Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260138 12.08.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9797 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.С.Г., ЕГН **********
и Д.С.Ч., ЕГН ********** против „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ,
ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК *********, с
която са предявени субективно и обективно съединени при условията на пасивна
солидарност осъдителни искове с правно основание по чл. 456 и чл. 382, ал.3,
вр. с ал. 1 КЗ.
С Определение № 261494/30.09.2020 г. като
задължителен другар – съищец е конституирано дружеството „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********
Ищците
твърдят, че наследодателят им М. Г. сключила с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД договор за потребителски паричен кредит № …. с общ размер 11 087,21
лева.
На
….. Г. починала, като според издаденото от АГППМП „Цито Медика“ ООД съобщение –
причина за смъртта била „остра дихателна недостатъчност“, причинена от
белодробна тромбемболия.
Кредитополучателят
била включена в застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, за което
бил издаден сертификат за застраховка Пакет Б с № ….., със застрахователи –
ответниците – солидарни длъжници относно изплащането на застр. обезщетение и
ползващо се лице - „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Рискът „смърт“, настъпила в резултат на заболяване, бил
покрит, като при настъпването му, застр. сума се равнявала на баланса по кредита.
Към събитието, той бил в размер на 9585,21 лева, ведно с лихва за периода
21.02.2020 г. – 13.03.2020 г.
Въпреки
уведомяване за настъпилото събитие, ответниците отказали плащане, като се
позовали на изключение от застр. покритие, на основание хронично заболяване,
установено преди сключване на застраховката, което било в пряка връзка с
настъпилия съдов инцидент, довел до смъртта на застрахованата. Отказали
плащане.
Отказът
и причините за него се оспорват като неоснователни и направени в нарушение на
условията по застр. полица и ОУ.
От
своя страна, кредиторът не предприел действия за претендиране и изплащане от
застрахователите на сумата по договора. Ищците – като наследници по закон,
плащали съответните вноски, поради риск от изпадане в забава.
Предвид
изложеното, се моли за осъждане на ответниците да платят при условията на
солидарност: 1. Платените от ищците
вноски след датата на настъпване на застрахователното събитие за периода
21.02.2020 г. – 21.07.2020 г. – по 619,36
лева – главница и по 150,59 лева
– договорна лихва на всеки, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване, както и 2. на кредитора „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД сумата от общо 8897,11
лева – представляваща непогасена част от кредита /само главница – вж. изм.
чрез увеличение по реда на чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./ към момента на подаване
на ИМ. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК са подали общ отговор. Оспорват исковете. Настъпилото събитие представлявало
изключен риск. Съгл. чл. 12.1 ОУ – покритите рискове се изключвали, при
положение, че се установи същите да са резултат от „предварително съществуващо заболяване,
страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за
което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране
или лечение в 2 годишен период преди началната дата на застраховката“.
Кредитополучателката декларирала здравословен проблем – преживян сърдечно –
съдов инцидент /миокарден инфаркт/, които бил съпроводен с последващо
медикаментозно лечение, в т.ч. – антитромботично. Между заболяването и
лечението, както и наличието на редица хронични заболявания поради него, и
настъпилата смърт имало пряка причинно – следствена връзка, поради което отказът
за изплащане на застр. обезщетение бил правилен.
Допълват, че
самият застрахован не декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови
предходни здравословни проблеми, като лицето укрило обстоятелства от съществено
значение за оценката на риска.
Молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски. Релевират възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
В предоставения
срок – конституираният съищец „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не взема
становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
исковете по чл. 456 КЗ:
На основание чл. 153, вр. с
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да са отделени обстоятелствата, че: ищците са единствени наследници по
закон на М. Н. Г., починала на …… г.; между нея и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № …..,
по който предоставената сума била усвоена и окончателният падеж не е настъпил; Г.
била включена в застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, за което
бил издаден сертификат за застраховка Пакет Б с № …., със застрахователи –
ответниците и ползващо се лице -
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по който договор за застраховка е
била платена и получена от ответниците дължимата застрахователна премия;
ответниците били уведомени за настъпилото застрахователно събитие, но отказали
плащане на обезщетение, поради изключен риск /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
262004/26.03.2021 г. – л.69-70/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Съгласно чл.
438, ал. 1 КЗ, договорът за застраховка „Живот“ е с покритие срещу събития,
свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. По силата на такъв
договор, застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на
застрахователното събитие - смърт на застрахованото лице и да заплати
обезщетение на ползващите се лица.
Според чл. 448, ал.
1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие или на
определените в договора условия по застраховка „Живот“, застрахователят е
длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в
застрахователния договор.
В ал. 8 на чл.
448 КЗ е посочено, че при предвиждане в договора, че застрахователят
може да откаже плащане или да извърши плащане в намален размер, когато са
налице болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен характер, които
са оказали влияние на увреждането или последиците от него, следващи
застрахователното събитие, застрахователят
трябва да докаже основанието за отказа или намаленото
плащане.
Че
застрахованият кредитополучател е починал, при наличие на сключена застраховка
живот, покриваща съответния риск, с отказано плащане от страна на ответниците –
застрахователи по договора, спор няма.
Съдът приема, че основание за отказ от плащане от
страна на ответниците не е налице, като възражението им за изключен риск е
неоснователно. Застрахователите се позовават на изключението по чл.12.1. ОУ,
според което – отговорността при риск „смърт“ се изключва в случай, че застр.
събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо
заболяване, страдание или физическо състояние, както и негови усложнения и
рецидиви, за които застрахованият е предоставил на застрахователите невярна
и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Медицински
въпросник“. Нито една от посочените предпоставки за отказ не се установява.
Според приетото заключение на първоначалната СМЕ,
което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, задълбочено и аналитично,
с нужните специални знания – здравословното състояние на починалата към времето
на смъртта не било по – различно от това през предходните години; в периода
2018 г. – 2020 г. не се установявало влошаване на здравословното й състояние;
тя починала внезапно, което означавало, че е била в компенсаторно състояние и
смъртта е настъпила внезапно, неочаквано, при видимо добро здраве, което било и
определението за скоропостижна смърт; издаденото „съобщение за смърт“ със
записана причина за това „белодробна тромбоемболия“ било принципно
несъстоятелно, поради факта, че се издавало от лекар от Неотложна помощ, който
не познавал пациентката преди смъртта й; причините за възникналата внезапна
смърт могли да бъдат множество заболявания и състояния, в т.ч. неизвестни до
момента скрити такива и техни усложнения, като на база данните по делото, не
можела да се определи причината за смъртта, още по – малко причинно –
следствени връзки, свързани с нея.
Според
заключението на повторната СМЕ, която също се кредитира като ясно, компетентно,
подробно изготвена, неоспорена от страните, кореспондираща изцяло на
първоначалната – предвид медицинската документация по делото и приетото за
установено, не може с категоричност да
се посочи причината за смъртта на починалата, при което и да е налице такъв
извод за причинната връзка. Допълнено е, че констатираните заболявания –
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и стенокардия с
документиран спазъм, са малко вероятни, даже
невъзможно да доведат до белодробна тромбемболия и оттам до остра дихателна
недостатъчност и смърт на лицето.
С
оглед ангажираните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, съдът намира, че не се доказва възражението на застрахователите
за изключен риск, нито, че е налице укриване на
съществени обстоятелства, водещи до увеличаването му.
И от двете експертизи може да се изведе един основополагащ извод - че
без аутопсия не може със сигурност да се каже от какво е починала
кредитополучателката, като дори да е укрила застрахователна информация /каквото
не се установява/, няма как да се докаже причинно - следствена връзка между двете,
тъй като за отхвърляне на иска следва да е налице при условията на главно
доказване именно пряката причинно - следствена връзка между „укрита медицинска
информация за здравословното състояние на лицето“ преди сключване на
застраховката и причината за неговата смърт.
Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като
тази връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва
от този факт /в т с.м. - Решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, II т. о.,
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. по описа на
ВКС, ТК, II т. о. /.
По делото не се установява нито смъртта да е настъпила в
резултат на предварително съществуващо заболяване или негови усложнения и
рецидиви, нито укриване на обстоятелства относно такива, имащи съществено
значение за оценката на риска.
Дори да е налице неточно обявено и/или премълчано
обстоятелство, не е възможно да се направи категоричен извод за причинната
връзка между него и настъпването на застрахователното събитие, каквото е
изискването на чл. 363 КЗ, за да откаже застрахователят да плати изцяло
или частично застрахователно обезщетение. Не се установява и смъртта на застрахованото
лице да е резултат от декларирания здравословен проблем или други, конкретни
хронични заболявания, при което и доколкото не е налице изключен застрахователен риск, следва да се ангажира
отговорността на ответниците за плащане на застрахователното обезщетение.
Съгласно
чл. 456 КЗ, когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за
обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите
наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по
застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което
на законно основание е платило задължението.
Според заключението на ССЕ, към момента на подаване на ИМ, погасената
главница по кредита е 991,74 лева, а дог. лихва – 238,28 лева.
Принципно, заплатеното от ищците /наследници/ в периода след датата на
смъртта, когато е настъпило застрахователното събитие, поражда правото им на
иск, като кредитори на вземане за плащането от ответниците на застрахователна
сума в съответния заплатен от тях размер.
Съдът приема, че исковете за главници спрямо всеки ищец се явяват
основателни до сумите от по 495,87 лева /½ от 991,74 лева/, но за
периода – 21.04.2020 г. – 21.07.2020 г. Видно от таблица № 1 към ССЕ и
съобразно пог. план към договора, ищците не са платили главници и лихви по
първите две вноски с падежи 21.02. и 21.03.2020 г., при което исковете за
връщане на суми като платени за този период са неоснователни. Претенциите
следва да се отхвърлят за периода 21.02.2020 г. – 20.04.2020 г. вкл. и за
разликите над посочените главници за всеки от по 495,87 лева до пълните
предявени размери от по 619,36 лева
Исковете за платени договорни лихви са неоснователни – те се претендират
като платени за период след настъпване на смъртта на
кредитополучателя, като не представляват негово оставащо задължение по договора
за кредит. В договора за застраховка отговорността на застрахователя за лихви е
ограничена до натрупаните непросрочени такива към момента на смъртта /вж. дефиниция на „баланс по кредита“ в чл.
2 ОУ, съобразно който се определя и застр. сума/. Същите не се покриват от застрахователния договор, при което и
ответниците по тези искове не могат да носят отговорност за връщането им,
вследствие на осъществено плащане. Дали тези суми за лихви са били дължимо или
не платени от ищците на кредитора, при наличие на основание за това след
смъртта, е отделен въпрос, който не подлежи на изследване в настоящото производство.
Както се посочи – от ССЕ не се установява плащане на дог. лихва по
първите две вноски /т.е. вкл. за лихва към момента на настъпване на застр.
събитие/, при което исковете в тази част са неоснователни и поради това
съображение.
Във връзка с горното следва да се има предвид и изричната разпоредба на
чл. 383, ал. 1 КЗ, според която - при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на
което е сключен застрахователния договор, включващо главница, лихви и разноски към настъпване на застрахователното
събитие, като съгласно ал.4 - в случай
на настъпване на застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към
кредитора до размера на непогасената част от задължението по, ал. 1, а
остатъкът от застрахователното обезщетение, в случай че такъв е налице, се
заплаща на длъжника или на неговите наследници или на третите ползващи се лица.
С оглед изложеното, предявените искове по чл. 456 КЗ са основателни и
доказани до посочените размери на главниците за съответните периоди, спрямо
двамата ответници като солидарни длъжници, предвид качеството им на
застрахователи по договора /която отговорност не е и оспорена/, ведно със
законната лихва като последица. За разликите, както и изцяло исковете за
присъждане на платени договорни лихви, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По исковете по чл. 382 КЗ:
В чл. 382, ал.1, изр. посл. КЗ, законодателят е предвидил, че по
повод изплащането на обезщетение по застраховка сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник,
последният има всички права на застрахован, освен правото да получи
обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
Съгласно ал. 3 –
във връзка с изплащането на обезщетение по застраховка от споменатия в
предходното изречение тип, наследниците на длъжника, както и неговите
съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото
да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
Изр. първо
регламентира, че кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин
всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор.
Изложеното води
до извод, че ищците имат право да претендират изпълнение от страна на
застрахователите на задължението им като наследници за плащане на
застрахователно обезщетение и да търсят същото по съдебен ред. Тоест – за тях е
налице възможност да предявят иск, с който да търсят получаване на това
обезщетение от кредитора - бенефициент по процесния договор, който се явява и
застраховащо лице. Той пък при условията на чл. 26, ал. 4 ГПК следва да бъде
призоваван и да вземе участие по делото като съищец, което е и сторено. Наследниците
на застрахования се явяват в този смисъл и кредитори на отпускащия кредита по
смисъла на чл. 134 ЗЗД и имат интерес той да получи застрахователната
сума, от която ще бъдат възстановени изплатените от тях междувременно
периодични погасителни плащания по договора за кредит. В противен случай
груповата застраховка „Живот“ на кредитополучателите се оказва едно априори
лишено от съдържание правоотношение в случаите, когато банката/финансовата
институция не проявяват активност за осъществяване на правата си по договора.
В конкретния
случай, бездействието на кредитора заплашва удовлетворяването на посочените
права на ищците, както и освобождаването им от цялото кредитно задължение.
Видно от заключението на ССЕ, към
претендирания с ИМ момент, непогасената главница по договора възлиза именно на
исковата сума – 8897,11 лева. Претенцията е основателна и доказана и следва да
бъде уважена. Последващи погасявания могат да имат отношение само между кредитора
и наследниците, във връзка с преценка дължимост на плащания или не, но не и да
се отразят на предявения иск спрямо застрахователите, които са имали задължение
да платят непогасения кредитен ресурс след реализиране на застрахователното
събитие, което е настъпило преди предявяване на иска. Законовите предпоставки
за ангажиране на тяхната отговорност спрямо кредитора са налице.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищците са направили искане, представили списък и док. за платени: 457,18 лева –
ДТ; 200 лв. – деп. ССЕ и общо 4150 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението
за прекомерност е своевременно, но неоснователно – претендираните
възнаграждения са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, броя и
вида на предявените искове, а с оглед извършените процесуални действия,
проявена активност, с ангажиране на док. и пр., съдът намира, че същите не са необосновано
и прекомерно завишени, при което и не подлежат на редуциране /за явяване в
повече от 2 о.с.з. са платени и дължими отделни възн., част от посоченото,
които не се намаляват/. По съразмерност на ищците се дължат разноски от общо
4554,70 лева.
Ответниците също имат право на разноски, с направено искане, представен
списък и док. за платени: общо 380 лв. – деп. СМЕ и 2090,46 лева – адв. възн.,
което също не се приема за прекомерно, предвид сложността на делото и
предявените искове, при което не следва да бъде намалявано. По съразмерност се
дължат 129,75 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Христо Белчев“ № 29, вх.А, ет.1-3 и „Кардиф Общо застраховане, клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3, солидарно да платят на Г.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: …., следните суми: по 495,87 лева /четиристотин деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ за
всеки ищец, по
застрахователен договор, свързан с потребителски кредит, по програма „Кредитна
протекция Плюс“, пакет „Б“ или „66 Плюс“ и сертификат № …., поради настъпило
застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя М. Н. Г. и представляващи
платени от наследниците й ищци Г.С.Г. и Д.С.Ч., за периода 21.04.2020 г. – 21.07.2020 г. задължения за
главница по договор
за потребителски паричен кредит № 4073089, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 11.08.2020 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главници за разликите над присъдените суми за всеки ищец от по 495,87 лева до пълните предявени размери за всеки –
от по 619,36
лева, както и за периода 21.02.2020
г. – 20.04.2020 г. вкл., както и исковете за присъждане на сумите от по 150,59
лева за всеки ищец – договорна лихва за периода 21.02.2020 г. – 21.07.2020 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА по
предявени от Г.С.Г., ЕГН ********** и Д.С.Ч., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 382 КЗ, „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Христо Белчев“ № 29, вх.А, ет.1-3 и „Кардиф Общо застраховане, клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3, солидарно да платят на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Гюешево“ № 14 /конституиран като съищец по делото/, сумата от 8897,11 лева /осем хиляди осемстотин
деветдесет и седем лева и единадесет стотинки/ - представляваща дължима
застрахователна сума по застрахователен договор, свързан с потребителски
кредит, по програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ или „66 Плюс“, във
връзка с който е издаден сертификат № .., поради настъпило застрахователно
събитие - смърт на кредитополучателя М. Н. Г. по договор за потребителски
паричен кредит № …., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и покриваща
остатъка от задължението за главница по същия.
ОСЪЖДА „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, вх.А, ет.1-3 и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3, да платят на Г.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Ч., ЕГН **********, с адрес:….., сумата от
общо 4554,70 лева /четири хиляди петстотин
петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ №
29, вх.А, ет.1-3 и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3, сумата от общо 129,75 лева /сто двадесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП