Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 16093 по описа за 2019 година, прецени:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, намален на 30 000 лева
като частичен иск, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3460 лева.
В
исковата молба пълномощникът на ищцата В.П.П. излага,
че на 01.02.2019 г. ищцата пътувала като пътник в автобус с рег. № ********,
управляван от В.Н.С.. Автобусът изпълнявал курс по линия № 260 от кв. Горна
баня за Руски паметник. При пътуването ищцата паднала в автобуса, което твърди,
че настъпило по вина на водача. При ПТП ищцата получила закрито счупване на
бедрената шийка. Пострадалата постъпила в болница и била оперирана на четвъртия
ден след произшествието, като през цялото време изпитвала силни болки и не
можела да става. По време на операцията била отстранена счупената кост и била
поставена ендопротеза. След изписването си от
болницата ищцата отпаднала физически, получавала припадъци, била изцяло
зависима от помощна на близките си. Първоначално ползвала инвалидна количка,
приспособена и за тоалетен стол, впоследствие започнала да ползва проходилка. В момента се придвижвала бавно и с бастун.
Ищцата провела три рехабилитации, но въпреки това не била възстановена. Твърди,
че уврежданията щели и занапред да причиняват болки и затруднено движение, при
негативна прогноза за пълно възстановяване. За лечението и възстановяването си
ищцата направила и разходи с общ размер 3640 лева.
За
автобуса, с който е настъпило ПТП, била сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София. Ищцата поискала
от ответника да й заплати застрахователно обезщетение с молба за доброволно
плащане, получена от ответника на 22.02.2019 г., но ответникът не заплатил
обезщетение.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищцата прави искане до
съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да заплати на ищцата В.П.П. сумата от 30 000 лева, предявена като частичен иск
от претенция за 80 000 лева за неимуществени вреди, и 3640 лева
имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 01.02.2019 г., считано от датата
на претенцията 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София в отговора оспорва исковете. Оспорва вината на
водача, твърдените от ищцата вреди и причинната връзка между тях и ПТП. Прави
възражение за съпричиняване и възражение за
прекомерност на претенцията. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като
твърди, че разходите били ирелевантни. Оспорва и
претенцията за законна лихва.
Съдът
е приел за ненуждаещо се от доказване сключена застраховка гражданска
отговорност за управлявания от В.Н.С. автобус рег. № ******** със застраховател
ответникът „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София. Прието е за безспорно установено настъпилото
на 01.02.2019 г. ПТП в автобус рег. № ********, управлявания от В.Н.С., при
движението му по линия № 260 от кв. Горна баня в посока Руски паметник.
Механизмът
на ПТП се установява от показанията на свидетелката Й.П. и комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Установява се, че ищцата е била пътник в автобус по линия 260. При престоя на
автобуса на спирка „Петте кьошета“ е била изправена и подпряна на седалка, без
да се държи, като непосредствено преди потегляне на автобуса, ищцата е била в
наведено положение. При потегляне на автобуса – рязко според показанията на
свидетелката, ищцата изгубила равновесие и паднала назад по гръб. След падането
ищцата се оплакала от силна болка и невъзможност да стъпи на крака си. След
произшествието ищцата била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било констатирано
счупване на шийката на дясна бедрена кост и било проведено оперативно лечение.
От
показанията на свидетелката и комплексната експертиза (отговорите в автотехническата част) следва фактическият извод, че
причината за ПТП е рязко потегляне на автобуса в момент, в който пострадалата
като пътник не е била захваната за ръкохватка в автобуса. Свидетелката П.
описва привеждането на автобуса в движение като „по-рязко“ (л. 95). При
потеглянето на автобуса свидетелката е била седнала и усещането за ускоряване
на автобуса е било значително смекчено от седалката и облегалката. Поради това,
описанието от тази свидетелка на потеглянето на автобуса като „по-рязко“
обуславя фактическия извод на съда, че автобусът е потеглил с ускорение на
горната граница на т.нар. „плавно ускоряване“, с преход към „нормално
ускоряване“ в стойностите, дадени от вещото лице по автотехническата
част на експертизата (КСМАТЕ л. 88). Това е довело до загуба на равновесие на
ищцата, при липса на захват, и падането ѝ на
пода на автобуса.
С
действията си по рязко привеждане на автобуса в движение водачът В.Н.С. е
нарушил разпоредбата на чл. 132 т. 2 предл. 2 от
ЗДвП, задължаваща го по време на движение да осигури всички условия за
безопасното им превозване на пътниците. Това задължение включва задължението на
водача да приведе в движение МПС за обществен транспорт с такова ускорение, че
да не допусне загуба на равновесие на пътниците и възможността за увреждането
им след съприкосновение с части от интериора на автобуса.
Травматичните
увреждания, тяхната причинна връзка с ПТП и проведеното лечение се установяват
от медицинската документация и изготвената експертиза в медицинската част.
Вследствие падането пострадалата е претърпяла вътреставно
счупване на шийката на дясна бедрена кост. При приемането й в УМБАЛСМ „Пирогов“
било проведено медикаментозно лечение и имобилизация
на крака, като впоследствие на пострадалата била направена операция тотална алопластика с поставяне на двуполюсна безциментна
еднопротеза на дясна тазобедрена става. На
пострадалата били препоръчани многократни физиопроцедури
и балнео-санаториално лечение.
Последиците
за физическото състояние на ищцата се установяват от приложената медицинска
документация, съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката Е.П.Л..
Вещото лице в отговор на шести въпрос излага, че след получената травма
пострадалата е изпитвала силни болки и не е можела да движи десния си крак.
След операцията не е можела да се придвижва самостоятелно без помощни средства.
Вещото лице съдебно-медицински експерт е констатирало, че и към настоящия
момент при пострадалата било налице ограничено и затруднено движение в ставата
с данни за контрактура – болка и ограничени движения
в дясна тазобедрена става. При прегледа била констатирана хипотрофия
на мускулатура на седалище вдясно и дясна подбедрица,
както и данни за хипестезия с вътрешно странично на
десен глезен и ходило, слабост, затруднена походка и нарушен моноподален стоеж. От показанията на свидетелката Л.се
установява, че и след проведеното лечение пострадалата изпитвала силни болки,
била в невъзможност да се придвижва сама в продължение на 1-2 месеца.
Виновно
причиненото от застрахования водач ПТП и настъпилите с него травматични
увреждания на пострадалата имат характер на застрахователно събитие по смисъла
на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ.
Настъпилото застрахователно събитие поражда задължение на застрахователя –
ответник в настоящото производство, да заплати застрахователно обезщетение.
Претенцията на ищцата е за обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 30 000 лева като частичен иск, и имуществени вреди в размер на
3640 лева.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
вземе предвид характера и интензивността на телесните увреждания,
продължителността на периода на лечение и възстановяване, претърпените болки и
страдания от ищцата за този период и последиците за нейното здравословно
състояние, ако такива са налице.
По
делото е безспорно установено настъпилото травматично увреждане – счупване на
шийката на дясна тазобедрена става, което наложило операция, следвана от
продължителен период на лечение и рехабилитация. След травмата, по време на
лечението и след него пострадалата изпитвала силни болки, които наложили
приемането на обезболяващи. Пострадалата дълго време не е можела да се
придвижва сама, да се обслужва и да се грижи сама за себе си, което наложило
непрекъсната помощ от страна на близките ѝ. Здравословното ѝ
състояние не е възстановено и понастоящем, пострадалата не е способна да ползва
пълноценно десния си крак (л. 84), до момента ѝ се налага използване на
помощно средство, а травматичното увреждане довело до хипотрофия
на мускулатурата на десния крак, слабост и затруднена походка. Това довело до
отрицателни емоционално-психични изменения, пострадалата се чувствала
непълноценна и в тежест на близките си, изпитвала страх да излиза сама. Следва
съдът да вземе предвид и възрастта на пострадалата - 73 години, което е
допълнителен фактор, забавящ и затрудняващ нейното възстановяване. Това
обуславя извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 70 000 лева.
По
делото е направено възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата. Безспорно е установено по делото,
че ищцата непосредствено преди и по време на потеглянето на автобуса не е била
захваната за ръкохватка. Това е била една от причините за загубата на
равновесие и падането ѝ. Според заключението на вещото лице, при
захващане на ищцата, тя не би изгубила равновесие при плавно ускоряване (л.
89). Според обстоятелствата по делото, съдът определя степента на съпричиняване от пострадалата на 10%, поради което
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 63 000 лева.
Предвид
размера на предявения иск от 30 000 лева, предявен като частичен, поради
горните съображения съдът намира, че в частта, в която е предявен, искът е
основателен в пълния му размер.
При
определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът следва да вземе
предвид доказаните по делото разходи за лечение на пострадалата и причинната
връзка между тези разходи и конкретното травматично увреждане. По делото са
представени фактури за извършени вторични прегледи на 10.04.2019 г. и
12.05.2019 г. (л.32-33), за които са заплатени суми по 30 лева за преглед,
фактура за платена потребителска такса за 10 дни с общ размер 58 лева (л. 34),
фактура за сет за ортопедична операция в размер на 102 лева (л. 35) и фактура
за закупуване на тазобедрена еднопротеза (л. 36), по
която след частично покриване на разходите от НЗОК е била дължима сума от 3420
лева (л. 36). Към делото са приложени копия от фискалните бонове, които
доказват плащането по фактурите. Общият размер на разходите за лечение е 3640
лева. Според заключението на вещото лице, направените разходи са във връзка с
проведеното лечение на ищцата. Това дава основание на съда да приеме, че искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен в пълния
предявен размер от 3640 лева.
Върху
така определените размери на обезщетения ответникът дължи заплащане на законна
лихва по чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ от дата 23.05.2019 г. – датата, следваща
датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне по
искането за застрахователно обезщетение
до окончателното изплащане. Неоснователна е претенцията за законна лихва в
частта ѝ за периода от 22.02.2019 г. до 22.05.2019 г. Съгласно чл. 497 ал.
1 т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва от датата на изтичане на
срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ, който е три месеца от предявяване на искането по
чл. 380 за заплащане на застрахователно обезщетение. Искането е предявено на
22.02.2019 г. и тримесечният срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на
22.05.2020 г. Лихва за забава се дължи от застрахователя от следващия ден
23.05.2019 г.
Ответникът
дължи на ищцата заплащане на разноските по делото в пълния размер, посочен в
списъка на разноските.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК З.“ АД гр. София, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.П.П. ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:*** сумата от 30 000 лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, по предявен частичен иск за 30 000 лева като част от
претенция за 80 000 лева, и сумата от 3460 лева застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие травматично увреждане -
счупване на шийката на дясна тазобедрена става, причинено при ПТП на 01.02.2019
г. в гр. София пл. „Петте кьошета“ – падане в автобус при рязко привеждане в
движение, виновно причинено от В.Н.С., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля искането за заплащане на
законна лихва в частта му за периода от 22.02.2019 г. до 22.05.2019 г.
Осъжда „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да
заплати на В.П.П. разноски по делото в размер на
3945,60 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: