Решение по дело №1157/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2393
Дата: 15 декември 2017 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20161100901157
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 1157 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени е иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – „С.и Т.- МО” ЕООД, твърди, че на 20.12.2010 г. сключил комисионен договор с М.Н.О., по силата на който поел задължение да сключи договор за продажба на имущество, собственост на М.Н.О.. В изпълнение на този договор ищецът посочва, че сключил с ответника – „Е.” ЕООД, договор, с който продал на последния стоки, представляващи боеприпаси, определени по вид, количество и цена в спецификация към договора, като последният е поел задължение да заплати цена за тях и да изтегли закупената стока от складовете на продавача. Този договор е изменен с подписани от страните три допълнителни споразумения към него, като с § 3 от последното от сключените споразумения, което е от 09.10.2012 г., е постигнато съгласие, че ответникът се задължава да изтегли неполучените изделия, чието изкупуване е уговорено в договора, в срок не по-късно от 48 дни, считано от датата на издаване на нарежданията за изтегляне от М.Н.О.. Ищецът твърди, че на 25.10.2012 г. са съставени 8 броя нареждания, като срокът за изтегляне на посочените в тях боеприпаси е изтекъл на 12.12.2012 г., до която дата ответникът е изтеглил стоки на стойност 1 328 962, 80 лв., като са останали неизтеглени такива съгласно договора на стойност 1 671 398, 40 лв. с ДДС. Срокът, в който ответникът е следвало да изпълни задължението си за изтегляне на боеприпаси, не е изменян отново по обща воля на страните по договора. Посочва, че ответникът е направил извънсъдебно изявление, че причината да не бъдат изтеглени боеприпасите в уговорения срок е забавата във въвеждането в експлоатация на използваните от него складови бази. В чл. 10, т. 4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за изтегляне на боеприпаси ответникът дължи неустойка, която е в размер на 0, 5 % месечно от стойността на неизтеглените количества стоки с ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от тази стойност. Ето защо и с оглед неизпълнението в срок от ответника на задължението му за изтегляне на боеприпаси на стойност 1 671 398, 40 лв., ищецът счита, че той дължи да му заплати неустойка за забава, която за периода от 12.12.2012 г. до 12.02.2014 г. възлиза на сумата от 167 139, 84 лв. с ДДС. Поради изложеното „С.и Т.- МО” ЕООД моли „Е.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати посочената сума. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът - „Е.” ЕООД, оспорва предявения иск. Твърди, че изтеглянето на боеприпасите не е свободно и може да се извърши само въз основа на нареждане на М.Н.О. до съответното военно формирование на територията на страната, в което се намират вещите, поради което и за да може ответникът да изпълни своето задължение, следва да получи съдействие от ищеца, който е поел задължение да осигури издаването на посочените нареждания. Заявява, че ищецът е изпълнил това свое задължение едва през 2014 г., когато са издадени копия от нареждания, с които се отменят нарежданията, посочени в исковата молба. Освен това, ищецът е бил длъжен да предаде на ответника нарежданията, издадени от М.Н.О., веднага след като се снабди с тях, което той не е направил. Това неизпълнение от ищеца на неговите задължения е причина ответникът да не е успял да изпълни в уговорения срок своето договорно задължение за изтегляне на боеприпаси, поради което и последният не следва да носи отговорност за допуснатата забава. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2010 г. между М.Н.О., като доверител, и „С.и Т.– МО” ЕООД, като комисионер, е подписан договор, по силата на който „С.и Т.– МО” ЕООД се задължава от свое име и за сметка на доверителя да сключи договор за продажба на имущество, включено в „Списък на излишните бойни припаси, взривни вещества и пиротехнически изделия във въоръжените сили на Република България” съгласно Приложение № 1 към договора. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че при сключване на сделката за продажба комисионерът трябва да договори със съконтрагента си следните условия: 1) че имуществото се продава във вида, в който се намира, франко склад на доверителя; 2) че плащането на дължимата от съконтрагента сума се дължи авансово; 3) че преди сключване на договора комисионерът ще изиска от купувача да представи разрешение за съответната дейност с взривни вещества, огнестрелни оръжия и/или боеприпаси  или съответната лицензия; 4) че предаването на имуществото се осъществява срещу представено от купувача разрешение за придобиване, пренасяне и съхранение или износ на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

От Приложение № 1 към описания комисионен договор се установява, че имуществото, което ще бъде предмет на сключения от комисионера договор за продажба е на стойност от 1 358 491, 44 лв. с включено ДДС.

На 19.01.2011 г. между „С.и Т.– МО” ЕООД, като продавач, и „Е.” ЕООД, като купувач, е сключен договор, с който продавачът поема задължение да предаде на купувача стоката по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора, а купувачът се задължава да заплати и получи стоката. В чл. 2.1. от договора е предвидено, че общата стойност на договора, която купувачът ще заплати е 6 156 635, 42 лв. с включен ДДС. С чл. 3.1. от договора страните са постигнали съгласие, че стоката се доставя на условие EXW – франко ненатоварено превозно средство в складовете на продавача. Съгласно чл. 3.2. от договора стоката се предава на купувача след представяне на документ от последния на продавача, удостоверяващ плащането и постъпване на цялата сума по настоящия договор и разрешение за пренос по номенклатури и количества, издадено от служба „КОС” на МВР на името на купувача. В чл. 10.1. от договора е предвидено, че срокът на действието му е до 30.12.2011 г., като съгласно чл. 10.2. от договора този срок се удължава, в случай че компетентният орган на МО не издаде нареждания за получаване на стоката от купувача до един месец от датата на подписване на договора, със срок, равен на срока на забавата. С чл. 10.3. от договора страните са постигнали съгласие, че купувачът се задължава да изтегли стоката в рамките на срока на действие на договора. В чл. 10.4. от договора е уговорено, че в случай, че купувачът не изпълни задълженията си по чл. 10.3., той дължи на продавача неустойка в размер на 0, 5 % от стойността с ДДС на неизтеглените количества стоки за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. В чл. 10.7. от договора е предвидено, че всички допълнения и промени по тази сделка ще бъдат валидни, само ако са направени в писмена форма и са подписани от страните по договора или от техни упълномощени представители.

На 25.01.2011 г. между „С.и Т.– МО” ЕООД и „Е.” ЕООД е подписан анекс от 25.01.2011 г. към договора за продажба от 19.01.2011 г., с който страните са се съгласили, че общата стойност на договора, която купувачът се задължава да заплати е 2 865 961, 20 лв. с включен ДДС. С чл. 3 от анекса е уговорено, че се изменя съдържанието на Спецификация Приложение № 1 към договора от 19.01.2011 г., което придобива вида, посочен в Спецификация Приложение № 1 към настоящия анекс.

На 05.12.2011 г. между същите страни е подписано допълнително споразумение № 1 към договора за продажба от 19.01.2011 г., с което е уговорено, че купувачът се освобождава от отговорност за неизпълнение на договора за времето на действие на форсмажорно обстоятелство, за което продавачът е надлежно уведомен и му е представено Удостоверение с рег. № 57111/ 23.11.2011 г. от Окръжна прокуратура – гр. Габрово. В § 2 от споразумението е предвидено, че купувачът се задължава в 7-дневен срок след прекратяване действието на форсмажорното обстоятелство да уведоми за това продавача. С § 3 от споразумението продавачът е поел задължение в срок от 7 дни след получаване на уведомлението по § 2 да направи искане до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за получаване на неполучени изделия по договора. В § 4 от допълнителното споразумение е предвидено, че при положително решение по § 3 срокът на договора, уговорен в чл. 10.1. се изменя и става три месеца от датата на издаване на новите нареждания, но не по-късно от 30.10.2012 г., като през това време купувачът се освобождава от отговорност по чл. 10.4. от договора.

На 09.10.2012 г. между „С.и Т.– МО” ЕООД и „Е.” ЕООД е подписано допълнително споразумение № 2 към договора за продажба от 19.01.2011 г. С клаузата на § 1 от него страните са постигнали съгласие, че купувачът се освобождава от отговорност за неизпълнение на договора за времето на действие на форсмажорното обстоятелство, за което продавачът е надлежно уведомен и му е представено Удостоверение с рег. № 57111/ 23.11.2011 г. от Окръжна прокуратура – гр. Габрово. В § 2 от споразумението е предвидено, че продавачът се задължава в срок от седем дни от подписване на споразумението да направи необходимите постъпки до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за неизтеглените изделия по договора. С § 3 от допълнителното споразумение е уговорено, че при положително решение по § 2 срокът на действие на договора съгласно чл. 10.1. се изменя и става 48 дни / времето от възникване на форсмажорното обстоятелство до крайния срок на договора , определен в чл. 10.1. от него/, считано от датата на издаване на новите нареждания, като през това време купувачът се освобождава от отговорност по чл. 10.4. от договора.

По делото са представени осем документа, наименувани „кочан от нареждане”, издадени на 25.10.2012 г. и подписани от съответните длъжностни лица в Съвместно командване на силите. С тях е наредено от съответното военно формирование да се предадат на „Е.” ЕООД излишните за Българската армия боеприпаси и взривни вещества, които са описани по вид и количество в таблица в съдържанието на всяко едно нареждане. В нарежданията е записано, че са действителни до 12.12.2012 г.

            В производството са представени и осем копия от нареждания с дати на съставяне от 12.02.2014  г. за предаване на имущество, идентично с това, за което са издадени и нарежданията от 25.10.2012 г., в които е посочено, че с тях се отменят предходно издадените нареждания в неизпълнената им част.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на боеприпасите, които са предмет на процесния договор и са останали неизтеглени към 12.12.2012 г., възлиза на 1 671 398, 40 лв. с ДДС. Вещото лице е посочило, че максималният размер на неустойката за забава по чл. 10, т. 3 от договора за продажба е 167 139, 84 лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предпоставките, които следва да са налице, за да бъде уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, с оглед фактите, на които той се основава и при съобразяване на фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД са както следва: 1) сключен между страните договор за продажба; 2) наличие на валидно възникнало задължение за ответника да изтегли в определен срок закупените стоки; 3) виновно неизпълнение от страна на ответника на падежа на задължението за изтегляне на закупеното количество стоки; 4) наличие на валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на задължението за изтегляне на стоките.

По делото не се спори, а и се установява от представения писмен договор от 20.12.2010 г., че между ищцовото дружество „С.и Т.- МО” ЕООД, като комисионер, и М.Н.О. /МО/, като доверител, е сключен комисионен договор, по който комисионерът се е задължил от свое име и за сметка на доверителя да сключи договор за продажба на движими вещи, представляващи боеприпаси. В производството се доказа и това, че ищецът е изпълнил така поетото задължение като на 19.01.2011 г. е подписал с ответното дружество „Е.” ЕООД договор за покупко-продажба, с предмет вещите, описани в съдържанието на комисионния договор.

По силата на комисионния договор възникват отделни отношения, а именно такива по учредителната сделка, такива по изпълнителната сделка, както и такива по отчетната сделка, като с оглед фактите, на които се основава предявения иск, следва да се приеме, че предмет на настоящия правен спор са отношенията, които са възникнали по изпълнителната сделка, която в случая е такава за продажба на движими вещи, по която страни са тези субекти, които са я сключили, а именно комисионерът, от една страна, и купувачът на стоките, от друга. В чл. 349 ТЗ е предвидено, че по изпълнителната сделка правата и задълженията възникват за комисионера, а не за доверителя, за чиято сметка тя е сключена, като комисионерът е длъжен да упражни правата, породени от нея спрямо третото лице до прехвърлянето им в полза на доверителя, от който момент те вече могат да бъдат упражнени и от последния. По делото не се твърди между „С.и Т.- МО” ЕООД и МО да е сключена отчетна сделка, с която правата и задълженията, възникнали по договора за продажба, сключен с ответника, да са прехвърлени на доверителя, поради което следва да се приеме, че всички права, включително и това да получи уговорената неустойка за забава, съществуват в полза на ищеца, в качеството му на комисионер, и той е длъжен да ги упражни спрямо насрещната страна по изпълнителна сделка за продажба, както е сторено в настоящия случай.

По силата на сключения на 19.01.2011 г., между „С.и Т.- МО” ЕООД и „Е.” ЕООД договор за продажба в тежест на последното дружество е възникнало задължение да закупи стоки, представляващи бойни припаси, описани по вид, количество и стойност в документ, наименуван спецификация на продаваното имущество, който представлява неразделна част от подписания договор. Това задължение е изменено по общо съгласие на двете страни по сделката, изразено по уговорения от тях с чл. 10.7. от договора начина, а именно в писмена форма. Волеизявления в тази насока са обективирани в писмен анекс от 25.01.2011 г., който е подписан както от представител на „С.и Т.– МО” ЕООД, така и на „Е.” ЕООД, с който те са постигнали съгласие, че стоките, които отвтеникът се задължава да закупи са определени по вид и количество в спецификация, която представлява Приложение № 1 към анекса.

С чл. 10.3. от договора ответното дружество е поело и друго конкретно задължение в определен срок да изтегли закупените от него стоки от поделенията на Българската армия, където те се съхраняват. Установява се и че изпълнението в срок на задължението по чл. 10.3. от договора е обезпечено с уговорена между страните неустойка по чл. 10.4. от договора, която служи и за обезщетение за кредитора при забавеното изпълнение от купувача на това негово задължение.

За да се отговори на въпроса дали в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка по чл. 10.4. от договора, следва на първо място да се определи кога е падежът на поетото от него задължение за изтегляне на закупените боеприпаси и с оглед на това дали то е изпълнено в срок или е налице забава.

Уговореното в чл. 10.3. от договора задължение е срочно, като при тълкуване на волята на страните, изразена в тази клауза, е видно, че те са постигнали съгласие, че датата, до която то трябва да бъде изпълнено от купувача на боеприпаси – „Е.” ЕООД, е определена чрез препращане към срока на действие на сключения договор, предвиден в чл. 10.1. от неговото съдържание. Следователно срокът, до който трябва да бъде изпълнено задължението по чл. 10.3. от договора, което е възникнало в тежест на ответника, съвпада с уговорения срок на действие на самата сделка, който е до 30.12.2011 г.

Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства се установява, че след сключването му договорът за продажба е надлежно изменен в частта, касаеща уговорения между страните срок на действие.

Съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните по него, а съгласно изрично постигната уговорка между „С.и Т.- МО” ЕООД и „Е.” ЕООД с чл. 10.7. от договора от 19.01.2011 г., за да породи действие изменението на съдържанието на процесната сделката, съгласието за това следва да бъде изразено и в писмена форма. В случая се установява, че волеизявления за изменение на договора за продажба в частта относно срока му на действие, са направени от двете страни по сделката в уговорената писмена форма, поради което те са породили действие. Те са обективирани в писмено допълнително споразумение № 1 от 05.12.2011 г. и в писмено допълнително споразумение № 2 от 09.10.2012 г., които документи са подписани от представители както на ищеца, така и на ответника и следователно съдържат техни изявления. С клаузата на § 3 от последното по време подписано споразумение, а именно това от 09.10.2012 г., страните по договора за продажба на боеприпаси са постигнали съгласие, че срокът на действие на тази сделка, предвиден в чл. 10.1. от нейното съдържание, се изменя и е до изтичане на 48 дни от датата на издаване на нови нареждания за изтегляне на неизтеглените боеприпаси от компетентния орган на МО.

Доколкото, както беше посочено, уговореният срок за изпълнение от купувача „Е.” ЕООД на задължението за изтегляне на продадените боеприпаси от местата, в които се съхраняват, е този на действие на самия договор, то следва да се приеме, че с постигането на съгласие между страните за изменение на последния се изменя и първия, без да е необходимо да е изразена нарочна воля в тази насока от съдоговорителите в писмена форма. Това означава, че първоначално договореният падеж на задължението на ответника по чл. 10.3. от договора за продажба, сключен на 19.01.2011 г., трябва да се счита за валидно изменен по обща воля на страните по процесната сделка и във формата, предвидена в чл. 10.7. от нейното съдържание с подписването на допълнителното споразумение от 09.10.2012 г., и той е след изтичане на 48 дни от датата на издаване на нареждания от МО за изтегляне на неизтеглените до този момент боеприпаси.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.10.2012 г. от компетентния орган в МО са издадени 8 броя нареждания, които са адресирани до съответните военни формирования, в които се съхраняват боеприпасите, които са предмет на договора за продажба. С тях е наредено тези вещи да бъдат предадени от военните формирования на купувача „Е.” ЕООД. Съдът приема, че тези нареждания са издадени в изпълнение на допълнителното споразумение от 09.10.2012 г. към процесния договор, тъй като, от една страна, те са от дата, следваща тази на подписване на споразумението, а от друга, това споразумение е изрично цитирано в тях като основание за съставянето им. Освен това в нарежданията е посочена дата, до която всяко едно от тях е действително, която е 12.12.2012 г. и която отговаря на уговорения с допълнителното споразумение срок на действие на договора за продажба, който е и срок за изпълнение на задължението на купувача за изтегляне на боеприпасите /12.12.2012 г. е 48-я ден, броен от датата на издаване на нарежданията - 25.10.2012 г./. Следователно именно от датата на издаване на така описаните нареждания трябва да се брои срокът, до който ответникът се е задължил да изтегли закупените стоки от поделенията на Българската армия съгласно чл. 10.3. от процесната сделка.

Възражението на „Е.” ЕООД, че издадените на 25.10.2012 г. нареждания сами по себе си не представляват валидно издадено нареждане за изтегляне на боеприпаси и взривни вещества, като те имат такъв характер единствено в съвкупност с издадените на 12.02.2014 г. документи, наименувани „копие от нареждане”, е неоснователно. От съдържанието на двата вида документи – едните, представляващи кочан от нареждане и издадени на 25.10.2012 г., а другите, представляващи копие от нареждане и издадени на 12.02.2014 г., е видно, че всяко от тях представлява самостоятелно нареждане, издадено от съответните компетентни органи на М.Н.О., с които се разпорежда определени вещи да бъдат предадени от военното формирование, в което се съхраняват, на дружеството „Е.” ЕООД. Те не формират в своята съвкупност един документ, тъй като копието на нареждане от 12.02.2014 г. не допълва кочана от нареждане от 25.10.2012 г. С по-късно издадените документи се цели да бъде осигурена възможността на юридическото лице, което е длъжно да изтегли боеприпасите, да направи това по отношение само на една част от тези вещи, които са описани в по-рано съставените нареждания и които този правен субект не е успял да изтегли до края на срока на тяхната валидност, т.е. с вторите нареждания се уреждат последиците от неизпълнението в срок на първите, като се дава нова възможност на купувача на вещите да ги получи.

При съобразяване на датата, на която се установи, че в изпълнение на уговорките между страните, постигнати в допълнителното споразумение от 09.10.2012 г. към договор за продажба от 19.01.2011 г., са издадени осем броя нареждания от съответните компетентни органи, която е 25.10.2012 г., се налага изводът, че срокът за изпълнение от ответника на задължението за изтегляне на боеприпасите започва да тече на 25.10.2012 г. и изтича на 12.12.2012 г.

По делото не се установява след подписване на допълнителното споразумение от 09.10.2012 г. договорът за продажба в частта, касаеща уговорения между страните срок за изпълнение на задължението за изтегляне на продадените боеприпаси от продавача, отново да е валидно изменен по уговорения в чл. 10.7. от него начин. В производството не се представиха доказателства между ищеца и ответника да е постигнато съгласие за нова промяна на срока за изпълнение от купувача на задължението му за изтегляне на боеприпасите, както и то да е изразено в писмена форма, поради което и съдът счита, че договорът за продажба не е надлежно изменен в тази си част след 09.10.2012 г. и падежът на процесното задължение остава такъв, какъвто е уговорен между страните с § 3 от допълнителното споразумение към този договор, сключено на 09.10.2012 г.

Не може да се приеме, че воля за изменение на срока на задължението за изтегляне на боеприпаси е изразена от продавача по процесния договор с издадените на 12.02.2014 г. нареждания до съответните военни формирования. Това е така, тъй като, на първо място, се установява, че техен автор изобщо не е „С.и Т.- МО” ЕООД, който е страна по сделката, и само негово волеизявление за съгласие би могло да има последици по изменение на срока за изпълнение на едно от задълженията на купувача по нея. Те изхождат от М.Н.О., който субект не е страна по договора за продажба и който не може да упражнява никакви права по тази сделка до момента, в който те не са му прехвърлени от комисионера по реда на чл. 355 ТЗ, което в случая нито се твърди, нито се установява да е осъществено. Ето защо и каквито и да е изявления на този орган не могат изобщо да се отразят на съдържанието на договора за продажба от 19.01.2011 г. Освен това в съдържанието на всички приети по делото нареждания от 12.02.2014 г. не се съдържа изявление за изменение на процесния договор за продажба в частта, с която страните са уговорили падеж на задължението на купувача да изтегли продадените боеприпаси. Тези нареждания са издадени единствено с цел да се даде възможност на ответника „Е.” ЕООД да изпълни това свое задължение дори и след неговия падеж, с оглед интереса на страните от това да бъде постигнато реалното изпълнение на сключения договор и доколкото без тези документи това няма как да бъде осъществено, тъй като вещите, които трябва да бъдат изтеглени, подлежат на специален режим на съхранение, превоз и т.н.

При срочните задължения като процесното, длъжникът изпада в забава с настъпването на  падежа и непрестиране на дължимия резултат на него. Между страните по делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за изтегляне на боеприпасите, предмет на процесния договор на падежа, който е настъпил на 12.12.2012 г., като неизтеглените към този момент вещи са на стойност 1 671 398, 40 лв. с ДДС /в тази насока са твърденията на ищеца, като ответникът в нито един момент от производството не е заявил, че е изтеглил някаква част от тези вещи/. Това обстоятелство се установява и от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като съставено в рамките на компетентността на вещото лице и съдържащо обосновани изводи, направени след анализ на всички относими към спора документи.

Ето защо, съдът приема, че по делото се доказа, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение на ответника на задължението му, възникнало по силата на чл. 10.3. от договора от 19.01.2011 г. Ответното дружество е в забава от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 13.12.2012 г. Установява се, че забавата е продължила за целия процесен период, тъй като от заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че за времето от 13.12.2012 г. до 12.02.2014 г. не е констатирано да са изтегляни допълнително никакви боеприпаси.

С оглед установеното забавено изпълнение на „Е.” ЕООД на задължението му за изтегляне на закупените боеприпаси, съдът следва да разгледа направените от дружеството възражения, че забавата не може да му се вмени във вина, тъй като се дължи на забавата на продавача, който не е изпълнил своевременно свои задължения да се снабди от компетентните органи на МО с нареждания за изтегляне на уговорените по вид и количество в договора боеприпаси и да ги предаде на купувача.

Задължението, което е поето от ответника „Е.” ЕООД и за неизпълнение на което се претендира присъждане на неустойка, е такова, което е обвързано от изпълнение от насрещната страна по сделката - „С.и Т.- МО” ЕООД, на възникнало в нейна тежест задължение, което е това по § 2 от допълнително споразумение от 09.10.2012 г. към процесния договор за продажба, а именно в срок от 7 дни от подписване на споразумението да направи необходимите постъпки пред компетентния орган на МО за издаване на нареждания за изтегляне на стоките, предмет на договора. Този извод следва както от характера на поетото от купувача на боеприпаси задължение, така и от клаузите на § 2 и § 3 от допълнителното споразумение от 09.10.2012 г., с които страните са уговорили, че срокът, в който купувачът трябва да получи закупените стоки от съответните военни формирования, в които се съхраняват, започва да тече чак след като продавачът изпълни своето задължение за отправяне на искане до МО за издаване на нареждания, без които тази дейност не може да бъде осъществена. Следователно изпълнението на това задължение на „Е.” ЕООД е поставено в зависимост от описаното поведение на кредитора, с което той предоставя необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни точно. За да се приеме, че в този случай е налице забава на кредитора „С.и Т.- МО” ЕООД, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействия, следва да се установи, че последният не е предприел действията, които се е задължил да извърши, които са тези по отправяне на искане до компетентните органи за издаване на нареждания за изтегляне на боеприпасите от „Е.” ЕООД, както и че това негово бездействие е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника.

От представеното по делото писмо изх. на ищеца № 1266/ 10.10.2012 г. се установява, че един ден след датата, на която между страните е подписано допълнителното споразумение към процесния договор, с § 2 от съдържанието на което „С.и Т.- МО” ЕООД е поело задължение за съдействие, това дружество е отправило искане до компетентния орган да бъдат издадени нови нареждания за изтегляне от „Е.” ЕООД на неизтеглените количества закупени от него боеприпаси. Това означава, че в производството се доказа, че кредиторът е предприел незабавно тези действия, които се е задължил да извърши и без които купувачът на стоките не би могъл да изпълни изобщо задължението си по чл. 10.3. от договора от 19.01.2011 г., поради което следва да се заключи, че е оказал необходимото съдействие за това и не е налице забава от негова страна по смисъла на чл. 95 ЗЗД, при която да се считат отпаднали последиците от установената забава на длъжника, включително и дължимостта на уговорената за това мораторна неустойка. Освен това по делото се установи и че на 25.10.2012 г. от компетентния за това орган на МО са издадени поисканите нарежданията за изтегляне на боеприпасите и следователно от този момент, който е и такъв, от който започва да тече срокът за изпълнение на поетото от ответника задължение, той е имал реална възможност да получи и извози вещите в уговорения в договора за продажба срок.

Съдът счита, че продавачът по договора „С.и Т.- МО” ЕООД не е имал задължение да предаде на купувача издадените въз основа на неговото искане нареждания за изтегляне на боеприпасите, както твърди ответникът. Това е така, тъй като от съдържанието на сключения на 19.01.2011 г. договор и на допълнителните споразумения, с които той е изменен, е видно, че ищцовото дружество изобщо не е поело такова задължение. Не може да се приеме, че то произтича и от характера на задължението на купувача да получи и изтегли от военните формирования закупените от него стоки, и че представлява необходимо съдействие, което продавачът дължи да даде, за да може да бъде изпълнено описаното задължение. Документите, които представляват нареждания и които се издават от длъжностни лица в Съвместно командване на силите, съдържат разпореждане от компетентния орган да бъде осъществено от служители в съответното военно формирование описаното в тях действие, изразяващо се в предаване на конкретизирани по вид и количество боеприпаси и взривни вещества на посочено в тях юридическо лице. Следователно адресат на разпореждането, което е обективирано в нарежданията, са служителите във военното формирование и те са тези, които трябва да ги получат, за да ги изпълнят, а не лицето, на което боеприпасите ще бъдат предадени. Това което последното е длъжно да направи, за да бъдат изтеглени тези вещи, е да се яви в поделението, да осигури транспорт, с който те да бъдат превозени, както и място, в което да ги съхранява.

Съдът намира, че между страните по делото не се спори, че нарежданията, издадени на 25.10.2012 г. са достигнали своевременно до съответните военни поделения на Българската армия, до които са адресирани – този факт се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника, който оспорва единствено обстоятелството, че той е получил нарежданията, но не и че те са получени от военните формирования, в които се съхраняват боеприпасите, предмет на процесния договор. Ето защо и доколкото, както беше посочено, за да бъде изпълнено от ответника задължението, което е възникнало по чл. 10.3. от договора, не е необходимо нарежданията да бъдат в негова фактическа власт, то съдът приема, че от момента на издаването им и предаването им веднага след това във военните формирования, за ответника не са съществували никакви пречки да изпълни същото в уговорения срок, който е до 12.12.2012 г.

Дори и да се приеме, че ищецът е бил длъжен да предаде издадените нареждания на купувача „Е.” ЕООД, което той не е сторил, то това не би могло да промени извода за липса на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, защото от събраните в производството доказателства не може да се направи извод, че това негово поведение е в причинна връзка с неизпълнението на ответника. Такава причинна връзка би била налице в случай, че се установи, че ответникът е бил в готовност да изтегли стоките от военните формирования, в които са съхранявани, до края на уговорения между страните срок за това, но не е успял да ги изтегли единствено защото не са му предадени в държане нарежданията, издадени от МО. По делото, обаче, няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се заключи, че ответникът е искал да изтегли боеприпасите в периода от 25.10.2012 г. до 12.12.2012 г., поради което и съдът приема, че през това време той изобщо не е бил готов да изпълни задължението си. Това означава, че дори и да е налице неизпълнение на някое задължение на кредитора, то същото не е в причинна връзка с неизпълнението в срок от длъжника „Е.” ЕООД и не може да бъде основание за освобождаването му от отговорност съгласно чл. 95 ЗЗД. Това, че ответникът не е бил в готовност да изпълни задължението си следва и от факта, че са налице неизтеглени от него боеприпаси и към 12.02.2014 г. и към момента на извършване на проверка от вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза.

Следователно неизпълнението от страна на ответника в срок на задължението му по чл. 10.3. от договора за продажба, е такова за което той отговаря по правилата на договорната отговорност за вреди. В клаузата на чл. 10.4. от договора страните са постигнали съгласие, че при забавено изпълнение от „Е.” ЕООД на това негово задължение то дължи неустойка в размер на 0, 5 % от стойността с ДДС на неизтеглените количества боеприпаси за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %.

Размерът на неустойката за целия исков период, през който се доказа, че забавата на ответника продължава и който е от 14 месеца, възлиза на 3 509 936, 64 лв., който съдът изчислява при съобразяване на месечния размер на дължимата неустойка, установен от изчисленията на вещото лице в заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза. Максималният размер на неустойката, уговорена в чл. 10.4. от договора за продажба, сключен на 19.01.2011 г. е 167 139, 84 лв., който е по-малък от този, който се дължи за целия период на забавата, поради което и това е размерът, на който по съгласие на страните по сделката ще възлиза вземането на ищеца по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прави предявеният иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД основателен за пълния предявен размер, който след допуснатото от съда увеличение, възлиза на сумата от 167 139, 84 лв.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 12 326, 60 лв., от които 6 685, 60 лв. – платена държавна такса, 500 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице, 5 141 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.и Т.- МО” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 167 139, 84 лв. /сто шестдесет и седем хиляди сто тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка по чл. 10.4. от договор за продажба, сключен на 19.01.2011 г., изменен с допълнително споразумение № 1 от 05.12.2011 г. и с допълнително споразумение № 2 от 09.10.2012 г., която неустойка е дължима поради забавено изпълнение от „Е.” ЕООД на задължението по чл. 10.3. от договора за изтегляне на закупените стоки в уговорения срок и е начислена за периода от 12.12.2012 г. до 12.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.02.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.” ЕООД да заплати на „С.и Т.- МО” ЕООД сума в размер на 12 326, 60 лв. /дванадесет хиляди триста двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: