№ 706
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100506958 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 10.12.2019 г. на ищеца В. Д. Л., чрез
процесуален представител – адв. М.Л., против решение от 18.11.2019 г. по гр. дело №
67464/2018 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. Л.,
ЕГН: **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: ******* иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че
ответникът дължи сумата от 1220,89 лв., представляваща заплатена без основание
коригирана стойност на електрическа енергия за периода от 11.10.2015г. до
11.01.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 12.07.2018г. по ч.гр.д.
№ 39824/2018г. по описа на СРС, 168 състав.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Твърди се, че в случая двата електромера са били неправилно свързани, поради което
електромерът на въззивника е започнал да отчита реално консумираната електрическа
енергия на съседа, а електромерът на съседа е започнал да отчита ползваната от
въззивника електрическа енергия. Оспорва се извода на СРС, че е налице реално
потребяване на електрическа енергия, а не корекция на сметка. Твърди се, че не е
предвиден ред за уведомяване за извършване на корекция, както и че дори и
фактическа не е бил уведомен за извършената корекция на сметка. Иска се въззивният
съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иска. Претендират се
1
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД в първоинстанционното производство, чрез упълномощен
процесуален представител, с който оспорва въззивната жалба. Изложени са
съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Третото лице помагач „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не взима становище.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По делото не се спори, че ищецът има качеството на потребител на „ЧЕЗ Е.Б.“ за
доставяната от ответното дружество ел. енергия за обект, находящ се в гр. София, ул.
******* Д, офис 1, с абонатен номер ********** и титуляр на партидата с клиентски
номер 210034240749.
Отделено като безспорно е и това, че ищецът е заплатил сумите по
представените дебитни известия в общ размер от 1220,89 лв. на 27.06.2017г.
Неоснователно е възражението на въззивника, че в случая се прилагат
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, предвиждаща законово
основание за доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите. При действието на тази нормативна уредба е създадена
непротиворечива практика, че се прилага, но само по повод случаите на неточно
отчитане на действително потребената ел. енергия, когато това се дължи на
неправомерна намеса или отстраняване на средството за търговска измерване от страна
на потребителя.
2
При прилагане на ПИКЕЕ доставчикът на енергийни услуги има право
едностранно да санкционира абоната, начислявайки в негова тежест стойността на
недоказана като реално количество консумирана ел. енергия, при това без да установи
вина на последния.
Настоящият случай обаче не е такъв.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на ответното дружество при грешка в
отчитането на количеството ел. енергия, установена с констативен протокол от
електроразпределителното дружество, продавачът извършва корекция на сметката и
изпраща в седмодневен срок съобщение на потребителя за дължимите суми и
сроковете за заплащането им, респективно за подлежащите на възстановяване суми.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на адреса на
потребление на ищеца е била налице размяна на изходящите линии на средствата за
търговско измерване на два обекта.
От заключението на СТЕ и 2 бр. констативни протоколи се установява, че
процесното количество електроенергия е било реално потребено и измерено, макар
първоначално да е било начислено на абонатен номер **********, а от заключението
на ССчЕ се установява правилно остойностяване на сумата, както и че същата отговаря
на отчетното потребление в размер на 7107 кВтч. за обекта на ищеца.
Ето защо въззивният съд намира, че потребителят дължи заплащането на реално
потребената ел. енергия, тъй като доставчикът доказа наличието на потребление и
действителния му размер, поради което правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил иска като неоснователен.
При положение, че в случая не е приложим ПИКЕЕ, безпредметно се явява
обсъждането на възражението на ищеца относно реда за уведомяването му по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 18.11.2019 г. по гр. дело № 67464/2018 г.
на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. Л., ЕГН:
**********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: ******* иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответникът
3
дължи сумата от 1220,89 лв., представляваща заплатена без основание коригирана
стойност на електрическа енергия за периода от 11.10.2015г. до 11.01.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 12.07.2018г. по ч.гр.д. № 39824/2018г. по
описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА В. Д. Л., ЕГН: ********** да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК:
******* сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД – „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4