РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
26.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 203 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В.Б.Ч. *** (първоначално
адресирана до Управителя на НОИ) против Решение № 2153-17-16/28.02.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 2140-17-33/17.01.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно
административният орган не е зачел като осигурителен стаж от втора категория отделни
периоди, през който жалбоподателят е работил в „Захар Био“ – Русе като стрелочник
в индустриален жп клон. Счита, че целият му осигурителен стаж в този осигурител
отговаря напълно на разпоредбата на т. 8 от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране (ПКТП – отм.) и следва да бъде зачетен от втора
категория, а не само част от този стаж, както е направил административният
орган.
Иска от съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде отхвърлена от съда като претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбата изхожда от лицето,
адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване. Съдът намира,
че същата е подадена в предвидения законов срок, за което съобрази, че видно от
приложеното по делото известие за доставяне (л. 59) решението е съобщено на
жалбоподателя на 05.03.2020 г. и същият е подал жалба срещу него до Управителя
на НОИ на 13.03.2020 г. (л. 7 от преписката). Жалбата била изпратена до
Директора на ТП на НОИ – Русе за предприемане на действия по компетентност,
т.е. за изпращане до надлежния съд. Дори да се приеме, че оспорването е
реализирано надлежно едва с подаване на молба вх. № 1231/07.04.2020 г. по описа
на настоящия съд, то отново жалбата се явява подадена в срок с оглед действието
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците и обстоятелството, че срокът за обжалване на процесното решение
изтича в периода на обявеното извънредно положение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-16/28.02.2020 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани доказателства,
релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а наличието на такива не се и твърди от
жалбоподателя.
Въпреки това съдът намира, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен
материалния закон, поради това че административният орган необосновано
стеснително и ограничително е възприел наличната по преписката релевантна
информация.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че във връзка с подаденото на 04.08.2017 г. от жалбоподателя заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е постановено
разпореждане № 2140-17-33/17.01.2020 г. (л. 17 от преписката), с което е
отказано отпускане на исканата пенсия. Според съдържанието на разпореждането
към датата на заявлението – 04.08.2017 г. жалбоподателят е на възраст 61
години, 6 месеца и 19 дни, а от представените документи за осигурителен стаж му
е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 14 години, 1 месец и 19 дни и от
ІІІ категория – 14 години, 4 месеца и 13 дни, или общ осигурителен стаж,
приравнен към ІІІ категория – 32 години и 14 дни, както и 7 години стаж,
придобит в държава-членка на ЕС (Португалия), при което общият стаж е 39 години
и 14 дни, а сборът от навършена възраст и осигурителен стаж е посочен като 100
години, 7 месеца и 3 дни. От тези данни е направен извод ,че жалбоподателят не
отговаря на изискването за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не притежава 15 години осигурителен
стаж от втора категория. С този мотив на Ч. е отказано отпускане на пенсия. Разпореждането
е мотивирано и с липса на предпоставки за отпускане на този вид пенсия на
основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, тъй като жалбоподателят при наличие на
изискуемия стаж не е навършил необходимата възраст. Разпореждането не съдържа
изрични мотиви относно зачитането на стажа на жалбоподателя от определена
категория.
От описа на осигурителния стаж на
жалбоподателя, изготвен преди произнасянето на пенсионния орган (л. 23-27 от
преписката) е видно, че стажът му в „Захар Био“ като стрелочник е зачетен частично
от втора и частично от трета категория (ред 13, 14, 16-20 от описа). В описа на
редове 17 и 19 е посочено, че жалбоподателят е заемал длъжност работник в
периодите 01.01.1997 г. – 31.08.1997 г. и м.12.1997 г., въпреки че документа,
въз основа на който този стаж се зачита – удостоверение обр. УП-3 изх. №
536/17.07.2009 г. (л. 22 от преписката) е вписано, че в този период Ч. е заемал
длъжността стрелочник.
Ч. оспорил разпореждане № 2140-17-33/17.01.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО,
посочвайки кой стаж счита, че следва да му бъде зачетен от втора категория, от
където е видно, че счита за неправилно зачетен само стажа си в Захар Био – Русе.
Така с жалбата е оспорено зачитането на осигурителния стаж на Ч. в периодите
01.01.1994 г. – 24.02.1994 г., 01.01.1997 г. – 31.08.1997 г. и 01.12.1997 г. –
31.12.1997 г. в Захарни заводи – Русе.
Директорът на ТП на НОИ – Русе се е
произнесъл по жалбата с оспорваното в настоящото производство решение №
2153-17-16/28.02.2020 г. (л. 3-4 от преписката) като е изменил мотивите на
оспореното пред него разпореждане досежно навършената възраст от жалбоподателя
към датата на подаване на заявлението и е отхвърлил жалбата като потвърдил
разпореждането по същество. Относно оспорения стаж на жалбоподателя ответникът
потвърдил извода на пенсионния орган, че стажът не може да бъде зачетен от
втора категория поради липса на информация относно броят на обработените
превозни вагони в процесните периоди, въз основа на които да се направи
преценка дали този стаж попада в хипотезата на чл. 8 от ПКТП (отм.).
Пред съдебната инстанция предмет на
оспорване е единствено частта от решението, с която разпореждането е потвърдено
като спорни са единствено периодите 01.01.1994 г. – 24.02.1994 г., 01.01.1997
г. – 31.08.1997 г. и 01.12.1997 г. – 31.12.1997 г. Тези периоди са част от
периодите 13.10.1993 г. – 24.02.1994 г. и 02.03.1996 г. – 06.01.1998 г., в които
според представеното по преписката удостоверение обр. УП-3 изх. №
536/17.07.2009 г., издадено от „Захар Био“ АД (л. 22 от преписката),
жалбоподателят е работил в това предприятие на длъжността „стрелочник“. Общият
стаж в това предприятие е посочен в удостоверението като 2 години, 2 месеца и 15
дни (вкл. 2 месеца и 29 дни като работник). Част от този общ стаж в „Захар Био“
АД (извън спорните периоди) е зачетен от пенсионния орган като стаж от втора
категория без да е посочено на основание коя точно точка от ПКТП (отм.) е
станало това. Налице е позоваване на писмо № 322/13.06.2018 г. (л. 21 от
преписката), както в случаите на зачитане на стажа от втора категория, така и в
случаите на зачитането му от трета категория. В цитираното писмо от „Захар Био“
АД предоставят наличната информация относно натовареността на индустриалния ЖП
клон „Захар Био“ АД (брой обработени вагони). Информацията включва данни за
1993 г., 1996 г., 1997 г. (месеците ІХ-ІХ) и 1998 г. Така периодите, които са
извън посочените данни, не са зачетени от втора категория.
Всъщност спорният по делото въпрос е
относно приложението на чл. 8 от ПКТП (отм.), обозначаван понякога като точка 8.
Отношение към конкретния казус има изречение първо от тази норма, според която
от втора категория е трудът на „работещите
в железопътния транспорт от откритите мини и кариери за добив на руди, въглища,
нерудни изкопаеми, в циментовото производство, пристанищните комплекси и индустриалните клонове: ръководител на
движение, маневрист, стрелочник,
диспечер, работник по ремонта на подвижния железопътен състав и съоръженията,
началник (механик) на техническата експлоатация на вагоните, машинист и
помощник-машинист на железопътни възстановителни средства и подвижна
железопътна техника, механик на осигурителни инсталации и съоръжения, началник
на смяна в железопътния транспорт, началник (ръководител) на производствени
звена (депо, секция и др.) и работници в пропаръчна станция“. По делото няма
спор, че жалбоподателят е работил именно в индустриален жп клон, намиращ се в
Захарни заводи – Русе. Не са спорни и заеманата от него длъжност – стрелочник.
При преценка на стажа на жалбоподателя административния орган се е позовал на
решение по протокол № 2 от 09.05.1990 г. на Правителствената комисия по
категоризиране на труда (липсва като доказателство по делото) и въз основа на
него е приел, че трудовият стаж на лицата, работещи в железопътния транспорт на
длъжност стрелочник в индустриални клонове е от втора категория съгласно чл. 8
от ПКТП (отм.), но само след сравняване на броя на обработените вагони от
обособения индустриален жп клон (в случая на Захарна фабрика – Русе) с броя на
обработените вагони в най-малко натоварения участък от системата на СО „БДЖ“.
Данните, с които НОИ разполага относно най-ниско натоварения участък на БДЖ,
предоставени от Министерство на транспорта, са за жп гара Елин Пелин като в
решението на директора не се посочва какви са тези данни. Безспорно е обаче, че
ответникът е приел за периодите, за които е налична информация за отработените
вагони от индустриалния жп клон в Захар Био – Русе, че броят им надвишава
натовареността на жп гара Елин Пелин.
Съдът намира, че неправилно
административният орган е зачел само частично положения от жалбоподателя стаж,
единствено за периодите, за които конкретно са налице данни за обработените
вагони от индустриалния жп клон в Захарна фабрика – Русе, които данни са
съпоставени с данните за най-ниско натоварения жп участък на БДЖ. Съгласно чл.
67, ал. 1 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел
I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата
вредност и тежест на труда. В случая преценката относно същата вредност и
тежест на труда е извършена единствено на база коментираното в оспорения
административен акт решение на Правителствената комисия по категоризиране на
труда, като е прието, че останалите периоди липсва такава информация и не би
могла да се извърши преценка относно същата вредност и тежест на полагания труд.
Неправилно е преценено, че еднаквостта във вредността и тежестта на труда по
смисъла на чл. 67 от ПКТП (отм.) може и следва да бъде доказана единствено и
само чрез съпоставка на обработените вагони. Съдът намира, че този начин на
преценка е допустим, но не и единствен и административният орган е следвало да
изследва налице ли са и други данни и доказателства относно работата на
предприятието и в частност на индустриалния му жп клон. Това в случая не е
сторено. Напротив, в хода на цялото административно производство процесуалната
активност на административния орган е била съсредоточена изцяло и само към
установяване на броя на обработените вагони за процесния период. Като резултат
е налице единствено установяване на обстоятелството, че за част от периода, в
който жалбоподателят е работил в жп клона, липсват такива данни.
За изясняване на основния спорен по
делото въпрос в хода на съдебното производство са разпитани като свидетели
лицата О.М.Г. и И.С.И., работили заедно с жалбоподателя в Захар Био – Русе. И
двамата свидетели сочат, че индустриалния жп клон в това предприятие за
процесния период е работил с изключителна натовареност, която надвишавала дори
натовареността на Гара Разпределителна в гр. Русе.
Към настоящото дело е приложено
адм.д. № 427/2019 г. по описа на АдмС – Русе, касаещо спор за зачитане на
осигурителен стаж от втора категория, положен от лице, заемало длъжностите
ръководител движение и маневрист в същия индустриален жп клон в Захар Био –
Русе за същия (дори по-голям) период. По приложеното дело са представени
изобилие (110 листа) от документи, с които е успял да се снабди жалбоподателя в
това производство, свързани с дейността на предприятието в процесните периоди.
Целта на тези доказателства е била да установи, че индустриалният жп клон, в
който е полагал труд като ръководител движение и маневрист жалбоподателя по
адм.д. № 427/2019 г. по описа на АдмС - Русе, е бил с постоянна натовареност,
съизмерима с натовареността в БДЖ. Доказателствата са били представени както
пред съдебната инстанция по делото, по което страна е и директорът на ТП на НОИ
– Русе, така и пред самия директор при оспорването по реда на чл. 117 от КСО.
Тук е мястото съдът да коментира
възражението на ответника в настоящото производство (виж протокол от с.з. на
09.07.2020 г. – 60 гръб от делото), че „фактът, че други лица са изпълнявали
същата длъжност и на тях е признат стаж от втора категория, не може да влече
последици за признаване на тази категория труд, положен от жалбоподателя.“.
Възражението е направено във връзка с искането на жалбоподателя за разпит на
горепосочените свидетели, но е относимо и към използваните материали от адм.д.
№ 427/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Съдът намира, че принципно тезата на
ответника е вярна, но неприложима в настоящия случай по следните причини.
Действително стажът категоризирането на стажа на всяко лице следва да се
преценява за всеки конкретен случай, като зачитането на труда на едно лице на
определена длъжност от една категория не може само по себе си да обоснове
зачитането на същата категория и на труда на друго лице на същата длъжност. В
конкретния случай обаче не се касае за такова „прехвърляне“ на изводи, а за
установяване на факти, относими към два случая. Доколкото зачитането на
категория труд при жалбоподателя е обвързано с преценка относно натовареността
на индустриалния жп клон, в който е полаган труда, то безспорно ако тази
натовареност вече е установено по друго дело (преписка) това обстоятелство
следва да бъде съобразено и в настоящия случай. Така документите представени от
жалбоподателя по адм.д. № 427/2019 г. по описа на АдмС – Русе, които са
представени и пред административния орган, касаещи натовареността на
индустриалния клон в Захар Био – Русе не касаят единствено зачитането на
неговата категория труд, а на всички лица, работили в този индустриален клон,
доколкото зачитането на категория и на техния труд преминава през въпроса с
каква натовареност е бил този индустриален клон.
Анализът на всички изложени до тук
обстоятелства, установени по безспорен начин в хода на делото, сочи, че
неправилно административният орган не е зачел, спорните в настоящото
производство, периоди като осигурителен стаж от втора категория.
Зачитането на определен труд от
съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на
неговата вредност и тежест. Именно на този принцип като с ПКТП (отм.), така и в
последствие с НКТП, нормативно е установено, че определени длъжности,
респективно дейности, са с такава вредност и тежест, че положеният на тях труд
следва да бъде зачетен от по-висока категория. С оглед изключителното
разнообразие на длъжности и дейности в стопанския живот е невъзможно тяхното
изчерпателно изброяване, поради което именно с разпоредбата на чл. 67 от ПКТ
(отм.) е предвидено, че на категоризиране подлежи и всеки труд положен в други
отрасли, не само посочените в Раздел І и ІІ на правилника, след като този труд
е със същата вредност и тежест. Преценката следва да се извършва от пенсионните
органи за целите на отпускане на пенсия, като за установяването на релевантните
условия на труд са допустими всякакви доказателства. Безспорно едно от
обстоятелствата, въз основа на които може да се прецени тежестта на труда, е
натовареността на работното място, която в случаите на жп клон би се измерила
чрез броя на обработените вагони. Логиката сочи, че съпоставката следва да се
направи спрямо работните места, за които изрично е установено, че се ползват от
съответната категория. В случая с чл. 8 от ПКТП (отм.) би следвало
натовареността на процесния индустриален жп клон да се извърши спрямо
натовареността на индустриалните жп клонове в минни кариери, солници и
предприятия от хидротехническото строителство или енергопроизводството, а не с
жп участъци от БДЖ. Трудът на работници от БДЖ се зачита от втора категория на
друго основание – чл. 53 от ПКТ (отм.), където изрично е посочено, че се отнася
само до БДЖ. При това положение на основание чл. 67 от ПКТП (отм.) ако в друг
отрасъл има същите длъжности (в случая стрелочник), които са със същата
вредност и тежест, те следва да се зачетат за съответната категория – в случая
втора на същото основание. Т.е. при съпоставката на натовареността на индустриалния
жп клон с натовареността на най-ниско натоварения участък от БДЖ, и
установяване на по-висока натовареност, следва да се приеме стажът на лице
работило в такъв индустриален жп клон следва да е втора категория по чл. 53 от
ПТКП (отм.).
В настоящия случай дори и да се
приеме правилото, използвано от административния орган, според решение на
Правителствената комисия по категоризиране на труда, то това правило е
приложено изключително некоректно и в явно противоречие с целта на закона.
Както вече се посочи по-горе нормативната регламентация на категоризирането на
труда при пенсиониране цели да диференцира труда с оглед на неговата вредност и
тежест като по-този начин се създават допълнителни права за лицата, работещи
при по-тежки условия на труд. Категоризирането е обвързано с определена
длъжност или функции, включени в длъжността. Категорията труд не се определя от
обема на извършената работа. В този смисъл е недопустимо да се определя
категорията на труд в процесния казус на база броя на обработените вагони. В
случай, че тази информация за броя на обработените вагони) се използва за
определяне на натовареността, съответно тежестта на полагания от лицата труд в
индустриалния жп клон, то следва да се изведе принципен извод, дали този
индустриален клон е с по-висока или по-ниска натовареност, и съответно
работещите в клона дали полагат труд със същата вредност и тежест като труда на
лицата по чл. 8 или чл. 53 от ПКТП (отм.). Недопустимо е такава преценка да се
прави по години, а в настоящия случай дори и помесечно, и в зависимост от това
да се определя категорията на труда на работещите в клона лица.
Възприетият от административният
орган подход противоречи дори и на елементарната житейска логика. Този начин на
преценка означава, че ежемесечно в зависимост от броя на обработените вагони
осигурителят е следвало да определя каква категория е труда на заетите в жп
клона работници и в зависимост от това да внася съответния размер на осигурителните
вноски. Този подход категорично противоречи на целта и логиката на социалното
осигуряване. При изпълнение на една и съща длъжност, в едно и също предприятие,
е недопустимо част от отработеното време да бъде зачетено от една категория, а
друга част от друга.
В настоящия случай по делото
безспорно е установено, чрез предоставените от осигурителя налични данни за
обработените вагони, че индустриалният жп клон е бил с натовареност над
натовареността на най-ниско натоварения жп участък на БДЖ, както е приел самия
административен орган. По делото липсват данни в периода, в който
жалбоподателят е работил в индустриалния жп клон на Захарни заводи – Русе,
предприятието да е преустановило дейността си. Точно обратното, представените по
адм.д. № 427/2019 г. доказателства сочат, че предприятието е имало постоянна
производствена дейност, независимо от конкретния й обем. Тези доказателства
обаче, макар да са представени по друга преписка е следвало да бъдат
разглеждани от административния орган като принципни такива, отнасящи се до
индустриалния жп клон въобще и да бъдат съобразявани при произнасянето по
пенсионни преписки и на други лица, работили в този жп клон (какъвто е
жалбоподателя) като обстоятелства, от които може да се направи извод с каква
вредност и тежест е труда на всяко конкретно лице и в частност на настоящия
жалбоподател, и попада ли той в хипотезата на чл. 8 вр. чл. 67 от ПКТП (отм.).
От своя страна липсата на конкретните данни за обработените вагони за част от
периода не е основание автоматично да се приеме, че липсва и основание тази
част от периода да бъде зачетена от втора категория. Ако беше анализирал и съпоставил цялата
налична при него информация, административният орган би установил, че данните
безпротиворечиво сочат, че не само част от периода, в който жалбоподателят е
работил като стрелочник в индустриален жп клон на Захар Био – Русе, следва да
се зачете от втора категория, а целия стаж на тази длъжност.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-16/28.02.2020
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-33/17.01.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените
по делото факти, поради което следва да бъдат отменени. Доколкото следва да се
отмени разпореждането, а преписката върната на ръководителя по пенсионно
осигуряване за ново произнасяне по заявлението на В.Б.Ч. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на категорията на установения
осигурителен стаж в Захар Био – Русе, съобразно мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК Националния осигурителен институт следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 300 лв. за адвокатски хонорар (л. 39).
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Б.Ч. ***
Решение № 2153-17-16/28.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, в
частта, с която е потвърдено Разпореждане № 2140-17-121/05.03.2019 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, както и потвърденото разпореждане, с
което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с
настоящото решение указания по приложение на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт –
София да заплати на В.Б.Ч. ***, ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: