Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. С., 20 февруари
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети януари
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ П.
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1090 по описа на съда за
С решение, постановено по настоящото дело, съдът е допуснал до делба между съделителите следните недвижими имоти:
-нива от 27,500 дка (двадесет и седем дка и петстотин кв.м.), находяща се в м. ”К. К.” в землището на с. П. Ла., общ. С., съставляваща имот № ... (............), пета категория, при съседи: имот № ... – нива на С. Т. Т., имот № . – нива на Т.И. Ж., имот № .... – полски път на Община С., имот № .... – нива на А. Х. Р., имот № ... – нива на В.Г.Р. и имот № ... – полски път на Община С.;
-и лозе от 2 дка (два дка), находящо се в м. ”С.л.” в землището на с. П.Л., общ. С., съставляващо имот № ... ............), четвърта категория, при съседи: имот № ... – лозе на Д. Н. К., имот № .... – лозе на Г. Р. Г., имот № .. – лозе на А. В. . имот № ... – овощна градина на И. М. И. и имот № .. – полски път на Община С.
при следните квоти:
-за Н.Д.К. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за К.Н.П. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за С.И.С. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за Е.И.А. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за С.И.М. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за Д.И.М. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за И.А.Р.
–
1/12 ид.ч. (3/36 ид.ч.);
-за А.В.Р. – 1/12
ид.ч. (3/36 ид.ч.);
-за И.П.Р. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за Х.Г.Р. – 1/18 ид.ч. (2/36
ид.ч.);
-за В.Г.Р. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);
-за И.Д.С. – 1/3 ид.ч. (12/36 ид.ч.).
Чрез приетите
за съвместно разглеждане искове по сметки ищците С.И.С., Е.И.А., С.И.М.,
Д.И.М., К.Н.П., И.П.Р., Х.Г.Р., В.Г.Р.,
И.А.Р. и А.В.Р. твърдят, че след
Ответникът И.Д.С. възразява срещу предявените искове с твърдението, че уговорената за земеделския имот рента е на по - ниска стойност от тази, която според ответниците той е получавал през посочените в исковата молба стопански години. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Назначената по делото съдебно – техническа и ценова експертиза установи възможност при спазване на изискването на чл. 72 ЗН от поделяемите земеделски земи да бъдат образувани три дяла, единият от които съответства по стойност на 2/36 от стойността на поделяемото наследство съобразно квотата на Н.Д.К., вторият – на 12/36 от наследството съобразно квотата на И.Д.С. и последният – на 22/36 ид.ч. съобразно сбора от дяловете на останалите съделители, които изразяват желание да получат общ дял от поделяемата имуществена общност. Въз основа на изготвения от вещото лице проект за делба и съответно проект от правоспособно лице по ЗКИР СГКК – С.е одобрила скица - проект за разделянето на имот № ... в землището на с. П. Л.(понастоящем имот с идентификатор ............), с оглед на което следва да се приеме, че новообразуваните според неговите предвиждания имоти могат да придобият самостоятелен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. От големината на квотите, с които страните участват в делбената маса, е видно, че разпределянето на поделяемото имущество в тяхна индивидуална собственост чрез съставяне на дялове и теглене на жребий е невъзможно, тъй като прилагането на способ, основан на случайността, би довел до придобиване от страна на съделителите на обособени имоти, чиято стойност съществено се разминава с обема на техните права в съсобствеността. Казаното сочи, че предпоставките за прекратяване на спорната съсобственост чрез извършване на разпределение са налице; в тази връзка заключението на вещото лице предвижда образуването на три реални дяла от поделяемите имоти, а именно:
Дял 1 – лозе от 2 дка (два дка), находящо се в м. ”С. л.” в землището на с. П. Л., общ. С., съставляващо имот № .. ......), четвърта категория, при съседи: имот № 019..103 – лозе на Д. Н. К., имот № . – лозе на Г. Р. Г., имот № . – лозе на А. В. Т., имот № . – овощна градина на И. М. И. и имот № . – полски път на Община С..
Дялът е с пазарна
стойност 1800 лв., която съответства приблизително на 2/36 от общата стойност на имотите.
Дял 2 – нива от 9778 кв.м., находяща се в м. ”К. К.” в землището на с. П.Л., общ. С., съставляваща имот с идентификатор ........ по кадастралната карта и регистри на с. П. Л., одобрени чрез заповед № РД -18-1753 от 23.10.2018 г., пета категория, при съседи: имоти с идентификатори .............................
Дялът е с пазарна стойност 11733 лв., която съответства приблизително на 12/36 от общата стойност на имотите.
Дял 3 – нива от 17732 кв.м., находяща се в м. ”К.К.” в землището на с. П. Л., общ. С., съставляваща имот с идентификатор ......... по кадастралната карта и регистри на с. П.Л., одобрени чрез заповед № РД -18-1753 от 23.10.2018 г., пета категория, при съседи: имоти с идентификатори ........
Дялът е с пазарна стойност 21267 лв., която съответства на 22/36 ид.ч. от общата стойност на имотите.
Тъй като дялове № 1 и 2 приблизително съответстват по стойност съответно на квотите на съделителите Н.Д.К. и И.Д.С., същите следва да бъдат разпределени между тези съделители, като за уравнение на дяловете И.Д.С., който получава дял втори, следва да заплати на Н.Д.К., която получава дял първи, сумата от 133 лв. Дял трети, който съответства по стойност на общата квота на останалите съделители следва да им се възложи в обща собственост съобразно изразеното от тях искане в тази насока.
Чл. 30, ал. 3 ЗС гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. По делото е представена служебна бележка, издадена от „Агро – Н.” ООД, от която се установява, че на ответника И.Д.С. са били заплатени следните суми под формата на рента за имот с площ 27,500 дка (т.е. поделяемия имот от № ..., понастоящем имот с идентификатор .........), а именно:
-1522 лв. за стопанската 2011/2012 г., заплатени на 26.11.2012 г.,
-1410 лв. за стопанската 2012/2013 г., заплатени на 08.12.2013 г.,
-1495 лв. за стопанската 2013/2014 г., заплатени на 18.11.2014 г.,
-1645 лв. за стопанската 2014/2015 г., заплатени на 02.12.2015 г.
-и 928 лв. за стопанската 2015/2016 г., заплатени на 15.12.2016 г. (но която сума представлява част от общата рента, дължима за площ от 18,333 дка).
От друга служебна бележка, изходяща от същия арендодател, става ясно, че съделителите Х.Г.Р., В.Г.Р., И.А.Р. и А.В.Р. са получили полагащата им се част от рентата за делбения имот за стопанската 2015/2016 г. и следващите, а съделителите С.И.С., Е.И.А., С.И.М., Д.И.М., К.Н.П. и Н.Д.К. – за стопанската 2016/2017 г. и следващите. Ответникът оспорва размерите на получената от него рента, отразени в служебната бележка, с довода, че сключените договори за наем с „Агро – Николови” ООД визират много по – ниска наемна цена, като в подкрепа на твърденията си представя договор за наем от 01.07.2012 г., от 01.07.2014 г. и от 01.07.2016 г., всеки от тях сключен за срок от две години, според които уговорената цена възлиза на 30 лв. за декар, приравнен към трета категория земя – т.е. общо 602,25 лв., след като сумата от 30 лв. на декар се умножи с коефицент 0,73 за пета категория земя. Чл. 30, ал. 3 ЗС предвижда механизъм за разпределяне на действителните доходи от съсобствената вещ, поради което облагодетелствалият се съсобственик дължи на останалите съсобственици всичко, което е получил за ползването на вещта, а не само предварително уговореното, така както не би им дължал уговорената наемна цена, ако същата не му е реално заплатена. От представената служебна бележка от „Агро – Н.” ООД става ясно, че рентата, платена на ответника за стопанските 2011/2012 г. до 2015/2016 г. е по – висока от уговорената в наемните договори, поради което именно тя следва да послужи като основа за определяне на задълженията му към останалите съсобственици, при положение че сумите по бележката са заплатени именно за ползването на делбения имот (имот № 125003 в землището на с. П.Л., понастоящем имот с идентификатор 57251.25.3). Поради тези причини съдът счита, че ответникът е следвало да заплати на всеки от съделителите С.И.С., Е.И.А., С.И.М., Д.И.М., К.Н.П., И.П.Р., Х.Г.Р. и В.Г.Р. рента за стопанската 2011/2012 г. в размер на 85,56 лв., за стопанската 2012/2013 г. – в размер на 78,33 лв., за стопанската 2013/2014 г. – в размер на 83,06 лв. и за стопанската 2014/2015 г. – в размер на 91,39 лв., на всеки от съделителите С.И.С., Е.И.А., С.И.М., Д.И.М. и К.Н.П. - рента за стопанската 2015/2016 г. – в размер на 77,33 лв., а на съделителите И.А.Р. и А.В.Р. – рента за стопанската 2011/2012 г. в размер на 126,84 лв., за стопанската 2012/2013 г. – в размер на 117,51 лв., за стопанската 2013/2014 г. – в размер на 124,59 лв. и за стопанската 2014/2015 г. – в размер на 137,07 лв.
Чл. 111 ЗЗД, б. „в“ ЗЗД гласи, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, а според чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В отношенията арендатор – арендодател (наемател – наемодател) рентата и наемът представляват периодично плащане и задължението за заплащането им се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. В отношенията между съсобствениците сумите от получените наеми се дължат като обезщетение, компенсиращо неоснователното обогатяване на един от съсобствениците за сметка на останалите, поради което задължението за заплащането им се погасява с общия петгодишен давностен срок (в този смисъл решение № 405 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2010 г., IV г. о., решение № 459 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 157/2012 г., I г. о. и мн.др.).
Съгласно чл. 114,
ал. 1 и 2 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало; същевременно според чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск. В конкретния случай съдът счита, че искът за заплащане на
обезщетението по чл. 30, ал. 3 ЗС е предявен на 23.10.2019 г., когато се е
провело първото заседание след допускане на делбата, т.е. заседанието, в което чл. 346 ГПК дава възможност на
съделителите да предявят претенциите си по сметки („В първото заседание
след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки
помежду си“). В първата фаза на делбата исканията по
сметки са недопустими, поради което включването им като претенция в исковата
молба не измества във времето указаната от закона дата на предявяването им. Недопустимостта
на исковете означава, че не могат да се считат предявени с депозиране на
исковата молба за делба, както и че не са били висящи от този момент до първото
заседание след допускане на делбата, поради което те не са прекъснали погасителната давност за задължението на ответника
по чл. 30, ал. 3 ЗС преди датата на първото съдебно заседание след допускане на
делбата - 23.10.2019 г., когато ищците са могли да ги съединят за съвместно
разглеждане в делбеното производство съгласно разпоредбата на чл. 346 ГПК. По
силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността за всяка получена рента започва да тече от
момента, в който ответникът е получил дохода, т.е. възникнало е задължението да
разпредели същия между съсобствениците; първото и второто плащане , предмет на
исковите претенции, са извършени съответно на 26.11.2012 г. и на 08.12.2013 г. и към
23.10.2019 г. вземането на ищците за полагащата им се част от тях е било
погасено по давност. Петгодишният давностен срок за претенцията на
съсобствениците за получаване на полагащата им се част от на наема за процесния
имот, получен след 23.10.2014 г., не е изтекъл
с оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, според която давност
не тече, докато трае съдебния процес за вземането. Поради изложените причини
ответникът следва да заплати на всеки от съделителите
С.И.С., Е.И.А., С.И.М.,
Д.И.М. и К.Н.П. сумата от 251,78 лв., представляваща полагащата им се рента за
стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., на всеки от
съделителите И.П.Р., Х.Г.Р.
и В.Г.Р. – сумата от 174,45 лв., представляваща полагащата им се рента за
стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г. и на всеки от съделителите
И.А.Р. и А.В.Р. – сумата от 261,66 лв., представляваща полагащата им се рента
за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г. Останалата част от
претенцията на ищците следва да се отхвърли – по отношение на ищците С.И.С., Е.И.А., С.И.М.,
Д.И.М., К.Н.П., И.П.Р., Х.Г.Р. и В.Г.Р. – за сумата от 163,89 лв.
– като погасена по давност, а за горницата – като неоснователна, а по
отношение на ищците И.А.Р. и А.В.Р. за сумата
от 244,35 лв. – като погасена по
давност, а за горницата – като неоснователна. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху присъдените суми се дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за делба в съда (която
молба представлява покана за плащане) – 03.07.2017 г., до окончателното им
плащане.
Чл. 355 ГПК гласи, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, поради което съделителят И.Д.С. следва да заплати на Х.Г.Р. сумата от 3,33 лв. за вписване на исковата молба, а Н.Д.К. – сумата от 8,33 лв. за експертиза. Искането за присъждане на разноски за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, за нанасяне в кадастралната карта и регистри и за скица следва да се остави без уважение, тъй като по делото не са представени доказателства за размерите на така сторените разходи. Тъй като всеки съделител следва да заплати услугите по оказаната му правна помощ във връзка с допускане и извършване на делбата Н.Д.К. следва да заплати на Х.Г.Р. направените от последния разноски за назначаване на неин особен представител в размер на 500 лв. (съобразно размера на това вземане, посочен в представения списък на разноските). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците по исковете по сметки следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете; за определянето им съдът приема, че половината от заплатения адвокатски хонорар на процесуалния им представител за втората фаза на делбата (т.е. сумата от 600 лв.) касае претенциите по чл. 346 ГПК, поради което в полза на ищците (но чрез Х.Г.Р.) следва да се присъди сумата от 249,27 лв., а за горницата искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно. Така определения хонорар за исковете по сметки не следва да се редуцира поради прекомерност, тъй като съответства за минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на И.Д.С. за присъждане на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете по сметки следва да се остави без уважение, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар на процесуалния му представител.
На основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на неговия дял, а именно: Н.Д.К., К.Н.П., С.И.С., Е.И.А., С.И.М., Д.И.М., И.П.Р., В.Г.Р. и Х.Г.Р. – по 77,33 лв., И.А.Р. и А.В.Р. - по 116 лв. и И.Д.С. – 464 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.Д.С. следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете по сметки в размер на 92,22 лв. Поради изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.Д.К. с ЕГН ********** ***
- лозе от 2 дка (два дка), находящо се в м. ”С. л.” в землището на с. П. Л., общ. С., съставляващо имот № .. .......), четвърта категория, при съседи: имот № .... – лозе на Д. Н. К., имот № ... – лозе на Г. Р. Г., имот № .. – лозе на А.В. Т., имот № ... – овощна градина на И. М. И. и имот № .. – полски път на Община С..
Пазарната стойност на дяла е 1800 лв. (хиляда и осемстотин лв.).
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.Д.С. с ЕГН ********** ***
- нива от 9778 кв.м. (девет хиляди седемстотин седемдесет и осем кв.м.), находяща се в м. ”К. К.” в землището на с. П. Л., общ. С., съставляваща имот с идентификатор 57251.25.527 (петдесет и седем хиляди двеста петдесет и едно, точка, двадесет и пет, точка, петстотин двадесет и седем) по кадастралната карта и регистри на с. П. Л., одобрени чрез заповед № РД -18-1753 от 23.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, пета категория, при съседи: имоти с идентификатори ............
Пазарната стойност на дяла е 11733 лв. (единадесет хиляди седемстотин тридесет и три лв.).
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на К.Н.П. с ЕГН ********* ***, С.И.С. с ЕГН ********** ***, Е.И.А. с ЕГН ********** ***, С.И.М. с ЕГН ********** ***, Д.И.М. с ЕГН ********** ***, И.А.Р. с ЕГН ********** ***, А.В.Р. с ЕГН ********** ***, И.П.Р. с ЕГН ********** ***, Х.Г.Р. с ЕГН ********** ***, В.Г.Р. с ЕГН ********** ***
- нива от 17732 кв.м. (седемнадесет хиляди седемстотин тридесет и два кв.м.), находяща се в м. ”К. К.” в землището на с. П. Л., общ. С., съставляваща имот с идентификатор ........ (...................) по кадастралната карта и регистри на с. П.Л., одобрени чрез заповед № РД -18-1753 от 23.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, пета категория, при съседи: имоти с идентификатори .................
Пазарната стойност на дяла е 21267 лв. (двадесет и една хиляди двеста шестдесет и седем лв.).
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 133 лв. (сто тридесет и три лв.) за
уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един лв. и 78 ст.),
представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един
лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.М.
с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един
лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един
лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на К.Н.П. с ЕГН ********* *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един
лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 174,45 лв. (сто седемдесет и четири
лв. и 45 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на В.Г.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 174,45 лв. (сто седемдесет и четири
лв. и 45 ст.), представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Г.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от 174,45 лв. (сто седемдесет и четири лв. и 45 ст.),
представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 163,89 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на И.А.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от 261,66 лв. (двеста шестдесет и един
лв. и 66 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 244,35 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на А.В.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от 261,66 лв. (двеста шестдесет и един
лв. и 66 ст.), представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014
г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, за
заплащане на съответната част от наема за имота за стопанските 2011/2012 г. и
2012/2013 г. и по – конкретно за сумата от 244,35 лв., и като неоснователен в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Г.Р.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 3,33
лв. (три лв. и 33 ст.) за вписване на исковата молба в имотния регистър и 249,27 лв. (двеста четиридесет и девет лв. и
27 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочените размери.
ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Г.Р.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 8,33
лв. (осем лв. и 33 ст.) за експертиза и 500 лв. (петстотин лв.) за особен представител, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над така посочените размери.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Д.С. с ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА Х.Г.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за
настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет и седем лв. и 33
ст.).
ОСЪЖДА В.Г.Р. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА И.П.Р. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА С.И.М.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА Е.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА С.И.С.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна
такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет и седем лв.
и 33 ст.).
ОСЪЖДА К.Н.П. с ЕГН ********* *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 77,33 лв. (седемдесет
и седем лв. и 33 ст.).
ОСЪЖДА И.А.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 116 лв. (сто и
шестнадесет лв.).
ОСЪЖДА А.В.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 116 лв. (сто и
шестнадесет лв.).
ОСЪЖДА И.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 464 лв. (четиристотин
шестдесет и четири лв.), както и държавна такса върху исковете по сметки в
размер на 92,22 лв. (деветдесет и два лв. и 22 ст.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. П./