Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,
13-ти състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4812 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
В
исковата си молба ищецът Ж.И.К., ЕГН: **********
твърди, че от 2004
год. до м.юли 2016 год. е живяла заедно с майка си А.П.Г., с изключение на периода от 2011 год. до 2013 год. До 2009 год. са живеели
в жилището на ищцата в кв.Гоце Делчев в гр.София, след което са заживели в
жилището собственост на майка й в гр.София, ул.********,
ет.******,където били заедно с изключение на посоченото прекъсване
до м.юли 2016 година.През цялото време ищцата се е грижила за своята
майка,плащала е храна, консумативи и лекарства.
През м.юли след скарване между тях , А.П.Г. е отишла да живее при ответника-синът й В.И.Г. в ж.к.Дружба, като от този момент не е имала никаква връзка с майка си до
смъртта й настъпила на 07.03.2017 год.
В последствие разбрала,че на 29.11.2016 год. майка й е
упълномощила ответника да прехвърли сам на себе си апартамента находящ се на
ул.“Пиротска“ като самата сделка е осъществена на 22.12.2016 год.
Според ищцата сделката е привидна,тъй като прикрива
дарение и единствената й цел е да я лиши от наследството на този имот.
Ищцата твърди евентуално ,че процесната сделка е нищожна и
поради липса на основание,тъй като за ответникът е било ясно,че с оглед тежкото
състояние на прехвърлителката няма да полага дълго грижи за нея и да я издържа.
Евентуални твърди,че е налице неизпълнение на
задълженията по договора за издръжка и гледане,тъй като именно след сключването
на договора и поради липсата на адекватни грижи се е стигнало до смъртта на
майка им А..
Моли съда да прогласи нищожността на договора за издръжка
и гледане на основание чл.26,ал.2,изр. първо, предл. четвърто/липса
на основание/ и пето /привидност/ ЗЗД, евентуално да го развали на основание чл.87,ал.3 ЗЗД
до размер на 1/2 ид. част. Претендира разноски.
Ответникът В.И.Г.
оспорва исковете. Твърди, че както
главната,така и евентуалните претенции на ищеца са неоснователни. Според него
договорът не е лишен от основание,нито пък е привиден, тъй като волята на майка
му е била именно да сключи с него договор за издръжка и гледане,за да е
спокойна ,че ще има кой да се грижи за нея.
Неоснователен е и иска за разваляне на договора, тъй
като е изпълнявал задълженията си по него до смъртта на А.. Моли съдът да
отхвърли исковете . Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор от 22.12.2016 година за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване, обективиран в
нот. акт.№ 108, том II, рег.№ 7150, дело №
274 от 2016 година на нотариус А.Ш., А.П.Г.
чрез пълномощника си и нейн син В.И.Г. е
прехвърлила
на В.И.Г. собствеността върху апартамент
№ 12 находящ се в град София, район Възраждане,
ул.”*********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.303.73.14.26 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-32/01.04.2016
година на изпълнителния директор на АГКК
разположен в жилищна сграда № 14 в поземлен
имот с идентификатор 68134.303.73. с площ по документ за собственост 247,72
кубически метра, а по декларирани данни 85,00
кв.метра, заедно с прилежащи части : мазе с площ 20,42 куб. метра, а по декларирани данни 8,00
кв.метра; таван с площ 7,12 куб.метра, а
по декларирани данни 4,00 кв.метра, както и 2.10 % / идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
68134.303.73.14.25, 68134.303.73.14.41, под обекта : 68134.303.73.14.22, над
обекта 68134.303.73.14.30.
Приобретателят по договора В.И.Г. е поел задължението да гледа и издържа прехвърлителя А.П.Г. до смъртта й , като полага грижи и внимание към
нея,както и да й осигури спокоен и нормален живот,както да я подпомага
материално и морално,при болест и немощ ,сам или чрез трети лица.
Прехвърлителката е запазила правото за ползване върху описания по-горе имот
до смъртта си.
От представените от нотариус Ш. документи по нот.д. № 274/2016 год. се
установява,че към датата на разпореждането с процесния имот,същия е бил собственост
на А.П.Г.. По този въпрос страните не спорят.
От извлечение
от акт за смърт от 13.03.2017 година въз основа на акт
за смърт № 0109 от 08.03.2017 година и
удостоверение за наследници изх.№ РВЕ17-УГ01-1815 от 13.03.2017 година се установява,че А.П.Г. е
починала на 07.03.2017 год. и за свои законни наследници е оставила децата си Ж.И.К.
и В.И.Г..
От представената по делото медицинска документация и протоколи за лекарства
реимбурсирани от НЗОК се установява,че А.П.Г. е била болна от болест на Паркинсон /поне е вземала лекарства за тази
болестудоколкото в последщани документи не фигурира като заболяване/, от
инсолинозависим захарен диабет с неврологични усложнения,имала е хипертонична
болест на сърцето,като обективно през 2012-2013 год. е установено, че има
затруднение в придвижването/амбулаторен лист на л.43/, състоянието й е умерено
увредено-л.44,а при приемането й в болница по повод фрактурата на десния крак
състоянието й е описано като задоволително,а придружаващите заболявания са
диабет и сърдечна аритмия-епикриза от 21.09.2016 год. на л.175. В епикризата от
25.09.2016 год. е посочен прекаран исхемичен мозъчен инсулт,в лека степен без
остър възпалителен процес.
От показанията на разпитания
по делото свидетел М. К. /дъщеря на ищцата/ се установява, че от 2006 год.
ищцата е живяла на различни места с баба й А.-в кв.Гоце Делчев в апартамента на
майка й и впоследствие в апартамента на ул.Пиротска. През този период за А. се
грижила само дъщеря й Ж.. След като двете се скарали през м.юли 2016 год. А.
заживяла при сина си -ответника по делото,а майката на свидетелката отишла за
кратко да живее на друго място,но после се върнала в апартамента на
ул.Пиротска. Ищцата и А. не са имали никаква комуникация,до смъртта на
последната.Свидетелката,която имала възможност виждала баба си след юли 2016
год. до м.Декември 2016 год. с
показанията си установява,че ответникът се е грижил за А.,била нахранена и
чиста.Бабата била комуникативна докато получила инсулта,след него била
неадекватна с блуждаещ поглед.
Св.Т.Я.установява,че познава А.
от 2010-2011 год.,запознали се когато живеела при ищцата в кв.Гоце Делчев,а
след това отишли да живеят на ул.Пиротска.
Свидетелят П.Л.установява,че познава А. от 1988 год.,тъй като оттогава
идвала при сина си, в неговото жилище и се виждали пред близките балкони. Идвала
често за по два-три дни,а също и през зимата за по-дълго.Оплаквала се от болки
в краката,а за последно се видели прли посрещането на 2017 год. и се поздравили
от балконите.
От показанията на св. Р.Ц.се
установява,че от 2008 или 2009 год./откакто ответникът се пенсионирал/ майка му
прекарвала зимите при него в апартамента,където имала самостоятелна
стая.Преместила се за постоянно юни 2016 год. и заявила,че няма да се върне да
живее на Жданов/ул.Пиротска/. Присъствала е на разговори с В. и семейството
му,при които А. е изявявала желание да прехвърли апартамента на сина си,за това
че я гледа добре и живее при него , и защото му е благодарна искала да му
подари апартамента.До смъртта си А. била адекватна, трудно се движела, но
ползвала проходилка, а инсулта не я е засегнал сериозно.
Предвид
така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
По иска за нищожност на сделката като привидна-чл.26,ал.2,изр. първо,предл.
пето ЗЗД.
Твърденията са,
че сделката прикрива истинската воля на страните по нея, тъй като прехвърлителя
е искал фактически да надари сина си,
и че е оформена като възмезден договор за гледане и
издръжка
единствено с цел дъщерята-настоящия ищец да бъде лишена
от запазената му част от наследството. На практика ищецът е изложила всички обстоятелства,
които попадат в хипотезата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД , но формално не е искал установяване със
сила на пресъдено нещо на твърдяната прикритата
сделка, а единствено прогласяване на
нищожността на привидната/такъв е прочита на петитума на исковата молба от страна
на съда и така е докладвана същата,при което страните не са имали възражения/.
Съдът намира,че този иск е неоснователен.
По дефиниция при привидните договори няма намерение за
обвързване от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде
привидността. Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се
създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не до
страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. При всички положения привидното съглашение е нищожно
Симулацията обикновено е насочена срещу някои от наследниците на прехвърлителя,
поради което те могат да искат разкриването й неограничено във времето и без
ограничения във възможностите за доказване със свидетелски показания.
В
конкретния случай е установено безспорно,че през 2016 год. майката на страните А.П.Г.
е била в състояние,което задължително е налагало да бъде обгрижвана. След
Скандала с дъщеря й/ищцата/, който е факт и не се оспорва независимо от повода
за него, майката е отишла да живее при сина си с намерението никога да не се
връща в апартамента на ул.Пиротска. Житейската логика от една страна сочи,че
тази жена е имала основанията , мотивацията и нуждата да сключи със сина си
имено договор за издръжка и гледане,за да подсигури старините си, особено след
преживените счупване на крака и лек инсулт. От друга страна липсват
доказателства за воля различна от тази посочена в процесната сделка. Действително
св.Ц.дава показания,че целта на прехвърлянето на апартамента е била да се
подари в знак на благодарност, но според съда става въпрос за общо разбиране у
хората, че договора за издръжка и гледане /след
като не се плащат пари като несрещна престация/ си е вид дарение,вид
благодарност за грижите. Такъв спор съществува и в теорията и съдебната практиката
относно това дали става въпрос за продажба, дарение или отделен самостоятелен
вид алеаторен договор.
При
гореизложеното съдът намира,че волята на страните е била именно да сключат договор
за прехвърляне на апартамента срещу задължението на приобретателя да се грижи и
да издължа майка си до смъртта й/което
при нейното здравословно състояние е налагало постоянни, ежедневни и
непосредствени грижи и внимание/, поради което претенцията на ищцата за
нищожност на договора като привиден/симулативен като неоснователна следва да се
отхвърли.
При това положение съдът дължи произнасяне по първия евентуален иск:
По иска за нищожност на сделката като привидна-чл.26,ал.2,изр. първо,предл.
четвърто ЗЗД-липса на основание.
Според
съда алеаторността на процесната сделка изключва възможността за изначално
определяне на обема на бъдещите издръжка и грижи, тъй като не е известно каква
ще бъде нуждата, а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя изначално
е неизвестна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се
предоставят /в тази насока Решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
528/2012 г., IV г. о., ГК/. Няма доказателства към 22.12.2016 год. прехвърлителката да е била в състояние,
в което е могло да се предвиди кончината й в близко време. Напротив от
медицинската документация /двете епикризи/ и показанията на св.Л. и Ц.се
установява,че макар и трудно подвижна и с леки отражения от прекарания инсулт, А.
е била контактна и не е имало някакви индикации за скорошната й смърт, т.е.
дали тя е щяла да преживее 4 месеца след сключването на договора или 4 години
не е било ясно, при изповядването на сделката. Ето защо договорът не е бил
лишен от основание да бъде сключен и няма доказателства приобретателя да е
знаел за това, че около 4 месеца след сключването му майка му ще почине.
С оглед на горното съдът дължи
произнасяне и по последния евентуален иск-за разваляне на договора за
гледане и издръжка с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД до размер на 1/2 ид.част.
Този иск също е неоснователен.
От
показанията на св.Л. и Ц.се установява, че ответникът /с помощта на
съпругата си/ се е грижел добре за майка си след юли 2016 год. до смъртта й в
началото на март 2017 год. За периода до м.декември 2016 год. този факт е
потвърждава частично и от показанията на дъщерята на ищцата - М. К..
В случая въпросът кой и как се е грижел за А. в предходни периоди от време
и имала ли е тя изобщо необходимост от грижи е ирелевантен за спора,доколкото
изпълнението или неизпълнението на договора може да е факт едва след
сключването му и да продължи до прекратяването му със смъртта на гледаното
лице. Няма доказателства през този кратък период от време ответникът да не е
изпълнявал задълженията си по договора.
С оглед гореизложеното както главния,така и двата евентуални иска са
неоснователни и като такива съдът следва да ги отхвърли изцяло.
При този изход на спора ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото
разноски за адвокатска защита в размер на 2000 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявения от Ж.И.К., ЕГН: ********** чрез адвокат
Л.Г. *** против В.И.Г., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26,ал.2,изр.първо,
предл. пето ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в
нот. акт.№ 108, том II, рег.№ 7150, дело №
274 от 2016 година на нотариус А.Ш., по силата на който на 22.12.2016 год. А.П.Г. е прехвърлила на В.И.Г. апартамент
№ 12
находящ се в град София, район Възраждане,
ул.”*********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.303.73.14.26 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-32/01.04.2016
година на изпълнителния директор на АГКК
разположен в жилищна сграда № 14 в поземлен
имот с идентификатор 68134.303.73. с площ по документ за собственост 247,72
кубически метра, а по декларирани данни 85,00
кв.метра, заедно с прилежащи части : мазе с площ 20,42 куб. метра, а по декларирани данни 8,00
кв.метра; таван с площ 7,12 куб.метра, а
по декларирани данни 4,00 кв.метра, както и 2.10 % / идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
68134.303.73.14.25, 68134.303.73.14.41, под обекта : 68134.303.73.14.22, над
обекта 68134.303.73.14.30,
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.И.К., ЕГН: ********** против
В.И.Г., ЕГН ********** евентуални искове с правно основание чл.26,ал.2,изр. първо, предл. четвърто ЗЗД – за нищожност на договора
обективиран в
нот. акт.№ 108, том II, рег.№ 7150, дело №
274 от 2016 година на нотариус А.Ш., поради липса на основание и с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на този договор поради неизпълнение от страна
ответника до размера на 1/2 идеална част, като неоснователни.
ОСЪЖДА от Ж.И.К.,
ЕГН: ********** да заплати на В.И.Г., ЕГН ********** сумата от 2000 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: