Определение по дело №1136/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/33др. / във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от П. П. Х. от [населено място], [ЕГН], против Експертно решение на НЕЛК № 00071 от заседание №041 от 25.04.2024 г., с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 00044 от заседание №006 от 15.01.2024 г. при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.

В с.з. проведено на 4.03.2025 г. от адв. В. е депозирано заявление, с което П. Х. моли да бъде освободен от заплащане на държавна такса по адм.д. № 1136/2024 г. по описа на Адм.съд – Варна. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние на Х.. Видно от декларацията лицето е с месечен доход от 925 лв. Няма сключен граждански брак. В графата имуществено състояние е посочено, че Х. има жилище с площ от 83 кв.м., с пожизнено право на ползване, вила с площ от 67 кв.м., в [населено място], с пожизнено право на ползване на родителите му, както и къща в [населено място]. Х. притежава и МПС, без да е посочена марка, с година на производство 2008 г., не притежава парични влогове. Предвид наличните заболявания Х. е посочил, че има разходи от 150-200 лв. за лекарства.

Според чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Смисълът на това законодателно решение да се даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е основан на социални съображения и същото е установено в полза на хора с материални възможности, които не съответстват на прогнозируемите разноски по делото.

В настоящия случай се установи, че жалбоподателят притежава собствено жилище, притежава и вила и къща в [населено място], които може да отдава под наем и да реализира доходи от тях. В тази връзка съдът намира, че посоченото в декларацията, че два от имотите са със запазено право на ползване не е пречка за ползването им, евентуално да отдаването им под наем или реализиране на доходи от тях от други дейности. От доказателствата по делото се установява, че Т. е бил в трудови правоотношения с ДП Национална компания железопътна инфраструктура, като липсват данни правоотношението му да е прекратено. Отделно от това до настоящия момент жалбоподателя е заплатил д.т. за образуване на делото, а видно от заявление с.д.№ 3768/2025 г. искането на Х. е за освобождаване от заплащане на д.т. само по настоящото дело.

Предвид изложеното, като взе предвид имущественото състояние на Х., здравословното състояние на същия и другите обстоятелства по делото, съдът намира, че не би представлявало особено затруднение за жалбоподателя да заплати дължимата такса, а и същата вече е заплатена.Всичко това мотивира решаващия състав да приеме, че доходите на Х. са достатъчни, поради което искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. П. Х. от [населено място], [ЕГН], за освобождаване от заплащането на държавни такси по адм.д. № 1136/2023 г. по описа на Адм.съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщението пред ВАС.

Препис от определението да се изпрати на Х..