Определение по дело №724/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано по искане от И. Г. Д., [ЕГН], чрез адв. А. Д. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1648/26.03.2025 г. издадена от началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. ”г” от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и СРМПС № *** на специален товарен автомобил [Марка] от кат. ** с per. № [рег. номер], тъй като превозното средство не е вписано в Регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП.

Жалбоподателят е изложил, че предварителното изпълнение на оспорения административен акт ще му нанесе значителни и трудно поправими вреди. С молба с.д. № 6079/08.04.2025 г. по указание на съда е представил доказателства относно искането.

Ответник - началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна не е изразил становище по искането.

По така направеното искане съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Г. Д. е собственик на МПС с рег. № [рег. номер], видно от свидетелство за регистрация на моторното превозно средство № **. Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е допустимо, поради това че жалбоподателя е адресат на заповедта за ПАМ и е оспорил административния акт, чиито изпълнение иска да бъде спряно. В жалбата оспорената заповед е посочена с дата 23.03.2025 г., но в молба № 6079/08.04.2025 г. жалбоподателя е посочил, че вредите ще са в резултат на Заповед № РД-14-1648/26.03.2025 г. на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, поради което е уточнено относно кой административен акт е искането.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, съгласно чл. 107, ал. 3 ЗАвтП. В ЗАвтП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. В съответствие с чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

ПАМ е наложена с оглед установяване, че МПС кат. ** с рег. № [рег. номер] не е вписано в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП и на основание чл. 106а, ал.1, т.1, б. „г“ ЗАвтП е приложено временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е ЗАвтП.

Жалбоподателят е представил Допълнение № 53-00-8948/26.09.2018 г. към Удостоверение за регистрация № 53-00-1653/16.03.2017 г. издадено на основание чл.148в ЗДвП от член на УС на АПИ, с което е допълнено Удостоверение № 53-00-1643/16.03.2017 г. издадено на „М. ауто“ ЕООД, като в т.6 „Списък на превозните средства, с които се извършва пътна помощ“ е вписано МПС с рег. № [рег. номер].

Съгласно § 64 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), вписаните в регистъра по отменения чл. 148в от Закона за движението по пътищата лица, извършващи пътна помощ, привеждат дейността си в съответствие с чл. 24е и 24ж от този закон в двугодишен срок от влизането му в сила. Следва, че представеното удостоверение не е издадено по реда на чл. 24е, ал.1 и 5, вр. чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Жалбоподателят не оспорва този факт, защото в противен случай той би го представил на ответника, за да се прекрати действието на заповедта за ПАМ.

Съгласно договор за наем на МПС, нотариално заверен на 09.08.2018 г. се установява, че жалбоподателят е отдал МПС с рег. № [рег. номер] под наем на „М. ауто“ ЕООД за срок от една година от датата на сключването на договора и не са налице доказателства, че договора е продължен и е с действие към момента. Посочена е месечна наемна цена 100 лева. Дори и да се приеме, че са налице облигационни отношения и към настоящия моментен по силата, на които автомобила е отдаден под наем, то при тази хипотеза, ако за Д. настъпят вреди, те ще са в резултат на неизпълнение от негова страна на договорни отношения, а не в резултат на заповедта за ПАМ. Също така наемната цена от 100 лева, която евентуално няма да получи не установява значителна или трудно поправима вреда, която да обоснове да се допусне управление на МПС, за което е издаден административен акт, с оглед установяване на административния орган, че МПС не е вписано в регистър по чл.6, ал.1 ЗАвтП.

От представения Трудов договор № 37/27.04.2023 г. съгласно който жалбоподателят изпълнява длъжността шофьор в „М. ауто“ ЕООД не се установява, че в резултат на ПАМ, работодателя ще прекрати трудовия договор, съответно ще последват вреди за Д..

Не съществува пречка в качеството на правоспособен водач на МПС жалбоподателя да извършва трудова дейност, включително и като шофьор, поради което процесната заповед няма да е причина да не реализира доходи.

Видно от Договор за наем от 19.09.2023 г. И. Г. Д. е отдал под наем МПС с рег. № [рег. номер], на наемател „М. ауто“ ЕООД за срок от 12 месеца. Относно МПС с рег. № [рег. номер] е представено Приложение към УПП № 23-00023/18.10.2021 г. заверено от началник на ОО „АА“ – Варна. Не е посочено, че договора е прекратен. Съгласно този договор жалбоподателя в качеството на наемодател получава 100 лева месечно. Това установява, че жалбоподателя по силата на този договор получава доходи и настоящата заповед за ПАМ не е относима за тези договорни отношения.

Жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Съгласно чл.166, ал.4 вр. ал.2, изр.2 АПК - изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, като жалбоподателят не е установил такива. Невъзможността да се ползва МПС е неблагоприятен факт за жалбоподателя, но той е в резултат на допуснатото по силата на чл. 107, ал.3 ЗАвтП предварително изпълнение заповедта, а не на поради настъпили нови обстоятелства.

Предвид изложеното искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от И. Г. Д., [ЕГН] за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1648/26.03.2025 г. издадена от началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7–дневен срок от съобщаването му.