Р Е Ш Е Н И Е № 260110
Гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 99 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Л.Т.В. ***” АД обективно съединени искове за плащане
на следните суми: сумата от 45000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди – билки и страдания, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
28.05.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 1048.70 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени в резултат на същото ПТП имуществени
вреди – лечение на ищцата и на кучето ѝ, пострадало при същото ПТП, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28.05.2020
г. до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената
дата настъпило ПТП между л. а. „Субару Аутобек“, управляван от Д.О.Т., и л. а. „Мерцедес Спринтер“, управляван от Ц.Е.А.,
механизмът на което ПТП е описан в исковата молба. При ПТП пострадала ищцата
като пътник в л. а. „Субару Аутобек“, а също и кучето ѝ, което пътувало с
нея в автомобила. Подробни твърдения относно вида и характера на причинените на
ищцата телесни увреждания, интензитета на търпените от нея болки и страдания и
проведеното ѝ лечение, както и твърдения относно уврежданията на кучето и
проведеното му лечение са изложени в исковата молба, където са описани по вид и
размер и направените разходи за лечение на ищцата и на кучето. Твърди се също,
че ПТП настъпило по изключителната вина на водача Д.О.Т.. За ПТП било
образувано досъдебно производство. Тъй като относно управлявания от Д.О.Т.
автомобил бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен с ответника и действащ към датата на ПТП, се
предявяват настоящите искове, след като по предявената пред застрахователя
извънсъдебна претенция същият не се произнесъл в законово-установения
срок.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва твърдяното
застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и в тази връзка излага
съображения относно доказателствената сила представения КП за ПТП, оспорва и причиняването
на деликт от сочения за виновен водач, като в тази връзка оспорва наличието на
виновно противоправно поведение у него, съответно навежда твърдения за наличие
на виновно противоправно поведение у другия участник в ПТП – водачът на л. а.
„Мерцедес“. Оспорва интензитета на търпените от ищцата болки и страдания,
навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на описаните в исковата
молба дата и място настъпило ПТП между участник 1 - т. а. „Мерцедес Спринтер“,
управляван от Ц.Е.А., и участник 2 - л. а. „Субару Аутобек“, управляван от Д.О.Т..
В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано: „МПС 1 се движи по ВП-81
в посока от гр. С. към гр. М., като в района на 18-ти км. при ляв завой поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия /дъжд/ губи управление, навлиза
отляво в насрещната пътна лента, удря се в крайпътна мантинела...../следва
текст, който не се чете/...... и се удря в насрещно движещото се МПС 2.“
От заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установява следното: В резултат на ПТП ищцата
е получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема,
съпроводена със счупване на тялото на гръдната кост без разместване
/дислокация/ на фрагментите. Счупването на гръдната кост е увреждане с траен
характер, което води до трайно затруднение на движението на снагата за срок от
около 2-3 месеца. В резултат на травмата ищцата е търпяла значителни по
интензитет болки и страдания, които са продължили в рамките на този възстановителен
период като постепенно са намалявали до отзвучаването им. Първоначално болките
са били спонтанни, а впоследствие - при движение и натиск. На ищцата са
приложени медикаменти, ускоряващи костното срастване, и обезболяващи. Налице е
била болезненост при всяко дихателно движение на гръдната клетка, което е
затруднявало нормалния акт на дишането. С оглед травмата и клиничната
симптоматика от страна на шията е било целесъобразно носенето на мека шийна
яка. Направените разходи за платена потребителска такса за лечение в хирургична
клиника и покупка на хранителни добавки /калций и магнезий/, ускоряващи
костното срастване /за които по делото са представени разходни документи/, са били
необходими за лечението на ищцата.
От заключенията по допуснатите
основна авто-техническа и допълнителна и повторна авто-техническа експертизи
/които си кореспондират, но заключението по допълнителната и повторна
експертиза е по-пълно, тъй като е изготвено след поставяне на допълнителни
задачи и събиране на нови доказателства/ и от обясненията на вещите лица в о.
с. з. се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На
27.09.2017 г. около 13.30 ч. товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. № М 8918 АН се
движел по път II -81 с посока от гр. К.към гр. М.. В района на 18-ти километър
скоростта на автомобила била от порядъка на 79 км./ч. В същото време в посока
от гр. М. към гр. К. със скорост от порядъка на 65 км./ч. се движел лек
автомобил „Субару“ с рег. № СВ 8192 АР. Пътните условия били мокра пътна
настилка, дневна светлина. В даден момент водачът на т. а. „Мерцедес“ поради
недостатъчен контрол започнал да навлиза в лентата за насрещно движение на
разстояние от около 65 м. преди мястото на удара. В този момент на 68 м. преди
мястото на удара водачът на л. а. „Субару“, възприемайки навлизането на товарния
автомобил в лентата му за движение, предприел престрояване вляво за навлизане в
лентата за насрещно движение. След навлизането в лентата за насрещно движение
водачът на т. а. автомобил не предприел
спиране и последвал удар в мантинелата, след което т. а. се отклонил вдясно и навлязъл в лентата за
движение в посока гр. М.. Последвал удар между предната лява част на т. а. „Мерцедес“
и предна дясна част на л. а. „Субару“. Ударът настъпил в лентата за насрещно
движение за л. а. „Субару“ /лентата за движение за т. а. „Мерцедес“/. В резултат
на силите при удара т. а. ротирал около масовия си център по посока на
часовниковите стрелки и, плъзгайки се, се установил на мястото, описано в
протокола за оглед. Л. а. „Субару“ от своя страна започнал да ротира около
масовия си център по посока обратна на часовниковите стрелки и заедно с това,
плъзгайки се наляво, се установявил на мястото, описано в протокола за оглед.
Установява се още, че скоростта на движение на л. а. „Субару“ в момента на
удара е била около 47.5 км./ч., а скоростта на движение на т. а. „Мерцедес“ в
момента на удара е била около 36.7 км./ч. Опасната зона за спиране на л. а. „Субару“
за конкретните пътни условия и скорост от 65 км./ч. е 52.09 м. Опасната зона за
спиране на т. а. „Мерцедес“ за конкретните пътни условия и скорост от 79.21 км./ч.
е 69.49 м. Разстоянието,
на което се е намирал л. а. „Субару“ до мястото на удара в момента, в който
водачът му е възприел навлезлия в лентата му за движение т. а. „Мерцедес“ е 68.78
м. Разстоянието между двата автомобила в този момент е било 133.78 м.
Установява се също, че съобразно описания механизъм на ПТП като причини за
настъпването му могат да се посочат субективните действия на водача на т. а. „Мерцедес“,
който при управлението му е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение,
след което не е предприел спиране, за което е имал възможност и субективните
действия на водача на л. а. „Субару“,
който, възприемайки навлезлия в лентата му за движение т. а., не е предприел
спиране, каквато възможност е имал, а е предприел маневра по смяна на лентата и
е навлязъл в лентата за насрещно движение. Двамата водачи са имали възможност
да предотвратят произшествието при положение, че водачът на л. а. „Субару“ е
продължил движението си направо в неговата лента за движение и е предприел
аварийно спиране, а водачът на т. а. „Мерцедес“ е предприел също аварийно
спиране, вместо да прави опити да овладее автомобила, при което разстоянието
между тях е щяло да бъде около 12 м. Вещите лица не са изследвали въпорса какво
би се случило, ако водачът на л. а. „Субару“ беше продъжил движение в своята
лента за движение и там беше предприел спиране при положение, че водачът на т.
а. „Мерцедес“ продължава движението си по същия начин, т. е. без да предприеме
спиране и със същите маневри.
От показанията на св
разпитаните по делото свидетели се установява следното:
Свидетелката В. – майка на
ищцата, установява, че когато видяла дъщеря си на следващия ден след инцидента,
ищцата била със счупена гръдна кост и не можела нито да се обслужва, нито да се
изправи, пиела сок през сламка, нищо не можела да прави сама и не трябвало да
се движи, защото имало риск счупената кост да се размести. По-късно лекарите
установили, че има и разлив на кръв в белия дроб. Притеснявала се и се опитвала
да говори тихичко. След изписването на ищцата от болницата майка ѝ я прибрала в своя дом, за да
се грижи за нея. Постепенно ищцата започнала да става и да се движи, но ѝ
било трудно. Към момента още не била възвърнала начина си на живот, била напълняла,
разделила се с приятеля си, преживявала много тежко и болестта на кучето. Преди
ПТП ищцата била много енергичен човек, спортистка, ходела на рафтинг, карала
ски, но след ПТП вече не правела тези неща. Имало сериозна емоционална промяна
у нея след ПТП, станала затворена, мълчалива, депресирана. Оплаквала се, че
счупената кост не е зараснала добре и имала чувството, че има ръб. Свидетелката
установява, че при ПТП много тежко пострадало и кучето на ищцата, не можело да
ходи, прекарало дълго време по ветеринарни клиники, предполагали, че няма да
оцелее. Лечението му продължавало и досега.
Свидетелят Т. установява, че
ПТП настъпило някъде след с. Б./в посока към гр. С./, той управлявал л. а.
„Субару“, а ищцата била пътник на предна
дясна седалка, кучето ѝ също пътувало в колата. Валял дъжд, било мрачно
време. На един от завоите свидетелят видял насреща му да идва микробус, който
очевидно бил загубил контрол, защото се движел на зиг-заг и навлязъл в насрещното за посоката си но
движение платно. Свидетелят решил да избегне удара като навлезе в насрещното за
своята посока на движение платно, но въпреки това настъпил удар - в платното за
движение в посоката на движение на т. а. „Мерцедес“, т. к. водачът му много
рязко се върнал в нея. Ударът бил от страната на ищцата в предницата, след
което микробусът се завъртял, а автомобилът на свидетеля отишъл наляво, при
което двата автомобила се ударили повторно, но от задната страна. Участъкът,
където настъпило ПТП, бил относително прав, имало лек завой. В посоката на
движение на свидетеля имало мантинела.
Показанията на свид. А. съдът
не коментира, тъй като същите не са ясни, пълни и конкретни, свидетелят
заявява, че и не помни някои неща.
Не се спори относно наличието
на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно управлявания от Д.О.Т. автомобил, сключен с ответника.
От представените по делото
фактури и фискални бонове се установява, че ищцата е направила разходи за
своето лечение в размер на 48.70 лв. /платена потребителска такса за лечение в
хирургична клиника и разходи за хранителни добавки, ускоряващи костното
срастване/, както и разходи за лечение на домашния ѝ любимец в размер на
1000 лв.
В подкрепа на така възприетата
фактическа обстановка са и останалите представени по делото писмени
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 18000 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 45000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Налице са елементите на
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на
ответника. Установи се, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от Д.О.Т. МПС, сключен с ответника. Доказа се и наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаното ПТП на ищцата са
причинени телесни увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания; установи
се виновно противоправно поведение у двама водачи – соченият за виновен водач Д.О.Т. и водачът на
т. а. „Мерцедес“, в резултат на което се е стигнало до увреждане на ищцата. Установи се и причинната
връзка между деянията на двамата водачи и причинените на ищцата телесни
увреждания, довели до търпени болки и страдания.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника относно доказателствената сила на съставения за ПТП
констативен протокол – само въз основа на него не може да се установи надлежно механизмът
на ПТП, тъй като той не възпроизвежда факти, възприети непосредствено от
съставителя на протокола, а е съставен по данни на участниците в ПТП.
Същевременно при съпоставяне
на отразеното в КП за ПТП с останалите доказателства по делото – свидетелски
показания, заключения на вещи лица, се установява механизмът на ПТП, като това
е именно описаният по-горе.
Установи се /съобразно
подробно изложеното по-горе/, че поведението и на двамата водачи е било виновно и противоправно.
Съдът намира, че водачът Д.О.Т. има по-малък принос за настъпване на ПТП. Той е
осъществил противпоравно поведение, тъй като не е предприел спиране при появилата се опасност на пътя, което, ако
бе сторил, би предотвратило ПТП /но само в случай, че и насрещният водач беше
спрял след загубата на контрол над автомобила си/. Предприел е обаче спасителна
маневра, която в случая не е довела до желания резултат, но би довела до него,
ако поведението на другия водач е било съобразено със ситуацията /да спре
автомобила, вместо да прави опит да го овладява и да се връща в своята лента за
движение/. Съответно по-голям принос за настъпване на ПТП има водачът Ц.Е.А..
Той е осъществил протипвоправно поведение - недостатъчен контрол над
автомобила, в резултат на което е загубил контрол над него и се е отклонил от
посоката и лентата си за движение, навлизайки в лентата за насрещно движение и
удряйки се в мантинела, след което, вместо да предприеме спиране,
противоправното му поведение продължава с опита да овладее автомобила, при
което се е върнал в своята лента за движение и по този начин отново е преминал
през лентата за насрещно движение. Съобразно изложеното съдът приема, че
приносът на водача Д.О.Т. е 40 %, а приносът на водача Ц.Е.А. е 60 %.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 45000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая
следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо място следва да се имат предвид вида и
характера на получените телесни увреждания: контузия на гръдния кош и корема,
съпроводена със счупване на тялото на гръдната кост без разместване
/дислокация/ на фрагментите. Всяко от тези увреждания само по себе си е причинило
на ищцата значителни по интензитет болки и страдания, а следва да се отчете
също, че счупването на гръдната кост е увреждане с траен характер. В резултат
на това увреждане е била налице болезненост при всяко дихателно движение на
гръдната клетка, което е затруднявало нормалния акт на дишането, а това увреждане води и до трайно затруднение
на движението на снагата за продължителен период от време - 2-3 месеца. В
рамките на този период болките, изпитвани от ищцата, са били първоначално
спонтанни, а впоследствие - при движение и натиск. Следва да се отчете, че
поради травмата е била налице и клинична симптоматика от страна на шията, което
е наложило носенето на мека шийна яка. През възстановителния период ищцата е
изпитвала и битови ограничения – невъзможност да се движи, да се обслужва, да
се храни пълноценно, дори да диша нормално, била е зависима от чужди грижи,
а в началото на лечението е следвало да търпи и
ограниченията на болничния режим. Изпитвала е и психически дискомфорт – потиснатост,
притеснение, затвореност, изолираност от социалния живот. Всичко това е влошило
значително и за продължителен период от време качеството ѝ на живот,
а следва да се отчете и възрастта на ищцата – 28 г. към датата на ПТП, на която
млада и активна възраст такива травми, водещи до промяна в начина на живот, се
отразяват цялостно негативно на личността. Именно това се е случило с ищцата –
от активна личност и спортистка тя се е превърнала в затворен и чувстващ се
непълноценен човек.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 45000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ телесни
увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на търсеното обезщетение/.
Отчитайки обаче приетото
по-горе относно процентния размер на приноса на водача Д.О.Т., на ищцата следва
да се присъди обезщетение в размер на 18000 лв., равняващо се на 40 % от сумата
от 45000 лв.
По
акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за
обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди също е частично основателен и следва да
бъде уважен частично. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава –
същото се дължи от 29.05.2020 г. – датата, от която ответникът е изпаднал в
забава /тъй като претенцията пред застрахователя е депозирана на 28.02.2020 г.,
съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 28.05.2020 г. - присъствен
ден, и от следващия ден ответникът е в забава/. Съобразно гореизложеното
акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на
главния иск за периода от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, като за същия
период следва да бъде отхвърлен за разликата над приетия за основателен размер
до пълния му предявен размер, а за периода от един ден – 28.05.2020 г., искът
следва да бъде отхвърлен изцяло /т. е. по отношение на пълния размер на главния
иск/.
По главния иск за плащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 48.70
лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 1048.70 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Доказа се по делото, че ищцата е направила разходи за
своето лечение в размер на 48.20 лв. /платена потребителска такса за лечение в
хирургична клиника и разходи за хранителни добавки, ускоряващи костното
срастване/, които разходи са били необходими за лечението ѝ. Съответно
обезщетение в размер на тези разходи следва да ѝ се присъди.
Не се доказаха надлежно обаче твърдените като причинени
при ПТП уврждания на домашния любимец на ищцата. В исковата молба са описани тези
увреждания, но по делото липсват ветеринарно-медицински документи, установяващи
каквито и да било увреждания на кучето Представени са само счетоводни документи
за направени разходи за лечение – фактура и финансова калкулация, които обаче
не могат да се отнесат към конкретни увреждания и лечение. Разпитан е и
свидетел относно факта дали кучето е пострадало при ПТП и той установява, че при
ПТП кучето е пострадало, свидетелят обаче не дава конкретни показания относно
уврежданията му /което, разбира се, не би могло и да се очаква, тъй като
свидетелят не е ветеринарен лекар/, поради което съдът не е допуснал и
поискната ветеринарно-медицинска експертиза /с оглед липсата на материали, по
които да работи вещото лице, за да изготви заключение/. Съответно обезщетение
за тези разходи не следва да се присъжда.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за имуществени
вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени имуществени вреди също е частично основателен и
следва да бъде уважен частично. Относно периода на дължимост на обезщетението
за забава – същото се дължи от 29.05.2020 г. – датата, от която ответникът е
изпаднал в забава /тъй като претенцията пред застрахователя е депозирана на
28.02.2020 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 28.05.2020 г.
- присъствен ден, и от следващия ден ответникът е в забава/. Съобразно
гореизложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на уважения
размер на главния иск за периода от 29.05.2020 г. до окончателното плащане,
като за същия период следва да бъде отхвърлен за разликата над приетия за
основателен размер до пълния му предявен размер, а за периода от един ден –
28.05.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен изцяло /т. е. по отношение на пълния
размер на главния иск/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Пълният размер на това възнаграждение - при
уважаване на исковете изцяло, би бил такъв от 1911.46 лв. на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно съразмерно с уважената част от исковете
следва да се присъди възнаграждение в размер на 749.19 лв. Това възнаграждение
следва да бъде присъдено на адв. Т., следва да се присъди и ДДС /представени са
доказателства за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да
се присъди на адв. Т., е 899.03 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 2000 лв. за възнаграждение на адвокат, в
размер на 20 лв. за възнаграждение на призован свидетел и в размер на 450 лв.
за възнагаждения на вещи лица, горните разноски се претендират и с представените
по делото списъци по чл. 80 ГПК. Ищцата е направила възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Платеното
в случая адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е близко до минималния
размер на възнаграждението, определен по предвидения
в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ред
/а именно 1911. 46 лв./, поради което не е прекомерно /като се отчете
качеството на осъществената защита и броя на проведените о. с. з./, поради
което същото не следва да бъде намалявано. Съответно съразмерно с отхвърлената
част от исковете следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1216.10 лв. Следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства
за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се присъди на
ответника за направени разноски за адвокатско възнаграждение, е 1459.32 лв. Следва
да се присъдят съразмерно с отхвърлената част от исковете и разноски в размер
на 285.78 лв. за възнаграждения на вещи
лица и на призован свидетел.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 721.95 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел/ в размер на 195.97 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да плати на Л.Т.В. с
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 18000
/осемнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
29.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати на Л.Т.В. с
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 48.70
лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 29.05.2020
г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Т.В. с ЕГН *********, адрес: *** срещу
„Б. ” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С.П.и К.К., обективно съединени искове за плащане на
сумата от 45000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 28.05.2020 г. до окончателното
плащане, за разликата над уважения
размер на главния иск от 18000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ до пълния му
предявен размер от 45000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от
29.05.2020 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО акцесорния ИСК за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сума от
45000 лв. на главния иск за периода от един ден – 28.05.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Т.В. с ЕГН **********, адрес: ***
срещу „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори С. П. и К. К., обективно съединени искове за
плащане на сумата от 1048.70 лв. /хиляда четиридесет и осем лева седемдесет
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - разходи
за лечение на Л.Т.В. и на кучето ѝ, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху тази сума от 29.05.2020 г. до окончателното
плащане за разликата над уважения
размер на главния иск от 48.70 лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет
стотинки/ до пълния му предявен размер от 1048.70 лв. /хиляда четиридесет и
осем лева седемдесет стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на тази разлика от 29.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и ИЗЦЯЛО акцесорния ИСК за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху цялата сума от 1048.70 лв. на главния иск за периода от един ден –
28.05.2020 г.
ОСЪЖДА
„Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати на адв. М.Б.Н. – Т. от САК с адв. № ********** сумата от
899.03 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и три стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска защита на Л.Т.В. по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Л.Т.В. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Б.” АД с ЕИК, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К.,
сумата от 1459.32 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и и
две стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и
сумата от 285.78 лв. /двеста осемдесет и
пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел съразмерно с
отхвърлената част от исковете
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.П.и К. К., да плати по сметка на
СОС държавна такса за производството по делото в размер на 721.95 лв.. /седемстотин
двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ върху уважения размер на
исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица и на призован
свидетел/ в размер на 195.97 лв. /сто деветдесет и пет лева деветдесет и седем
стотинки/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: