карти като вид
платежен инструмент.
Използването на платежните
инструменти – дебитна и кредитна карти, като фактическо действие, извършено от
подс. С. се изразява опит да бъде изтеглена парична сума от кредитната карта и
опит за транзакция „проверка на
наличността” на банковата карта. И двата опита са били осъществени от
ATM с № 064522 в гр. Сливен, собственост на "Централна кооперативна банка".
Ползването на
процесните карти от подс. С. е осъществено без съгласието на титуляра –
пострадалата И.П. от чието владение същите са били отнети противозаконно. У
подсъдимия е било налице съзнание, че ги използва без съгласието на техния титуляр. Същите са
били съхранявани от пострадалата в личния й портфейл, който е бил предмет на
кражбата, извършена по-рано от подсъдимия. Деянието не съставлява по-тежко
престъпление по смисъла на чл. 249, ал.1 от НК.
И това деяние от субективна страна е извършено умишлено
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като подъсдимият е
съзнавал, че използва платежните инструменти, без съгласието на техния титуляр,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици.
Причините
за извършеното деяние се коренят в ниското правно съзнание на подсъдимия и
стремежа му за лесно и бързо финансово облагодетелстване.
Двете
престъпления са извършени от подс. С. в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК.
При
индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания за всяко от
престъпленията, съдът се съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и
индивидуализация. За извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до осем години, а за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК – наказание
лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума.
За да определи
вида и размера на наказанието за всяко от престъпленията, съдът съобрази
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянията и дееца и съотношението между тях, за да се
постигне оптимална съразмерност между действията на субекта и противодействието
на държавата.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени младата му възраст; обстоятелството,
че същият има три деца, за които се грижи /едно непълнолетно и две малолетни/,
сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението по чл. 194, ал. 1
от НК и връщането на единия от откраднатите телефони. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът прецени предишното му осъждане и лошите
характеристични данни. Обществената опасност на подс. С. е завишена, предвид
предходното му осъждане и сочи, че извършеното от него в конкретния случай не е
лекомислена и изолирана проява в живота му. Обществената опасност на деянието
по чл. 194, ал. 1 от НК не е по висока от обичайната за този вид престъпления.
Обществената опасност на деянието по чл. 249, ал. 1 от НК е ниска, предвид обстоятелството, че същото е останало
недовършено /макар и по независещи от дееца причини/, т.е. в стадия на опита.
При така
изложените факти, съдът определи наказанието на подс. С. за престъплението по
чл. 194, ал. 1 от НК при условията на
чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя
характер смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода в
размер между средния и минималния и по близък до минималния, при превес на
смекчаващи вината му обстоятелства - за срок от една година и шест месеца.
За престъплението
по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК
съдът определи наказанието лишаване от свобода на подс. С. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
предвид разпоредбата на чл. 58, б. „а” от НК, а именно под законоустановения
минимум - за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на подс. С. по - лекото наказание глоба, предвидено в чл.
249, ал. 1 от НК, още повече, че от престъплението подсъдимият не е получил
парични суми.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. С. едно общо наказание за извършените от него
две престъпления, а именно - лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца. Не са налице основанията за прилагане спрямо подсъдимия на института на
условното осъждане, поради съдът постанови той да изтърпи ефективно
определеното му общо наказание, като първоначалният режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде общ. Наложеното на подс. С. общо наказание
лишаване от свобода, съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните и
възпитателни цели на санкцията, предписана от закона, за прецизно отмерено с
оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства, за
съобразено с целите на специалната и генералната превенция и същевременно за
справедливо, поради което не се налага приложението на чл. 24 от НК.
Тъй като подс. С.
е извършил престъпленията си в изпитателния срок, определен му със
споразумение по НОХД № 924 / 2017г. на
РС - Сливен, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в
изпълнение наложеното му по същото дело за престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три
години, считано от 12.07.2017г. и постанови то да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим и отделно от
определеното общо наказание.
Съгласно
правилата на процеса подс. С. беше осъден да заплати направените по делото
разноски в полза на държавата както следва: по сметка на РУ на МВР - Сливен
сумата 83,80 лв. - направени разноски за експертизи на досъдебното производство
и по сметка на СлОС сумата 20 лв. - направени разноски за вещо лице.
Спазвайки разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК
съдът постанови след влизане в сила на
присъдата вещественото доказателство по делото 1 бр. CD-R 52х700 MB „FIESTA” да се унищожи като вещи без стойност.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 21.11.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: