Решение по дело №2282/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

             

Номер              20.06.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                         ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2282 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 28.12.2018г., гр.д.20249/18г., СРС, 31 с-в осъжда П.на Р.Б.да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ на Т.Т.П. сумата 2 200 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди (притеснения и безпокойства) от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 11.07.2017г. присъда от 23.06.2016г., н.о.х.д.13380/16г., СРС, 114 с-в, ведно със законна лихва, считано от 27.03.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 159,21 лв. - мораторна лихва за периода 11.07.2017г. - 27.03.2018г. и сумата от 268,44 лв. - разноски, отхвърля иска за главницата за разликата над сумата 2 200 лв. до пълния предявен размер 5 000 лв. и иска за мораторна лихва за разликата над сумата 159,21 лв. до пълния предявен размер 361,11 лв. и осъжда ответника да заплати на основание чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ в полза на СРС сумата 280 лв. - разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях П.на Р.Б.. Счита, че обезщетението е завишено спрямо продължителността на наказателния процес, липсата на интензивни процесуални действия с участие на ищцата и на наложена мярка за неотклонение, както и недоказването на вреди, по-големи от обичайните. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемата – ищцата Т.Т.П. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предмет на спора са претърпените от ищцата Т.Т.П. неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.343б НК за това, че на 20.07.2016г. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.25 на хиляда промила.

 За това престъпление от общ характер, свързано с управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Ищцата е обект на наказателно преследване, считано от 20.07.2016г. Тогава бива задържана при условията на чл.63, ал.1 ЗМВР за 24 часа по силата на заповед на полицейски служител. На същата дата е образувано бързото досъдебно производство. В хода му е проведен разпит на ищцата.

На 27.07.2016г. прокурор от СРП внася обвинителен акт за посоченото престъпление.

По образуваното н.о.х.д.13380/16г., СРС, 114 с-в са проведени общо 5 съдебни заседания, от които на 4 заседания ищцата се явява лично.

Наказателното производство приключва с оправдателна присъда от 23.06.2017г., влязла в сила на 11.07.2017г.

Спрямо ищцата не прилагана мярка за неотклонение по НПК.

Доказва се негативно психологическо състояние и поведение на ищцата, които са в рамките на характерното в сходни ситуации.

Съобразно съдебно-психологическата експертиза, в резултат от  наказателно производство ищцата преживява негативни емоции, довели до дистрес и леко към умерено тревожно-депресивно състояние със съответни преживявания са най-интензивни по време на ареста, а през следващите месеци се трансформират във връзка с търпените отрицателни последици в социален и професионален план.

В подкрепа са показанията на свидетелите К.и Д., основани на непосредствените им впечатления. Двамата по сходен начин изясняват, че ищцата се притеснява по повод воденото срещу нея дело, страхува се родителите й да не разберат за него, страда от болки в главата и корема, сънува кошмари, разстроена е, пострадва бизнесът й, налага се да затвори цеха, който държи и да започне работа като брокер.

При определяне на обезщетението съразмерно преживения емоционален дискомфорт от ищцата, въззивният съд съобразява търпяната от нея наказателна репресия по необосновано повдигнато и поддържано обвинение за управление на МПС с алкохол, за което престъпление се предвижда средно по тежест наказание от 2 до 3 години лишаване от свобода и глоба от 200 лв. до 1 000 лв., за срок от почти 1 година през периода 20.07.2016г. – 11.07.2017г. През този времеви интервал, въпреки че не е наложена мярка за неотклонение, ищцата търпи неудобства от участието си в извършваните процесуални действия по дознанието и наказателното дело, от притеснения за близките си, от влошеното си здравословно състояние и неуспех в личния  бизнес. При съобразяване и на обществено-икономическия критерий за справедливост към момента на търпените неимуществени вреди, въззивният съд по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение от общо 2 200 лв.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Въззивникът-ответник ПРБ не установява реализирани разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат. Съгласно ТР № 7/16.11.2015г., ОСГК на ВКС е освободен от заплащане на държавна такса при обжалване.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.12.2018г., гр.д.20249/18г., СРС, 31 с-в в частта, с която се осъжда П.на Р.Б.да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ на Т.Т.П. сумата 2 200 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди (притеснения и безпокойства) от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 11.07.2017г. присъда от 23.06.2016г., н.о.х.д.13380/16г., СРС, 114 с-в, ведно със законна лихва, считано от 27.03.2018г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 159,21 лв. - мораторна лихва за периода 11.07.2017г. - 27.03.2018г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.