№ 9
гр. Ловеч, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500545 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 274 -278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Н. М., чрез
пълномощника адвокат Т. Ц. от АК - Ловеч против определение №
260022/25.10.2022 г. на РС – Тетевен по гр. д. № 758/2020 г. по описа на
същия съд, с което е отменено на основание чл.253 от ГПК определение от
26.09.2020 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните
състезания и прекратено производството по искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК, предявени от М. Н. М. против К. П. И..
Със същото определение районният съд на основание чл.78, ал.3 ГПК е
осъдил М. Н. М. заплати на К. П. И. разноски по делото в общ размер на
2 210.00 лв.
Счита, че обжалваното определение е неправилно поради
противоречие със закона, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди се, че от мотивите на същото се установява,
че районният съд се е произнесъл по основателността на иска, но вместо да
постанови съдебно решение, с което уважи или отхвърли предявените искове,
неоснователно и в противоречие с доказателствата по делото е направил
извод, че ищецът не е собственик на ½ ид.ч. от спорния имот и за него липсва
правен интерес от водене на делото. Позовава се на т.3Б от ТР № 4/2014 г. на
1
ОСГК на ВКС, според която такъв интерес ще е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава
правото му на собственост с фактически или правни действия. В случая
признаването на правото на собственост на ответника върху недвижимия
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка е такова действие, с което
се застрашава правото на собственост на ищеца. Обобщава, че самото
наличие на правен спор обуславя правото на иск, а оттам и правният интерес
от търсената защита и задължението на съда да разгледа спора и се произнесе
със съдебно решене, с което го разреши със силата на пресъдено нещо.
На следващо място изтъква, че в мотивите на обжалваното
определение се съдържат вътрешно противоречиви изводи, които не
кореспондират с фактите и доказателствата, в т.ч. приетите по делото СТЕ.
Анализирайки приетите по делото писмени и гласни доказателства
подчертава, че в случая предмет на иска не е идеална част от имот № 054022,
а ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 62579.500.278, за която ищецът претендира
собственост и на основание осъществено давностно владение.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и
върне делото за ново разглеждане от друг състав на ТРС.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна К. П. И. е подал
отговор на частната жалба чрез пълномощника адв.Б. П. от САК, в който
оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното определение е
правилно, обосновано и законосъобразно. Навежда доводи, че след съвкупна
преценка на всички представени по делото доказателства, правилно
районният съд е достигнал до извода, че за ищеца – частен жалбоподател не е
налице правен интерес от водене на делото. Изтъква, че при положителен
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже правото си на
собственост, породено от твърдяното от него правно основание. Счита, че по
– голяма част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ недвижими имот,
представляващ ливада в м.“Шурдевица“ в землището на с.Рибарица,
съответстваща на имот № 054022 е продаден от родителите на ищеца, което
изключва наследствено правоприемство като придобивен способ, а
останалата част е продадена от ищеца на ответника. На следващо място
изтъква, че ищецът и процесуалният му представител нееднократно твърдят
неизгодни факти, свързани с придобиване на имота по давност. Твърди се, че
2
страните не са съсобственици на процесния имот,които да спорят за обема на
притежаваните права върху него, което би породило правния интерес от
воденето на положителен установителен иск. Моли съда да остави без
уважение частната жалба и потвърди обжалваното определение на ТРС.
След преценка на приложените доказателства пи доводите на страните,
съдът приема следното от фактическа страна:
РС - Тетевен е сезиран от ищеца, а в настоящото производство частен
жалбоподател, с положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника
К. П. И., че е собственик на ½ ид.ч. ПИ с идентификатор 62579.500.278 с
площ 514 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване ливада, находят се в землището на с. Рибарица, община
Тетевен, област Ловеч и на основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт за признаване на правото на собственост върху недвижим
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег. №
778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус Румяна Вутева, вписан в СВ –
Тетевен с акт № 35, том II, вх.рег.№ 551 от 12.03.2020 г.
В исковата молба твърди, че е собственик по наследство от баща си
Никола М. Николо, бивш жител на с.Рибарица, починал на 20.12.2004 г. и
майка си Ненка Василева Н.а, бивш жител на с.Рибарица, починала на
05.04.2007 г., на недвижим имот, находящ се в землището на с.Рибарица.,
община Тетевен, представляващ ливада в местността „Шурдевица” с площ от
1.051 дка, съставляващ имот № 054022 по картата на землището при посочени
граници и съседи за целия имот. За притежаваното от него право на
собственост се легитимира с Решение № РР95/25.07.1995 г. на ОСЗГ гр. Т.,
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
№ 101, том II, дело № 1174/96 г. от 06.12.1996 г. на нотариус при ТРС,
удостоверение за наследници № 278/25.09.2020 г. и № 279/25.09.2020 г.
издадени от кметство с. Рибарица.
Излага, че с нотариален акт № 111, том VII, рег.№ 4480, дело № 733 от
16.12.2008 г. на нотариус Румяна Вутева, продал на ответника К. П. И.
450/1051 ид.части от този имот, като в същия нотариален акт е извършено
разпределение на ползването. Ищецът запазил собствеността и ползването,
респ. владението на оставащите след тази и предходни продажби идеални
части от имота, при които също е извършено разпределение на ползването.
Твърди, че с одобряването на КККР на с. Рибарица със Заповед РД-18-
1/12.01.2009 г. на ИД на АГКК част от ПИ № 054022 е обособена в ПИ с
идентификатор 62579.500.278 с площ 514 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване ливада. В кадастралните
регистри като собственици по документи на ПИ с идентификатор
62579.500.278 са вписани Кирил П. И. - собственик на 450/1051 ид.части и
наследодателите на М. Н. М. - Никола М. Н. и Ненка Василева Лалова без
данни за ид.части, т.е. собственици на останалите идеални части. Изтъква, че
част от реално ползваната и владяна от ответника реална част от ПИ №
054022 попада в новообразувания ПИ с идентификатор 62579.500.278 и
съставлява ½ ид.ч. от него. Останалата ½ част от ПИ с идентификатор
62579.500.278 е останала да се ползва и владее от М. Н. М..
На следващо място ищецът твърди, че по силата на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2011г., сключен
между него като продавач и Венцислав Будимиров Луканов като купувач, се
е задължил да прехвърли на последния възмездно собствеността върху
притежаваната от него ½ идеална част от ПИ с идентификатор 62579.500.278
3
с площ 514 кв.м., като му предал владението и ползването на имота с всички
права на добросъвестен владелец, включително да придобие имота чрез
давностно владение.
От датата на сключване на предварителния договор - 17.03.2011 г.
купувачът по предварителния договор владеел ½ реална част от ПИ с
идентификатор 62579.500.278 извън частта, ползвана и владяна от
съсобственика Кирил П. И.. С допълнително споразумение от 10.05.2011 г.
към предварителния договор ищецът като продавач предал на купувача
владението и ползването на имота от сключването на предварителния договор
на 17.03.2011г. при реално ползване на югоизточната част от имота,
съответна на неговите идеални части, намираща се между продължението на
северозападната и югоизточната граници на съседния имот 62579.500.283,
собственост на купувача, при описани съседи на реално ползваната част.
Твърди, че както купувачът по предварителния договор Венцислав
Будимиров Луканов, така и ответника съобразно извършеното разпределение
на ползването владеят съответните части от процесния имот, явяващи се
продължение на притежаваните от тях съседни УПИ, като при него е
останала т.нар. гола собственост върху ½ ид.част от имота.
През месец юли 2020 г. установил, че ответникът се е снабдил с
нотариален акт за признаване на правото на собственост върху недвижим
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 131, том първи, рег.№
778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус Румяна Вутева, с който
бил признат за собственик по давностно владение на целия ПИ
62579.500.278, с което се нарушава и оспорва правото му на собственост, а с
това и добросъвестното владение по смисъла на чл.70, ал.3 ЗС на купувача по
предварителния договор. Твърди, че посоченият нотариален акт е с
неистинско съдържание доколкото Кирил П. И. не е владял целия имот в
продължение на 10 години и не можел да стане собственик на това основание.
В периода от 16.12.2008 г., когато ответникът е придобил 450/1051 ид.части
от имота до 17.03.2011 г. процесната ½ ид.част била владяна от ищеца като
собственик, а от 17.03.2011 г., когато владението е предадено от собственика
М. М. на основание сключения предварителен договор до настоящия момент,
същата се владеела от купувача по предварителния договор Венцислав
Будимиров Луканов. През цялото това време нито ответникът, нито друг по
някакъв начин е оспорвал или обезпокоявал владението му.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответната страна, в който е направено възражение, че
искът е недопустим. В тази насока са изложени доводи, че към датата на
завеждането на иска - 17.11.2020 год., ищецът не притежава правото на
собственост върху 1/2 ид.част от процесния имот, не владял нито целия, нито
части от него, както и не го е владял в периода от 16.12.2008 год. до до
завеждане на настоящето дело, поради което за него не е налице правен
интерес от воденето му. Ответникът изтъква, че ищецът няма правен интерес
от иска, тъй като към момента не е собственик на 1/2 ид.част от процесния
имот, като признание на този отрицателен факт се съдържа в самата искова
молба, както и че между ищеца и ответника не е имало спор за
пространствените предели на правото на собственост. Изложени са
твърдения, че искът е предявен от лице, за което липсва активна процесуална
легитимация и правен интерес, поради което същият се явява поцесуално
недопустим и на това основание моли да се прекрати производството по
делото.
В отговора от ответната страна са изложени и допълнителни
аргументи във връзка с основателността на предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че същият си бил запазил реалното ползване и
владение на реална част от имота - югозападно от тази ползвана и владяна от
ответника, както и че е владял и ползвал останалата 1/2 ид.част от процесния
4
ПИ с идентификатор 62579.500.278 с площ от 514 кв.м. Твърди, че нито
ищецът, нито купувачът по сключения предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.03.2011 год. са владяли процесния имот
или части от същия.
При разглеждане на делото от районният съд са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани две съдебно - технически
експертиза, както и графологична.
Анализирайки подробно тези доказателства, извършените сделки с
имота, както и констатациите на СТЕ, с обжалваното определение от
25.10.2022 г. районният съд е приел, че ищеца не е собственик на спорния
имот и за него липсва правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за собственост.
Въззивната инстанция намира частната жалба за процесуално
допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Безспорно наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи
служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса
до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се
преценява според твърденията на ищеца в исковата молба относно спорните
отношения между него и ответника. В зависимост от тези твърдения съдът
преценява налице ли е правен спор, кои са надлежните страни по него и
съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Правен интерес
от установителен иск за собственост е налице, когато според изложените в
исковата молба твърдения правният спор засяга пряко или косвено
имуществената сфера на ищеца. Активно легитимиран да предяви
установителен иск е всеки, чието право се засяга от правото, претендирано от
друго лице. Съгласно т.3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 4/2014 г.,
ОСГК, допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес,
който се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
5
Изрично е посочено, че подаването на молба за издаване и издаването в полза
на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание
чл.587, ал.1 или ал.2 от ГПК /въз основа на писмени документи или
обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв
нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право
пълноценно да упражнява правата си на собственик предвид възможността
лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота.
В конкретния случай е налице именно тази хипотеза. В исковата молба
от ищеца са изложени твърдения, че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 62579.500.278 с площ от 514 кв.м. по силата на наследствено
правоприемство, както и давностно владение. Ответникът се легитимира като
собственик на основание констативен нотариален акт за собственост въз
основа на обстоятелствена проверка, който не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а има само
легитимиращо действие. Поради изложените съображения въззивната
инстанция приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
положителен установителен иск за спорния имот. Наведените в мотивите на
обжалваното определение съображения, че ищецът не е собственик на ½ ид.ч.
от ПИ с идентификатор 62579.500.278 с площ от 514 кв.м., от което е
направен извод за липса на правен интерес, касаят основателността, а не
допустимостта на предявения иск. Изложеното води до извод, че районният
съд следва да се произнесе по съществото на спора с решение, като установи
действителното правно положение в отношенията между страните,
осуетявайки възникването на бъдещ правен спор за собственост. Следва да се
отбележи, че в постановения съдебен акт районният съд изрично е посочил на
стр.414 от делото, че се произнася по основателността, а не допустимостта на
исковете. Като е прекратил производството по делото с обжалваното
определение, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия
състав на ТРС, който да се произнесе с решение по възникналия между
страните правен спор.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК,
съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260022/25.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 758/2020 г. по описа на РС – Тетевен, с което е прекратено производството
по делото по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2
ГПК.
ВРЪЩА делото на РС – Тетевен за изпълнение на дадените в мотивите
на настоящето определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7