№ 17704
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110123755 по описа за 2023 година
Производството е по чл.389 –чл.395 ГПК.
С исковата молба ищецът ”ДИАМЕД”ООД е предявил искане за допускане на
обезпечение на предявените от него осъдителни искове по чл.200,ал.1,предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.318–чл.328 ТЗ за заплащане на цената на доставени медицински консумативи и
по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторни лихви с общ размер от 4 576,15 лв чрез
налагане на запор върху посочени банкови сметки на ответника „ЕС ДЖИ ПИ – БИО
ДАИНАМИКС”ООД в „Юробанк България”АД.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането по чл.389 ГПК на ищцовата
страна, намира за установено от следното :
За да бъде допуснато обезпечение на иск , е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не са налице втората и
четвъртата процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на
обезпечение на ищеца : исковете не са подкрепени с надлежни писмени доказателства и
поисканата обезпечителна мярка е неподходяща.
Представените с исковата молба фактури № 56906/23.05.2022г. и №
56988/31.05.2022г. , на които основно се позовова ищецът , както и приложените към тях
приемо-предавателни протоколи не са подписани от законов представител на ответника, а
от друго лице – Мила Тонева (доколкото се разчита) , чиято представителна власт по
1
отношение на ответното дружество към датата на издаване на фактурите не е доказана.
Представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение е частен документ,
изходящ от ищеца , поради което не може да бъде доказателство за твърдените от него
т.нар. благоприятни факти , от които произтичат твърдените от него правни последи. На
настоящия процесуален етап ответникът не е получил преписи от исковата молба и от
приложените към нея фактури, поради което не може да се приложи чл.301 ТЗ. Няма
представени надлежни доказателства, че процесните фактури са осчетоводени от ответника.
Ищецът не изразява готовност за представяне на гаранция по реда на чл.180 и чл.181
ЗЗД.
Освен поради липсата на надлежни писмени доказателства, в разглеждания случай
обезпечението не следва да бъде допускано и , тъй като поисканата от ищеца
обезпечителна мярка е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА.
Не са представени доказателства, че титуляр на посочените банкови сметки е
ответникът.
Формалното посочване на банкови сметки не е достатъчно за конкретизиране и
за доказване съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска
налагане на запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се
накърняват съществени права на ответника , поради което обезпечителните мерки
(включително запор и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа на
изброяване от ответника на банкови сметки с твърдения , че са на ответника.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липсата на надлежни писмени доказателства и
ненадлежна обезпечителна мярка , не са налице комулативно изискуемите условия за
допускане на поисканото обезпечение. Искането по чл.389 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК , предявено с исковата молба от ищеца
”ДИАМЕД”ООД , със съдебен адрес : гр. София, район „Красно село“, бул. „Македония“ №
6, ет.4, ап.17, чрез адв. О. Д., за допускане на обезпечение на предявените от него
осъдителни искове по чл.200,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318–чл.328 ТЗ за заплащане
на цената на доставени медицински консумативи и по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на
2
мораторни лихви с общ размер от 4 576,15 лв чрез налагане на запор върху посочени
банкови сметки на ответника „ЕС ДЖИ ПИ – БИО ДАИНАМИКС”ООД в „Юробанк
България”АД.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване
на съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3