РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
ЧЛ.ве:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело
№ 20212001000233 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби от от „Л.
ЕООД с ЕИК ***, чрез адв.К., и от Д. ИВ. ЗЛ. с ЕГН **********, чрез адв.М.,
против решение № 258/ 02.07.2021 г., постановено по т.д. № 465/ 2020 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с което е обявен за относително
недействителен спрямо ищеца СТ. П. Д. договор, сключен с нотариален акт
№*** от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с
рег.№*** на НК, с който Д. ИВ. ЗЛ. е продала на ответника „Л. ЕООД три
самостоятелни обекта в сграда; осъдена е Д. ИВ. ЗЛ. да заплати на СТ. П. Д.
сумата от 58096,20 лв., представляваща общата равностойност на получени на
отпаднало основание вноски от цената по сключен на 08.08.2018 година
предварителен договор за продажба на самостоятелните обекти, който е бил
развален по вина на ответницата, както и сумата от 15000 лв. представляваща
задатък по същия договор, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от завеждане на делото – 27.11.2020 година до окончателното им
изплащане, като иска да задатъка в останалата част над присъдения размер от
15000 лв. до претендираната горница от 30000 лв. е отхвърлен.
Въззивникът „Л. ЕООД е депозирал въззивна жалба против
1
решението в частта, в която съдът е обявил за недействителен спрямо ищеца
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** от 09.10
2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.№*** на
НК.
Излагат се съображения, че в обжалваната част решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в
нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК, като не са обсъдени възраженията на
дружеството и липсва преценка на събраните доказателства относно
предпоставките на отменителния иск. Заявява се, че съдът формално е приел,
че е изпълнен фактическия състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД, без да обоснове
правни изводи за това. Съдът неправилно е приел, че вземането на ищеца
против първия ответник е възникнало преди увреждащата сделка и по този
начин неправилно е квалифицирал иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, вместо по
чл.135 ал.3 от с.з. Заявява се, че при установената по делото фактическа
обстановка, с оглед разваления от ищеца предварителен договор, в резултат
на което се претендира връщане на дадените от него суми на отпаднало
основание по смисъла на член 55 ал.1 предложение първо от ЗЗД,
приложимото за предявения отменителен иск материално право е по чл.135
ал.3 от ЗЗД. Това обаче не е било съобразено от първоинстанционния съд.
Според въззивника фактите по делото сочат, че качеството си на кредитор
спрямо първия ответник ищецът е придобил след извършената
разпоредителна сделка, а именно на 25.11.2020 година, когато първият
ответник е получил писменото изявление за разваляне на предварителния
договор, съдържащо и искане за възстановяване на платените по него суми и
връщане на капарото в двоен размер. Като последица от развалянето на този
предварителен договор, с обратна сила е отпаднало основанието, на което
първия ответник е получил платените от ищеца суми. След като това е така,
според въззивника ищецът няма вече как да се легитимира като кредитор въз
основа на договорно основание - процесния предварителен договор. В
жалбата се прави извод, че претендираното от ищеца вземане е възникнало
след сключването на разпоредителната сделка. Твърди се, че до настъпването
на последната вноска по предварителния договор ищецът не е имал
качеството на кредитор, тъй като първият ответник не е имал задължение да
престира. Според въззивника „Л. ЕООД, за успешното провеждане на
отменителния иск е следвало да бъдат установени предпоставките по чл.135
2
ал.3 от ЗЗД, вкл. да бъде установена специфичната цел – намерение за
увреждане на кредитора от договарящите. Сочи се, че в рамките на
производството не са събрани никакви доказателства за изискуемото от
закона намерение/цел за увреждане, което прави претенцията недоказана.
Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е придобил
качеството на кредитор с факта на сключения договор, според въззивника по
делото не е установено знанието на втория ответник за увреждането. Сочи се,
че с показанията на св.П. е установено, че получените документи от
управителя на дружеството не са били прегледани, нито при тяхното
получаване от съпругата на С.Д., нито при предаването им в А. „М. Бургас.
Следователно, според въззивника, за представляващия „Л. ЕООД не е имало
никакво съмнение, че получава от съпругата на ищеца договор за
наем/документ за собственост.
Твърди се, че БОС не е разгледал направеното с допълнителния
отговор възражение за несъответствие между размера на претендираното от
ищеца вземане по осъдителните искове и паричната равностойност на
самостоятелните обекти, предмет на отменителния иск. Заявява се, че след
като чрез отменителния иск ищецът следва да бъде гарантиран/обезпечен при
удовлетворяване на вземането си като кредитор на длъжника Д.З., то в такъв
случай съдът е следвало да държи сметка дали паричната равностойност на
тези три самостоятелни обекта не надвишава размера на самото вземане,
защото в противен случай би се стигнало до свърхобезпеченост. Твърди се,
че стойността на трите обекта значително надвишава присъдената от първата
инстанция парична сума. От самия нотариален акт се установява, че
данъчната оценка на трите обекта е в размер на 175 000 лева. Независимо от
това, че наличието на друго имущество е ирелевантно, то това не води
автоматично до извода, че могат да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора всички извършени от длъжника действия, без да бъде отчетена
паричната оценка на конкретното имущество. Твърди се, че всеки един от
тези обекти самостоятелно и в достатъчна степен би гарантирал присъдените
в полза на ищеца суми.
Въззивникът моли за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в
обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
отхвърлен отменителния иск. При условията на евентуалност моли решението
3
да бъде отменено в частта, в която са обявени за относително недействителни
спрямо ищеца действията на разпореждане със самостоятелен обект с
идентификатор *** и действията на разпореждане със самостоятелен обект с
идентификатор *** извършени с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт №*** от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №***
год. на нотариус с рег.№*** на НК.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
С.Д., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява се, че
жалбата е бланкетна и не почива на събраните доказателства по делото.
Поддържа се твърдението, че въззиваемият има качеството на
кредитор на Д.З. към момента на извършване на разпоредителната сделка –
09.10.2020 год., което е възникнало от сключване на предварителния договор
между тях. Въззиваемият се позовава на съдебната практика, която изисква
ищецът да установи качеството си на кредитор като материална предпоставка,
а не да провежда пълно и главно доказване на правата си.
Оспорва се твърдението в жалбата, че въззиваемият не е установил
знание за увреждане у втория ответник. Въззиваемият се позовава на
документ, представен от самото дружество пред А. „М. – Бургас, а именно
процесния предварителен договор, което изключва тезата за незнание на
управителя за съществуване на такъв договор. Заявява се, че в показанията на
св.П. не се сочат факти, които да изключат знанието на управителя за
процесния договор. Твърди се, че управителят на дружеството е знаел за
съществуващите отношения между С.Д. и Д.З., поради което е бил наясно и е
знаел, че като купува наетите имоти, уврежда въззиваемия. Знанието според
отговора се потвърждава и от факта, че след като е закупил имотите,
наемателят е спрял да плаща дължимия наем на въззиваемия.
Твърди се, че от доказателствата по делото може да бъде направен
извод, че сключената от двамата въззивници сделка е целяла увреждане на
въззиваемия. Това е така, защото и двамата въззивници са били наясно, че
след продажбата на трите имота ще бъде невъзможно изпълнението на
процесния предварителен договор. По този договор въззиваемият е заплатил
голяма сума пари, която очевидно З. не е имала намерение да върне, предвид
скритите от въззиваемия действия при осъществяване на продажбата. Сочи
се, че двамата ответници са били наясно за това, че въззиваемият ще бъде
4
лишен от възможността да придобие собствеността, а в подкрепа на
твърдението за цеЛ. увреждане е и факта, че Д.З. е декларирала в процесния
нотариален акт липса на сключени предварителни договори с трети лица.
Оспорва се възражението за несъответствие между размера на
вземането по осъдителните искове с паричната равностойност на
самостоятелните обекти, предмет на отменителния иск. Твърди се, че това
възражение е ирелевантно за предмета на иска. Съгласно установената
съдебна практика, ако се касае за обезпечаване изпълнението на парично
вземане, е без значение дали стойността на имуществото, предмет на
атакуваната сделка по реда на член 135 от ЗЗД надвишава размера на дълга,
тъй като при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на
вземането си.
Въззивницата Д.З. обжалва решението в частта, в която са уважени
отменителния и осъдителния иск. Сочи се, че решението е неправилно,
немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Заявява се, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че атакуваната
сделка уврежда кредитора. Заявява се, че З. не е поемала задължение да
получи предварително съгласие или да уведоми Д. при ипотекиране на
имотите. Твърди се, че въззиваемият е неизправна страна по договора, тъй
като той не е изпълнявал точно и в срок задължението си за заплащане на
договорените равни месечни вноски, представляващи разсрочено заплащане
на продажната цена. Според въззивницата, представения анекс №* от
09.08.2019 година не може да произведе правно действие по отношение на нея
и не я обвързва, тъй като е сключен от лице без представителна власт да
поема права и задължения, респективно да внася изменения в предварителния
договор. Сочи се, че представеното пълномощно в полза на съпругата на
ищеца е от дата 13.02.2020 година и същото предоставя представителна власт
на съпругата му, единствено и само за сключване на окончателен договор, но
не и за изменяване на вече подписан предварителен договор. Твърди се, че
съпругата на ищеца-купувач не е страна това облигационно правоотношение
и не разполага с възможността да се разпорежда с правата и задълженията по
предварителния договор. Според въззивницата, последващото
потвърждаване, извършено с нарочно изявление, не може да породи правното
действие на член 42 ал. 2 от ЗЗД, най-малкото защото това потвърждение не е
било сведено до нейното знание. Заявява се, че по отношение на нея поетото
5
задължение за заплащане на месечните вноски към трето лице се явява
недействително. Твърди се, че въззиваемият е неизправна страна и няма право
да иска разваляне на договора. Дори и да се приеме, че месечните вноски са
заплащани, това задължение не е било изпълнявано точно.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се
постанови ново, с което да се отхвърлят исковете с правно основание чл.55
ал.1 предл.трето от ЗЗД, чл.135 ал.1 от ЗЗД и чл.93 от ЗЗД (в обжалваната
част).
Постъпил е отговор от въззиваемия С.Д.. Изразяват се доводи за
неоснователност на жалбата. Въззиваемият заявява, че като купувач е
заплащал всички вноски съгласно договорените условия, което го прави
изправна страна. Заявява се, че с нарочна молба той е потвърдил действията
на съпругата си, която е действала от негово име при сключването на анекс
№1/09.08.2019 год. С подписания анекс въззивницата е признала извършените
плащания от съпругата му и ги е приела като редовни плащания по
предварителния договор. Поддържа се, че анексът е произвел действие по
отношение на въззивницата и я е обвързал. Заявява се, че разпоредбата на
член 42 ал.2 от ЗЗД и тълкувателно решение №5 от 12.12.2016 година на
ОСГТК ВКС не определят срок, в който трябва да бъде извършено
потвърждаването. Според въззиваемия, потвърждаване на извършените
действия е било осъществено и с изготвянето на пълномощно в полза на В.
Д.а. На последно място се сочи, че З. не би могла да оспорва анекса, дори да
не е имало потвърждение от страна на ищеца, предвид изречение последно на
точка 2 от ТР№ * от 12.12.2016 година.
Поддържа се, че със сключване на анекса към предварителния
договор страните са се съгласили въззиваемият да заплаща вноските за
погасяване на задълженията на продавача Д.З. по сключения от нея договор за
заем, като тези плащания в отношенията между тях ще се считат за плащане
на вноските по определената цена на трите имота. След подписването на
анекса през месец август 2019 година въззиваемият е продължил да плаща
вноските точно по определения нов начин и срок, което се установява от
приложените бележки след тази дата. Последната вноска е заплатена за месец
октомври 2020 година.
Посочения начин за плащане на цената в нотариалния акт, с който е
6
извършена процесната продажба, дава основание на въззиваемия да твърди,
че всички участници в сделката са знаели и са били наясно, че с извършената
от тях продажба го увреждат. В отговора се поддържа, че иска с право на
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен - въззиваемият е имал качеството
на кредитор към момента на процесната сделка, атакуваната сделка го
уврежда, чрез намаляване на имуществото на длъжника и чрез създаване на
затруднения за удовлетворяването му, длъжницата е знаела, че уврежда
кредитора си, а за увреждането несъмнено е знаело и третото лице, с което
Д.З. е договаряла.
Излагат се подробни съображения за основателност на претенциите
по чл.55 ал.1 предл.трето и чл.93 ал.2 от ЗЗД.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема следното:
В исковата си молба до Окръжен съд Бургас, ищецът претендира да
бъде обявена за недействителна сделката, сключена с нотариален акт №***
от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.
№*** на НК, с който Д. ИВ. ЗЛ. е продала на ответника „Л. ЕООД три
самостоятелни обекта в сграда и да бъде осъдена Д. ИВ. ЗЛ. да му заплати
сумата от 58096,20 лв., представляваща общата равностойност на получени
на отпаднало основание вноски от цената по сключен на 08.08.2018 година
предварителен договор за продажба на самостоятелните обекти, който е бил
развален по вина на ответницата, както и сумата от 30000 лв. представляваща
задатък по същия договор, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от завеждане на делото (уточнителни молби на стр.106 и стр.205 от
първоинстанционното дело).
С обжалваното решение претенциите са уважени изцяло, с изключение
на претенцията по чл.93 ал.2 от ЗЗД, която е уважена до размер от 15 000 лв.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл.135 ал.1 от
ЗЗД, който е основателен, тъй като атакуваната сделка уврежда ищеца в
качеството му на кредитор – тя е осуетила възможността му да придобие
обещаните му с предварителния договор имоти, и договарящите са знаели за
увреждането. Приел е, че поради разваляне на договора ответницата следва да
върне полученото на отпаднало основание, както и на осн.чл.93 ал.2 от ЗЗД,
7
вр.чл.14 от договора да заплати още веднъж стойността на задатъка.
От изявленията на страните се установява, че пред настоящата
инстанция те не спорят по релевантните факти.
При въведено от ищеца твърдение, че притежава качество „кредитор“
още преди сключване на атакуваната сделка и то е придобито с подписване на
предварителния договор, правната квалификация на отменителния иск е по
чл.135 ал.1 от ЗЗД, а не както се сочи във въззивната жалба на „Л. ЕООД по
чл.135 ал.3 от ЗЗД. Правната квалификация се дава от съда въз основа на
твърденията на ищеца по фактите, а не въз основа на тяхната интерпретация
от насрещната страна или пък съобразно установеното от фактическа страна в
решението. Затова, при твърдения, че ищецът е станал кредитор на
въззивницата З. в момента на сключване на предварителния договор, т.е.
преди сключване на атакуваната сделка, единствената възможна правна
квалификация е тази по чл.135 ал.1 от ЗЗД, а дали ищецът е доказал
твърденията си за наличие на предпоставките за уважаване на иска е въпрос
по същество.
Няма спор, че на 08.08.2018 год. въззивницата и въззиваемия са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на три самостоятелни
имота, при обща цена от 150 000 лв., платима както следва: в деня на
подписване на договора сумата от 15 000 лв. е заплатена по банков път (тя
служи и като задатък), а остатъкът от 135 000 лв. се заплаща на 135 равни
месечни вноски по 1000 лв. или 512 евро по банкова сметка на продавача,
посочена в самия договор (чл.7). На 15.07.2019 год. въззиваемият е отдал
имотите под наем на „Л. ЕООД. На 09.08.2019 год. е сключен анекс №1 между
въззивницата и Ваня Д.а – съпруга на въззиваемия – с който са внесени
изменения, считано от 09.08.2019 год., в размера на месечната вноска и е
уговорено, че занапред вноските ще се заплащат за погасяване задълженията
на З. по договор за кредит по банкова сметка на кредитора й „Л.“ АД. На
09.10.2020 год. въззивницата е продала имотите на „Л. ЕООД на цена от 113
475 лв., за която продавачката се е съгласила да бъде изплатена по банков път
на „Л.“ АД, а самото финансиране на покупката е осъществено със заемни
средства от „У.“ АД и е обезпечено с ипотека, вписана на 09.10.2020 год. С
покана, връчена на въззивницата на 25.11.2019 год., въззиваемият е развалил
предварителния договор, без да дава срок за изпълнение, и е поканил З. да му
8
върне престираните до момента вноски, както и да заплати задатъка в двоен
размер в седемдневен срок от получаването.
В практиката си ВКС последователно приема, че и кредиторът по
предварителен договор разполага с иск по чл.135 от ЗЗД, когато обещан с
предварителния договор имот е продаден на трето лице; тогава за купувача по
предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената
възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен
договор (така т.2 от ТР №2/09.07.2019 год. по т.д.№2/17 год. ОСГТК ВКС).
Поради така застъпеното становище следва да се приеме, че още с подписване
на предварителния договор въззиваемият е станал кредитор на въззивницата
З., като носител на притезателното право да иска сключване на окончателен
договор, но и на всякакви други вземания, чийто източник би бил договора,
дори и тогава, когато тези вземания възникнат в резултат на неизпълнение на
задълженията по него. На преценката на кредитора е предоставено да избере
към коя възможност да прибегне в случай, в който обещателят по договора
прехвърли имота на трето лице, а не нему – дали да проведе отменителен иск
и да упражни правото си по чл.19 ал.3 от ЗЗД, като предяви иск за сключване
на окончателен договор, или да развали договора, без да дава срок, тъй като е
очевидно, че изпълнението вече е невъзможно. В случая, видно от
уточнителната молба на л.106 от делото, ищецът се е отказал да реализира по
съдебен ред правото си по чл.19 ал.3 от ЗЗД, тъй като на 09.10.2020 год. върху
имотите е вписана законна ипотека, обезпечаваща дълга на „Л. ЕООД и той
евентуално би го придобил обременен с ипотека, а отделно би дължал на З.
разликата до пълната цена по договора. Хронологията на горните събития
показва, че атакуваната сделка е сключена след предварителния договор, ето
защо към датата на нейното сключване въззиваемият е бил кредитор на
въззивницата З., а моментът на възникване на вторичните права след
разваляне на договора се явява ирелевантен към преценката за
предпоставките по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Тук следва да се вметне, че
въззивниците не оспорват валидността на предварителния договор и на
поетите със същия задължения от З.. Както вече се посочи, в тълкувателната
си практика ВКС приема, че разпореждането с имота не в полза на
предварителния купувач, а в полза на трето лице, представлява увреждащо
действие за купувача. Вместо да предприеме дължимото според договора
поведение, обещателят е предприел разпоредителни действия с имотите в
9
полза на трето лице, като така е лишил въззиваемия от възможността да ги
придобие на уговорената цена, а последващата ипотека е лишила от смисъл
иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Разпореждането представлява намаление на
имуществения актив на длъжника и затруднява или напълно препятства
въззиваемия да удовлетвори вземанията си по чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД и
по чл.92 ал.2 от ЗЗД. Установено е по делото знание на договорящите по
атакуваната сделка за нейния увреждащ характер. За обещателя знанието
произтича от несъответствието между предприетите действия и обещаното по
договора. За приобретателя „Л. ЕООД знанието, като субективна преценка, се
извежда от фактите, които са били узнати от управителя на дружеството към
момента на сключване на нотариален акт №*** от 09.10 2020 година, том ***,
рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.№*** на НК. Видно е от
доказателствата, че дружеството е представило на А. „М. ТД Ю. както своя
договор за наем със С.Д., така и предварителния договор от 08.08.2018 год.
Тези документи са били представени на А. „М. за издаване на разрешение за
търговия с тютюневи изделия, последното приложено по делото с дата
09.10.2019 год. – една година преди сключване на атакуваната сделка.
Показанията на св.П., с които се цели установяване на незнание за
съществуването на предварителния договор, не се ценят от съда, тъй като
противоречат на житейската логика и на елементарните опитни правила.
Свидетелят сочи, че управителят на дружеството бил връщан многократно от
митницата по повод издаването на разрешение, ето защо е напълно нелогично
това лице, действащо като управител на търговско дружество, чиято
стопанска дейност се спъва поради забавянето на разрешението, да не положи
дори елементарна грижа, да не говорим за грижа на добър търговец, и да
провери какви книжа са му били предадени от съпругата на въззиваемия. С
узнаването на предварителния договор, поне от 09.10.2019 год. управителят е
бил наясно, че за процесните имоти З. е поела обещание за прехвърляне на Д.
и сделката, сключена с нот.акт №*** от 09.10 2020 година, том ***, рег.№***
дело №*** год. на нотариус с рег.№*** на НК уврежда последния.
Изложеното до тук дава основание на въззивния съд да приеме, че по
делото са доказани предпоставките, при които отменителния иск е
основателен, а съответствието/несъответствието между стойността на
вземанията по осъдителните искове и стойността на имотите по нот.акт №***
от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.
10
№*** на НК се явява неотносимо, предвид обезпечителния характер на
отменителната претенция.
Възраженията на въззивницата, че въззиваемият е бил неизправна
страна по предварителния договор,тъй като не е изпълнявал точно и в срок
задължението си за заплащане на месечните вноски от уговорената цена, е
неоснователно. С представените документи въззиваемият доказва, че
ежемесечно е заплащал на З. сума от 1000 лв. с основание „покупка на
магазин“, а на 25.01.2019 год. по сметката на З. са внесени 10 000 лв. на това
основание. Въззивницата е признала в анекса, че до момента на
подписването му насрещната страна е била напълно изправна. След
подписването на анекс №1 на 09.08.2019 год. са направени 14 броя вноски в
размер на 1 578,30 лв. в полза на „Л.“ АД и са представени документи за това,
които не се оспорват от въззивниците. Причината за сключване на анекса се
установява от самия текст на документа и от показанията на св.С. – това е
обременяването на имотите с ипотека за обезпечаване на дълг на З. към „Л.“
АД след сключване на предварителния договор с Д.. От свидетелските
показания е видно, че със сключването на анекса въззиваемият е целял да
съхрани договорната обвързаност със З., въпреки ипотекирането на имотите,
и поради това страните са постигнали съгласие предварителния купувач да
погасява ежемесечно кредита на З. към „Л.“ АД, като тези плащания ще се
считат за такива с погасителен ефект по предварителния договор. Дори и
въззиваемият да е бил представляван от лице без представителна власт
(съпругата му), на този факт може да се позове само мнимо представлявания,
но не и насрещната страна, т.е. З. (така ТР №5/12.12.2016 год. по т.д.№5/14
год. на ОСГТК ВКС). Освен това, действията на Ваня Д.а са потвърдени от
съпруга й, както чрез снабдяването й с пълномощно за представителство по
повод същия предварителен договор, така и чрез изрично волеизявление в
хода на делото, поради което във вътрешните отношения представител-
представляван с обратна сила се заличат последиците от недействителността
и договорът поражда действие за представлявания, считано от момента на
неговото сключване. В т.ІІ от ТР №5/12.12.2016 год. по т.д.№5/14 год. на
ОСГТК ВКС се приема, че потвърждаването, така и отказът за
потвърждаване, са едностранни волеизявления на лицето, от името на което е
сключен договорът без представителна власт (мнимо представлявания), които
принципно са неоттегляеми, ако са достигнали до адресата – третото лице,
11
което е договаряло с мнимия представител. В случая потвърждаването е
осъществено в хода на делото, пред съда, ето защо със самото му депозиране
то е станало известно на всички страни, вкл. на въззивницата и е
неоснователно възражението й в жалбата, че не е произвело действие за нея,
тъй като не е било сведено до знанието й. Това възражение е и ирелевантно,
тъй като от самото сключване на анекса задължението за плащане по
делегация на кредитора З. е било изпълнявано от мнимо представляваната
страна с погасителен ефект по чл.75 от ЗЗД за въззивницата. Последното
плащане е било направено на 01.10.2020 год. – в месеца, в който имотите са
били прехвърлени на „Л. ЕООД, а според показанията на св.С., в последната
седмица на м.октомври З. й се обадила да й съобщи да не се плаща
следващата вноска за м.ноември към „Л.“ АД, което означава, че
въззивницата е знаела, че Д.и изпълняват поетите задължения по анекса,
погасяват кредита й към „Л.“ АД и самата тя се е ползвала от погасителния
ефект на плащанията. От събраните доказателства се установява, че
въззиваемият е бил изправна страна по предварителния договор и анекса и
той надлежно е упражнил правото си по чл.87 ал.2 от ЗЗД, тъй като
разпореждането на имотите в полза на наемателя „Л. ЕООД е направило
изпълнението на предварителния договор невъзможно. От момента на
разваляне на договора за въззивницата е възникнало задължение за връщане
на даденото и както вече се каза, тя не е въвела възражение за стойността на
платената до момента на развалянето цена – общо 58 096,20 лв.
Налице са предпоставките за уважаване на претенцията по чл.93 ал.2
изр.второ от ЗЗД. Няма спор, че в предварителния договор е уговорено
сумата от 15 000 лв. да служи като задатък, както и че задатъкът е заплатен от
въззиваемия Д. по банков път на 08.08.2018 год. Функциите на задатъка са
потвърдителна и обезпечителна – служи като доказателство за сключването
на договора и гарантира изпълнението на задълженията на страните
посредством предвидената възможност неизправната страна да изгуби
задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От предвидените
в чл. 93 ал.2 от ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен задатък, се
извлича и обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като
предварително и общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще
има право в случай на неизпълнение (така решение № 34 от 19.07.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1456/2020 г., I*** г. о ВКС). По делото е установена
12
изправност на страната, дала задатъка, и неизправност на получилата го
страна. Съдебната практика приема, че изправната страна, която е дала
задатъка, може да го иска в двоен размер, не само когато се откаже от
неизпълнения договор, но и когато го развали (цитираното по-горе решение
№ 34 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2020 г., I*** г. о ВКС).
Изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, а депозираните
въззивни жалби са неоснователни, ето защо решението на Бургаския окръжен
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
В полза на въззиваемия се следват разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящата инстанция,
които се поемат в съотношение 2/3 от въззивницата З. и 1/3 от въззивното
дружество.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №258/02.07.2021 год. по т.д.№465/2020
год. по описа на Бургаски окръжен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА Д. ИВ. ЗЛ. с ЕГН **********, ж.к.“М.р. бл.***, вх.*, ет.*,
ап.*, да заплати на СТ. П. Д. с ЕГН **********, от гр.Б., кв.Б. м.“О.“ *
разноски във въззивното производство в размер на 3 200 (три хиляди и
двеста) лв.
ОСЪЖДА „Л. ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. К. ул. „О. № *, представлявано от управителя Н.Н.Х., да заплати на СТ. П.
Д. с ЕГН **********, от гр.Б., кв.Б. м.“О.“ *, разноски във въззивното
производство в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
13
1._______________________
2._______________________
14