О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260728 15.04.2021
г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 83 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с частна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявана
от пълномощника адв. Стоянов, против разпореждане № 267490 от 16.12.2020г. по
ч.гр.д.№ 8096/2020г. на БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу З.Г.С. и К.Т.С.от гр.Бургас по отношение на разликата над присъдената
неустойка за просрочена главница в размер на 1,26 евро за периода от 31.08.2019
г. до 14.12.2020 г. до пълния претендиран размер от 124,91 евро, както и
съдебни разноски в размер на 16,93 лв., представляващи разликата над
присъдените 1368,25 лв. до претендираните разноски в размер на 1385,18 лв.
Жалбоподателят намира, че
обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на
разпоредбите на закона. Развити са съображения, че в противоречие със закона
/чл.86, ал.1 ГПК/ и установената задължителна съдебна практика /ТР №3 от
27.03.2019г. на ВКС по т.д.№2/2017г. на ОСГТК/ съдът приел за неоснователна заявената претенция за заплащане
на неустойка за просрочена длъжница след настъпването на предсрочната
изискуемост на 30.08.2019г. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и
постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист съобразно заявлението по чл.417 ГПК и за отхвърлените части
то претенциите за неустойка и разноски.
Частната жалба е с правно
основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което
следва да я разгледа по същество.
Частно гражданско дело №8096 по
описа за 2020г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от частният жалбоподател. С него съдът е сезиран
с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
солидарните длъжници З.Г.С. /кредитополучател/ и К.Т.С./съдлъжник/, по договор
за ипотечен кредит в размер на 12200 евро, за следните суми: главница в размер
на 9186,11 евро, лихва в размер на 730,62 евро върху просрочена главница за периода
от 28.02.2019г. до 14.12.2020г.; неустойка /наказателна лихва- 124,91 евро,
начислена за същия период, законната лихва от 15.12.2020г. до изплащане на задължението,
както и разходи за уведомяване в размер на 773,63 евро. Допълнително е поискано
присъждане на разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение-
1385,18 лв.
В т.9, б.”в” от заявлението е
посочено, че вземането е по договор за банков ипотечен кредит от 14.03.2012г. и
анекс от 26.06.2018г. към него. В т.12 като документ, от който произтича
вземането са посочени извлечение от
счетоводните книги на банката по договора за ипотечен кредит и анекса към него.
В т.14 от заявлението е изложена следната допълнителна информация: Дългът по
договора за ипотечен кредит е следвало да бъде погасяван на месечни погасителни
вноски, съгласно чл.4 от договора с краен срок на погасяване- 14.03.2032г.
Задължението по договора за кредит, което било предоговорено през 2018г. с
анекс, не било погасявано точно и в срок, считано от м.февруари 2019г., поради
което в дълга били начислявани и лихви за просрочие, с изключение за периода на
извънредното положение. Предвид неиздължаването в срок на месечните погасителни
вноски от м.февруари до м.юли 2019г. включително, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 30.08.2019г. На задължените лица били изпратени
уведомления по чл.60 ЗКИ, които били получени лично на 14.07.2020г. Към момента
задълженията не били погасени. Затова заявителят намира, че претендираните суми
са изцяло изискуеми.
Представени са доказателства-
извлечение от счетоводните книги на банката от 14.10.2020г.; преписи от договора за кредит
и анекса към него, както и от погасителните планове към тях; ОУ; покана до длъжниците за
доброволно изпълнение , включваща и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ; известия
за доставяне от 14.07.2020г., както и др. доказателства относно
представителната власт на лицата, издали приложените по делото документи.
Заявителят е представил
извлечение от счетоводните книги на банката (л.5 от делото на БРС) в което са
посочени размера на изцяло изискуемата главница- 9186,11 евро; дата на предсрочната
изискуемост - 30.08.2019г.; общия размер на дължимите лихви по договора за
кредит- 855,53 евро, броя и общия размер на непогасените/ частично погасените вноски
- 6 бр. за главница/- 198,84 евро; общия размер на просрочената сума по чл.60,
ал.2, т.1 ЗКИ- 198,84 евро; размерът на предсрочно изискуемата главница- 8987,27
евро, общият размер на непогасената част от дълга, включващ непогасената главница
и договорната лихва- 9186,11 евро, размера на обезщетението за забава за
просрочени плащания по чл.60, ал.2, т.3 ЗКИ- 855,53 евро; разходи за
уведомяване- 73,63 евро.
На гърба на извлечението в
табличен вид са описани подробно неплатените вноски: главница, лихва за
просрочена главница, неустойка за просрочената главница.
Извлечението е подписано от лица,
които са надлежно упълномощено да сторят това.
От приложения договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №101 от 14.03.2012г. е видно, че на банката- заявител
е предоставила на З.С., в качеството на кредитополучател, сумата от 12 200 евро
с цел покупка и ремонт на апартамент, като задължението на кредитополучателя за
връщане на сумата е обезпечено от солидарния длъжник Кръстю Стоев. Видно от
погасителния план задължението на длъжниците е следвало да бъде погасено до
14.03.2032г. на месечни погасителни вноски. На 26.06.2018г. е подписан анекс
към договора, според §4 от който страните са преуредили отношенията си, като е
запазен крайният срок за погасяването на кредита. Видно от данните в него,
разрешения и усвоен размер на кредита е 12199,94 евро, неиздължената и
просрочена главница към датата на подписването на анекса е 9406,42 евро;
начислената неизискуема лихва е 460,82 евро, а редовният дълг, формиран от
последните две суми е 9867,24 евро. Приложен е и погасителен план, съобразно
чл.7.1 от анекса.
В чл.5.8 от анекса е договорено обезщетение /неустойка/ за забава
в размер на законната лихва- 10% . Според чл.11.1.3 от анекса същата се дължи
при неиздължаване на падежа, установен в договора и/или погасителния план на
всяка една вноска- анюитетна, за главница и/или за възнаградителната лихва, като
просрочената сума се обезщетява за периода на просрочието с обезщетителна
лихва, имаща правно действие и последици на неустойка, която е в размер на
действащата законна лихва според валутата на кредита. Съгласно чл.12.4
обезщетителните лихви /неустойката/ за просрочие не се включват пи определянето
на анюитетната вноска, дължат се отделно и са незабавно изискуеми, считано от
датата на забавата.
С чл.17.1 от анекса, при
съществено неизпълнение /такова по Раздел IX от ОУ/ на което и да е от
задълженията на кредитополучателя и /или пълно или частично неплащане на всяка
една, която и да е вноска, правото на ползване на неусвоените суми по договора
се погасява, като цялата непогасена част от кредита, заедно с възнаградителната
лихва и/ или обезщетителните лихви по
преценка на банката могат да бъдат обявени за автоматично предсрочно изискуеми.
В чл.17.1.1 при обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е необходимо
допълнително волеизявление от страна на кредитора, който следвало да
материализира волеизявлението си за обявяване на кредита за автоматично
незабавно изискуеми с изпратено до кредитополучателя уведомление за това на
посочения от него адрес за кореспонденция, в т.ч. по имейл и факс. Според
чл.17.1.2 горното уведомление има правно действие и последици на окончателна
покана за доброволно плащане на вземанията по изискуемия кредит.
По делото на БРС е приложена
покана от адв.С. до кредитополучателя и солидарния длъжник /л.32/, с което
последните се уведомяват, че поради неизпълнение
на задълженията за погасяване на усвоените суми и следващите се върху тях лихви
в договорените срокове кредитът е предсрочно изискуем от 30.08.2019 г. Няма
данни по какъв начин и от кого кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
30.08.2020г. /доколкото в цитираните по-горе клаузи на договора е видно, че се
касае за преценка на банката дали да обяви кредита за предсрочно изискуем, а не
за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост с осъществяването на
конкретни обстоятелства/. Поканите са връчени на длъжниците лично на 14.03.2020г.
/известия на л.31 и 33/.
Бургаският районен съд е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за по-голямата част от претендираните
суми /без да направи извод кога и при какви предпоставки според него е
настъпила предсрочна изискуемост за претендираните вземания/, но с обжалваното разпореждане
е отхвърлил заявлението в частта, касаеща неустойката над 1,26 евро до
претендираните 124,91 евро за периода от 31.08.2019г. до 14.12.2020г., както и
за разноските над сумата от 1368,25 лв. Изложил е мотиви, че в тази част
заявената претенция за неустойка противоречи на закона по смисъла на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, понеже според
заявеното от заявителя кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
30.08.2019г., а на 14.07.2020г. волеизявлението само достигнало до длъжниците,
без да се нуждае от приемане. Затова е счел, че неустойка за просрочена
главница може да се претендира само до 30.08.2019г. Посочил е, че съгласно т.2
от ТР №3 от 27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/ кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Цитирал е и част от мотивите
на това ТР, че предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление на едната от
страните, което следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
При така установената фактическа
обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна, по
следните съображения:
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали той
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Въпросът за необходимостта от
нарочно изявление за обявяване на предсрочната изискуемост от кредитора,
адресирано до кредитополучателя, като предпоставка за издаването на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК е разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.18, второ
предложение. Според цитираното решение вземането
на кредитора става изискуемо, ако същия е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й“.
Задължителните разяснения на ВКС сочат още, че постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява
длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.
Горното разрешение е валидно и
понастоящем, след постановяване на тълкувателно решение ТР №3 от 27.03.2019г.
по тълк.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават както заявителя,
така и районния съд. Посоченото в мотивите на т.2 от цитираното ТР №3/2019г.,
че предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление на едната от страните,
което следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона, не означава,
че предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без нарочно волеизявление на
кредитора /стига да са налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона/, както и че за да
стане кредита предсрочно изискуем не е необходимо волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост да е сведено до знанието на длъжника. Посоченото в мотивите на ОСГТК на ВКС сочи
само, че за настъпването на действието на предсрочната изискуемост не е
необходимо нарочно изявление на длъжника до кредитора за приемане по смисъла на
чл.13 и сл. от ЗЗД. Понеже предсрочната изискуемост представлява едностранно
изменение на договора от едната страна по него /в случая кредитора/,
уведомяването на длъжника за това, че кредиторът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем е задължително. Кредитът става предсрочно
изискуем от датата, на което длъжникът е уведомен за това, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем /освен ако в самото
уведомление не е посочен различен срок, даден по преценка на кредитора/.
С оглед изложеното, за да се удостовери
предсрочната изискуемост на процесното вземане като предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение е необходимо да се докаже, че банката е съобщила
(обявила) на кредитополучателя за това, че обявява кредита за предсрочно
изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Както и по-горе се посочи, съгласно
чл.418, ал.2 ГПК съдът издава изпълнителен лист въз основа на документ по
чл.417 ГПК само ако констатира, че вземането е станало изискуемо.
В случая, от приложената към
заявлението покана може да се направи извод, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем. Посочената в поканата, представляваща едновременно с това
и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, дата 30.08.2019г. не може да се приеме за
дата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем. Не е приложено изявление
на банката по смисъла на чл.17.1 от анекса към договора за кредит, предшестващо
или дори съвпадащо с датата 30.08.2019г., нито доказателства, че към тази дата
уведомлението по чл.60, ал.2 ЗКИ е достигнало до длъжниците.
В заключение, с оглед изложеното
по-горе относно предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост,
въззивният съд приема, че процесният договор за кредит е станал предсрочно
изискуем, считано от 14.03.2020г., когато длъжниците са уведомени от банката,
че счита кредита за изцяло изискуем.
Затова изискуеми са всички
задължения на длъжниците към банката с настъпил към тази дата падеж,
включително тези за неустойка за просрочена главница, за които следва да се
издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Доводите на районния съд,
основани на приетото в т.2 от ТР №3 по т.д.№3/2017г. на ОСГТК са неотносими,
тъй като същият се е позовал формално на приетото в т.2 от диспозитива на
тълкувателното решение, който обаче съдържа единствено отговор на конкретния,
поставен за тълкуване въпрос.
Видно от мотивите към т.2 от
същото ТР, в тях изрично е посочено, че „С волеизявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по
договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79,
ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата. Изпълнението на длъжника
след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго“.
Ето защо, заповед за изпълнение
следва да се издаде и за останалата част от претендираната неустойка, както
тази преди настъпване на предсрочната изискуемост /начислена поради забавеното
плащане на главниците, за които падежът е настъпил в периода от м.февруари до
м.юли 2019г./, така и след 14.03.2020г. до 14.12.2020г., когато е подадено
заявлението, тъй като същата не е с възнаградителен характер, а представлява
обезщетение за забавено плащане.
С оглед изложеното въззивният съд
намира, че приложеното по делото извлечение представлява редовен от външна
страна документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, който установява наличието на
подлежащо на изпълнение вземане и за процесната неустойка, поради което
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
е основателно и следва да се уважи и по отношение на отхвърлената част от тази
неустойка.
Тъй като изводите на Бургаския
окръжен съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а вместо него се постанови издаването на
исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист за пълния размер на
претендираната неустойка.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на пълния размер на разноските пред БРС. Платена е държавна такса
395,67 лв., за което са налице доказателства. Относно разноските за адвокат
обаче е налице единствено фактура /без договор за правна помощ, от който да е
видно какво е уговореното възнаграждение/, както и извлечение от сметката на адвокатското
дружество, че дължимото и платено възнаграждение за подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу З.С. е в размер на 1289,51 лв. с ДДС.
Въззивният съд намира, че услугите, описани в т.2-6 от фактурата са абсолютно идентични
с тази по т.1, поради което сумата от 250 лв. не следва да бъде присъждана. Тъй
като районният съд е отхвърлил заявлението в частта за разноските за сумата от
16,93 лв., то в тази му част обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция- д.т. от
15 лв. по сметката на БРС.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане №267490 от 16.12.2020г. по ч.гр.д.№8096 по описа за 2020г. на БРС,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу З.Г.С. и К.Т.С.от гр.Бургас по отношение на разликата
над присъдената неустойка за просрочена главница в размер на 1,26 евро за
периода от 31.08.2019 г. до 14.12.2020 г. до пълния претендиран размер от
124,91 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявана
от пълномощника адв.Стоянов, заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници З.Г.С. с ЕГН:********** и К.Т.С.с ЕГН:**********,***, и за сумата от 123,65 евро, представляваща
разликата над присъдената от БРС неустойка за просрочена главница в размер на
1,26 евро до пълния претендиран размер от 124,91 евро за периода от 31.08.2019 г. до 14.12.2020г., както и за разноските по ч.гр.д.№83/2021г. на ОС- Бургас в размер на 15
лв., представляващи държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №267490 от 16.12.2020г. по ч.гр.д.№8096 по описа за 2020г. на
БРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу З.Г.С. и К.Т.С.от гр.Бургас по отношение на съдебни разноски в размер на
16,93 лв., представляващи разликата над присъдените от БРС 1368,25 лв. до
претендираните разноски в размер на 1385,18 лв.
Връща делото на Бургаския районен
съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.