Решение по дело №2329/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 161
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20207040702329
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         161                                    04.02.2021 година                             гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 2329 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от С.З. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. Б.Я., против решение № 260018 от 19.10.2020 г. по АН дело № 281/2020 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на санкционираното лице. Отбелязано е, че не е ясно с какво средство е установена концентрацията на алкохол, респ. не е предоставена възможност на касатора да провери дали правилно е използван съответният уред, не е представена разпечатка, от която да е видно в колко часа е установена пробата и какъв е резултатът, и е отнета възможността на същия да узнае дали техническото средство е допустимо за извършване на проверки и дали е проведен първоначален и периодичен контрол по Наредбата за средствата за измерване. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 19-0237-000381/23.10.2019 г., издадено от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено на касатора С.З. М. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В мотивите на съдебното решение е прието за установено по несъмнен начин, че М. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 промила, а именно: 1.11 промила, установена по надлежния ред- с техническо средство “Алкотест” Дрегер 7510 с № АRВВ-0071. Прието е, че не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, като е отбелязано, че АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя досежно непосочване в АУАН и НП на конкретното по вид и номер техническо средство, с което е установена концентрацията на алкохол.

Според настоящия касационен състав решението е неправилно.

Като съставомерен елемент на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, концентрацията на алкохол в кръвта на водача следва да бъде установена по несъмнен начин с предвидените от закона средства- посредством използване на одобрено техническо средство и/или чрез медицинско и лабораторно изследване. Понастоящем и към датата на извършване на деянието редът за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства е регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (Наредбата). Неговото спазване е важна предпоставка за законосъобразно ангажиране на отговорността на нарушителя.

В наказателното постановление, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, липсват констатации досежно използвания от контролните органи способ за изследване съдържанието на алкохол в кръвта на касатора- в него единствено се сочи, че водачът не желае да даде кръвна проба за химичен анализ. Данни относно начина на установяване алкохолното съдържание в кръвта на водача не се съдържат и в акта за установяване на административно нарушение- в него е отразено, че е издаден талон за медицинско изследване, но не и как е установена приетата концентрация от 1.11 промила.

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство, при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. На основание чл. 6, ал. 2 от Наредбата резултатите от проверката с техническо средство се удостоверяват с вписване в съставения акт за установяване на административно нарушение- в него се отразяват часът и начинът на извършване на проверката, видът, моделът, фабричният номер и показанията на техническото средство. Само при изпълнение на посочените изисквания те могат да бъдат съобразени при формиране на изводите относно съставомерността на деянието. В случая, както се посочи по-горе в изложението, в съставения АУАН не се съдържат констатации за извършена проверка с техническо средство (такова отбелязване се съдържа единствено в издадения талон за изследване). Допуснато е отклонение от регламентирания ред за отразяване на резултатите от проверката, поради което събраните доказателства са негодни да установят съществения факт, включен в предмета на доказване. Ето защо съдът приема, че нарушението не е установено по надлежния ред и с допустимите доказателствени средства, поради което наказателното постановление следва да се отмени. Като е стигнал до друг извод, АРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 260018 от 19.10.2020 г. по АН дело № 281/2020 г. по описа на Районен съд- Айтос и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0237-000381/23.10.2019 г., издадено от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено на касатора С.З. М. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.