ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 648 04.04.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първогражданско отделение
Четвърти април две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ДАРИНА
КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№ 187 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.А.К.,
ЕГН ********** *** чрез адв. М.Т. – БАК, със съдебен адрес: *** е предявил иск
против Д.Т.К., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да му заплати
сумата от 22 500 щатски долара, представляваща сума, с която същата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Претендират се и направените по делото
разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част
Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на
делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия,
посочени в този законов текст.
Преписи от исковата молба на
основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответницата, на която е указано да
подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и
последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по
делото, исковата молба е връчена на ответницата, като в срок е постъпил по
делото отговор на исковата молба. При това положение книжата по настоящото дело
до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира
следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на
чл.104, т.3 и чл.105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция, който е и съд по постоянния адрес на ответницата. Исковете са
подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че в негова полза са
възникнали изискуеми вземания, на извъндоговорно основание. Искът е насочен
срещу лице, за което се твърди, че не е изпълнило възникнали в негова тежест
задължения към ищеца на посочените от него в исковата молба основания. Правният
интерес е обоснован с твърденията за неизпълнение и предоставената от закона
възможност в тези случаи да се предявят искове за връщане на дадено без
основание. Ответницата е подала писмен отговор, в които навежда възражения за
недопустимост на предявения иск поради това, че е следвало да бъде предявен иск
на друго правно основание, а не по чл. 59 ЗЗД. Съдът намира следното: исковото
производство започва с предявяване на искова молба на основанието посочено от
ищеца. Каква защита ще избере ищецът зависи от неговата инициатива.
Възражението на ответницата, че ищецът е следвало да предяви иск по чл. 30 СК,
е такова по основателността на иска и като такова не следва да се разгледа.
До настоящия момент не са станали
служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването
им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице
положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск.
При това положение предявеният иск е допустим.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на иска, съдът намира, че ще следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание- на основание чл.
140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе
по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че страните по
делото са били съпрузи в периода от 02.08.2008г. до 02.06.2017г., когато бракът
им бил прекратен с развод, съгласно влязло в сила решение № 779/02.06.2017г.
постановено по гр.д.№ 8003/2016г. на Районен съд – гр. Бургас. По време на
брака им и по-конкретно в периода от 2010г. до 2017г. ищецът пребивавал в САЩ
общо осем пъти, като всеки от престоите му продължил около шест месеца в
рамките на една календарна година. Средствата, които ищецът заработил в чужбина
били на значителна стойност, тъй като работата му там била много добре
заплатена. Целта на ищеца била да спестява средства, с част от които
впоследствие да закупи недвижими имоти на територията на Република България. В
тази връзка той започнал да изпраща на съпругата си парични средства с цел
последната да ги пази и при поискване да му ги предаде. Поради това и в периода
2014г. – 2016г. ищецът превел по сметката на ответницата /Уникредит Булбанк IBAN ***/ общо 22 500 щатски долара.
През 2016г. отношенията между
двамата съпрузи се влошили и се стигнало до развод. Фактическата раздяла между
тях датирала от февруари 2017г., когато ищецът заминал отново за САЩ. Следвало
да се има предвид, че ответницата продължила да държи по личната си сметка процесните
суми. В тази връзка както преди, така и след формалното прекратяване на брака,
ищецът многократно заявявал на ответницата, че желае същата да му върне
оставените на съхранение от нея парични средства. Това негово желание останало
неизпълнено, като ответницата дори заявила, че няма как да му върне парите, тъй
като ги е похарчила. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Предявеният иск е с правно основание в чл. 59 ЗЗД.
Ответницата посочва, че бракът с
ищеца бил сключен на 02.08.2008г., като от него страните имат две деца. По
време на брака ответницата работела и полагала грижи за семейството. Изцяло
полагала грижи за отглеждането на децата и затова имала принос в набирането на
средства по вземанията набрани по процесната сметка. Действително страните
взели решение процесите вземания да се вложат в банковата сметка на
ответницата. Към 01.08.2014г. по тази сметка ответницата имала 500долара. Не
отрича факта, че ищецът й е превел процесната сума на вноски. В тази сметка
обаче постъпвали и други суми. Родителите на ответницата извършили дарение за
сумата от 10 00долара, но били внесени от друго лице – Радослав Айвазов. С
ищеца се разбрали ответницата да ползва тези средства за нуждите на
семейството, издръжка на децата и закупуване на необходими движими вещи –
обзавеждане.
Също така се посочва, че на
21.02.2014г. закупили лек автомобил „БМВ Х5“ с рег номер РВ 8628 РС за сумата
от 35 000лв. Ответницата закупила автомобила сама, тъй като ищецът бил в
САЩ. Спестените пари били малко и ответницата взела заем за сумата от
5000долара. На 14.08.2014г., когато ищецът извършил първия превод, ответницата
върнала заема. Също така извършила разходи по автомобила, като заплащане на
каско, стикер, винетка, данък, каквито правила и през следващите години.
Посочва, че е закупила бебешка количка на стойност 1900лв.; както и заплащала
доста необходими вещи за дома. Заплащала тренировки на сина им, както и му
закупила мотори.
Поради гореизложеното заявява, че
процесната сума е използвала за нужди на семейството, тъй като не е получавала
от ищеца други суми за издръжката. Моли за отхвърляне на иска.
По делото не са налице признания
на права. Признава се фактът за приключил брак между страните по делото; фактът,
че ответникът е работил в САЩ; че е превел процесната сума на вноски по личната
банкова сметка ***.
Не са налице по настоящото дело с
оглед предмета му други обстоятелства, за които да съществува установено от
закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да
не се нуждаят от доказване.
Съдът намира, че следва да укаже на
страните, че на основание чл.154 от ГПК всяка от тях носи доказателствена
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
приложимата правна норма, както и от изразените от страните защитни тези в
настоящото производство. При съобразяване на посоченото по-горе правно
основание, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи обогатяване на ответницата без наличие на
основание за това и в причинна връзка с него - собственото си обедняване. Ответната по делото страна следва да
установи всички свои наведени възражения против иска, включително и това, че е имала основание да задържи процесната сума.
Съдът намира направените от страните
доказателствени искания- за приемане на приложени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства за основателни, тъй като посредством тях те
заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти. Доказателствените искания
са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране
на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането
им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Допустимо е искането и на двете страни за допускане до разпит на
свидетели при режим на довеждане, но по двама за двете страни. Следва да се
допусне и исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
да отговори на поставените в исковата молба – лист 4 и 5 от делото въпроси.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 14.05.2018год. от 14,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА до разпит по един
свидетел за ищеца и за ответницата.
Разпитът ще се проведе при довеждането на свидетелите от страните в първо
открито съдебно заседание.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца на лист 4
и 5 от исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА вещо лице Ели Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на
експертизата в размер на…350лв., платими от ищеца в седмодневен срок от връчване
на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Окръжен
съдия: