№ 2278
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110201092 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-014363/29.07.2022 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към отдел
„ПП” на СДВР,
на В. К. К., с ЕГН **********,
за това, че на 15.07.2022 г., около 00:07 часа, в гр. София, по бул. Драган Цанков, с
посока на движение от ул. Лъчезар Станчев към бул. Проф. Марко Семов, управлява лек
автомобил марка „Ауди А4, Лимузина“ с рег. № ХХХ, регистриран на филма „ХХХ, като на
кръстовището с бул. Г. М. Димитров, водачката наближава, навлиза и преминава на червен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, с което нарушила чл.
6, т. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, й е наложена глоба в
размер на 100 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от В. К. К., която в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изразява
недоволство от това, че АНО не обсъдил подаденото срещу АУАН възражение. Изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителността. При
приближаване на процесното кръстовище сигналът на светофарната уредба в посока на
движението на автомобила, управляван от жалбоподателката, светел зелено, а по време на
навлизане в кръстовището – светлинният сигнал на светофара се променил в жълто.
Возещият се в автомобила З. Н. възприел на следващото кръстовище, на което
жалбоподателката била спряла с автомобила си на червен сигнал, знак с ръка от полицейски
служител на мотоциклет. Започнала проверка, при която се появил и втори униформен
1
служител на мотоциклет. Жалбоподателката твърди, че двете униформени лица нямали
обективна пряка видимост към светлинните сигнали на преминатото по-рано кръстовище.
Такива полицейски служители не били възприети нито от водача, нито от пътуващите в
автомобила. Не било ясно кое от двете лица съставило АУАН, тъй като единият от двамата
автоконтрольори започнал да го пише на таблет, но после предал устройството на колегата
си с указание „да го довърши“. Изразява се недоволство също, че полицаите отказали да
впишат в акта пътуващите в автомобила З. Н. и Ч. Д. с обяснението, че таблетът не
позволявал това. В с. з. се допълва, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП била бланкетна по своя характер и за да се гарантирало правото на защита е следвало
да бъде посочена правната норма, съдържаща правилното поведение на водачите на ППС
при наличие на червен сигнал на светофарната уредба.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:
В нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН актосъставителят и АНО не
са посочили по достатъчно ясен начин правната квалификация на вмененото
административно нарушение, с което необратимо са ограничили правото на защита на
жалбоподателката. В АУАН е предявено нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
(„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“).
В НП правната квалификация дори е посочена по по-общ начин – само чл. 6, т. 1 от ЗДвП
без да се уточнява кое от общо четирите предложения се визира. Разпоредбата на чл. 6, т. 1
от ЗДвП по своите характеристики е бланкетна, което е задължавало актосъставителят и
АНО да посочат конкретната разпоредба, уреждаща правилното поведение на водачите на
ППС при приближаване и навлизане на червен сигнал на светофарната уредба. Подобно
правило е налице и е позиционирано в чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, сочещ, че при червена
светлина на светофара преминаването е забранено. Пропускът да бъде посочена в АУАН и
НП конкретната нарушена разпоредба, към която бланкетната разпоредба на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП препраща, не може да бъде саниран служебно от съда, доколкото именно в
задълженията на актосъставителя и АНО е да посочат по един достатъчно ясен,
изчерпателен и непротиворечив начин правната квалификация на предявеното
административно нарушение, с което да гарантират адекватното упражняване на правото на
защита от самото начало на административно-наказателното производство. Нещо повече –
вместо да отстрани този порок по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, АНО допълнително
задълбочава неяснотата относно правната квалификация на нарушението като не поддържа
в издаденото от него НП посоченото от актосъставителя „предложение 2“ от чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосоченото процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП, поради сериозно препятстване упражняването на правото на защита.
2
Независимо от това, в допълнение по същество следва да се изтъкне, че от събраните
на съдебното следствие гласни доказателства не се установява по един в достатъчна степен
несъмнен начин жалбоподателката К. да е навлязла с управлявания от нея автомобил на
забранен червен сигнал на кръстовището на бул. Драган Цанков с бул. Г. М. Димитров.
Показанията на актосъставителя Н. К. са уклончиви – същият няма спомен с какво служебно
МПС е бил тогава и къде се намирал спрямо кръстовището. Другият свидетел по акта Х. П.
пък няма въобще спомени от случая, независимо, че му бе предявен подписания от него
АУАН. На тези показания противостоят подробните, обстоятелствени и логични показания
на св. Ч. Д., пътувал в автомобила на жалбоподателката и потвърждаващ изложеното в
жалбата, че автомобилът преминал на жълт сигнал на светофара през кръстовището, който
сигнал не е безусловно забранителен, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, доколкото
гласи следното: „4. жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само
за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите,
които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят“. В този
смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по един в достатъчна степен
несъмнен начин, което е самостоятелно основание за отмяната му.
На съдебното производство страните не са претендирали разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-014363/29.07.2022 г., издадено от Д.Д. - началник сектор
към отдел „ПП” на СДВР, на В. К. К..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3