М О Т
И В И
към присъда №260016
от 09.11.2020 год. по НОХД № 901/2020
год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Д.И.В. ,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение затова ,че към 19.05.2020г. в град Хасково,
в апартамент на ул."Дунав" 13- 15, вх.В, ет.2,ап.13, отглеждал три
растения от рода на конопа/марихуана, канабис/ с височина на стъблата 12см, 16 см
и 20см, с общо нетно тегло на отделената суха листна маса 0,20 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,2 % тегловни
процента на стойност 1,20 лева, в нарушение на установените в Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, а именно - правилото на чл.
27,ал.1 /Забранява се засяването и отглеждането
на територията на Република България на растения опиев мак,
кокаинов храст, както и на растения от рода на конопа /канабис/, освен в
случаите на чл. 29,ал.1/ като случаят е маловажен и макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 354в,ал.5, вр.ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.4 НК.
Подсъдимият Д.И.В. признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си и не
желае да се събират доказателства за тези факти.В последната си дума моли съда да не му налага наказание .
Защитникът на подсъдимия адв.Веско Георгиев , в хода
на съдебните прения мотивира наличието
на хипотеза ,обосноваваща малозначителност на деянието ,предвид изключително
ниската парична равностойност на
наркотичното веществото ,след неговата обработка и изсушаване.Наред с това счита
,че подзащитния му може да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание ,предвид липсата на законови пречки за това .
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато като правна квалификация на
деянието , което счита за доказано по
категоричен и несъмнен начин.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен ,като счита, че не са налице предпоставките на чл.
55 от НК и предлага по отношение на подсъдимия да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6-месеца, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, стане
4-месеца,чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок . Предвид факта, че
деянието е осъществено по време, когато подсъдимият е бил непълнолетен,
изпитателния срок следвало да бъде от една
година и шест месеца,както и се наложи кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата, пред съучениците на подсъдимия от 12 „б“ клас.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено
следното:
Подсъдимият Д.И.В. е роден на ***г*** и към момента на
инкриминираното деяние не бил навършил 18 годишна възраст.
Непълнолетният
В. живеел заедно с баба си - св. Стоянка Христанова Вълкова в апартамент,
намиращ се в град Хасково, ул."Дунав" №13 - 15, вх. В, ет.2, ап.13.
Майка му - Иванка Вълкова Димова, живеела и работела във Великобритания и се връщала в Р.България много рядко. За баща
си знаел, че бил починал, а сестра му - Христина Иванова Вълкова живеела в
Холандия. Учел в Спортно училище „Стефан Караджа" в град Хасково, профил
„Борба". Мисловните му процеси по скорост, форма и съдържание били
релевантни за възрастта и социалния му опит, като преобладавало конкретно
мислене. Бил нервен, нетърпелив и на
моменти не можел да контролира преживяванията си. Имал високо самочувствие,
усещане за зрялост и правота на действията си. Той разбирал свойството и
значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си, като не
се отчитало увлечение или лекомислие, продиктувано от възрастта му. Не бил
осъждан, но бил известен на органите на
РУ на МВР - Хасково. В периода от 2018г.до 2020 г. спрямо него били образувани три възпитателни дела по
ЗБППМН и съответно с наложени възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.1 и 3 от ЗБППМН за кражба, унищожаване и повреждане на чуждо
имущество, както и проява на жестокост спрямо гръбначно животно.
Подсъдимият Д.И.В. ***. То било взето под наем от баба
му - св. Стоянка Вълкова. На терасата на апартамента св. Вълкова отглеждала
различни цветя в саксии. От своя страна подс. В., възползвайки си от този факт,
взел решение да си отглежда наркотични вещества от вида на марихуаната . Нямал
издадено разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа/канабис,
марихуана/ , съгласно чл. 29,ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Въпреки това обаче по неустановен начин през месец май
2020г. подс.В. *** 1бр. бяла саксия, в която имало засяти три броя растения от рода на конопа/
марихуана, канабис/ и започнал да полага грижи за тях. На баба си обяснил,
че щял да ги полива, а тя да не ги пипа.
Идеята му била, когато пораснат, да изсуши листната маса, от която да си
направи цигари за собствена употреба.
Така на 19.05.2020г. след като положил необходимата
грижа за растенията 3бр. коноп/марихуана, канабис/ с височина на стъблата 12см.,
16см, и 20см, изразяваща се в поливане и поставяне на дървени клечка около
стеблата им В. излязъл от апартамента и се отправил в неизвестна посока. В
същото време в РУ на МВР - Хасково постъпила информация, че подс.В. отглеждал в
жилището, което обитавал, растения от рода на конопа в нарушение на
установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
правила. За проверка на достоверността й бил сформиран екип, в който участвали
свидетелите Валентин Деянов Делчев и Цветан Георгиев Дамянов - инспектори в група
„Териториална полиция" в гр. Хасково. Около 12:00 часа на 19.05.2020г. те
посетили адреса на подс.В.,***. При позвъняването на входната врата тя била
отворена от св. Стоянка Вълкова .Служителите на РУ на МВР - Хасково обяснили повода за
посещението си, като св.Вълкова ги поканила вътре в апартамента. При отиване на
терасата св. Делчев и Дамянов забелязали 1 бр. бяла на цвят саксия, в която имало почва и 3бр.
растения от рода на коноп/марихуана ,канабис/ с височина на стъблата 12см., 16см, и 20см. За тях св.Вълкова обяснила, че били на внука й - подс.В.. Свидетелят Дамянов
помолил св.Вълкова да телефонира на
подс.В., за да си прибере,което и сторила .След известно време подс. пристигнал в жилището, където го чакали полицейските
служители. При проведен разговор с тях
подс. им обяснил, че трите броя
растения от рода на конопа били негови и той ги отглеждал. Съдействал на св. Дамянов и св.
Делчев, като предал растенията с протокол за доброволно предаване от същата дата . След тяхното
изсушаване било установено, че отделената суха листна маса от тях е 0.20 грама .
От заключението
на назначената по досъдебното производство
и приобщена в съдебното следствие
физико - химическа експертиза се установява,че
представената за изследване растителна маса е коноп/марихуана ,канабис/ с нетно тегло
0.20 гр. и съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
0.2 % /тегловни процента/.
Горната
фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите
Валентин Деянов Делчев ,
Цветан Георгиев Дамянов и Стоянка Христова Вълкова,
дадени на досъдебното производство ,
подкрепени с протоколите за извършени следствени действия, от приобщените физико-химична и психологична експертизи,както и писмените материали,приобщени към
доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на
подсъдимия Деян В. по възведеното му обвинение .Анализът
на показанията на
свидетелите и останалите доказателства по делото позволяват да се направят следните изводи за
фактическите обстоятелства.Свидетелските
показания на полицейските служители и св.Вълкова в съвкупност не
страдат от противоречия и са логически взаимно свързани, поради което и
съдът ги кредитира с доверие.Събраните
по надлежния процесуален ред доказателствени източници, в това число
показанията на горепосочените свидетели , заключението
на физико-химичната експертиза и
писмените доказателства следва да бъдат
оценени поотделно и съпоставени помежду си относно
съдържащите се в тях фактически данни . В конкретния случай показанията на св.Делчев и Дамянов са източник на преки
доказателства за събитията,
случили се при извършената от тях полицейска проверка в дома на подсъдимия и притежанието на
откритото наркотично вещество от вида на
инкриминираното . Показанията на тези
свидетели подложени на анализ относно действията
на подсъдимия по осъществяване състава
на инкриминираното деяние са
непротиворечиви и достоверни досежно съобщените от тях факти и тяхната синхронизация с информацията,изводима
от другите доказателствени източници.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие,че подс. Деян В.
е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.354в ал.5,вр.ал.1 ,вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК ,като към 19.05.2020г. в град
Хасково, в апартамент на ул."Дунав" 13- 15, вх.В, ет.2,ап.13,
отглеждал три растения от рода на конопа/марихуана, канабис/ с височина на
стъблата 12см, 16 см и 20см, с общо нетно тегло на отделената суха листна маса
0,20 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 0,2 % тегловни процента на стойност 1,20 лева, в нарушение
на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
правила, а именно - правилото на чл. 27,ал.1 /Забранява се засяването
и отглеждането на територията на Република България
на растения опиев мак, кокаинов храст, както и на растения от рода на конопа
/канабис/, освен в случаите на чл. 29,ал.1/ като
случаят е маловажен и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си . Съгласно чл.3 т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, марихуаната е класифицирана по Приложение № 1, Списък № 1 към
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, 1 гр. марихуана (коноп, канабис), пласиран на
улицата има стойност 6 лв., без оглед на процентното съдържание на активния компонент, при което общото количество от 0.20 гр. марихуана, държана от подс.В. е в размер на 1.20 лв.Безспорно е установено ,че подсъдимия
е нарушил забраната на чл.27 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите,според която се забранява засяването и отглеждането
на територията на РБългария на растения
опиев мак, кокаинов храст,както и на
растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл.29 ал.1 ,а именно отглеждането на растения от рода на конопа
(канабис), предназначени за влакно,семена за фураж и храна и семена за посев,
със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в
листната маса, цветните и плодните връхчета се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието,
храните и горите.
Производството
пред настоящата инстанция бе
проведено по реда на глава XXVII от НПК, като
подсъдимият изцяло признава фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт ,изразявайки съгласие да не се
събират доказателства в подкрепа на тези факти.При положение, че фактите по делото не са спорни,
предмет на преценка от настоящия състав е това дали е била правилна
определената от държавното обвинение правна квалификация на деянието. В конкретния случай
претенцията на защитата за оневиняване на обвиняемия на основание чл.9 ал.2 от НК не може да бъде
удовлетворена, тъй като извършеното
деяние осъществява в пълен обем признаците на инкриминираното му
престъпление, в това число и обществена опасност, която не сочи на
малозначителност. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НК не е престъпно деянието,
което, макар и формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. От това следва, че отправен аргумент
за приложимостта на посочената разпоредба е характеристиката на деянието, и тази
на дееца. Престъпленията, имащи за
предмет наркотични вещества или техни аналози, с оглед на техния обект на
защита – обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве,
са поначало такива със завишена степен на обществена опасност. По настоящето
дело безспорно се касае за държане в минимално количество на високорисково наркотично вещество –марихуана в
количество от 0.20 гр. на
стойност от 1.20 лв. Разглежданият случай сочи, че подсъдимият се е сдобил с въпросния наркотик от неустановени
лица, като обяснява и целта на отглеждането му –за лична употреба. От друга
страна,подсъдимият е отглеждал
наркотика в дома си,подкрепяща версията му за бъдеща лична употреба. Въпреки сравнително малкото количество на наркотичното
вещество и неговата изключително ниска стойност, не може да се приеме, че
защитените от наказателната норма отношения, свързани с охраната на
общественото здраве, не са били поставени под заплаха или тяхната увреда не е
била в риск,изхождайки от останалите
елементи на противоправната проява. Различно би било положението, при което
тази проява беше прецедент в битието на подсъдимия , което обаче нито
демонстрираното отношение към стореното показва/заключението на психологичната
експертиза/ , а в последното прозира отсъствие на каквато и да е критичност,
потвърдена в изразено чувство за недосегаемост и ненаказаност ,нито пък предходните
му противоправни прояви като непълнолетен
,заради които са му налагани три възпитателни мерки по реда на ЗБППМН . Тези
нагласи са индикатор за обществената опасност на самия деец, както и
за субективните параметри на извършеното – мотиви, подбуди, причини, които на
свой ред отхвърлят малозначителността на деянието при неговата цялостна оценка
от гледна точка на способността му окаже това негативно влияние върху
обществения ред, което е имал предвид законодателят при криминализирането на
дейността.Поради това и правилно държавното обвинение е квалифицирало деянието като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Престъплението
е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл. Умисъла на дееца е обхващал както обстоятелствата, че отглежда наркотично
вещество от вида и със съдържание,
описано по-горе, така и че същите действия извършва в нарушение на закона.
Причини за извършване на престъплението са ниската степен на възприемане на
задълженията по спазване забранителните норми относон наркотични вещества , с елемент на действия за
лично удовлетворение.
По отношение на наказанието:
При
определяне на наказанието за
подсъдимия, съдът взе в предвид степента на обществена опасност на
деянието и на дееца , подбудите за извършване на дееянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Видно от приложената по делото
справка за съдимост подсъдимият В. е с
чисто съдебно минало и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК , което съдът
отчете като смекчаващо наказателната
му отговорност обстоятелство .Въпреки ,че формално законовите
предпоставки за приложимост на чл.78а ал.1 от НК по отношение на деянието са налице ,към датата на постановяване на настоящата
присъда съществува пречка по ал. 7 на чл. 78а НК за прилагане на
института за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.Това е така
,защото в случая се касае за проявление на института
"множество престъпления", с оглед на факта, че инкриминираното деяние е извършено
при условията на реална съвкупност с деяние ,извършено на същата дата 19.06.2020г. , за което подсъдимият В. е привлечен като
обвиняем по ДП№681/2020 г. по описа на РУ-Хасково /л.68 и 69 от ДП/ . Именно поради това в подобни случаи
законодателят е изключил възможността подсъдимият да се ползва от
привилегията на чл.78а и съответно да получи по леко наказание, защото настоящото престъпление и
горепосоченото деяние , както вече бе отбелязано
са в реална съвкупност. „Множество
престъпления" е особена форма на осъществяване престъпна дейност и е налице
, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или
повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за
отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото
престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила
присъда за друго предходно престъпление./ТР № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК/.
От друга страна подсъдимият В. е млад човек , все още ученик в 12-ти клас
и трудово неангажиран . Преценен
бе вида на отглежданото него наркотично вещества от вида на т.н. „лека“
дрога ,което по изложените вече
съображениея не изключва съставомерността на деянието. Подсъдимият признава вината си и е съдействал на органите
на разследване, с което е спомогнал за
разкриване на обективната истина и
затова този подход трябва да се интерпретира
като смекчаващо вината му обстоятелство. Въпреки чистото съдебно минало са
събрани лоши характеристични данни за подсъдимия - регистрации в ДПС при РУП гр. Хасково и наложени възпитателни мерки по ЗБППМН за предишни
престъпни прояви . Тези личностни данни очертават
подсъдимия като личност склонна към противоправно поведение и същевременно сочат
на завишена степен на обществена опасност на самия деец. Без да се пренебрегват степента
на обществена опасност на деянието и останалите факти, свързани с личността на
подсъдимия ,в конкретния случай самопризнанията на подс.В. и коментираните отегчаващи и смегчаващи обстоятелства , могат да мотивират определяне на наказание след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 4 НК,
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. "б" от НК, с оглед принципа, залегнал в
текста на чл. 58а, ал. 4 НК.
По този начин предвиденото в закона наказание "лишаване от свобода"
съдът прие да бъде заменено с наказание "пробация"
със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК,
а именно: 1. "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6
месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. "задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, без да се прекъсва процеса на неговото образование, както и
да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.354а
ал.6,вр.чл.53 ал.2 б”а” от НК
за отнемане в полза на държавата предмета на
престъплението – остатъка от
наркотичното вещество , понеже то е изцяло унищожено при извършеното експертно изследване
.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР-Хасково сумата от 223.96
лв., представляваща направени на досъдебното производство
разноски за вещо лице.
Мотивиран така ,съдът постанови
присъдата си.
Съдия: