Решение по дело №8371/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1497
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20181100108371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 25.02.2020 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 8 371 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „С.” ООД твърди, че с влязла в сила присъда по нохд 2977/2012 г. по описа на СРС, 116 състав М.Б.П. е призната за виновна, в това, че за времето между 26.03.2008 г. – 19.12.2008 г. в гр. София, с общо три деяния, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила владени от нея чужди движими вещи, собственост на ищеца, парична сума в общ размер на 110 300 лв. като обсебването е в особено големи размери. П. била осъдена от наказателния съд да заплати на ищеца горната сума, представляваща причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2008 г. Бил издаден и изпълнителен лист. Твърди се, че при извършена справка ищецът констатирал, че на 25.11.2014 г. ответницата П. се е разпоредила със свое имущество – ап. 15, находящ се в гр. София, район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ ІІ-1130, 1000, 911, в кв. 33В, по плана на гр. София, местност „Люлин“, сектор „А“, на четвърти етаж, със застроена площ от 108, 45 кв.м., при съседи: ап.14, ап.16, асансьорна шахта, заедно с 13,40% идеални части от общите части на сградата, заедно мазе 15 с площ от 4,36 кв.м., при съседи: мазе 16, мазе 14, коридор, с включени 0,059% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.591.1.115 по ККР като го дарила на синовете си Ю.И.Б. и М.М.П., която сделка увреждала ищеца.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като кредитор, сделката за дарение на недвижим имот, извършена с нотариален акт 162, том ІІІ, рег. № 4040, дело 519/2014 г. по описа на нотариус рег. № 609 – Д.Н., с район на действие – СРС.

Ответницата М.Б.П.,  оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Претендира разноски.

Ответниците Ю.И.Б. и М.М.П., редовно уведомени, не са депозирали  писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена присъда от 23.10.2015 г. на СРС, НО, 116 състав, по нохд 2977/2012 г., от която се установява, че М.Б.П. е призната за виновна в това, че за времето между 26.03.2008 г. – 19.12.2008 г. в гр. София, с общо три деяния, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила владени от нея чужди движими вещи, собственост на ищеца, парична сума в общ размер на 110 300 лв. като обсебването е в особено големи размери.

С решение по внохд 34182016 г. на СГС, НО присъдата е изменена само в частта на наложеното наказание и потвърдена в останалата си част. Същата е влязла в сила на 07.08.2017 г., видно от стореното отбелязване.

Представен е и изпълнителен лист от 16.10.2017 г., издаден по нохд 2977/2012 г. на СРС, НО, 116 състав, от който се установява, че М.Б.П. е осъдена да заплати на „С.“ ООД сумата от 110300 лв., законна лихва върху сумата и разноски в размер на 700 лв.

Представен по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, рег. № 4040, дело 519/2014 г. на Нотариус 609 – Д.Н., с район на действие – СРС, от съдържанието, на който се установява, че на 25.11.2014 г. М.Б.П. е дарила на синовете  си Ю.И.Б. и М.М.П. собственият си недвижим имот - ап. 15, находящ се в гр. София, район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ ІІ-1130, 1000, 911, в кв. 33В, по плана на гр. София, местност „Люлин“, сектор „А“, на четвърти етаж, със застроена площ от 108, 45 кв.м., при съседи: ап.14, ап.16, асансьорна шахта, заедно с 13,40% идеални части от общите части на сградата, заедно мазе 15 с площ от 4,36 кв.м., при съседи: мазе 16, мазе 14, коридор, с включени 0,059% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.591.1.115 по ККР.

По делото е представено удостоверение от 30.04.20182 г. на ЧСИ с рег. № 851 – М.П.по изп. дело 20178510406040 за това, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.10.2017 г. от СРС,116 състав, по нохд 2977/2012 г., като размера на задължението на М.Б.П. към „С.” ООД възлиза на сума в общ размер на 231 824, 29 лв. към 30.04.2018 г.

В съдебно заседание от 10.02.2020 г. са събрани свидетелски показания на свидетелката Г.В.П..

При така ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда. Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора, когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора / в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 171/2009 г. /.

С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството, че процесния по делото договор е безвъзмезден законодателят не поставя изискване за знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице. Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна предвиденост.

Качеството „кредитор” по смисъла, вложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на ответницата П. с оглед представените по делото присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия такъв с оглед нормата на чл. 300 от ГПК и изпълнителен лист.

Не се спори по делото, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че процесната по делото сделка е сключена на 25.11.2014 г. При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца е възникнало в периода 26.03.2008 г. – 19.02.2008 г., съобразно присъдата на наказателния съд т.е. преди датата на разпоредителната сделка. Обстоятелството, че по отношение на вземането на ищеца – кредитор е постановена влязла в сила присъда има значение с оглед установяване на размера на вземането, за който на същия е предоставена възможност за принудително удовлетворяване, но не касае моментът на възникване на самото вземане /решение 566/18.06.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1473/2009 г./.

Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора. Знанието на длъжника /ответницата П./ е очевидно – с даряването на имота на свои низходящи от първа степен /ответниците Б. и П./ намалява възможността на кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./. Знание на приобретателя при безвъзмездна сделка, както вече бе посочено по-горе, не се изиска.

Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане. В този смисъл е и константната съдебна практика - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от друго имущество на длъжника. 

При липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и доказан следва да се уважи.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 1 006, 29 лв. – ДТ за настоящото производство, проведено обезпечително производство по реда на чл. 390 от ГПК, такса за удостоверения и такса вписване. Представени са доказателства за реално заплащане на сумата от 3 500 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото производство и сумата от 1750 лв. – в обезпечителното като е наведено своевременно възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от ответницата П.. Минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на заявения иск, съобразно Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 3 015, 34 лв., а в обезпечителното производство на сумата от 1 772, 67 лв. по арг. на чл.2 ал.7 от същата. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, съобразени с посочените по-горе размери по Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че адвокатските възнаграждения в настоящото и обезпечителното производство не са прекомерни. В обобщение на горните съображения на ищеца се следва сумата от 6 256, 29 лв. – разноски, както е посочено в списъка по чл. 80 от ГПК, представен по делото.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „С.” ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. С.Б. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за дарение от 25.11.2014 г., обективиран в нотариален акт 162, рег. № 4040, нот. дело 519/2014 г. на Нотариус 609 – Д.Н., с район на действие – СРС, с който М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** дарява на синовете си Ю.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** собственият си недвижим имот - ап. 15, находящ се в гр. София, район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ ІІ-1130, 1000, 911, в кв. 33В, по плана на гр. София, местност „Люлин“, сектор „А“, на четвърти етаж, със застроена площ от 108, 45 кв.м., при съседи: ап.14, ап.16, асансьорна шахта, заедно с 13,40% идеални части от общите части на сградата, заедно мазе 15 с площ от 4,36 кв.м., при съседи: мазе 16, мазе 14, коридор, с включени 0,059% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описаното дворно място, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.591.1.115 по ККР.

ОСЪЖДА М.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „С.” ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. С.Б. сумата от 6 256, 29 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред Софийски апелативен съд.

 

                                     СЪДИЯ: