О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер689 / 30.1.2020г. 30.01.2020г. Град Перник Пернишкият районен съд ІX състав
В закрито заседание в следния
състав:
Районен съдия:
Петър Боснешки
като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №08218 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ЗК“Лев инс“”АД срещу С.И.З., с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Видно от справката по реда на Наредба №14 ответникът има настоящ адрес ***.
С изменението на чл.113, вр. чл.119, ал.3 ГПК, в сила от 07.08.2018г., местната подсъдност е уредена като положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по потребителски спорове.
Съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния адрес на потребителя.
В процесния случай ищецът е застраховател, а ответникът е "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ. По отношение на физически лица- ползватели на застрахователни услуги, извън рамките на професионалната им или търговската им дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще са потребители по смисъла на ЗЗП и винаги ще се ползват от по-благоприятната правна регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП. Този извод се подкрепя от логиката на самото потребителско законодателство, в което е залегнало схващането, че на потребителите се осигурява един минимален стандарт, под който не би могло да се влоши правното им положение, а само да се надграждат допълнителни права
В случая е без значение обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ. Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги", което не може впоследствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на застрахователен договор, като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на застрахователният договор.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК може да се прави от ответника най- късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид гореизложеното и доколкото настоящето производство е образувано по иск срещу потребител, чийто настоящ адрес е в района на Районен съд- гр.София, то и производството по настоящето дело следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Районен съд- София по подсъдност.
С оглед изложеното и на основание чл.118, ал.2 ГПК Пернишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №08218 по описа на Пернишкия районен съд за 2019 година, като ИЗПРАЩА делото на Районен съд- гр. София по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Районен съдия: