Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
31.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито
съдебно заседание на 26.11.2021г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 287 по описа на съда за 2021
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на С.Н.И. срещу Р.М.К..
Ищецът твърди, че бил в близки отношения с
ответницата през периода 2012 г. - 26.11.2019 г. Поддържа, че през този период
ответницата го убедила да й предостави парични средства за погасяване на неин
кредит, както и за други нейни неотложни финансови нужди, като винаги е
заявявала, че ще върне изцяло получените суми. Така, ищецът превел на
ответницата по сметки № **********************
и № ********************** обща сума от 46746 лв., част от
която (в размер на 26186 лв.) била прехвърлена в патримониума на ответницата
чрез следните частични плащания:
• На
28.04.2016 г. - 500 лв. /по сметка ********************** с вписано основание
„Трансфер“/;
• На
16.06.2016 г. - 700 лв. /по сметка ********************** с вписано основание
„Захранване“/;
• На
21.06.2016 г. - 2600.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
• На
12.07.2016 г. - 5100.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Превод“/;
• На
12.07.2016 г. - още 12 676.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
• Пак
на 12.07.2016 г. още 1000. 00лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Прехвърляне по нареждане на влогодателя“/;
• На
25.08.2016 г. - 2600.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
• На
03.11.2016 г. - 1010. 00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
Освен това, ищецът твърди, че е превеждал в
полза на ответницата и други суми, които не са предмет на настоящото
производство. Заявява, че на 26.11.2019г. ответницата и нейните деца били
извършили противозаконни действия срещу него, във връзка с които било
образувано наказателно производство.
Предявява иск за осъждане на ответницата да
му заплати сумата 26186 лв. представляваща невърнат заем, предоставен от С.Н.И.
на Р.М.К., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност,
предявява иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата 26186 лв. като
получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски. Прави доказателствени искания.
На ответницата е бил връчен препис от
исковата молба и доказателствата, но в едномесечен срок от връчването не е
постъпил редовен писмен отговор. В последния ден от срока, по електронна поща е
бил изпратен документ, оформен като отговор на исковата молба, но същият не е
подписан, поради което не може да се приеме, че съставлява валидно писмено
изявление на лицето, посочено като негов автор. С цел валидиране на извършеното
процесуално действие по неговото подаване, съдът е указал на ответницата да
подпише отговора в едноседмичен срок, като изрично я е предупредил, че в
противен случай ще приеме, че такъв не е подаден. Съобщение с възпроизведено в
него указание в този смисъл е било връчено на ответницата на 02.07.2021г., но,
до изтичане на срока, както и до настоящия момент, изпратеният по електронна
поща текст не е бил подписан, поради което съдът намира, че отговор не е бил
подаден.
От друга страна, на 01.07.2021г. в съда е
постъпил писмен текст с идентично съдържание, изпратен по пощата на
30.06.2021г. и също неподписан. С оглед подаването му извън срока по чл. 131 от ГПК, както и липсата на подпис, този документ също не е отговор на искова молба
по смисъла на ГПК.
В
открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. А.,
която поддържа исковата молба и счита, че подробни съображения за уважаването й са
изложени в самата нея. Претендира, в случай на отхвърляне на иска по чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, да се разгледа евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД. Счита за безспорно доказано, че С.Н.И. е превел процесната сума
по банков път, а ответницата я е получила без правно основание, доказването на
каквото е било в нейна тежест. Моли съда да осъди Р.М.К. да заплати на ищеца
сумата 26186 лв. като невърнат заем. В случай на отхвърляне на този иск, моли
съда да осъди Р.К. да заплати на ищеца същата сумата като получена без правно
основание. Поддържа, че ответницата не била ангажирала доказателства за
противното. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата,
редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. К., която оспорва иска по основание и размер. Намира исковата молба за недоказана и
неоснователна, и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че доверителката й
не е подписвала договор за заем и никога не е давала съгласието си, че е
получавала пари от ищеца, които следва да върне. Изразява становище, че, ако тя
е получавала някакви пари, те са били свързани с издръжката на семейството, тъй
като ищецът бил живял дълги години с нея на семейни начала в нейния дом в гр. Е..
Оспорва относимостта на приетите доказателства, както и годността им да докажат
дължимостта на процесната сума. Счита, че те не съдържат всички изискуеми
реквизити, нито печат на банката, както и не сочат фактическия състав на
предаване на сумата Счита, че по делото не е доказано валидно правоотношение по
договор за заем между страните, нито е установено реално предаване на търсената
сума със задължение за връщането й. Подчертава, че няма представен договор за
заем, въпреки че съдът е задължил страната да го представи, ако има такъв.
Сочи, че в тежест на ищеца е било доказването на договор за заем и предаване на
исковата сума. Моли съда да остави без уважение главния и евентуалния иск по
чл. 240 и чл. 55 от ЗЗД. Претендира разноски, вкл. адвокатски хонорар. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната
страна. Представя писмени бележки, в които възпроизвежда основните си доводи.
Счита, за не е бил доказан нито един от
елементите на фактическия състав на иска по чл. 240 от ЗЗД, а именно: наличие на
договор за заем за сумата от 26186 лева, реалното предаване на тази сума, както
и основанието за това. Цитира съдебна практика във връзка с договорите за заем.
Намира, че ищецът не бил доказал, процесните суми да са дадени като заем, те да
са получени, както и това, че ответницата е поела задължение да ги върне.
Поддържа, че ако ответницата е получавала някакви пари, те са били свързани с
издръжката на семейството, тъй като ищецът Н. е живял дълги години с нея на
семейни начала. По отношение на представените от ищеца банкови извлечения за
извършени парични преводи, сочи, че те не съдържат всички изискуеми реквизити
(печат на банката), поради което не установяват завършването на фактическия
състав на внасянето чрез реално предаване на сумата в касата на банката, респ.
отнасянето й по сметката на ответника. Не било посочено и основание, свързано с
фактическия състав на договора. Били представени и неотносими вносни бележки, с
оглед посочените в тях суми и дати. Моли съда да остави без уважение предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът,
след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка.
С определение от 15.08.2021г. са
приети приложените към исковата молба заверени
копия от документи като писмени доказателства по делото. Сред тях се откриват извлечения
от операциите, извършвани по банкова сметка *** № **********************
и титуляр С.Н.И. с ЕГН **********. Част от тези извлечения, намиращи се на л. 5
– 10 от делото, касаят следните преводи:
• На
28.04.2016 г. - 500 лв. /по сметка ********************** с вписано основание
„Трансфер“/;
• На
16.06.2016 г. - 700 лв. /по сметка ********************** с вписано основание
„Захранване“/;
• На
21.06.2016 г. - 2600.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
• На
12.07.2016 г. - 5100.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Превод“/;
• На
12.07.2016 г. - още 12 676.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
• Пак
на 12.07.2016 г. още 1000. 00лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Прехвърляне по нареждане на влогодателя“/;
• На
25.08.2016 г. - 2600.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
• На
03.11.2016 г. - 1010.00 лв. /по сметка ********************** с вписано
основание „Захранване на сметка“/;
Останалите документи за извършени парични
преводи (л. 11 – 29 от делото) касаят други суми, които не са предмет на
настоящото дело, поради което съдът не ги обсъжда.
Други доказателства не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
1.
По иска с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
Както
е указано на страните с определението по чл. 140 от ГПК, в тежест на ищеца по
този иск е да докаже наличие на валиден договор за заем за сумата 26186 лв. между страните по делото в
посочените им качества на заемодател и заемател, с всички негови съществени
елементи, както и реалното предоставяне на заемната сума от заемодателя на
заемателя.
От доказателствата по делото
се установява единствено последното обстоятелство, а именно – предаването на
процесната сума от ищеца на ответницата.
Недоказани са останали,
обаче, останалите елементи на договора за заем, решаващо значение сред които
има съгласието между страните в този смисъл, вкл. поемането на ангажимент от
заемателя да върне получената в заем сума.
Същевременно, съгласно
съдебната практика (Решение
№ 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК), „не може да се приеме, че всяко плащане на
суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между
тях“. Следователно, независимо от реалния характер на договора за заем,
фактът на предаване на парична сума между две лица не е достатъчен да обоснове
извод, че те са сключили договор за заем.
На ищеца изрично е било указано, че не сочи доказателства за наличие на валиден договор за заем за
сумата 26186 лв. между страните по делото в
посочените им качества на заемодател и заемател, като му е била предоставена
възможност да посочи такива. Независимо от това, до приключване на делото
доказателства за горното обстоятелство не са били ангажирани.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че главният иск по чл. 240, ал. 1 от ГПК е останал недоказан, и
следва да бъде отхвърлен.
2.
По иска с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД
Както е указано на страните с
определението по чл. 140 от ГПК, в тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е
предоставил процесната сума от 26186 лв. на
ответницата.
Съдът намира, че това обстоятелство е
доказано с приетите по делото заверени копия от банкови извлечения за операциите,
извършвани от банкова сметка *** № **********************
и титуляр С.Н.И. с ЕГН ********** (л. 5 – 10 от делото).
Неоснователно е възражението на ответницата,
че извлеченията не съдържали всички изискуеми реквизити (по-
конкретно - печат на банката), поради което не установявали завършването на
фактическия състав на внасянето на сумата в касата на банката, респ. отнасянето
й по сметката на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че процесните
извлечения не са диспозитивни (за разлика напр. от платежно нареждане), поради
което не е необходимо да съдържат реквизити като подпис и/или печат. Съдебната
практика (напр. Определение № 60 от
19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2019 г., II г. о., ГК, Определение №
60122 от 8.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 834/2020 г., II т. о., ТК, Определение
№ 252 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4438/2017 г., III г. о., ГК) трайно
приема, че извлеченията за движение по банкови сметки са годно доказателство за
отразените в тях обстоятелства, ако са заверени от адвокат. Основание за това е
разпоредбата на чл. 32 от Закона за адвокатурата, съгласно която заверените
от адвокат или адвокат от Европейския съюз в кръга на работата му документи
имат силата на официално заверени документи
пред съда и органите на досъдебното производство. В случая, всички процесни
извлечения са заверени от адв. А., поради което и с оглед съдържанието им,
съдът намира, че доказват извършени парични преводи от банковата сметка с IBAN № ********************** на ищеца С.И.
в полза на ответницата Р.К. по нейни банкови сметки № ********************** и № **********************.
При доказано предаване на процесната сума от
ищеца на ответницата, в тежест на последната е да докаже
наличието на валидно правно основание за нейното получаване. Доводи за наличие
на такова основание, обаче, не са били наведени, и, съответно, не са ангажирани
доказателства за това, поради което съдът намира, че такова няма.
Не са ангажирани доказателства и в подкрепа
на твърдението на ответницата, че ищецът Н. бил живял дълги години с нея на семейни начала,
а преведените от него суми били свързани с издръжката на семейството.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че евентуалният иск е основателен и следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер.
С
оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл, ответницата
следва да бъде осъдена да му заплати направените от него разноски, каквито се
установяват в размер на 1047,44лв. – държавна такса, и 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 68 от
делото.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Н.И. с ЕГН ********** иск с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Р.М.К. с ЕГН ********** да му
заплати сумата 26186 лв. по силата на договор за заем.
ОСЪЖДА Р.М.К. с ЕГН ********** да заплати на С.Н.И. с ЕГН **********
сумата 26186 лв., получена от нея при начална липса на основание.
ОСЪЖДА Р.М.К. с ЕГН ********** да заплати на С.Н.И.
с ЕГН ********** сумата 2547,44 лв.,
представляваща направените
от ищеца разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
Съдия-
докладчик: