№ 1072
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500073 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЖ на адв. Й. – в качеството й на пълномощник на
ищците А. Б. Г., Б. М. Г., К. М. Г., С. М. Г., С. М. Г. и А. М. Г., срещу Решение
№ 141 от 01.11.2023г. по т.д. №213/2022г. на Благоевградският окръжен съд.
С последното първоинстанционният съд е отхвърлил исковете им за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на техния родственик Р. Б. Г., причинена от телесните увреждания от ПТП от
03.06.2022г., ведно с претенцията им за лихва за забава.
Поддържат, че неправилно БлОС е приел, че не е доказана изключително
близката връзка между ищците и починалия в резултат на ПТП – то техен
близък. В този контекст поддържа, че в конкретния казус е изпълнено
изискването за присъждане на обезщетение по смисъла на ТР №1/2016 от
21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за създаване на трайна и
дълбока емоционална връзка, от която ищците търпят продължителни болки и
страдания. Въз основа на изложеното е формулирано искане за отмяна изцяло
на атакувания акт и постановяване на нов, с който да бъдат уважени исковете
за обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Отговор на ВЖ е подаден от процесуалния представител на
ЗД“Евроинс“ АД , в който се поддържа, че съдът правилно е установил
фактите в спора и е формирал изводите си в съответствие с тях. Посочено е, че
е съобразена задължителната съдебна практика, формирана по подобен род
1
казуси. Ето защо ответникът иска да бъде потвърдено обжалваното решение и
да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.
Във въззивната инстанция не са приобщени нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
Първоинстанционният съд след анализ на доказателствения материал, е
извел обосновани фактически констатации, които се възприемат и от
настоящия състав. Ето защо приема, че фактическата обстановка е следната:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/03.06.2022г., е
отразено, че на посочената в него дата – 03.06.2022г., около 22:20 часа в
гр.Разлог, на ул.“Христо Ботев“ № 83 е настъпило ПТП между пешеходеца Р.
Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, обл. *** и
лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДНК ********, собственост на
М. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр, ***, ул. „***“ № * и управляван от
същата. В констативния протокол е отразено, че по време на удара
пешеходецът Р. Г. се е движел по пътното платно в посока срещу управлявания
от Л. автомобил.
По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. С., съгласно която причините за ПТП не са от
технически, а са от субективен характер, изразяващи се в неправилни
действия както от страна на водача на процесния автомобил Л., така и от
страна на пешеходеца Г.. Еспертът е изчислил, че Л. е управлявала лек
автомобил Фиат Браво със скорост 75-80 km/h, която е била по-висока от
технически безопасната 70-71 km/h, така е била по-висока от 50 km/h - скорост
на движение в населено място. Пешеходецът Г. се е движил/стоял на платното
за движение, което не е предназначено да движение и пресичане на
пешеходци.
В резултат на последвалия между автомобила и пешеходеца удар, Р. Г. е
получил наранявания по тялото и черепно мозъчна травма, което е наложило
лечението му в болнично заведение. За това лечение са представени лист за
преглед на пациент в КДБ/СО; направление за хоспитализация; анамнеза и
епикриза.
Видно е от препис – извлечение от акт за смърт на Р. Б. Г., че е починал
на ********г., а от удостоверения за наследници с изх.№ 1084/28.06.2022г. и
изх.№ 1085/28.06.2022г., издадени от община Разлог, че е оставил за свои
наследници Б. Р. Г. – син и А. Б. Г. – брат.
Служебно направените от окръжния съд справки в НБД „Население“
установяват, че ищцата С. М. е снаха на починалия, т.е. съпруга на неговия
починал брат М. Б. Г., а ищците Б., К., С. и А. М. Г. са деца на М. Б. Г..
Застрахователна полица № ВG/07/121003316825 сочи, че към датата на
настъпване на ПТП управляваният от водача М. С. Л. лек автомобил, марка
Фиат Браво, с рег.№ ******** е имал валидна застраховка при ответника ЗД
„Евроинс“ АД. Този факт се признава и от ответника в отговора на ИМ.
Ищците са отправили на 09.09.2022г. до ответното застрахователно
дружество претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в
2
качеството им на роднини на починалия Р. Г., като ищецът А. Б. Г. - като брат
на починалия, е поискал обезщетение от 100 000 лв., а останалите по 50 000
лева за всеки един от тях. С уведомление рег.№7971/1/03.10.2022г.
застрахователното дружество е отказало изплащане на застрахователно
обезщетение на всеки от ищците, тъй като не е установена особено близка
трайна житейска връзка на ищците с пострадалото лице, като не са доказани
претърпени значителни морални вреди и страдания от загубата, които да са се
проявили продължително във времето.
Като свидетели са разпитани съседи на ищците, които установяват, че
ищците и починалия са имали близки и много добри роднински отношения,
като Р. Г. е обичал брат си и племениците си и те са му отговаряли със същото
отношение. Сочат, че често са се събирали заедно и са споделяли празниците
си.
При анализа на свидетелските показания съдът констатира, че
свидетелите често дават оценки на отношенията им, а не сочат конкретни
факти, от които съдът да направи изводи за характера и интензитета на
същите. Заедно с това свидетелите често използват израза „трайна и дълбока
емоционална връзка„, което съдът отчита като внушение и оказано влияние
върху тях преди разпита, от страната която ги е ангажирала. Поради това не
дава вяра на останалата част от показанията им.
Според вещото лице, изготвило СМЕ смъртта на Р. Б. Г. се дължи на
тежката шийна травма с контузия на продълговатия мозък и гръбначния
мозък. Установените при аутопсията травматични увреждания отговарят да са
с давност от момента на претърпяното ПТП на 03.06.2022 г. Всички
установени травматични увреждания е възможно, добре отговарят и могат да
бъдат обяснени с претърпяното ПТП по механизма на блъскане на пешеходец
от движещ се лек автомобил. Експертът е категоричен, че всички установени
травматични увреждания и настъпилите в хода на лечението усложнения,
довели до смъртта на Р. Б. Г., са в пряка причинно – следствена връзка с
претърпяното на 03.06.2022г. ПТП.
За пълнота на констатациите следва да се посочи, че установените
заболявания на пострадалия, като стеатоза на черния дроб и хипертонично
сърце са хронични, с голям давност и нямат връзка с настъпилата смърт.
От резултатите на химическата експертиза е видно, че пешеходецът е
бил със съдържание на етилов алкохол приблизително 1,6 %о и предвид тази
степен на опиянение и възрастта му средната му скорост при спокоен ход е
била 4,4 км/ч, а при бавен ход 3,2 км/ч.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите приобщени писмени
доказателства по делото самостоятелно, тъй като въз основа на тях са
изведени констатациите и изводите на вещите лица, чиито заключения
кредитира изцяло и обсъди по – горе.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази
следното:
Правната квалификация на предявения иск против ЗАД „Евроинс“ АД е
чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата
3
норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да
претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който
делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това,
пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на увреждането и ответника - застраховател.
Пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и съществуването към датата на
ПТП – то на валидно застрахователно правоотношение между ответника ЗАД
„Евроинс“ АД и деликвента М. С. Л., установени с писмените доказателства и
САТЕ.
Спорно в делото е дали ищците са от кръга лица, които имат право да
получат обезщетение за неимуществени вреди по ЗЗ“ГО на автомобилистите“,
в качеството им на брат, племеници и снаха на починалия Г., вследствие на
ПТП. Според ответника, съгласно ТР№ 4 1/21.06.2018г. по тълк. дело №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС правото на лицата, извън посочените в
Постановелние №4/61г. и Постановление №5/69г., да получат обезщетение не
е абсолютно, а изключение при разяснените в ТР обстоятелства.
Според настоящия състав горното възражение е основателно. На
спорния в делото въпрос дали ищците са от кръга на лица, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
родственик Р. Б. Г., както и дали действително са преживели болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка, следва да се даде отрицателен отговор.
Действително с ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, се разшири кръгът от лица, които са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно
родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство, но при условие, че
е реализирано пълно и главно доказване за твърдяна трайна и дълбока връзка
с починалия, чиято смърт е причинила сериозни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
Ето защо, основателността на претенцията се преценява с оглед
релевантните обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка, надхвърляща естеството на обичайна родствена връзка
между двама братя, между чичо и племенници, както и несъразмерна за такава
връзка продължителност на търпените болки и страдания.
Според САС, от доказателствата в настоящия казус не може да се
направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, която да излиза извън рамките на естествената обич и
привързаност между близки роднини, защото добри и близки отношения е
обичайна връзка, а не изключителна такава. Съдът намира, че в делото няма
4
доказателства за отношения, които да запълват критерия изключителни
отношения, прекъсването на които поражда значителни болки и страдания.
Установената в делото житейска ситуация е нормална за традиционното
разширено българско семейства, в което семействата на братята общуват и се
подкрепят, което формира у тях привързаност и близост за цял живот, дори и
след като са създали свои семейства.
Апелативният съд съобрази и обстоятелството, че към датата на
инцидента – 03.06.2022г. всички ищци са пълнолетни и водещи самостоятелен
живот, тъй като са здрави и трудово активни и не зависят от материалната
издръжка и/или непосредствените грижи на починалия им родственик.
Настоящият състав категорично не дава вяра на показанията на свид. Б.,
че пострадалият от ПТП – то Г. е заместил починал си брат и е заел позицията
на баща и съпруг в семейството на последния. Изложеното е обосновано от
обстоятелството, че свидетелят прави оценка на тези отношения като твърди,
че чичото е бил все едно баща, а С. го посрещала като свой мъж, а не сочи
факти, който да мотивират тази оценка. Заедно с това, твърди обстоятелства,
че племенниците на Р. Г. са плакали за него след ПТП – то и са били възмутени
от случилото се, което е нормална човешка реакция за настъпилата нелепа
смърт на същия, за която той има голям принос, според изводите на САТЕ.
Следва да се посочи, че не е доказано страданието да е продължило
необичайно дълго за такава житейска ситуация, тъй като настоящите искове са
предявени 4 месеца след ПТП – то, а свидетелите дават показания за период от
13 месеца след него.
По изложените съображения проявлението на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД изключва репарирането на вреди на А. Б. Г., Б.
М. Г., К. М. Г., С. М. Г., С. М. Г. и А. М. Г., претърпени в резултат на смъртта от
ПТП на 03.06.2022г. на Р. Б. Г..
По изложените съображения въззивният състав приема, че
разглежданите искове за обезщетение на неимуществени вреди на брат,
племенници и снаха от смъртта на техния родственик е неоснователен.
Такива се явяват и исковете за заплащане на лихва за забава, тъй като са
акцесорни. Поради това тяхната основателност е обусловена от
основателността на главните искове.
Поради пълно съвпадение на изводите на първата и на въззивната
инстанции и на осн. чл. 272 от ГПК, апелативният съд намира, че следва да
потвърди решението на БлОС и да препрати към мотивите на неговия акт.
По разноските :
С оглед изхода от въззивната проверка, ответникът има право на
разноски за настоящата инстанция, каквито той претендира за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът счита, че такова му се дължи в размер на 450лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №141/01.11.2023г. по т.д. №213/2022г. по
описа на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***" № *, Б. М.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***" № *, К. М. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж. к. „***", вх. *, ет. *, ап. *, С. М. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ж. к. „***", вх. *, ет. *, ап. *, С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж. к. „***", вх. *, ет. *, ап. * и А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж. к. „***", вх. *, ет. *, ап. *, всички действащи чрез процесуалния си
представител адв. Д. Й. Й., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин"
№ 42, ет. 3, оф. 10 да заплатят на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, п.к. 1592, район „Искър", бул. „Христофор Колумб" № 43 сумата от
450 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6