Решение по дело №718/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. Д. Н., [държава], с посочен адрес: ***, срещу Решение №7741/15.07.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че aдминистративният орган приел, че спрямо нея е налице основанието, предвидено в чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ - наличие на вътрешен въоръжен конфликт, поради което за нея било невъзможно да се установи в която и да е точка на [държава], където да се възползва от закрила, която да бъде ефективна и да има траен характер. Също така било взето предвид и обстоятелството, че извършила престъпление по чл.279 ал.1 от Наказателния кодекс и бил предявен обвинителен акт от Районна прокуратура – Видин. Коментира разпоредбите на чл.12 ал.2 т.3 от ЗУБ, на чл.93 т.7, както и на чл.279 ал.1 от Наказателния кодекс, и сочи, че наложеното наказание било под пет години, поради което счита, че административният орган незаконосъобразно приел, че извършила тежко престъпление. Освен изложеното, решаващият орган в противоречие с материалния закон не взел предвид и това, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че не била спазена и разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗУБ.

С оглед гореизложеното, жалбоподателката моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмени бележки по делото излага съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 105400-947/24.04.2024г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката, под името Х. Д. от [държава], поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №920 от 30.04.2024г. на РПЦ – гр. Харманли, с рег. №УП 33142/30.04.2024г. на ДАБ, подадена с името Х. Д. Н. от [държава]. Самоличността на чужденката била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 33142/30.04.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Хуайда (собствено име) Н. (бащино име) Д. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], [семейно положение]. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на регистрационен лист с рег. №УП 33142/30.04.2024г. като Х. (собствено име) Д. (фамилно име) Н. (бащино име), гражданство - [държава], етническа принадлежност - *, религия – *, *, професия *, образование – *, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите и съпруга на чужденката, за които е направено отбелязване, че се намират в [държава] (отбелязано е, че е заявила, че няма деца), както и данни относно братята и сестрите на чужденката и съответно местонахождението им – в [държава] и в Г..

С Писмо рег. № УП 33142/02.05.2024 г. Началник Отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от Х. Д. Н. молба за закрила. В писмо с рег. № М-9189/17.06.2024г. (рег. № УП-33142/18.06.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателката е проведено интервю на 21.06.2024г. При интервюто чужденката е посочила, че потвърждава всичко казано от нея при попълване на регистрационния лист, освен годината на раждане, която била 1974г., а не 1984г. Не използвала други имена. Не притежавала друго гражданство освен сирийско. Имала роднини в държава-членка на ЕС – имала двама братя в Г., със статут. Заявила, че не може да представи документи за самоличност. В страната си притежавала лична карта. Заявила, че е [семейно положение], съпругът ѝ се казва Ф. Д. И., на *., сключили брак през 1999г. в Х.. Намирал се в [държава], [населено място]. Не дошъл с нея, защото имал здравословен проблем. Нямали деца. Посочила, че е родена в [населено място] и до отпътуването си живяла там. Заявила, че напуснала [държава] на 23.03.2024г. нелегално за Турция, където останала 27 дни. Нямала документи, издавани в Турция. Не се регистрирала там , защото целта не била да остава в Турция. Турците се държели много лошо със сирийците, там сирийците били ограничени, не им давали работа или ако получат такава била ниско платена. Също така турците били расисти. Не ползвала никакви помощи в Турция, преминала транзит. В България влязла на 20.04.2024г. нелегално, през зелена граница, с група от 14 човека. След преминаване на границата били 3 дни в София в апартамент, след което били задържани от полицията. На зададения въпрос относно напускането на бежанския лагер в Харманли без разрешение на 07.05.2024г. отговорила, че напуснала бежанския лагер без разрешение, защото имала уговорка с трафиканта да достигне до Германия. На 07.05.2024г. кола я взела от лагера и ги закарала на автогарата, там били качени на автобус до гр. София, след което били откарани в апартамент. Там останали седем дни, след което била качена на такси, което я откарало до изоставена къща. Там дошъл камион, в който имало и други бежанци, общо били 32 човека. Камионът пътувал за Румъния. На границата камионът спрял и дошли полицаи. Б. откарани в полицейски участък в гр. Видин. Там останали 1 ден и половина, след което били откарани в някакъв затвор, където останали 6 дни, а след това ги закарали в голям затвор, където останали 28 дни. След това ги закарали в съда и адвокатката казала да се подпише на документ, в който пишело, че това няма да се повтаря повече, в противен случай ще излежава присъда от 6 месеца до 3 години. От там била качена на кола от полицията и я оставили близо до бежански лагер в София, където останала една вечер и на другия ден се качила на автобус и дошла в РПЦ – Харманли. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавала молба за закрила. Арестувана била в България при опит да напусне страната без разрешение. Не била осъждана. Заявила, че е *. Не е имала проблеми заради принадлежността си към тази етническа група, нито заради изповядваната религия. Не е членувала в политическа партия. Не е участвала в религиозни организации, общност, секта. В [държава] се намирали * ѝ, * ѝ, един * и три *. Заявила, че има основно образование. Посочила, че е *. Разказала, че напуснала [държава] заради войната и военните действия. Водели се военни действия между турската армия и * сили. Сраженията продължавали и до сега. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали. Нямало достатъчно работа, били зле финансово. Нямали вода и ток, ползвали генератори. Опитвала се от много години да има дете, но не се получавало. Поради тази причина решила да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърсят по-добро място за живот, да се лекува, за да има деца. Нямало отправена заплаха лично към нея, нито към семейството ѝ. Никога не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че не би се завърнала в [държава], там нямала бъдеще. Подала молба за закрила в Република България, защото това била първата страна от ЕС и спазвала човешките права, а и искала да живее мирно и спокойно. Преди искала да отиде в Германия, но сега опознала страната и искала да остане тук и да се лекува и да има деца.

Представено е становище рег. № УП 33142/02.07.2024г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденката да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 7741/15.07.2024г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Д. Н., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.8 и на основание чл.75 ал.1 т. 4 във връзка с чл.9 от ЗУБ. С оглед събраните в административното производство доказателства, административният орган е приел, че за молителката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ и искането ѝ в тази част следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Приел е също, че случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл.9 ал.1 от ЗУБ. В тази връзка е обосновал извод, че чужденката не е била изложена и за нея не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Наред с горното, предвид информацията за обстановката в [държава], е счел, че поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт, завръщане в [държава] към настоящия момент е неподходящо за Х. Д. Н. от гледна точка на физическата ѝ безопасност. Приел е за установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Въпреки установените предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган е посочил, че по преписката има данни, че Х. Д. Н. е извършила тежко престъпление в Република България, поради което не следва да ѝ се предостави хуманитарен статут. Взето е предвид, че кандидатката за международна закрила е напуснала бежанския лагер в гр. Харманли на 07.05.2024г., а след завръщането си на 20.06.2024г. в РПЦ – Харманли е представила копия на документи. От същите било видно, че ѝ бил издаден обвинителен акт от Районна прокуратура – Видин №1649/2024г. с дата 31.05.2024г., според който Х. Д. Н. била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.279 ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, а с протоколно определение от 17.05.2024г. по ЧНД №726/2024г. на Районен съд Видин, по отношение на обвиняемата Х. Д. Н. била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Административният орган е обосновал извод, че въз основа на постъпилата информация от Районен съд – Видин се установяват данни за извършено тежко престъпление в Република България от Х. Д. Н., поради което за нея са налице основанията по чл.12 ал.2 т.2 от ЗУБ. Коментирани се също разпоредбите на чл.17 т.1 б на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗУБ. В заключение е прието, че с оглед наличието на постъпилите данни относно Х. Д. Н. и предвид посочените обстоятелства, на чужденката следва да не се предостави международна закрила.

Решението е връчено на лицето лично на 25.07.2024г.

Жалбата е подадена на 31.07.2024г., видно от поставения входящ номер.

По делото е установено, че с протоколно определение от 18.06.2024г. по Наказателно дело от общ характер №20241320200808/2024г. по описа на Районен съд – Видин е одобрено споразумение, съгласно което подсъдимата Х. Д. Н., ЛНЧ *********, се признава за виновна в това, че на 15.05.2024г. на ГКПП – Дунав мост 2 – Видин – Калафат, направила опит да излезе през границата на страната от Република България в Република Румъния, без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, за което и на основание чл.279 ал.1, във вр. с чл. 18 ал.1 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и чл.36 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено така наложеното наказание за срок от три години. Определението е окончателно.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като същото е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателката същата е регистрирана като сирийски гражданин, с постоянен адрес [държава], с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме [държава].

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Тя не е заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната на произход - [държава], нито в страната, в която е пребивавала след това - Турция. Основният мотив, който изтъква за напускането на [държава], е войната и трудният живот вследствие на същата. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийската гражданка. Тя не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие, както и самата тя заявява в интервюто си. Същата не е осъждана и не е била преследвана от официалните власти в [държава] и Турция. Не е била заплашвана или преследвана по етнически или религиозни причини нито в [държава], нито в Турция.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № ЦУ-1010/01.04.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е приел наличие на съществуващ въоръжен конфликт. Достигнал е до заключение, че ситуацията в [държава] е динамична и ескалираща, като освен това не може да се очаква молителката да се установи в друга част от територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради което завръщането ѝ в [държава] в настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата ѝ безопасност.

Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателката се явява принудена да остане извън държавата си по произход [държава], тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложена на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.

Същевременно административният орган е взел предвид факта, че жалбоподателката е привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.279 ал.1 във вр. с чл.18 ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл.9 от ЗУБ, като административният орган е приел тяхното наличие, но при обсъждане на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут е приел наличието на пречки за това по чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ. Съгласно чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Налице е хипотезата на посочената разпоредба, която се прилага, когато за чужденеца има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление, а в случая това е така, доколкото има повдигнати обвинения, представени за това доказателства, а и не е спорен този факт, видно от изложеното от чужденката в интервюто и в самата жалба. По делото се установи, че чужденката на 18.06.2024г. е осъдена в РБ за извършено престъпление по чл.279 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК. Предвиденото наказание в чл.279 ал.1 от НК, в приложимата редакция, е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. От представените пред настоящата инстанция доказателства се установява, че наказателното производство е приключило със Споразумение и на Х. Д. Н. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. По смисъла на чл.93 т.7 от НК, „тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. От посочените разпоредби е видно, че извършеното престъпление от чужденката е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, независимо от това, че делото е приключило със споразумение и с по-ниско наказание от предвиденото. Критерий за определяне на тежестта на деянието съобразно българското законодателство е не наложеното от съда наказание, а предвиденото такова в Наказателния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.17 §1 б.“б“ от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление.

Предвид изложеното, правилно в оспорения акт е прието, че с оглед наличието на постъпилите данни относно Х. Д. Н. и предвид посочените обстоятелства, на чужденката следва да не се предостави международна закрила.

Настоящата инстанция напълно споделя този извод на административния орган. В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Административният орган законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянието, извършено от съответното лице, представлява основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е решение по дело С-369/17 на СЕС.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №2170 от 23.02.2024г. по адм. д. №6940/2023г., IV о., Решение №1826 от 17.02.2023г. по адм. д. №7165/2022г., IV о., и др.

Налице е и формирана практика в Административен съд – Хасково в същата насока – Решение №2508 от 18.06.2024г. по адм. д. №457/2024г.; Решение №398 от 26.05.2023г. по адм. д. №536/2023г., и др., която настоящият състав споделя и не намира основание да се отклонява от същата.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Д. Н., гражданка на С., срещу Решение №7741/15.07.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.