Определение по дело №2059/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1962
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20212100502059
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1962
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100502059 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на П.Г. П.- Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.*, чрез пълномощника адв. Венелина
Фотева, вписана в регистъра на Адвокатска колегия - Бургас, личен номер ********** от
Единния регистър на адвокатите, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул.
“Македония” № 61-63, офис Г партер, Адв.Д. „Фотева, Танев, Минчев“, против Определение
№3662/08.11.2021г., с което се оставя без уважение искането за спиране на изпълнението по
изп.д,№ №20218050400918 по описа на ЧСИ Станимира Николова. В частната жалба се
твърди, че неправилно районният съд намерил, че липсвали убедителни писмени
доказателства за недължимост на вземането от поръчителя; такова изискване законът в
хипотезата на чл.420 ГПК не бил въвел, тъй като използвал термина „писмени
доказателства“, а не „убедителни писмени доказателства“. На следващо място били
представени документи, че още през 2019г. банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и тези доказателства били достатъчно убедителни, за да установят недължимост на
сумите, посочени в заповедта и да обосноват спиране на изпълнението до установяване на
вземането със съдебен акт /твърди,че в същия смисъл било Определение №3767/12.11.2021г.
по ч.гр.д. №20212120102587,препис от което не е представен с жалбата/. Вземането не се
дължи, тъй като от представените с молбата доказателства било видно, че банката е обявила
предсрочната изискуемост на поръчителя с покана за доброволно изпълнение на
задължение, съдържаща и уведомление за предсрочна изискуемост, връчени на
жалбоподателката на 24.07.2019г. с придружително писмо с изх.№ 18050/19.07.2019г. по
преписка вх.№12197/16.07.2019г. на ЧСИ Станимира Николова.Затова кредитът станал
предсрочно изискуем още през 2019г. и срокът по чл.147 от ЗЗД изтекъл много преди
подаването на заявлението на банката по чл.417 ГПК (въпреки, че за да прикрие този факт,
банката е изпратила наново уведомления през 2021г., които представила в заповедното
производство). С изтичането на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД отговорността на поръчителя
отпаднала и вземането не се дължи.На второ място изтъква, че вземането се основавало на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,за което била разгледана подробно
т. 18 от приложените по делото Стандартни условия относно предоставяне и ползване на
кредита, приложима съгласно с т.2 от Договора за поръчителство —нищожност на тази
клауза на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143, ал.2, т.11 от ЗЗП (позволява на банката да
променя едностранно лихвения процент по договора въз основа на непредвидено в него
основание).На трето място се сочи, че бил неправилно изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител - нищожността на клаузите, определящи размера на
възнаградителната лихва и лихвата за забава, неминуемо обуславяли извод за размер на
1
дълга, различен от изчисления от банката.Моли се отмяна на обжалваното Определение
№3662/08.11.2021г. с което се оставя без уважение искане за спиране на изпълнението по
изп.д.№ №20218050400918 по описа на ЧСИ Станимира Николова и се моли спиране - без
предоставяне на обезпечение, изпълнението по издадените Заповед №548 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.04.2021г. и Изпълнителен
лист №186 от 16.04.2021 г. по ч.гр.д. №20212120102586 по описа на Районен съд-Бургас.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез
пълномощник Мариана Георгиева Терзиева,със съдебен адрес:гр.Бургас,
ул.“Александровска“№58, клон на ПИБ АД, с който заявява становище за неоснователност
на жалбата. На първо място намира, че тъй като договорът за кредит е сключен със С.С. , а
частният жалбоподател е поръчител по този договор, от правно значение било изявлението
за обявяване кредита за предсрочно изискуем, отправено до кредитополучателя, което през
2019г. не било осъществено. Едва на 31.03.2021г. било връчено на кредитополучателя
изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, по тази причина релевантната
дата за определяне на началната дата за срока по чл.147 ГПК била датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на 08.04.2021г. Изложени са съображения и относно
това, че твърденията на частния жалбоподател за неравноправност на клаузи от договора за
кредит били ирелевантни в заповедното производство. Независимо от горното изтъква, че от
извлечението от сметка било видно, че клаузата на т.18 от Общите условия не била
прилагана от Банката.По аналогични съображения заповедният съд не би могъл да прецени
и дали клаузата на т.2.2 от Договора за поръчителство е послужила като основание за
издаване на извлечението от счетоводните книги. Тази проверка би могла да се извърши в
исковото производство по чл.422 ГПК.А относно твърдението за неправилно изчислен
размер на вземането намира същото за изцяло произволно.
Служебната проверка на БОС установява допустимост на частната жалба-
подадена е в срок от лице с правен интерес пред надлежния съд, осъществяващ
инстанционния контрол на определението и има изискуемата от закона форма, съдържание
и приложение. Разгледана по същество, съдът констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 2586/2021г. по описа на РС-Бургас е образувано по
заявление по чл.417 ГПК, предявено от ПИБ АД срещу кредитополучателя С.Д.С. и
солидарно отговорния поръчител П.П. за парично вземане,основано на извлечение от
счетоводните книги на Банката-заявител, което е от категорията на посочените в чл.417,т.2
ГПК документи и удостоверява задълженията на кредитополучателя и солидарния
поръчител по Договор за потребителски кредит № 347-61/22.05.2021г.
След връчване на заповедта за незабавно изпълнение на П.-П. същата е
предявила възражение по чл.414 ГПК и искане за спиране на изпълнението по изпълнително
дело № 20218050400918 на ЧСИ Станимира Николова,което искане първоинстанционният
съд не е уважил по съображения- че представените с искането писмени доказателства не
били убедителни такива за недължимост на паричното задължение, за което е издадена
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Същевременно районният съд е намерил, че
към датата на подаване на молбата за спиране солидарният длъжник не е внесъл по сметката
на БРС парична гаранция, което било изискване на закона за спиране на изпълнението.
Относно останалите въведени с искането за спиране фактически и правни доводи районният
съд е преценил, че същите не били предмет на производството по чл.420 ГПК и
представлявали средства за защита по друг процесуален ред.
По въведените с частната жалба доводи, съдържащи се и в искането за спиране ,
отправено пред БРС, настоящият съдебен състав намира следното:
Видно от представения договор за потребителски кредит № 347-61 от 22.05.2012г.
и представляващия неразделна част от него Договор за поръчителство № 347-52 от
22.05.2012г.,крайният срок за издължаване на кредита е 15.05.2022г.
Банката в заповедното производство претендира паричното вземане по договора
за кредит от кредитополучателя и солидарно-отговорния поръчител поради неговата
2
предсрочна изискуемост.
Когато с договора за кредит е договорена между страните клауза за предсрочна
изискуемост на целия кредит поради неплащането на една и/ или повече погасителни
вноски, вземането става изискуемо изцяло не само с настъпването на обективния факт на
неплащането на вноските на падежа, а и след като банката е упражнила правото си да обяви
предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника за това. Съгласно мотивите в т. 18 от ТР
№ 4 от 18.0.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по т. д. № 4/2013 г. - обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай с оглед настъпило просрочие банката е изпратила до
поръчителя П. покана, в която са отразени задълженията на кредитополучателя С.Д.С. към
дата 15.07.2019г., с която покана на поръчителя П. е предоставен 7 – дневен срок за
погасяване на всички просрочени задължения по договора за кредит, като изрично е
указано, че при неплащане на просрочените суми и без да бъде изпращана нова покана,
банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. От частния жалбоподател е
представен нейния отговор-възражение на тази покана, входиран в ПИБ АД,офис „Кирил и
Методий“ –Бургас с вх.№ 10-4423 от 01.08.2019г.,от който отговор става ясно, че сочената
по-горе покана е била получена от П. на 24.07.2019г.
В отговора на частната жалба на ответната ПИБ АД признава , че такава покана
през 2019г. е била изпратена и на кредитополучателя С., но същата не му е била
връчена.Доказателства както за така изпратената през 2019г. покана,така и за начина на
връчването й на кредитополучателя С., по настоящето дело не са представени от никоя от
страните.
При наличие на тези доказателства по настоящето дело БОС намира следното:
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е
изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. С
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лица да
отговаря за изпълнение на негово задължение (чл. 138 ЗЗД). От акцесорния характер на
поръчителството следва, че е правнорелевантно само дали вземането е изискуемо по
отношение на главния длъжник,тъй като с настъпване на падежа по отношение на главния
длъжник вземането става изискуемо и дължимо и от поръчителя.
По тези съображения и тъй като по настоящето дело липсват писмени
3
доказателства за това: през 2019г. ПИБ АД да е отправила писмено волеизявление до
кредитополучателя С.- че счита кредита за предсрочно изискуем,което волеизявление по
предвидения в ГПК процесуален ред да е надлежно достигнало до същия длъжник-
кредитополучател, съдът намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател
П. Д.-П. за това, че кредитът е станал предсрочно изискуем още през 2019година и срокът
по чл. 147 ГПК е изтекъл много преди подаване на заявлението на Банката по чл.417 ГПК в
БРС.В този смисъл представените от частния жалбоподател писмени доказателства
категорично не обосновават извод- че вземането не се дължи от солидарния поръчител, за
да може само възоснова на писмени доказателства да се постанови спиране на изпълнението
по реда на чл.420,ал.2,т.1 ГПК.
По отношение на въведеното с искането за спиране и поддържано с частната
жалба възражение за наличие на неравноправна клауза по т.18 от Стандартни условия
относно предоставяне и ползване на кредита, която уреждала възможността банката да
изменя едностранно лихвения процент, договорен от страните съдът съобрази следното:
Видно е от чл.18 от Договор за потребителски кредит от 22.05.2012г., че Банката е
предвидила възможност при посочени в цитирания по-горе текст хипотези, да променя
едностранно лихвения процент по същия Договор за кредит. Съгласно нормата на
чл.420,ал.2,т.2 ГПК съдът може да спре принудителното изпълнение когато „вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител“.Стриктното прилагане
на цитираната норма изисква конкретно претендираното парично вземане да се основава
на неравноправна договорна клауза,но в настоящия случай и с оглед характера на
заповедното производство съдът не може да установи с категоричност дали е налице
парично вземане по извлечението от счетоводната сметка, което да е основано именно на
клаузата по чл.18 от Договора за потребителски кредит от 22.05.2012г.-т.е. да е начислено
при едностранно променен от Банката лихвен процент .
По тази причина съдът намира, че не са налице основанията по чл.420,ал.2,т.2
ГПК за уважаване на искането за спиране на принудителното изпълнение на Заповедта за
незабавно изпълнение.Твърдението на частния жалбоподател: за неправилно изчисляване
размера на вземането по договора не подлежи на изследване в заповедното производство,
още повече, че не е подкрепено с писмени доказателства и като такова не може да има за
последица уважаване на искането за спиране по чл.420 ГПК.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение
Искането на ответника по частната жалба - за присъждане на разноски в настоящето
производство въззивният състав намира,че следва да се уважи на основание разпоредбата на
чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 8, вр. с ал.1 и ал. 3 ГПК до размера от 120 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба на П.Г. П.- Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.*** ул.*** № ** ет.*, чрез пълномощник адв. Венелина Фотева, вписана в регистъра на
Адвокатска колегия - Бургас, личен номер ********** от Единния регистър на адвокатите, с
адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. “Македония” № 61-63, офис Г партер, Адв.Д.
„Фотева, Танев, Минчев“, против Определение №3662/08.11.2021г. по ч.гр.д.№ 2586/2021г.
по описа на РС-Бургас, с което се оставя без уважение искането за спиране на
принудителното изпълнението по изп.д.№ №20218050400918 по описа на ЧСИ Станимира
Николова.
ОСЪЖДА П.Г. П.- Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.*, да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК: ********* съдебно-деловодни
разноски в размер на 120 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5