Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 408
11.01.2021 година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на десети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 360 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите, против Решение №
260016 от 03.09.2020г., постановено по АНД № 762/ 2020г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № К – 0048116 от 07.05.2020г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара”
при Комисията за защита на потребителите /КЗП/.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
законово регламентираните процесуални правила. Поддържа, че при неправилно тълкуване
и прилагане на закона съдът е приел, че санкционираното лице не може да бъде
субект на нарушенията по чл.115, т.1 и чл.116, ал.2 от Закона за туризма. Твърди,
че извършването на нарушения по повдигнатото административно наказателно обвинение
е фактически, правно и доказателствено обосновано, като противоправното
поведение на дееца е установено по несъмнен начин. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № К – 0048116 от 07.05.2020г.
на Директора на РД – Пловдив при КЗП.
Ответникът по касационната
жалба – И.М.
Ф.-Г., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа
че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен
съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата
процесуална и материална незаконосъобразност.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд
се е развило по жалба на И.М.
Ф.-Г. от
гр. Павел баня, против Наказателно постановление № К – 0048116 от 07.05.2020г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна
Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което,
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ К – 0048116 от 14.04.2020г., на И. Ф.-Г. са наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 500 лева, на основание чл.206, ал.1
от Закона за туризма /ЗТ/, за нарушение на чл. 114, т.1 от ЗТ; глоба в размер
на 200 лева, на основание чл.210 от ЗТ, за нарушение на чл.115, т.1 от ЗТ и
глоба в размер на 2 000 лева, на основание чл.213, ал.1 от ЗТ, за
нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ. Административно наказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена на 16.01.2020г.
проверка в къща за гости „И.“*** е установено, че собственикът на обекта И.М. Ф.-Г., предоставя
туристическа услуга „хотелиерство“ в туристически обект – място за настаняване
къща за гости „И.“***, който не е категоризиран и на който не е издадено и
временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Търговецът не е обявил
цените на нощувките писмено чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите
място, като лицето не води регистър за настаняваните туристи.
Казанлъшкият районен съд е
отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в хода
на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Въз основа на събраните по делото
доказателства е направен извод, че не е установено по безспорен и несъмнен
начин, че именно санкционираното лице е извършило вменените като допуснати
нарушения на чл.114, т.1, чл.115, т.1 и чл.116, ал.1 от Закона за туризма, при изложени
в мотивите към решението съображения, че лицето не може да бъде субект на
административнонаказателна отговорност по чл.213, ал.1 и по чл.210 от Закона за
туризма, поради обстоятелството, че няма качеството на хотелиер по см. на §1,
т.56 от ДР на Закона за туризма.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е правилно.
Не се споделя извода на въззивния съд,
че в хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Доколкото
по аргумент от чл. 36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство
се образува със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение /а не с констативния протокол за извършената от контролните органи
проверка/, необосновано съдът е приел, че производството е започнало срещу съпруга
на санкционираното лице – с.г., а е продължило и съотв. приключило спрямо И.М. Ф.-Г..
Обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон Казанлъшкият районен съд е приел, че
извършването на вменените на санкционираното лице нарушения по Закона за туризма,
нито е установено, нито доказано по безспорен и несъмнен начин. Не е доказано
извършването на туристически услуги по см. на §1, т.90 от ДР на ЗТ към момента
на проверката -16.01.2020г. /не е извършена контролна покупка на туристическа
услуга, не е проверено дали посочените в адресните карти лица са ползватели на
туристически услуги, съотв. че са туристи по см. на §1, т.1 от ДР на ЗТ и т.н/,
нито че сочената като извършвана туристическа услуга „хотелиерство“ е
предоставяна именно от санкционираното лице, като основание за ангажиране на
отговорността му при прилагане на административнонаказателния състав по чл.206,
ал.1 от ЗТ. Единствено поради обстоятелството, че впоследствие е издадено
Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
обект № 42 от 07.02.2020г. на И.М. Ф.-Г., като лице, извършващо дейност в
обекта, не може да се обоснове извод, че това лице на 16.01.2020г. е извършило съставомерно
деяние по чл.206, ал.1 от ЗТ. Правилно въззивният съд е приел и че И. Ф.-Г. не
може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.210 и по
чл.213, ал.1 от ЗТ, тъй към датата на твърдените нарушения лицето не е имало
качеството „хотелиер“ по см. на §1, т.56 от ДР на ЗТ, съотв. не е извършвало „хотелиерство“
по см. с § 1, т.55 от ДР на ЗТ и не е субект на задълженията по чл.115, т.1 и по
чл.116, ал.1 от ЗТ, с неизпълнението на които задължения законът свързва
налагането на административни санкции по чл.210 и по чл.213, ал.1 от ЗТ. Изложените в обжалваното
решение мотиви за обосноваване на този извод, основани на трайната съдебна
практика, изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да
бъдат повтаряни.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Комисията за защита на
потребителите следва да бъде осъдена да заплати на И.М. Ф.-Г. сумата
от 504 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство
по Договор за правна защита и съдействие от 08.12.2020г.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260016 от
03.09.2020г., постановено по АНД № 762/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, с което е отменено Наказателно постановление № К – 0048116 от 07.05.2020г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна
Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисията за защита
на потребителите, гр. София, да заплати на И.М. Ф.-Г., ЕГН **********, сумата от 504 /петстотин
и четири/ лева, представляваща направени разноски в съдебното производство пред
касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.