Решение по дело №760/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260109
Дата: 8 декември 2020 г.
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20205310100760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                            08.12.2020г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 760 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т. 1 и 3 от КТ.

Ищецът В.С. твърди, че трудовият договор, сключен между нея и ответника, е прекратен едностранно от работодателя със заповед от 30,03,2020г., считано от 31,03,2020г. Основанието за това е влязло в сила решение по ВНОХД №1939/2019г., с което е осъдена за извършено умишлено престъпление от общ характер. Уволнението е незаконно, тъй като е подадено искане за възобновяване на наказателното производство. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което уволнението, извършено с цитираната заповед, да бъде признато за незаконно и да се отмени, както и да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „директор“ с място на работа ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – с. Боянци. Претендира направените по делото разноски. 

Ответникът оспорва предявените искове, като твърди, че към момента на издаване и връчване на заповедта за уволнение по отношение на ищцата е била налице влязла в сила осъдителна присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което й е било наложено наказание „лишаване от свобода“. Последващата промяна не може да доведе до отмяна на уволнението като незаконосъобразно, тъй като към момента на извършването му работодателят е бил обвързан от установените в съдебните актове изводи за виновността на ищцата. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Между страните не съществува спор относно фактите, релевантни за спора – по силата на трудов договор от 30,07,2018г. ищцата е изпълнявала длъжността „директор“ с място на работа ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – с. Боянци, община Асеновград, като така възникналото трудово правоотношение е прекратено със Заповед №ЧР-03-4/30,03,2020г. на началника на Регионално управление на образованието - Пловдив. Посоченото в нея основание е, че служителят е педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование и е осъден с влязла в сила присъда от 06,03,2020 за умишлено престъпление от общ характер. Този съдебен акт не е представен по делото, но страните не спорят относно съдържанието му и датата на постановяване, а същото косвено се установява от съдържанието на писмо от 18,03,2020г., адресирано от Заместник-председателя на Окръжен съд Пловдив до Регионално управление на образованието – Пловдив и в по-голяма степен от мотивите към Решение №260029 от 21.10.2020г. по НД №315/2020г. по описа на Апелативен съд Пловдив. С него е възобновено наказателното производство по внохд №1939/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като е отменено постановеното по него решение №67/06,03,2020г.

Въпреки това към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а това е датата, на която е връчена заповедта на работодателя - 31,03,2020г., е съществувало основанието за прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, предвидено в разпоредбата на чл. 330, ал.2, т. 10 от КТ – когато педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Законосъобразното упражняване на това право изисква всички предпоставки за възникването му да са се осъществили именно към този момент, а в настоящия случай това е точно така. Последващото им отпадане не може да доведе до извод, че уволнението е незаконно. В този смисъл е Определение №715 от 02.08.2018г. по гр.д.№4737/2017г. на ВКС. В мотивите към същото е възприето също така, че цитираното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е не само право, но създава и задължение на работодателя да направи това без да се съобразява с възможността за възобновяване на наказателното производство. Самото възобновяване води до възстановяване на висящността на наказателното производство, но не се отразява пряко на вече упражненото и породило действие потестативно право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на работника или служителя. Затова неговите последици не могат да отпаднат само въз основа на възобновяването на наказателното производство по някой от установените за това извънредни и специални способи. Тези последици биха отпаднали само ако с постановения във възобновеното производство акт с обратна сила отпаднат последиците от лишаването от право да се заема длъжността или от осъждането, т. е. ако лицето бъде признато за невиновно и оправдано по повдиганото му обвинение, което в конкретния случай не е налице. По така изложените съображения са неоснователни доводите, че последиците на Решение №67/06,03,2020г. по внохд №1939/2019г. отпадат с обратна сила и поради това към момента на постановяване на заповедта на работодателя ищцата е била неосъждана.

По изложените съображения предявеният иск за признаване на незаконно уволнението и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като следствие от това е неоснователен и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 610 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.А.С., ЕГН ********** ***, против Основно училище „Проф. д-р Асен Златаров“, с. Боянци, община Асеновград, ул.“Рила“ №2, представлявано от директора Р.Б., за признаване за незаконно уволнението, извършено от със Заповед №ЧР-03-4 от 30.03.2020г. на Началника на Регионално управление на образованието – Пловдив, и за отмяната му, както и за възстановяване на заеманата длъжност „директор“ с място на работа Основно училище „Проф. д-р Асен Златаров“, с. Боянци, община Асеновград.

ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН ********** ***,  да заплати на Основно училище „Проф. д-р Асен Златаров“, с. Боянци, община Асеновград, ул.“Рила“ №2, представлявано от директора Р.Б., сумата от 610 лева (шестстотин и десет лева), направени по производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, а именно 08.12.2020г.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: