ПРОТОКОЛ
№ 203
гр. Бургас, 21.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Е. П. Георгиева
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600023 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим К. М. С., редовно призован, се явява
лично и с назначен служебен защитник адв. М. А. от АК – Ямбол.
Жалбоподателят подсъдим С. М. Д., редовно призован, се явяват
лично. Не се явява упълномощеният защитник на подсъдимия Д. – адв. Д. М.,
както и защитникът родител М. Д., редовно призовани. За подсъдимия Д.
се явява адв. Е. П. от САК, преупълномощена от адв. Д. М..
Не се явява жалбоподателят частен обвинител А. В., редовно
призован. За него се явява упълномощеният повереник адв. К. К. от АК –
Бургас. Не се явяват поверениците Ж. А. и М. В., редовно призовани.
В залата присъстват лично вещите лица Е. Б. и К. П..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Х..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ С. Д.: Адвокат Д. М. не се
явява, поради ангажираност. Ще бъде заместен от адв. Е. П.. Не държа да
присъства баща ми М. Д..
1
АДВ. П.: Потвърждавам думите на подсъдимия. Представям
пълномощно, с което съм преупълномощена за настоящото производство от
адв. Д. М..
АДВ. К.: Останалите повереници адв. А. и адв. В. няма да се
явяват.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Липсват пречки по хода, моля да дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните, като съобрази, че
неявяването на частния обвинител, редовно призован и непосочил уважителна
причина за отсъствието, не е основание за отлагане на делото, съобрази и
изявлението на подсъдимия С. Д. относно неговите защитници, намира, че
няма процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ХОД на съдебно следствие.
Съдът снема самоличността на вещите лица, както следва:
Е. Н. Б. – *****
К. П. П. – *****
Вещите лица предупредени за наказателната отговорност по чл.
291 НК. Обещават да дадат вярно и безпристрастно заключение.
Съдът прочита заключението на допълнителна
съдебномедицинска и балистична експертиза, находяща се на лист 54-57 от
ВНОХД № 41/2021 г на БАС.
2
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. Б.: Поддържам представеното заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. П.: Поддържам представеното заключение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. К.: Също нямам въпроси към вещите лица.
На въпроси на адв. А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Уважаеми съдии, от балистическа гледна
точка, не е възможно проектилът да попадне в гърба на пострадалия, при
положение, че пушката е насочена нагоре, защото посочили сме тук, че при
движението си проектилът 100 метра има права траектория, така че е
изключено да е насочена нагоре и да попадне в гърба на пострадалия.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Аз бих допълнил, и при условие, че и
двамата са на терена, на земната повърхност. Обстоятелствата, които са
съобщени - и деецът и простреляният, са на терена, на земната повърхност.
На въпроси на адв. А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Това, което четохме, при всички случай
разстоянието е под 100 метра между подсъдимия и пострадалия. Когато
четохме материалите, да вземем пътната настилка, някакъв храст, който е
близо до канавката, това е изключено да бъде 100 метра. Не сме правили
измервания. Не ни е била поставена такава задача.
Не сме установили този храст на какво разстояние се намира от
мястото на автомобила на пострадалия, на който и да е било.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Аз бих допълнил отговора на балистика със
следното:
При изстрел с цев нагоре ще се получи парабула и при падането
на проектила към простреляния, той би попаднал под някакъв много остър
ъгъл и нараняването би следвало да е тангенциално, т.е. под много остър ъгъл
и отделно от това, проектилът би загубил много голяма част от енергията си и
нараняването, което е заснето от скенера, нямаше да изглежда по този начин.
На въпроси на адв. А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Липсва описание на раневия канал.
3
Вида на снимката, която сме качили в експертизата, показва
костни частици и фрагменти от проектила, които са в посока от гърба към
средната част на гръдния кош. При изстрел нагоре проектилът би описал
парабула и при падането към земната повърхност, той би паднал
приблизително отвесно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз ще го кажа като съдебен балистик с
много голям опит. Изключено е този проектил да фрагментира, да проникне в
човешкото тяло от свободно падане към земната повърхност. Това е
изключено. Американската военно-медицинска академия е правила
изследвания и е записано в специална литература, че за да проникне в
човешкото тяло, скоростта на проектила, не говорим за огнестрелно или
неогнестрелно оръжие, трябва да бъде минимум 110 м/сек при голо тяло. Ако
има облечено тяло, тогава скоростта трябва да бъде много по-висока.
Кинетичната енергия трябва да бъде много по-голяма от така наречените 3
килограмометра или 20 джаула, за да фрагментира.
На въпроси на адв. А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: В заключението за сведение съм посочил
каталожни данни на малокалибрени оръжия. Това е модел на оръжието, което
е руско и използва малокалибрени патрони 5.6 мм или 22-ри калибър.
За конкретното оръжие специално, то е пневматично оръжие, то
не влиза в тази категоризация и аз съм посочил за тези оръжия, които са вече
огнестрелни, какво е усилието върху спусъка, тъй като няма направена
методика, която да изследва усилията върху пневматичното оръжие. Аз съм
установил, че усилието върху спусъка е 800 грама, за да може да се спусне
ударника, който е допълнително направен в него и за да може да направите
Вие съпоставка какво е усилието върху спусъка на тези оръжия, които стрелят
с такива патрони 22-ри калибър.
Няма значение дали е целенасочен или произволен изстрел, но
усилието върху спусъка е това.
Експериментите ги правим в служба КОС на РПУ – Ямбол, върху
твърда повърхност - ламиниран паркет, като при това многократно
произвеждах сътресения във въздуха с ръка. Поне над 20 пъти правих такъв
опит. Не се спусна ударника при сътресението. По принцип винаги се правят
при балистически експертизи такива изследвания.
След това започнах да нанасям удари със задните горна и долна
част на приклада, който е скосен, съответно съответстват на горната част на
рамото и долната част на рамото. Когато нанасях удари с горната част на
приклада, не се произвеждаха спускания, въпреки че с всичката сила, с която
имах възможност да нанасям удари по пода. Когато нанасях с долната част,
която е в съосие със спусъка, тогава се произвеждаше спущане произволно на
4
ударника, но ударите бяха много силни, с всичката сила, която имам аз.
На въпроси на адв. А..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз не бих казал, че ще има разлика в това
усилие ако приклада се удря в камък и в земя, а не в ламинат, защото тази
преграда, която е пода, е изключително твърда. Може да я съпоставим с
повърхността на камъка. Ако е по-мека повърхност, аз смятам, че няма да се
произведе това. Защо? Защото когато нанасях удари с горната част на
приклада, която е в съосие с цевта, нямаше произволно спущане. Само когато
нанасях с долната част. По принцип все пак земната повърхност когато е с
пръст, не е така твърда, както да кажем е ламинирания паркет.
АДВ. А.: Нямам други въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси към експертите.
Съдът ПРИКЛЮЧИ изслушването на вещите лица Е. Б. и К. П..
За явяване и изслушване на вещите лица Е. Б. и К. П. в съдебно
заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещите лица Е. Н. Б. и К. П. П.
възнаграждение от по 50 лв. за всеки един от тях, за явяване и изслушване в
съдебно заседание, от бюджетните средства на съда, както и транспортни
разходи в размер на 70.81 лв. на вещото лице Е. Б., по представените
разходооправдателни документи.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
АДВ. К.: Също няма да соча други доказателства. Считам, че
следва да се приключи.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: Аз представям служебна бележка за назначаване на С. Д.
на трудов договор от 17.03.2022 г. във фирма „Оскар Рюег България“ ЕООД.
Доказателствени искания нямам. Единствено предоставям на съда да прецени
дали не следва преди приключване на производството да разполагаме с
актуални справки за съдимост, тъй като делото няколко пъти е връщано за
5
разглеждане и към настоящия етап ако се обяви за решаване, не разполагаме с
такива. Това, че първоинстанционната присъда е произнесена през 2019 г., от
тогава всъщност е минало много време. С оглед на индивидуализация на
наказанията също има значение.
Съдът след като изслуша становищата на страните, прецени, че
съдебното следствие следва да бъде приключено, тъй като за изясняване на
фактическата обстановка не се налага събирането на допълнителни
доказателства.
Мотивиран от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства, както и
представената от адв. П. служебна бележка изх. № 47 от 12.07.2023 г. от
„Оскар Рюег България“ ЕООД, гр. Стара Загора.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, обжалваната
присъда и мотивите към нея, са постановени в съответствие с разпоредбата на
чл. 305 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения,
с оглед на което е счел определени обстоятелства за установени, като е
анализирал всеобхватно наличния доказателствен материал. Направил е
правилна преценка на събраните доказателства и е изтъкнал правни
аргументи за постановената от него осъдителна присъда.
Обжалваната присъда не страда от порок и обоснованост. Липсват
в тази насока доказателства, които да опровергаят правилността на
фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд. Напротив,
налице са достатъчно доказателства, които категорично и убедително
подкрепят извода на съда, че подсъдимите са извършили престъплението.
Това са показанията на свидетелите, посочени в мотивите към присъдата.
Тези свидетели нямат родствена връзка със страните, което е доказателство за
тяхната непредубеденост от изхода на делото, като са кредитирани и
показанията на свидетелите, които са били полицейски служители, които
показания не са изолирани от другите доказателства по делото.
Кореспондират с тях и взаимно се допълват. Тези показания също се допълват
6
и от другите писмени доказателства - протоколи за оглед, фотоалбуми,
експертизи към тях и веществени доказателства. Съдът правилно е
кредитирал и частично показанията на двамата подсъдими в хода на
съкратеното съдебно следствие. Тези показания, които не си противоречат с
останалите събраните по делото доказателства и е изолирал тези, които си
противоречат с останалия доказателствен материал, като съдът е посочил
аргументирано защо не кредитира част от обясненията на подсъдимите и в
коя част приема техните обяснения, а именно не кредитира тези показания, че
те не са имали намерение да наранят или да убият таксиметровия шофьор -
пострадалия, а само да го сплашат и да взета парите му, като съдът за тези
техни твърдения е приел, че и това е тяхна защитна теза по време на
проведеното съдебно следствие. Съдът не е кредитирал и тези обяснения на
двамата подсъдими, които взаимно си противоречат и не са подкрепени от
доказателствата по делото.
В мотивите съдът подробно е обсъдил и направените от страните
възражения, като е посочил защо не приема съответните техни твърдения.
Считам, че с извършените действия и събраните с тях доказателства, изцяло
се изясни въпросът относно общността на умисъла на подсъдимия Д. и
подсъдимия С., по подготовката и реализирането на престъплението.
Безспорно е установено по делото, че двамата подсъдими са
участвали в изпълнителното деяние на грабежа, придружен с опит за
убийство. Налице е общ пряк умисъл при двамата подсъдими за
причиняването на смърт на пострадалия. Не се касае за спонтанно възникнало
решение, а за предварително обмислено и планирано такова.
Разпределението на ролите между двамата подсъдими
потвърждава общността на умисъла. Всеки от тях е знаел конкретната си
роля, т.е. какви действия следва да извърши, като същите са били
предварително планирани от двамата. Всеки е съзнавал и ролята на другия в
извършеното престъпление в съучастие.
Тези изводи се извеждат от следните доказателства, които
правилно е приел Ямболския окръжен съд:
За да не бъдат разпознати от първия шофьор, преди да нападнал
пострадалия, подсъдимите се преоблекли с дрехи, които носели в своите
сакове, като сменили дори и обувките си. В първото такси са били с качулки
през цялото време, като С. през целия път е гледал надясно през прозореца, за
да не види лицето му шофьорът. А подсъдимият Д. стоял плътно до шофьора,
поради същата причина.
Безспорно установено е по делото, че подсъдимият К. С. е
преминал спортна стрелба. Той е тренирал и стрелял и с пушка, т.е. той има
познание и опит с боравенето с оръжие, било то пневматично или
огнестрелно. Т.е. може и знае какво е цел, как да насочи и действа с
оръжието, за да постигне поразяването на целта със съответното оръжие.
7
Двамата подсъдими са притежавали оръжия - огнестрелно и
газово, които са използвали, а Д. е носел и нож.
Пневматичната пушка е била допълнително преработена, като
патронникът е увеличен да поеме патрони калибър 22LR и е допълнително
монтиран ударник, като представлява огнестрелно оръжие, способно да
порази жива цел. Прицелната далекобойност на оръжието, способно да порази
жива цел, е била от 50 до 100 метра, но може проектилът да порази жива цел
и на няколко пъти по-голямо разстояние.
Подсъдимите са разполагали и носели и газов пистолет, копие на
пистолет „Глок“, предназначен за стрелба с халосни и газови патрони. При
изстрел от упор същият може да нанесе животозастрашаващи увреждания на
човек.
Гилзата, обект на изследването, не е изтеглена от цевта на
пушката, защото няма монтиран допълнително изхвъргател. Поради това, в
дясната част на дъното на гилзата има отвор, която може да се изтегли с остър
предмет. В единия от саковете на подсъдимите е намерена отвертка, която
може да послужи като остър предмет, с който остър предмет може да се
изхвърли гилзата и да се възпроизведе следващ изстрел.
Заключението на вещите лица, изготвили комплексната
съдебномедицинска и балистична експертиза, е категорично, че при
произволни сътресения на изследваното оръжие не е възможно да се
произведе изстрел. Цевта е била насочена към пострадалия. Такова
огнестрелно нараняване може да се реализира, чрез изстрел, като
пострадалият е бил прав, с гръб към стрелеца.
Освен това, за общия умисъл на планираното деяние от двамата
подсъдими говори и изборът на време, а именно - в тъмната част на
денонощието; изборът на място - в края на селото до гробищата, т.е. безлюдно
място, да няма свидетели, да няма съответно и лица, които биха се притекли
на помощ на пострадалия; скриването на подсъдимия С. в засадата и засадата,
която подготвят, показвайки се само Д., който да притъпи бдителността на
пострадалия; разстоянието, от което е стреляно – от 5 до 20 метра;
насочеността - в лявата горна част на тялото обърнато с гръб, където са
жизненоважни органи; точно избраният момент, когато пострадалият е с гръб
и прибира саковете в багажника; огнестрелното оръжие и използваните
куршуми; газов пистолет за сплашване и нож. Всички тези факти говорят за
общността на умисъла у двамата подсъдими, като умисълът е общностен, като
те са имали напред във времето предварителна подготовка, а именно да се
обезпечат, по-точно да набавят необходимите помощни средства –
огнестрелно оръжие, дрехи, с които евентуално да притъпят бдителността на
евентуалната жертва, така и да не бъдат забелязани от свидетели, както и да
заличат следите или да разсеят подозренията в тях. Т.е. налице е умисъл у
двамата да отнемат живота на пострадалия.
8
Част от проектила, изваден от тялото на пострадалия при
операцията, е идентичен с този, изстрелян с процесното оръжие – пушката.
Отворът на куршума дава възможност след навлизане в човешкото
тяло, според вещото лице, да фрагментира, като отдава цялата си кинетична
енергия нанасяйки тежки поражения. Този вид боеприпас е много по-опасен
от конвенционалния куршум. Подсъдимият С. е знаел, че произвежда изстрел
с огнестрелно оръжие, знаел е как да го направи и какви биха били
последиците от използването на това оръжие. Опровергават се твърденията
му, че не е знаел, че пушката е преработена, че не е целял да улучи
пострадалия смъртоносно.
Подсъдимият Д. заявява в обясненията си, че е знаел, че
подсъдимият С. произвежда изстрел е огнестрелно оръжие, което може да
причини смъртта на човек. Относно собствеността на процесната пушка, по
делото са налични достатъчно доказателства, указващи, че е собственост на
подсъдимия С. - свидетелските показания на свидетеля Г. Ж., който твърди,
че е продал на С. през лятото на 2017 г. пневматична пушка, както и
обясненията на подсъдимия Д., че знае от подсъдимия С., че е закупил от
свидетеля Ж. процесната пушка.
Съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК
профилирането, клетъчният материал – кръв, по дъното на гилзата, заседнала
в цевта на пушката, болтът за сглобката на пушката и цевта, показва пълно
съвпадение с ДНК профила на подсъдимия Д..
Огнестрелното нараняване на гръдния кош е причинило на В.
нараняване, което прониква в гръдната кухина. Същото огнестрелно
нараняване нарушава целостта на диафрагмения купол вляво, което
представлява нараняване проникващо в коремната кухина, чуждо тяло в
гръдната кухина, увреждане на белия дроб, кръвоизлив в гръдната кухина и
навлизане на свободен въздух в гръдната кухина, както поотделно, така и в
съвкупност, са причинили разстройство на здравето временно опасно за
живота, като нараняването е в област, където се намират жизненоважни
органи и системи. При извършената хирургическа интервенция е извадена
една метална частица от разрушения на три части проектил, като две от
металните части и към момента са в тялото на пострадалия.
Деянието е останало недовършено поради независещи от
подсъдимия причини, а именно това, че пострадалият е влязъл в автомобила и
е успял да се оттегли от местопроизшествието. Не е налице доброволен отказ
от довършване на престъплението.
Използвана е сила и заплахи от подсъдимите, която градира и
накрая се стига до възпроизвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие в гърба
на пострадалия, с цел умъртвяване. Правилно първоинстанционният съд в
мотивите е посочил константната съдебна практика - когато деецът действа с
начин и средство, което е годно да причини смърт на жертвата, когато са
9
причинени телесни увреждания на части от тялото, в които се намират
жизненоважни органи от човешкото тяло, е налице умисъл за убийство.
Относно претенцията на защитника на подсъдимия С. за
извършено деяние при условията на чл. 61, ал. 1 от НК, считам, че такава не е
налице.
Първо, деянието не е извършено поради лекомислие и увлечение,
което стана ясно на съда и по време на проведеното съдебно следствие в
Апелативния съд и заключението на назначената допълнителна експертиза,
по която докладва вещото лице.
На второ място, деянието не е извършено под влиянието на
пълнолетния подсъдим Д..
На следващо място, за да се приложи чл. 61 от НК, следва да се
касае за престъпление, което да представлява голяма обществена опасност, а
именно това са двете кумулативни предпоставки за прилагането на чл. 61 от
НК, като считам, че към настоящия казус и с оглед събраните доказателства, е
неприложим.
Видно от назначената комплексна психолого-психиатрична
експертът, е категорична, че подсъдимият С. не се е увлякъл да извърши това
престъпление и не го е извършил поради лекомислие. Може да взема
самостоятелни решения и при процесното деяние не се е увлякъл от
действията и поведението на пълнолетния подсъдим Д..
Не е необходимо да цитирам заключението на вещото лице.
В заключение ще кажа, че видно от заключението на назначената
психологична експертиза, изготвена от клиничен психолог Й., няма
обективни и субективни данни за участие или влияние на депривация върху
действията на подсъдимия С.. Относно престъплението подсъдимият не
изразява съжаление, не показва чувство на разкаяние, не демонстрира
притеснение и неудобство. Споделя разочарованието си, че е предаден от
приятел. С. сам е ръководил поведението си.
По повод заключението на вещото лице, уточнява в съдебно
заседание по ВНОХД № 41/2021 г., че поведението на подсъдимия е по-
наивно, а не се касае за лекомислие и увлечение. Това свое становище
поддържа и в съдебно заседание по настоящото дело на 28.06.2023 г. Още
повече, че като се има предвид активното участие на подсъдимия С. в
подготовката и цялото изпълнително деяние, за което има безспорни
доказателства по делото, т.е. от снабдяването с оръжие, дрехи, маршрути и
неговите действия по възпроизвеждане на изстрела.
Наложеното на подсъдимия Д. наказание е правилно определено,
при спазване на всички изисквания за неговата индивидуализация и не е явно
несправедливо. Съобразено е със степента на обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца, с наличните смекчаващи и отегчаващи
10
отговорността обстоятелства, с причините за извършване на престъплението.
По отношение на подсъдимия С., следва настоящият съд да се
съобрази с указанията на ВКС за невлошаване на положението на
обжалващия относно правната квалификация на наложеното наказание, ако
приемете разбира се, че С. виновно е осъществил престъпното деяние, то
следва да му бъде наложено наказание 2 години и 4 месеца при общ режим,
като в случая считам, че не следва да се налага режимът на условното
осъждане, тъй като това няма да отговаря на тежестта на извършеното от него
деяние, мотивите на извършването му и това, че той е бил двигател на цялото
това деяние, поради което следва да изтърпи наложеното наказание
ефективно, при първоначален общ режим.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към
казаното от представителя на Апелативна прокуратура – Бургас. В
конкретния случай аз съм частен обвинител и мога да обвинявам единствено
само пълнолетното лице. Настоящото дело три пъти се гледа от Апелативен
съд – Бургас. С решение по въззивно наказателно дело на друг състав от
Апелативен съд - Бургас бе изменена квалификацията на първоначално
повдигнатото обвинение, както за единия, така и за другия подсъдим, но в
конкретния случай считам, че само на единия от тях, а именно на С. Д. може
да бъде утежнено положението му при определяне на наказанието, ако
настоящият съдебен състав изпълни дадените указания в решение № 50149 по
касационно дело № 472/2022 г. на ВКС.
Считам, че от събраните по делото доказателства, както от
образуване на досъдебното производство, първоинстанционната присъда,
също така и решението на първия състав на Апелативен съд – Бургас, за
извършено деяние от С. Д. по по-тежкия състав, а именно грабеж придружен
с опит за убийство. От събраните доказателства може да се направи само и
единствено изводът, че двамата извършители на това деяние са имали
общност на умисъла. Не е вярно, че не са имали намерение да отнемат живота
на моя подзащитен, като са действали задружно, произведен е изстрел с
пушка, като само поради стечение на обстоятелствата, бързата намеса на
лекарите, е допринесла до това, че пострадалият В. не е починал. Считам, че
следва да признаете подсъдимия С. Д. за извършеното по-тежко престъпление
по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2 от НК и да му бъде наложено такова наказание,
както съм поискал в предишните инстанции, а именно присъдата да бъде по-
голяма от 15 години „лишаване от свобода“.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, действително въззивното
производство като такова отговаря и по фактите и по правото касателно
първоинстанционния съдебен акт. Няма как обаче да не съобразим, че се
касае за наказателно дело с история. По това наказателно производство има
11
пет съдебни акт, от които единият на Ямболския окръжен съд, два на
Апелативен съд – Бургас и два на Върховния касационен съд.
Ето защо, аз няма да се връщам и да обяснявам всичко, което вече
съм изразила пред останалите състави на съда, тъй като те са в кориците на
делото и считам за ненужно да ги преповтарям.
Няма как обаче да не посоча, че в настоящото производство пред
настоящия трети състав на Апелативен съд – Бургас, сме изправени след
отменително решение на ВКС, като твърдя, че със същото са дадени
задължителни указания при новото решаване на делото, като ВКС в
подробности е изследвал касационната ни жалба и е посочил въпросите, на
които следва да бъде отговорено с новия съдебен акт, а именно:
Приложението на чл. 58 от НК, приложението на чл. 61 от НК,
искането ни за приложение на чл. 66 от НК, както и в частта за разноските.
Както вече каза и държавното обвинение, изрично е посочено в
цитираното решение на ВКС, че тъй като по отношение на подзащитния ми е
налице забрана за влошаване на положеното му, държа само да отбележа, че
по отношение на него никога не е имало протест не само в този случай, нито
на първоинстанционната присъда, нито на двете въззивни решения на БАС,
което само потвърждава становището на върховните съдии, че неговото
положение не може да бъде влошавано нито по отношение на правната
квалификация, приета по отношение на него, нито по отношение на размера
на наказанието. По тази причина аз считам, че не е необходимо да излагам
подробни съображения, тъй като както казах, вече ги има в писмен вид по
делото.
Ще обсъдя само с две изречения само доказателствата, събирани в
настоящото съдебно следствие, а именно изслушване на психологичната
експертиза на госпожа Й. – клиничен психолог и допълнителната комплексна
съдебномедицинска и балистична експертиза, изслушана в днешно съдебно
заседание.
Не споделям становището на държавното и частното обвинение,
че видите ли, не било налице основанието на чл. 61 от НК. Доколкото и
първоначалната психолого-психиатрична експертиза, вещото лице Г. А.
разпитана както в първоинстанционния съд, така и пред състав на Апелативен
съд – Бургас, беше категорична, че по отношение на подсъдимия С. е налице
лекомислие и увлечение при извършване на престъпното деяние. Това е
причината предходният съдебен състав на Апелативен съд - Бургас да назначи
изслушаната в предходното съдебно заседание психологична експертиза на
вещото лице Й. Й..
Видно от заключението на същата, в точка 3 тя е категорична, че
действията на подсъдимия С. към момента на деянието се дължат на
лекомислие и увлечение в конкретната ситуация. Цитирам самото
заключение. Да, вярно е, че при разпита й в съдебно заседание тя се опита да
12
обясни, че ползва тълковен речник, а не правния такъв и може би за себе си
влага някакъв друг смисъл на термините „лекомислие и увлечение“ и в същия
момент използва изрази като наивност, като обусловена проява от възрастта,
в която се намирал. Което всъщност е по друг начин изразяване на
становището, което е изложила в писменото си заключение, че се касае за
лекомислие и увлечение в конкретната ситуация.
Пак казвам, тъй като при предходните състави надълго и
нашироко съм обяснявала включително и със съдебна практика, кога и как
може да бъде приложена разпоредбата на чл. 61 от НК, в конкретното
производство само поддържам това искане, съдът да обсъди възможностите
за приложение на чл. 61 от НК.
По отношение приложението на чл. 58 от НК, ВКС е категоричен,
че в конкретния случай са налице основанията по чл. 58, б.“а“ от НК. Доколко
обаче съдът е отговорил или съответно не е отговорил на това, за какъв опит
говорим - довършен или недовършен опит, считам, че новият съдебен акт на
настоящия състав трябва да намери място и отговор на този въпрос.
Подробни аргументи съм изложила в касационната си жалба по тази точка.
По отношение на изслушаната в днешно съдебно заседание и
назначена от предходния съдебен състав на Апелативен съд – Бургас
комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза, аз поддържам
становището си от предходния състав, че не може в експертизата си те да
сочат, че в крайна сметка е възможен произволен изстрел с изследваното
оръжие без натискане на спусъка, когато се нанася силен удар в долната част
на приклада с цев насочена нагоре, а по-късно да обясняват, че този
неизследван раневи канал е възможно да се получи само при праволинейно
движение, без да има фиксация на мястото къде се е намирал подзащитният
ми, нито пък е изчислено какво е разстоянието от него до пострадалия, нито
пък в някой от балистичните експертизи съществува твърдение какво е
минималното и максимално разстояние между стрелеца и пострадалия, за да
може да бъде получено такова нараняване.
Ето защо, аз продължавам да твърдя, че в тази насока обясненията
дадени от подзащитния ми, че изстрелът е произведен неволно, по принцип
не се опровергават нито от заключението, нито от останалите
доказателствени материали по делото. Тъй като вече обсъдихме
обстоятелството, че наказанието на подзащитния ми в случай, че не приемете,
че е налице основание за приложението на чл. 61 от НК, не може да бъде
променено от 2 години и 4 месеца, то възниква въпросът, който е поставен
пред ВКС, а именно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, което важи с пълна
сила за настоящия състав.
Аз не приемам доводите на държавното обвинение, че не следва
да се прилага институтът на условното осъждане, тъй като има едно
голословно твърдение, че К. С. е тренирал спортна стрелба, има познания за
цел, начин на извършване на стрелбата и т. н. Държа да отбележа, че участвам
13
в това наказателно производство като служебен защитник от досъдебната
фаза, в момента на привличане на подзащитния ми като обвиняем.
Категорично твърдя, че във всичките материали по делото такова твърдение
няма. То се прокрадна в един момент от обясненията на другия подсъдим.
По делото са налице данни, че и двамата са били ученици на
Спортното училище, като са третирали бокс. Нито единият, нито другият има
данни да са се занимавал със стрелба. Т.е. всичките тези твърдения, че той
целенасочено е решил да убие пострадалия, защото има познания в тази
насока, не срещат подкрепа в доказателствената съвкупност. По тази причина
не разбирам и защо не може да бъде приложен институтът на условното
осъждане на моя подзащитен, при положение, че му е определено наказание
„лишаване от свобода“ под 3 години, такова, която е изискването на закона,
при положение, че с едно такова наказание отложено за изтърпяване за срок
определен от съда, категорично ще бъдат изпълнени всички цели на
наказателната репресия, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, като това не е
голословно. Това, че това наказание изиграва превъзпитателна роля спрямо
него, е фактът, че той към момента на извършване на деянието е с чисто
съдебно минало и 6 години по-късно отново е с чисто съдебно минало. Нито
пък има данни спрямо него да има други висящи наказателни производства. В
същият този момент той успя да си завърши средното образование, трудово
ангажиран е и до 25.11.2023 г. е терминът на приятелката му, т.е. ще стане и
баща буквално в следващите няколко дни.
Поради което, аз считам, че всичките тези данни, това, което е
споделил както предходният състав на БАС, така и ВКС, че тази
продължителност на наказателното производство по никакъв начин не може
да бъде прието, че е допринесъл с поведението си моят подзащитен. Смятам,
че това гарантира и прави обосновано искането ни за прилагане на чл. 66, ал.
1 от НК по отношение на наложеното му наказание.
Във връзка с всичко това, моля почитаемия съд в случай, че
приемете, че са налице основанията на чл. 61 от НК, да приложи същата
разпоредба със съответните законови последици спрямо подзащитния ми С..
В случай, че не приемете това ми искане, то ще Ви моля да
измените присъдата на Ямболския окръжен съд, съобразена с решението на
ВКС и определите наказание на подзащитния ми 2 години и 4 месеца
„лишаване от свобода“, което да отложите за изтърпяване при срок определен
от настоящия състав на съда.
Не на последно място, ВКС се е занимал и с възражението ни по
отношение на възлагане на разноски, на моя подзащитен, като е дал указания
в тази насока, че той не може да дължи разноски на частния обвинител,
спрямо когото той не дължи такива, тъй като този частен обвинител спрямо
подзащитния ми има качеството само и единствено на свидетел.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
14
АДВ. П.: Уважаеми съдии, действително по това производство са
налице пет съдебни акта, от които са налице две решения на ВКС, за връщане
за ново разглеждане за трети път от Апелативен съд - Бургас и в нито един от
актовете на ВКС не се съдържат указания, които да наложат извода за
влошаване положението на моя подзащитен, предвид обстоятелството, че и в
двете решения на БАС, неговото правно положение в значителна степен е
променено, имам предвид това, че наказанието от 16 години е намалено на 8
години. Променена е правната квалификация и това налага извода, че
първоинстанционната присъда, която обжалвахме с въззивна жалба, очевидно
е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, най-вече по отношение на
приетата правна квалификация, а съответно на това, че не е приета вярна
правна квалификация. Тя се явява явно несправедлива по отношение размера
на наложеното наказание. Обстоятелството, което налага най-сериозно
обсъждане на правното положение на г-н Д., е това, което защитата е
застъпвала при всички разглеждания на делото и то се изразява в следното:
Да, факт е наличието на някаква използвана принуда, заплаха,
имам предвид обстоятелството с възпроизвеждане на изстрел с газов пистолет
и ритане и блъскане спрямо таксиметровия шофьор В., които се приемат като
принуда. Това са действия, които са приети в мотивите на
първоинстанционния съд на стр. 19. Много ясно се посочва, че с цел
отнемане на движимите вещи подсъдимите са използвали заплашване и сила,
като заплашването на Д. се изразявало в стрелба с газовия пистолет, а силата,
в дърпане и ритане с крака на пострадалия В.. Това са всъщност единствените
действия, които са описани от първоинстанционния съд, като действия, които
следва да бъдат коментирани като осъществяване на престъпление, тъй като
останалите действия, каквито и да са те, не сочат на престъпление.
Тези действия, така, както и съдът ги възприема на стр. 19, само и
единствено осъществяват състава на чл. 198 от НК. Това, което защитата
изтъква, е, че е налице класически действия по принуда, изразяващи се в
изстрел с газов пистолет, евентуално дърпане и ритане с крака на В., с цел
взимане на неговия оборот като шофьор. Това са действията на Д. и нищо
повече. И всички останали изводи за това, че моят подзащитен имал
намерението да ограби таксиметровия шофьор и за тази цел се е опитал да го
убие, тай като бил съизвършител в опит за убийство, осъществено от другия
подсъдим, са абсолютно голословни и произволни твърдения на обвинението
и на първа инстанция, тъй като първа инстанция, тя на практика приема
всичко, което се твърди от обвинението. Правната структура на
съизвършителството действително е сложна, особено когато става въпрос за
грабеж.
Съгласни сме с тезата, която се разви в първата инстанция, че след
като били съизвършители, това, че с пушката и приетия опит за убийство
действия са извършени от С., не оневинявали г-н Д. като съучастник и
15
съизвършител в този опит за убийство и по-скоро за грабеж придружен с
посочения опит за убийство, изразяващ се в стрелба с пушка от подсъдимия
С..
Въпросът е, тези действия на С. до каква степен ангажират
отговорността на Д. като съизвършител. И всъщност това са основните
моменти, които първата инстанция не анализира, директно отхвърля с едни
общи теоретични постановки, че при съизвършителите винаги имало общност
на умисъла. Ами не винаги, умисълът се доказва, така, както се доказват
признаците от обективната страна на грабежа, така се доказват и от
субективната и това, че теоретично и двамата са подведени като
съизвършители, не означава, че Д. е имал недоказано, а априори прието
знание, съгласие, примирение с това, че С. ще стреля с пушка, ще има
смъртоносни наранявания върху г-н В. и за това той да носи отговорност.
Никъде такова нещо няма в правната теория, в практиката ако искате и под
общ знаменател ние да приемаме, че щом двамата са били там и С. е носел
пушката, ами той е носил пушката, ама нали е можел да я носи и Д., значи и
Д. носи отговорност за изстрелите с пушка. Категорично не може да се
приеме такава теза, че няма значение кой какви действия извършва и да
приемаме от мантрата на общност на умисъла, че всички следва да отговарят
общо, особено когато става въпрос за възпроизвеждане на смъртоносни
изстрели и по тази логика наказателната отговорност никога няма да бъде
лична, а винаги ще бъде колективна. Само че в наказателното право
колективна отговорност не съществува. И тук се поставя въпросът, защо
първата инстанция не приема, че в случаите на съизвършителство съществува
и друга правна фигура, наречена - ексцес на умисъла. Първата инстанция се е
опитала да приеме с едно декларативно изявление, че нямало ексцес на
умисъла, т.е. Д. бил наясно, че С. ще стреля с пушката. От къде да е наясно?
Първо, няма доказателства, че тази пушка е огнестрелно оръжие.
Такова съзнание у Д. няма.
На следващо място, никъде дори и в обясненията на С. няма
такова изрично заявление: „Ами аз казах на Д., че ще стрелям с пушката, че
ще се опитам да убия В.“, такива изказвания няма. Т.е. откъде е това
предполагаемо знание на Д., че С. ще се опита да лиши от живот другото лице
и по-конкретно г-н В.. Абсолютно произволни твърдения, съчинени бих
казала от страна на първата инстанция. Да, съгласна съм, има обяснения на С.,
в които до известна степен са против интересите на Д., но това не означава
абсолютно да приемем, че само заради дадени от подсъдимия С. обяснения,
той следва да носи отговорност за това, че е извършил грабеж придружен с
опит за убийство, който всъщност той не е извършил. Това е така, защото
самият г-н С. многократно сменя показанията си и заблуждава както
разследващите органи, така и свидетелите А. Д., Е. Г., Б. Д.. Определя се в
психиатрична експертиза, че е склонен към лъжа. Дава различни версии
многократно за случилото се и заблуждава къде е изхвърлена пушката, казва
16
неверни неща, че установеният по делото нож бил взел подсъдимият С. от
ръцете на Д. до бариерата на магистралата, а ножът, видно от огледния
протокол, е намерен на 31 метра от мерната линия, където е извършен огледа
на нападението и това са все такива доказателства, че очевидно от
обясненията на С. не може да се изгради достатъчно категорична, ясна теза за
това, какво реално се е случило. Още повече, че дори и да приемем, че С.
говори винаги едно и също, което въобще не е така, то неговите обяснения
имат характер на оговор. Т.е. само по обяснения на друг подсъдим, чиито
интереси са в противоречие с интересите на Д., не може да се постанови
осъдителна присъда. Т.е. от една страна ние не можем да вярваме на С.
поради изложените по-горе съображения, от друга страна дори и да приемем,
че той казва някаква версия, която сочи за знанието на Д. за това какво той ще
направи, това по съществото си представлява оговор и пак не може да
приемем, че само на база обяснения на С. следва да бъде приета за доказана
тази правна квалификация, каквато е приета от първата инстанция, именно
грабеж придружен с опит за убийство. Наред с това, налице са и други
установени факти, които също водят до извода, че наистина Д. не е знаел за
изстрела, който ще възпроизведе С., най-вече защото той се е намирал много
близо до самия пострадал В.. В момента, в който се стреля, той се е намирал
до В. и човек, който предварително планува, че единият ще направи една част
от принудата, а другият – С., ще направи друга част от принудата, ще си
разпределят ролите или действията, ще си направят точна схема кой как да
действа. Няма при това разпределение на ролите никога единият от
съучастниците, в случая Д., да застане до пострадалия и да рискува живота
си. Това е най-сигурното доказателство, че очевидно той въобще не е дори
предполагал, че може да се стигне до изстрел с пушка.
Отделно от това, действията, които самият той е осъществил,
наистина считам, че доказват неговата теза, неговите обяснения за това, че
всъщност е взел газовия пистолет, който по принцип го е държал С., за да не
направи нещо лошо. Това е така, защото по газовия пистолет, с който Д. е
стрелял, са открити ДНК следи и от С. и от Д.. Т.е. тук се потвърждава
неговата версия, че като има следи на повече от две лица, не са само от Д.,
това означава, че действително друго лице е дължало пистолета и Д. го е взел
от С. само да не направи нещо лошо. Иначе, ако не е така и ако тези негови
обяснения не са верни, ще има следи само на Д.. Няма да има следи от никой
друг. Очевидно е, че друго лице е държало този пистолет. Той го взема в
последния момент. Това са му всъщност действията, но те не са насочени към
лишаване от живот и като начин да се вземе оборота, и се осъществи грабежа
спрямо В..
Отделно от това, ако е имало някакво намерение за извършване на
такъв сериозен грабеж придружен с опит за убийство, то той е щял да бъде
извършен от Д. още спрямо първия таксиметров шофьор, защото по делото са
налични данни, че имало една среща с първия таксиметров шофьор, но на
практика Д. по никакъв начин не му е посегнал и нищо не е направил спрямо
17
него.
Отделно от това, съдът не обръща внимание, че дори и спрямо В.,
ако Д. по някакъв начин е искал да го лиши от живот, то е нямало, така, както
и самият В. заявява, е нямало да влезе в колата до него и нищо да не му
направи. Има такива показания на самия пострадал В., че Д. влиза в колата и
даже той самият едва ли не се учудил защо по никакъв начин не му посяга.
Отделно от това, друг аргумент, че очевидно няма участие с
грабеж придружен с опит за убийство, е обстоятелството, че по делото е
установено, че Д. е държал нож, с който е можел да нарани пострадалия,
можел е да спука гумите на автомобила, но така или иначе по никакъв начин
не е използван този нож. Ако човек има желание да лиши някого от живот,
ще използва и ножа, и ще използва и близостта си с пострадалото лице, за да
го лиши от живот, защото В. не отрича, че са били един до друг в колата.
Всички тези неща, които са установени като факти, наистина
водят до извода, че няма субективния състав на умисъла по тази
квалификация, по която е признат Д., а именно грабеж придружен с опит за
убийство и е налице класически случай на ексцес на умисъла. Има не малко
съдебна практика в този смисъл, че ексцесът всъщност какво представлява -
поведението на някой от съучастниците надхвърля общия умисъла на
извършването в повече и това извършено повече остава отговорност само на
конкретния извършител и по него не отговарят останалите съучастници.
Решение № 236/1983 г. на Второ НО на ВКС.
Подробно сме развили и въпроса, че в случая ако наистина е
налице общност на умисъла, трябва изрично да се съберат доказателства, че
са се наговорили двамата предварително, че С. трябва да стреля с пушката.
Едва ли не, да се знае, че това нещо ще бъде извършено. Такива доказателства
по делото няма и поради това да се приема така с лека ръка, че едва ли не
винаги един съучастник трябва да знае какво ще прави другият, е абсолютно
незаконосъобразно и несправедливо.
Поради това и предвид изтъкваните аргументи именно в тази
насока и в предходни пледоарии и жалби от страна на защитата, аз Ви моля
Вие да приемете, че следва да се отмени първоинстанционната присъда, като
Д. бъде оправдан по квалификацията, по която е признат за виновен и следва
да бъде признат за виновен само и единствено по квалификация по чл. 198, ал.
1 от НК, т.е. класически случай на грабеж, тъй като неговите действия и сам
първонистанционният съд приема и ги описва точно като състав на чл. 198
НК. Описва заплаха изразяваща се в използването на пистолет, описва
принуда изразяваща се в ритане и блъскане, класически случай на чл. 198, ал.
1 от НК и нищо повече. И именно поради това, че квалификацията е само и
единствено по чл. 198 НК, то наказанието вече става абсолютно нереално и
несправедливо – 16 години, при положение, че квалификация по чл. 198 от
НК е от 3 до 10 години. Предвид чистото съдебно минало на Д. и
обстоятелство, че е трудово ангажиран, води порядъчен към момента начин
18
на живот, считам, че са налице всички основания да се приложи и условно
осъждане. Сериозен аргумент за това, че наказанието следва да бъде не
повече от 3 години и изпълнението му да бъде отложено, е обстоятелството за
дългия период от време, който е изминал от деянието и през който период
наказателното производство не може да приключи по независещи от Д.
причини. Считам, че е налице надхвърляне на разумния срок за приключване
на едно наказателно производство, тъй като вече седма година се разглежда
производството и всяко решение на по-горна инстанция, което отменя
предишното, налага извода, че липсата на приключване на делото в разумен
срок, налага като компенсация за това обстоятелство и привилегията при
определяне на наказателната отговорност на подсъдимото лице, в случая чрез
намаляване на наказанието. Именно поради тази причина, наказанието следва
да бъде в законовия минимум, като следва да бъде обсъдена и възможността
дали този неразумен срок на производството сам по себе си не представлява
основание да се приеме за изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство и наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, т.е. под законовия минимум, защото неразумният срок на едно
наказателно производство е винаги смекчаващо обстоятелство, което може да
стигне до границите на изключително такова, налагащо определяне на
наказание при условията на чл. 55 от НК.
Поради всичко това, Ви моля да отмените изцяло осъдителната
присъда и в случай, че не оправдаете изцяло Д., да приемете правна
квалификация по чл. 198 от НК и да наложите условно осъждане.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност за упражняване правото на
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ К. С.: Присъединявам се към казаното от
адвоката ми.
ПОДСЪДИМИЯТ С. Д.: Присъединявам се към изказването на
моя адвокат и също така съжалявам за всички мои действия.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ К. С.: Искам да кажа, че съжалявам.
ПОДСЪДИМИЯТ С. Д.: Искам да ми бъде намалена присъдата
на условна.
19
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20