Решение по дело №549/2019 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 431
гр. Велико Търново, 15.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия:  Евтим Банев                                                                           

                                  

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 549 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

           

Образувано е по жалба подадена от Х.П.Х. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 06.08.2019 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” /Д“СП“/ Павликени, потвърдена с Решение № 04-РД06-0069/ 29.08.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ град Велико Търново. С оспорената заповед на Х.П.Х. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 г. по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 17.07.2019 година. В жалбата са изложени подробни оплаквания срещу оспорената заповед, съобразно които съдът прави извод, че се твърди незаконосъобразност на същата поради издаването й в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се оспореният акт да бъде отменен, не се претендира присъждане на разноски.

 

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Павликени, чрез юрисконсулт Деев оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания. Моли съда да потвърди оспорената заповед.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Х.П.Х. *** молба-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 17.07.2019 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 г. по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Х.Х. е декларирал, че е пенсионер, инвалид с определени 90 и над 90% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, живее заедно със съпругата си и майка си в собствено жилище, съпругата притежава земеделска земя 11,502 дка, отдадена под аренда и за която за 2019 г. не са получили рента, както и че в периода от месец януари до месец юни 2019 г. съпрузите са получили общо 2 697,60 лв. от пенсии. Към молбата са приложени копия на удостоверение за получена рента № 222/ 03.07.2019 г., Експертно решение на ТЕЛК № 1384, протокол от 120 от 27.06.2018 г. на Х.Х., нотариален акт за покупко-продажба № 154, том 3, дело 961/1994 година.

На 05.08.2019 г. социален работник е извършил социална анкета на адреса на заявителя и е изготвил социален доклад от 06.08.2019 г., в който е отбелязано, че доходите на семейството за предходните шест месеца от подаването на заявлението за искана помощ са общо в размер на 2 698,02 лв. от пенсии, живеят в собствена къща, при добри битови условия, с майката на Х.. В двора на къщата функционират цех и офис за производство и монтаж на дограми и щори, които се използват на двамата синове на заявителя безвъзмездно. Констатирано е, че децата на Х. са семейни, живеят на друг адрес в града и предвид развиваната от тях търговска дейност е направен извод, че имат финансова възможност да издържат своите родители. Установено е, че Х. е в тежко здравословно състояние, с оглед издаденото Експертно решение на ТЕЛК № 1384 от 120/ 27.06.2018 г., със 100 % ТНР, пожизнено, диагноза – други болести на зрителния нерв и зрителните пътища. В социалния доклад диференцираният доход за отопление е определен в размер на 438,00 лв. на основание чл. 2, ал. 5, т. 15 и т. 20 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП. От социалния доклад е видно, че е определен среден месечен размер на дохода на семейството от 307,36 лева. При преценка на нуждите за социално подпомагане социалният работник е записал, че предлага да се откаже целева помощ за отопление, тъй като семейство Х. не отговарят на условията за подпомагане по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г.  и на чл. 11, ал. 2 от ЗСП – неизчерпани възможности за самоиздръжка от собствени доходи и доходи на лица от разширения семеен кръг, което представлява пречка за отпускане на исканата целева помощ. В законоустановения срок директорът на ДСП - Павликени е издал Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 06.08.2019 г., с която на Х.П.Х. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 г. по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП.Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че семейството на заявителя не отговаря на изискванията на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, тъй като не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка на лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Отказът е доведен до знанието на жалбоподателя на 19.08.2019 г., видно от известието за доставяне /л. 18 от делото/. Недоволен от резултата, Х. е оспорил заповедта с жалба вх. № 0404-94Х-00-1467/ 19.08.2019 г. до директора на РДСП – Велико Търново и е изготвен Социален доклад с изх. № 30-79612/ 21.08.2019 г. на директора на ДСП – Павликени до Директора на РДСП  - Велико Търново , с който реално органът е отказал да отмени оспорената по административен ред своя заповед. С Решение № 04-РД06-0069/ 29.08.2019 г., директорът на РДСП – Велико Търново е потвърдил заповедта с мотиви като тези, съдържащите се в социалния доклад - семейството разполага с възможности за самоиздръжка от собствени доходи и доходи на лица от разширения семеен кръг, което представлява пречка за отпускане на исканата целева помощ. За този извод горестоящият административен орган се е позовал на обстоятелството, че съпрузите получават редовен месечен доход от пенсии, притежават земеделска земя, отдадена под аренда, двете им деца са пълнолетни и трудово заети със собствен бизнес. Решението на горестоящия орган е редовно връчено на 02.09.2019 година. Жалбата до съда е подадена чрез административния орган с вх. № 04-94Х-00-0608/ 16.09.2019 г. и въз основа на която е образувано настоящото дело.

В съдебната фаза на производството са приети като доказателства по делото документите, съдържащи се в административната преписка по издаване и оспорването на процесния административен акт, представени с писмо вх. № 4026/ 19.09.2019 г. в деловодството на Административен съд – Велико Търново, съгласно съдържащия се в писмото опис, както и документите, приложени към жалбата на Х.П.Х., а именно: Решение на ТЕЛК от 27.06.2018 г., Епикриза № 16168/2019 г. на клиника по Гастроентерология УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД - гр. София, резултати от изследвания в СМДЛ „Медика” - гр. Велико Търново от 29.08.2019 г., фактура от 29.08.2019 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП съдът намира, че същият е издаден от компетентен административен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” и в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП.

Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма, но същата не отговаря изискванията за мотивираност /съответствие на правните и фактическите основания за издаването й/. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от  Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, които текстове вменяват на компетентния административен орган да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта, след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалния доклад. Според чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП в 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта, а съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗСП отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Цитираните разпоредби следват последователно развиваната от законодателя идея за мотивиране на административния акт с излагане на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 4 от АПК. В оспорената заповед на директора на ДСП - Павликени е записано, че семейството не отговаря на  чл. 2, ал. 1 от Наредбата и на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, като органът се ограничава единствено до това, че „не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка на лицата по чл. 140 от СК“. Това сочи на липса на мотиви в оспорения административен акт, тъй като заповедта не съдържа никакви конкретни съображения, от които ясно да личи становището на административния орган за издаване на административния акт с точно определено съдържание, което има актът. Не става ясно въз основа на кои факти се обосновава това становище. Опит да бъде преодоляна липсата на мотиви в заповедта се съдържа в решението на горестоящия административен орган, където са изложени съображения, че семейството на жалбоподателя получава редовен месечен доход от пенсия, отдадена под аренда земеделска земя, а двете им деца са пълнолетни, трудово заети, развиващи собствен бизнес, което водело до извод, че Х. разполага с възможности за самоиздръжка от собствените си доходи и от доходите на лица от разширения семеен кръг. Подобно саниране на порока, чрез допълнително излагане на мотиви от горестоящия орган, е допустимо според Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК  и съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която разпоредба, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Това означава, че липсата на мотиви в административния акт се преодолява с отхвърлителното решение на горестоящия орган и следователно не представлява основание за отмяна на акта. В конкретния случай, опитът с потвърдителното решение на директора на РДСП – Велико Търново, да поправи пропуските и недостатъците на заповедта се явява неуспешен, поради липсата на конкретен анализ, доколкото просто се изброяват общи факти и се цитират законови разпоредби. Изводът на горестоящия орган е формиран при съществени процесуални нарушения и не съответства на събраните по делото доказателства. Единствено цитирането на правна норма, въз основа на която се отказано отпускането на исканата помощ, без излагането на точни и конкретни съображения за това, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на оспорения административен акт.

На първо място, от съдържанието на процесната заповед е видно, че целевата помощ за отопление е отказана на Х.Х. поради това, че семейството му не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП. Тази преценка е направена въз основа на данните от изготвения от социалния работник социален доклад. Според цитираната норма, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Доходите, които се вземат предвид за отпускане на социални помощи по реда на ППЗСП са всички брутни приходи, изброени в § 1, ал. 1 , т. 9 от ДР на ППЗСП буква „ д“ - наем, рента и аренда и буква „к“ – пенсии. Следователно, наличието на земеделска земя, от която се получава доход от аренда не е правоизключващо основание за получаването на целева помощ, но получените доходи се имат предвид, като в случай, че същите заедно с другите доходи на лицето превишат съответния диференциран минимален доход, помощ не се отпуска. От доказателствата по делото се установява, че молителят е на възраст 70 години, с трайно намалена работоспособност 100 % с чужда помощ, с множество заболявания, а съпругата му е на 71 години, поради което правилно административният орган е приложил като основание за определяне на диференцирания минимален доход за отопление и след прилагане на най-благоприятния за лицето коефициент съгласно чл. 2, ал. 6 от Наредбата, чл. 2, ал. 4, т. 15 и т. 20 от Наредбата - за лице на възраст над 70 години - 1,20 от базовият доход за отопление /БДО/ и за лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто – 1,72 от БДО. Според ДР на Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП „Базов доход за отопление“ е разчетен показател, който служи за определяне на диференцирания доход за отопление и е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход /ГМД/. Според Постановление № 305/ 19.12.2017 г. размерът на гарантирания минимален доход за 2019 г., е 75 лева. Предвид това, диференцираният минимален доход за отопление в случая е (1,20+1,72) х 150 лв. = 438 лв., съответстващ на отразения в социалния доклад /л. 22 от делото/. За периода от м. януари до м. юни 2019 г. общият размер на дохода от пенсии на Х.Х. е 1 452,00 лв., а на съпругата му е в размер на 1245,60 лв. /според посоченото собственоръчно в заявлението и доколкото липсва друга информация за размера на пенсията/, който разделен на шест месеца формира сумата от 449,60 лева. Доколкото по делото няма данни от кога жалбоподателят и съпругата му са пенсионери, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата получената сума се коригира с коефициент 1,384 или 449,60 : 1,384 = 324,86 лв., т.е. средномесечният осигурителен доход за предходните шест месеца е по-нисък от изчисления диференцирания минимален доход за отопление. Съдът съобразява, че съгласно чл. 2, ал. 7 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. Според декларираното в заявлението и отразеното в социалния доклад, доходите от аренда за стопанската 2018 г. са изплатени на 08.08.2018 г., а за стопанската 2019 г. такива не са изплащани към момента на подаване на заявлението, следователно не участват в изчисляването на средния доход на семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация. В изготвения при административното производство социален доклад социалният работник е изчислил, различна стойност на средномесечният осигурителен доход за предходните 6 месеца на семейството /307,36 лв./, но и в този случай средномесечният осигурителен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление. Следователно, при посочените данни в подадената молба-декларация и липсата на доказателства в преписката за различна стойност на доходите, Х.П.Х. отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и тази разпоредба не може да обуслови постановения от директора на ДСП отказ, т. е. не може да бъде правно основание на този отказ.

 По отношение на допълнително предвидените предпоставки по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за отпускане на исканата помощ за отопление – тези по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, в оспорената заповед липсва посочване на конкретна хипотеза от тези норми, съображенията и доказателствата, според които органът приема, че заявителят не отговаря на законовите изисквания за отпускане на помощта, а само изброяване на правни основания за това.  Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лицето не може да разбере причините относно постановения отказ и не е наясно какви доказателства следва да ангажира в своя защита.

По отношение на второто основание, на което поисканата целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г. е отказана, е това, че семейството не отговаря на чл. 11, ал. 2 от ЗСП. Административният орган е приел, че с получаваните от семейството доходи от пенсии, отдадената под аренда земеделска земя и наличието на собствен бизнес на двамата им сина семейството разполага с възможност за самоиздръжка от собствените си доходи и тези на разширения семеен кръг. Съдът намира, че обжалваният административен акт е постановен при непълнота на събраните доказателства от страна на административния орган, относно възможността на оспорващата за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 СК. Това, което трябва да бъде подчертано, е изискването всички изводи относно обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗСП да бъдат основани на надлежно събрани доказателства и друга информация, а не на предположения. В административното производство органът е достигнал до извода, че семейството на жалбоподателя може да се самоиздържа, но както се посочи вече, обстоятелството, че съпругата на жалбоподателя получава аренда от земеделска земя, не означава, че доходите от тази земя са достатъчни да покрият основните жизнени потребности на семейството. Този извод ще бъде обоснован, ако действително установеният доход от земеделската земя, събран с дохода от пенсии, надвишава диференцирания минимален доход, при съобразяване и на чл. 2, ал. 7 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП. Липсват доказателства за получени доходи от отдадената под аренда земеделска земя за шестмесечния период преди подаване на заявлението от жалбоподателя и ако административният орган твърди обратното, както и че размерът им, заедно с размера на получените доходи от пенсии, е по-голям от изчисления диференциран доход за отопление, в негова тежест е да докаже този факт. Изложените по-горе данни за диференциран минимален доход на семейството показват друго. Общият месечен размер на пенсиите на Х.Х. и съпругата му, съгласно данните от административната преписка, е 449,60 лева или по 224,80 на човек и съгласно официалната статистика на Република България не е достатъчна за месечна и годишна издръжка на едно лице. Тази пенсия е под определения от Министерския съвет с член единствен от Постановление № 170 на МС от 17.08.2018 г. праг на бедност за 2019 г. - 348 лева. Следователно наличните месечни доходи на Х.П.Х. и съпругата му не са в състояние да удовлетворят нуждите им за физическо оцеляване и ги поставят в категорията на лицата под прага на бедност. По изложените съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява твърдяната от органа възможност лицето да се самоиздържа.

В административната преписка не са налице доказателства, от които да се установява възможността на молителя да получава издръжка от синовете си, като лица по чл. 140 от СК. В социалния доклад и в становището на директора на ДСП – Павликени е посочено, че жалбоподателят има двама синове, които са семейни, живеят в собствени жилища в град Павликени и двамата са управители на търговски дружества, а в т. 7 от социалния доклад „Други констатирани обстоятелства“ е посочено, че в имота на жалбоподателя има помещение за сглобяване на ПВЦ дограма, собственост на синовете във връзка с осъществяваната от тях дейност по сглобяване и поставяне на ПВЦ дограми и последните имат финансова възможност да помагат на своите родители. Както съдът отбеляза вече, дали синовете имат финансова възможност да се грижат за своите родители е извод, който не се подкрепя от доказателства по делото. В преписката не се съдържат никакви доказателства за размера на получавания от тях доход, както и възможност след покриване на личните им разходи, от този доход да се заплатят и други суми. Обстоятелството, че синовете на оспорващия са трудово заети, не гарантира възможността те да издържат и родителите си. Няма данни административният орган да се е свързал с децата на Х.Х. или да е събрал релевантна информация за възможността им да осигуряват издръжка на жалбоподателя, след покриване на разходите за живот и на техните семейства. Конкретни факти за месторабота на децата, получавани доходи и т.н. не са установени при проведената социална анкета, не се съдържат в оспорения административен акт и потвърждаващото го решение. Като не е установил изброените по-горе факти, които са от значение при преценка на заявеното от жалбоподателя право, административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. Възприетото от директора на ДСП – Павликени фактическо положение, като основание за отказ от отпускане на поисканата целева помощ за отопление, е останало недоказано - липсва установяване на имущества и доходи на всяко едно от двете деца на жалбоподателя, и на възможността им да осигуряват необходимата на последния издръжка.

Предвид изложеното се налага извод, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата, свързани с преценката за наличие на фактическия състав, при който на лицето следва да се отпусне целевата помощ за отопление, и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Оспорената заповед не съответства и на установената в чл. 1, ал. 2 от ЗСП цел - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, както и осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да бъде отказано.

 

С оглед гореизложеното, съдът намира че Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 06.08.2019 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Павликени е издадена в писмена форма и от компетентен орган, но същата не представлява формално, материално и процесуално законосъобразен акт, издадена и в нарушение на целта на закона, и следва да бъде отменена. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 г. по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 17.07.2019 г., съобразно мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 от АПК съдът определя едномесечен срок от получаване на преписката, за издаването на мотивирана заповед.

 

На основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане във вр. с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, настоящото решение е окончателно.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на Х.П.Х. с ЕГН **********, адрес ***, Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 06.08.2019 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Павликени, потвърдена с Решение № 04-РД06-0069/ 29.08.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Велико Търново, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 г. по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 17.07.2019 година.

Изпраща преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Павликени за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Задължава директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Павликени да се произнесе по молба-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/760 от 17.07.2019 година, подадена от Х.П.Х. ***, в едномесечен срок от получаване на преписката.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                                                      

 

 

Административен съдия: