Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
Гр. Перник, 09.01.2020
година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието прокурора Н. Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД
№ 747/2019 година по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Адмистративнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Министерство
на земеделието, храните и горите против Решение № 595/04.10.2019 година,
постановено по АНД № 01108/2019 година по описа на Районен съд Перник, с което
е отменено наказателно постановление № НП – 210/04.06.2019 година, издадено от министъра
на земеделието, храните и горите, с което на „****“ ЕООД, ЕИК ****е наложена
имуществена санкция в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева на основание
чл.44, ал.2 и чл. 41, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3,
ал.2, изречение първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на
земеделските земи.
Наведени са оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон – касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът счита, че районният съд неправилно е приел,
че административното – наказателното производство е образувано при съществено
нарушение на императивни процесуални правила, което е довело до засягане
правото на защита на санкционираното юридическо лице. Сочи, че не са нарушени
нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, тъй
като управителят на търговското дружество е бил надлежно поканен за връчване на
АУАН, а в АУАН и НП като дата на нарушението е посочен денят, в който то е
установено. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да потвърди наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се представлява.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. В срока
по чл. 213а, ал. 1 от АПК е оспорил жалбата. Изложил е съображения за
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник е дал заключение за неоснователност на касационната
жалба и е предложил обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение,
Районен съд Перник е приел, че във връзка с подадени сигнали от кметовете на с.
Д. и на с. Л., община Перник, свидетелите Ц.В.– **** на Общинска служба
„Земеделие“ Перник и М.А.– главен експерт в ****при Областна дирекция
„Земеделие“ Перник, на 14.03.2019 година извършили проверка за спазване на
изискванията за опазване на земеделските земи, находящи се в землищата на двете
села. С GPS устройство заснели площите, засегнати от изкопни
дейности. При съвместяването им с графичните данни от КККР установили, че
изкопните работи са засегнали земеделски земи, сред които и имот с
идентификатор ****по КККР на с. Д.. Констатациите си
отразили в протокол от 14.03.2019 година.
На 25.03.2019 година свидетелката В., в
качеството си на **** на ОС „Земеделие“ Перник, в отсъствието на представител
на „****“ ЕООД съставила АУАН № 24/25.03.2019 година за нарушение по чл. 3, ал.
2 от ППЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с ал. 3 от ЗОЗЗ, в
който отразила, че посоченото дружество използва земеделска земя – имот с
идентификатор ****по КККР на с. Д., с начин на трайно ползване нива, VІІ-ма
категория, с площ от 12.003 дка, частна собственост, за неземеделски нужди без
разрешение за промяна на предназначението и, като извършва изкопни дейности за
добив на полезни изкопаеми – въглища. С нотариална покана, адресирана до
управителя на „****“ ЕООД, връчена на 07.05.2019 г. било указано, че в 7-дневен
срок следва да се яви в ОС „Земеделие“ Перник за получаване на съставения срещу
юридическото лице акт за установяване на административно нарушение. Така
даденото указание не било изпълнено.
Въз основа на съставения АУАН,
Министърът на земеделието, храните и горите издал обжалваното наказателно
постановление № НП – 210/04.06.2019 година, с което на основание чл. 41, ал. 3,
във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/
наложил на „****“ ЕООД, ЕИК ****имуществена санкция в размер на 1 900 лева.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, районният съд е направил извод, че при образуване на административнонаказателното
производство е нарушена императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Приел е,
че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на
нарушителя, без да са налице предпоставките за това. Изложил е аргументи и за
неизпълнение на задълженията на актосъставителя за предявяване и връчване на
съставения АУАН на нарушителя, регламентирани в чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН,
респективно за неспазване на задължението на административно – наказващия
орган, посочено в чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне АУАН. Счел е, че допуснатите
нарушения на процесуалните правила са съществени и са довели до ограничаване
процесуалното право на защита на санкционираното юридическо лице, което е
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В допълнение е
посочил, че АУАН не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 47, т. 3 и т.
4 от ЗАНН, тъй като не е отразена датата/периодът на извършване на нарушението
и не са конкретизирани фактите, даващи основание деянието да се квалифицира
като нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с ал. 3 от ЗОЗЗ.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно, по следните
съображения:
Решаващият съд е събрал гласни и писмени
доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка
с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен
правилно.
Съответстващ на установената фактическа
обстановка и обоснован е изводът на Районен съд Перник за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. От събраните по делото доказателства е видно, че не е спазена
императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в
присъствието на нарушителя. Не е била налице и някоя от предпоставките,
предвидени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство в негово отсъствие. Алтернативите, при които законът допуска това,
са: нарушителят да е известен, но да не може да бъде намерен или след покана да
не се е явил за съставяне на акта. В конкретния случай нито едно от визираните
условия не е изпълнено. Нарушителят не е търсен, за да бъде поканен да
присъства при съставянето на АУАН. Независимо от това и в нарушение на
императивите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното
производство е образувано в негово отсъствие. В последствие не са изпълнени и
изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН за предявяване и връчване на
препис от АУАН на лицето, срещу което е съставен. Изпратената до него
нотариална покана удостоверява, че последният е бил поканен от ****а на ОС
„Земеделие“ Перник за получаване на актове за установяване на административно
нарушение, сред които и такъв, с № 24/25.03.2019 година. Не са представени
доказателства, а и не е спорно между страните, че АУАН не е предявяван и
връчван на юридическото лице. При това положение административнонаказващият
орган е бил длъжен на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне преписката на
актосъставителя за предявяване и връчване на АУАН. Вместо това, той е издал
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
Нарушените норми на чл. 40, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН и чл. 52, ал. 2 от ЗАНН са императивни
и са предвидени, за да гарантират правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Неизпълнението им представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като води до невъзможност на нарушителя
да разбере, че срещу него е образувано административно наказателно производство
и да упражни процесуалното си право на защита. До същият извод е достигнал и Районен
съд Перник, поради което постановеното решение е законосъобразно и не страда от
изложените от касатора касационни основания за отмяната му, съответно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 595 от 04.10.2019 година, постановено по АНД № 01108 по описа
за 2019 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/