Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 290/29.06.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при секретаря Александрина Александрова и с участието
на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 249 по описа на
Административен съд - Монтана за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Й.Т.Й. *** против Решение №260077 от 23.03.2021
година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 107 по описа за 2021
година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил издаденото Наказателно
постановление № 20-0996-004071 от 07.12.2020г. издадено от Началник РУ
гр.Монтана при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Й.Т.Й.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест/. Като са отнети и 10
контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.
Касационният жалбоподател Й.Т.Й. ***, редовно
призован, не се явява. В жалбата и по съществото на делото навежда доводи за незаконосъобразност
и неправилност на решението на въззивния съд. Счита същото издадено в нарушение
на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на
материалния закон, като наложеното наказание е явно несправедливо и с него няма
да се постигне целта на закона. Твърди липса на мотиви на постановеното
решение, както и липса на умисъл за извършване на административното нарушение
базирайки се на прекратено досъдебно производство водено за извършено
престъпление от общ характер. Излага и доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли да бъде отменено въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Директора на
ОД МВР гр.Монтана, РУ - Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при
постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен
съд – Монтана.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед
задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага
да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи, че установените
факти по делото водят на извода за извършено административно нарушение, като
санкционния акт е бил постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното
съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и несправедливост на наложеното наказание – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр.
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил в цялост наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест/, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 19.08.2020 г. около 14,20 часа в село С*** , на
път ІІІ-112 Й.Т.Й.
***, управлява лек автомобил "С*** В*** " с рег. № *
с прикачена платформа с № на рама 02SATT3900280, нерегистрирана по надлежния
ред в Р България, за което на водача е съставен АУАН АА/817843/19.08.2020 г. НП
е издадено на основание постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 09.10.2020 г. на Районна прокуратура – Монтана, с което на
основание чл. 199, ал. 1 от НПК и чл. 24, ал. 1, т. 1 във вp. с чл. 213, ал. 1
от НПК, се отказва образуване на досъдебно производство по преписка № 2254/2020
г. по описа МРС, като същото е изпратено на РУ - Монтана при ОД на МВР -
Монтана за продължаване на административно-наказателното производство, във връзка
с извършеното нарушение по ЗДвП, че Й. е управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежният ред, с което виновно е нарушил
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Районния съд правилно и законосъобразно е
приел, че установената фактическа обстановка, се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като изцяло е кредитирал свидетелските
показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН, като обективни и
безпристрастни. С оглед твърденията на касатора, именно поради липса на други
събрани нито гласни, нито писмени доказателства които да опровергават
твърденията на тези свидетели съдът ги е кредитирал, без конкретно да ги
приповтаря. Още повече, че тези показания са възприети устно, непосредствено и
са дадени под страх от наказателна отговорност, в каквато връзка твърденията в
касационната жалба са неоснователни, както досежно установената фактическа
обстановка, така и по отношение на доказателствените средства които я
установяват.
Въз основа на тази фактическа обстановка е
потвърдил в цялост Наказателно постановление № 20-0996-004071 от 07.12.2020г.
издадено от Началник РУ гр.Монтана при ОД на МВР - Монтана с наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е изложил мотиви, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна
на НП, спазени са и изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът е приел, че нарушението е безспорно
установено, поради което и правилно е ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя за това нарушение, а при определяне размера на
наказанията наказващият орган е съобразил целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - отчел е тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите обстоятелства, отегчаващите обстоятелства и
правилно е наложил наказания глоба и лишаване от правоуправление по минималният
размер, предвиден в закона размер.
Първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз
основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от
настоящия състав.
При постановяване на оспореното решение
Районен съд Монтана е проявил процесуална активност, като е събрал всички
относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на
оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния
акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са
възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е
приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на
всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със
санкционната норма на чл. 175, ал.
3, предл. 1-во от ЗДвП, в която наред с наложеното наказание глоба е
предвидено и лишаване от права от шест месеца до една година. Правилно е
прието, че визираното в НП нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, тъй като законодателят изрично е
записал "... По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.... ".
Всеки водач на
МПС е длъжен да познава и спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с
движението по пътищата.
На следващо място, настоящият съдебен състав
достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод касателно
безспорната установеност на деятелността, за която се твърди, че не е
осъществена виновно от инициатора на касационното производство. Налице са
обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е водач на
автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване. По несъмнен начин
е установено също, че касатора е управлявал МПС, като прикачената към него
платформа не е регистрирана по надлежния ред т.е. не е разполагал с регистрационни
табели и че същият не е регистриран по надлежния ред, каквото е изискването
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и реда
разписан в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение на МПС и ремаркета.
Следва да се посочи, че по отношение на
нарушенията, редовно съставените АУАН, съгласно
чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото
дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от
касатора.
Неснователно е
твърдението на касатора, че постановения отказ на прокуратурата да повдигне
обвинение за извършено престъпление от общ характер обвързва съдът при преценка
съставомерността на административното нарушение. Още повече, че отказа по
воденото досъдебно производство е постановен, не поради липса на умисъл да е
извършил престъпление, както твърди касатора, а поради ниската му степен на
обществена опасност в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
В случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По
отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават
не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че
касатора е имал качеството водач на МПС, чиято прикачена платформа не е
регистрирана по надлежния ред, правилно и обосновано районния съд е потвърдил в
цялост издаденото НП.
Отнемането на контролните точки, за констатираното
нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е
извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи
определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.5 вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, следва да се отнемат 10 контролни
точки, което е сторил и административно наказващия орган.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд- Монтана следва
да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №260077
от 23.03.2021 година постановено по АНД № 107 по описа за 2021 година на
Районен съд - Монтана, с което е потвърдено издаденото НП.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: