РЕШЕНИЕ
№ 953 дата 28
юли 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 09 юли 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Дарин Христов
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 1001 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Р.П.Д. ***/Никола Ботушев/ № 68, ет.5, ап.15 против Решение
№ 236/21.02.2020г., постановено по НАХД № 5307/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-0769-005049/18.10.2019г., издадено от началник група към Сектор „Пътна
полиция” на ОД на МВР-гр.Бургас, с което, за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на
касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Съдебно решение се обжалва като неправилно. Оспорва се годността на
техническото средство използвано от административнонаказващия орган. Твърди, че
обстоятелствената част на НП е противоречива и ограничава правото на защита на
наказаното лице, като и че талонът за медицинско изследване не съответства на
изискванията на чл.3 от Наредбата и приложението към него. Иска се отмяна на
съдебния акт и на потвърденото НП.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация също не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок. Срокът за подаването й съдът брои считано от уведомяването на пълномощника
на касатора, предвид нормата на чл. 340, ал.2 от НПК, съгласно която решението,
заедно с мотивите, се съобщава на страните, а видно от нормата на чл. 253 от НПК, подсъдимият и неговият защитник са самостоятелни страни в производството,
поради което и решението на Районния съд следва да се съобщи както на
подсъдимия (в случая нарушителя), така и на защитника му, като всеки от тях има
самостоятелно право на жалба в срок съобразно датата на съобщаване на решението
за всеки поотделно. Районният съд без основание се позовава на практика на
Административен съд Бургас – Определение № 953/02.06.2016г. по КНАХ дело №
468/2016г., което е отменено по реда на инстанционния контрол с Определение №
9794/19.09.2016г. по адм.дело № 9779/2016г. на ВАС.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че на 22.09.2019г., около 20.55ч., в гр.Бургас, като
водач на лек автомобил с рег.№ А2707НН, отказва да бъде тестван с техническо
средство „Дрегер Друг Тест 5000“ за
употреба на наркотични вещества, при проверка извършвана от контролни
длъжностни лица при Второ районно управление. На Д. е издаден и връчен талон за
медицинско изследване № 0065752, в който е указано да се яви до 30 минути от
издаване на талона в МБАЛ - Бургас, ако желае да даде кръвна проба, като лицето
не се е явило в указаното време. За установеното деяние, квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, е
съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП. Районният съд по същество е приел, че
установеното деяние е съставомерно, като не е констатирал нарушения в хода на
административнонаказателната процедура при съставяне на АУАН и при издаването
на НП. Обосновал е извод за правомерно ангажиране на отговорността на
наказаното лице на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и неприложимост на чл.28 от ЗАНН, поради което е потвърдил
наказателното постановление.
Решението е
правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Фактите по делото, така както са
установени от районния съд не са спорни. За настоящата инстанция е налице
забрана за нови фактически установявания видно от нормата на чл.220 от АПК,
поради което преценката за приложението на материалния закон е съобразно
установените вече по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Отказвайки да бъде тестван с
техническо средство за наличие на наркотични вещества и като не е изпълнил
издадения талон за медицинско изследване, касаторът безспорно е осъществил
състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно посочената норма „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.“
Неоснователни са релевираните доводи
за допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението
в НП, до степен такава, че да възпрепятства правото на защита на лицето да
разбере за какво се ангажира отговорността му. Напротив, по делото безспорно се
установява, че наказанието е наложено само за хипотезата на отказ за проверка
за употреба на наркотични вещества и това много ясно е посочено както в
обстоятелствената част на наказателното постановление, така и в съставения
АУАН, поради което не е налице злепоставяне на правото на защита на лицето да
не може да разбере какво нарушение му се вменява. При ангажиране на
отговорността на водача няма фактическо позоваване на отказ да се извърши
проверка за употреба на алкохол, напротив, в
обстоятелствената част на НП изрично е посочено,че такава е извършена и
техническото средство е отчело 0,00 промила, поради което няма как да се
ангажира отговорността на лицето в хипотезата на отказ да бъде изпробвано с
Алкотест дрегер, при положение, че доброволно му е извършена такава. Не могат
да бъдат споделени и възраженията, касаещи издадения талон за изследване,
предвид това, че такъв с № 0065752 е връчен на касатора и съдържа всички
необходими реквизити и информация, така както те са указани в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Що се отнася до възражението,
че не е доказана годността на техническото средство, то това възражение би било
предмет на обсъждане, ако лицето беше тествано, но при отказ за тест, подобно
възражение е неотносимо.
На основание изложените мотиви и
поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва
се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIIІ-ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 236/21.02.2020г., постановено по НАХД № 5307/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас,.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: