Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 25.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело
№ 8 371 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „С.” ООД твърди, че с влязла в сила присъда по нохд
2977/2012 г. по описа на СРС, 116 състав М.Б.П. е призната за виновна, в това,
че за времето между 26.03.2008 г. – 19.12.2008 г. в гр. София, с общо три
деяния, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила
владени от нея чужди движими вещи, собственост на ищеца, парична сума в общ
размер на 110 300 лв. като обсебването е в особено големи размери. П. била
осъдена от наказателния съд да заплати на ищеца горната сума, представляваща
причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.12.2008 г. Бил издаден и изпълнителен лист. Твърди
се, че при извършена справка ищецът констатирал, че на 25.11.2014 г.
ответницата П. се е разпоредила със свое имущество – ап. 15, находящ се в гр.
София, район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ ІІ-1130, 1000, 911, в кв. 33В,
по плана на гр. София, местност „Люлин“, сектор „А“, на четвърти етаж, със
застроена площ от 108, 45 кв.м., при съседи: ап.14, ап.16, асансьорна шахта,
заедно с 13,40% идеални части от общите части на сградата, заедно мазе 15 с
площ от 4,36 кв.м., при съседи: мазе 16, мазе 14, коридор, с включени 0,059%
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху описаното дворно място, който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.591.1.115 по ККР като
го дарила на синовете си Ю.И.Б. и М.М.П., която сделка увреждала ищеца.
При тези фактически твърдения е мотивиран
правен интерес и моли
съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като
кредитор, сделката за дарение на недвижим имот,
извършена с нотариален акт 162, том ІІІ, рег. № 4040, дело 519/2014 г. по описа
на нотариус рег. № 609 – Д.Н., с район на действие – СРС.
Ответницата М.Б.П., оспорва иска в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Претендира
разноски.
Ответниците Ю.И.Б. и М.М.П.,
редовно уведомени, не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда
от 23.10.2015 г. на СРС, НО, 116 състав, по нохд 2977/2012 г., от която се
установява, че М.Б.П. е призната за виновна в това, че за времето между
26.03.2008 г. – 19.12.2008 г. в гр. София, с общо три деяния, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно е присвоила владени от нея чужди
движими вещи, собственост на ищеца, парична сума в общ размер на 110 300
лв. като обсебването е в особено големи размери.
С решение по внохд 34182016 г. на
СГС, НО присъдата е изменена само в частта на наложеното наказание и потвърдена
в останалата си част. Същата е влязла в сила на 07.08.2017 г., видно от
стореното отбелязване.
Представен е и изпълнителен лист
от 16.10.2017 г., издаден по нохд 2977/2012 г. на СРС, НО, 116 състав, от който
се установява, че М.Б.П. е осъдена да заплати на „С.“ ООД сумата от 110300 лв.,
законна лихва върху сумата и разноски в размер на 700 лв.
Представен по делото е нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 162, рег. № 4040, дело 519/2014 г. на
Нотариус 609 – Д.Н., с район на действие – СРС, от съдържанието, на който се
установява, че на 25.11.2014 г. М.Б.П. е дарила на синовете си Ю.И.Б. и М.М.П. собственият си недвижим
имот - ап. 15, находящ се в гр. София, район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ
ІІ-1130, 1000, 911, в кв. 33В, по плана на гр. София, местност „Люлин“, сектор
„А“, на четвърти етаж, със застроена площ от 108, 45 кв.м., при съседи: ап.14,
ап.16, асансьорна шахта, заедно с 13,40% идеални части от общите части на
сградата, заедно мазе 15 с площ от 4,36 кв.м., при съседи: мазе 16, мазе 14,
коридор, с включени 0,059% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място,
който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4356.591.1.115 по ККР.
По делото е представено
удостоверение от 30.04.20182 г. на ЧСИ с рег. № 851 – М.П.по изп. дело 20178510406040
за това, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.10.2017
г. от СРС,116 състав, по нохд 2977/2012 г., като размера на задължението на М.Б.П.
към „С.” ООД възлиза на сума в общ размер на 231 824, 29 лв. към
30.04.2018 г.
В съдебно заседание от 10.02.2020
г. са събрани свидетелски показания на свидетелката Г.В.П..
При така ангажираните по делото
доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда.
Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това
право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за
непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора,
когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е
възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото
възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване
на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора
/ в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.
171/2009 г. /.
С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД е необходимо
да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има
качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора
сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството,
че процесния по делото договор е безвъзмезден законодателят не поставя
изискване за знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице.
Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна
предвиденост.
Качеството „кредитор” по смисъла,
вложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на
действително вземане по отношение на ответника. В производството по Павлов иск
съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно
решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./.
Видно от представените по делото писмени
доказателства ищецът е кредитор на ответницата П. с оглед представените по
делото присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия такъв с оглед
нормата на чл. 300 от ГПК и изпълнителен лист.
Не се спори по делото, а това се установява и
от представените по делото писмени доказателства, че процесната по делото
сделка е сключена на 25.11.2014 г. При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца е
възникнало в периода 26.03.2008 г. – 19.02.2008 г., съобразно присъдата на
наказателния съд т.е. преди датата на разпоредителната сделка. Обстоятелството,
че по отношение на вземането на ищеца – кредитор е постановена влязла в сила
присъда има значение с оглед установяване на размера на вземането, за който на
същия е предоставена възможност за принудително удовлетворяване, но не касае
моментът на възникване на самото вземане /решение 566/18.06.2010 г. на Четвърто
ГО на ВКС по гр.д. 1473/2009 г./.
Прехвърлителната сделка по естеството си
представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия
се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на
кредитора. Знанието на длъжника /ответницата П./ е очевидно – с даряването на
имота на свои низходящи от първа степен /ответниците Б. и П./ намалява
възможността на кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в
този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./.
Знание на приобретателя при безвъзмездна сделка, както вече бе посочено
по-горе, не се изиска.
Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то,
след извършеното разпореждане. В този смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС
по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е
ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото,
което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от
друго имущество на длъжника.
При липсата на други ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и
доказан следва да се уважи.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 1 006, 29
лв. – ДТ за настоящото производство, проведено обезпечително производство по
реда на чл. 390 от ГПК, такса за удостоверения и такса вписване. Представени са
доказателства за реално заплащане на сумата от 3 500 лв. – адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и сумата от 1750 лв. – в
обезпечителното като е наведено своевременно възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК
от ответницата П.. Минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на
заявения иск, съобразно Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 3 015, 34
лв., а в обезпечителното производство на сумата от 1 772, 67 лв. по арг.
на чл.2 ал.7 от същата. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените по него процесуални действия, съобразени с посочените по-горе
размери по Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че адвокатските
възнаграждения в настоящото и обезпечителното производство не са прекомерни. В
обобщение на горните съображения на ищеца се следва сумата от 6 256, 29
лв. – разноски, както е посочено в списъка по чл. 80 от ГПК, представен по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „С.” ООД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:*** – адв. С.Б. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за
дарение от 25.11.2014 г., обективиран в нотариален акт 162, рег. № 4040, нот. дело
519/2014 г. на Нотариус 609 – Д.Н., с район на действие – СРС, с който М.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** дарява на синовете си Ю.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и М.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** собственият си недвижим имот
- ап. 15, находящ се в гр. София, район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ
ІІ-1130, 1000, 911, в кв. 33В, по плана на гр. София, местност „Люлин“, сектор
„А“, на четвърти етаж, със застроена площ от 108, 45 кв.м., при съседи: ап.14,
ап.16, асансьорна шахта, заедно с 13,40% идеални части от общите части на
сградата, заедно мазе 15 с площ от 4,36 кв.м., при съседи: мазе 16, мазе 14,
коридор, с включени 0,059% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място,
който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4356.591.1.115 по ККР.
ОСЪЖДА М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ю.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „С.” ООД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:*** – адв. С.Б. сумата от 6 256,
29 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до
страните, че е изготвено пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: