Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 1.12.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8401 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59470/ 2017 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от И.Х.Й. /ЕГН **********/
срещу "И.1" ООД- гр. София /ЕИК *******/ обективно съединени искове по чл.128, т.2 КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.224, ал.1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 560 лв.- трудово възнаграждение за периода 1.03.2017 г.- 6.04.2017 г.,
сумата 17.02 лв.- мораторна лихва върху посоченото трудово възнаграждение,
дължима за периода 6.04.2017 г.- 28.08.2017 г., сумата 80 лв.- обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни през 2017 г., и сумата 2.30 лв.- мораторна лихва върху
това обезщетение за периода 6.04.2017 г.- 28.08.2017 г., както и претенцията за
законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба до датата на извършените
плащания. Отхвърлена е и претенцията на ищеца И.Х.Й. по чл.78, ал.1 ГПК за осъждане на ответника
"И.1" ООД да му заплати извършените по делото разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
С
определение от з.з. на 11.03.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е
отхвърлена молба на ищеца И.Й. за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските чрез присъждането на посочените по- горе разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от И.Х.Й. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени исковете по
чл.86, ал.1 ЗЗД и претенцията за присъждане на законната лихва върху платените
в хода на делото главници, и в частта за разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за уважаване
на акцесорните претенции, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна "И.1" ООД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата на
ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна,
като претендира разноски за въззивното производство.
Подадена
е и частна жалба от ищеца И.Х.Й.
срещу определението по чл.248 ГПК с искане да бъде постановена отмяната му и да
му бъдат присъдени претендираните в първо-инстанционното производство разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по частната жалба- "И.1" ООД- гр. София, моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Предявени са искове с
правно основание чл.245, ал.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предмет
на разглеждане във въззивното производство са предявените от И.Й. срещу „И.1“ ООД акцесорни искове с правно
основание чл.245, ал.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 19.32 лева общо и
акцесорната му претенция за присъждане законната лихва върху платените в хода
на делото главници за трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ и обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната от
ищеца отхвърлителна част за сумата 15.59 лв.- лихви за забава при плащане на
претендираното по делото трудово възнаграждение, и следва в тази част да бъде
отменено. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Предявеният
от И.Й. акцесорен иск с правно основание
чл.245, ал.2 КТ е основателен.
При
неизпълнение в срок на парично задължение съгласно чл.86 ЗЗД длъжникът дължи на
кредитора обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ
заплащането на трудовото възнаграждение е скрепено със срок, поради което и на основание
чл.84, ал.1 ЗЗД работодателят изпада в забава и дължи обезщетение и без покана
от страна на работника или служителя. В КТ се съдържа специална норма относно
размера на обезщетението за забава върху неизплатеното в срок трудово
възнаграждение /чл.245, ал.2 КТ/, която дерогира прилагането на общата
разпоредба на чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.245, ал.2 КТ разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с
лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Съгласно чл.270,
ал.2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В
настоящия случай между страните е уговорено друго, като според приложения
от ищеца трудов
договор от 1.02.2017 г.,
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 8401/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
работодателят- ответник е поел
задължение да изплаща трудовото възнаграждение на ищеца до 20- то число на
месеца, следващ отработения. Следователно относно плащането на възнаграждението за
м.03.2017 г. работодателят е изпаднал в забава на 21.04.2017 г., а относно
възнаграждението за м.04.2017 г.- на 21.05.2017 г. Определена съобразно чл.162 ГПК с помощта на компютърен лихвен калкулатор, дължимата за периода от 21.04.2017
г., съответно 21.05.2017 г., до 28.08.2017 г. лихва за забава върху сумата 445.79
лв. /384.44 + 61.35 лв./ възлиза на общо 15.59 лв. /13.88 + 1.71 лв./, която
сума следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като доброволно плащане на
главницата- трудови възнаграждения за периода 1.03.2017 г.- 6.04.2017 г., е
извършено от ответника след завеждане на делото.
Съгласно
неоспореното заключение на изслушаната в първо-инстанционното производство
съдебно- счетоводна експертиза сумата 503.72 лв.- нетен размер на
претендираните по делото възнаграждения и обезщетение /384.44 + 61.35 + 57.93
лв./ е преведена на ищеца на 8.10.2018 г. По изложените по- горе съображения,
тъй като доброволното погасяване на процесния дълг следва подаването на
исковата молба, на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата 503.72 лв., дължима за периода от
датата на подаване на исковата молба- 29.08.2017 г., до датата на извършеното
плащане- 8.10.2018 г., която възлиза на 56.81
лв.
Неоснователен е предявеният
от И.Й. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждането на мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, тъй
като липсва адресирана от него до ответника покана за изплащането на това
обезщетение. Нормата на чл.228, ал.3 КТ /нова- обн. ДВ,
бр.102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ към датата на прекратяване на
процесното трудово правоотношение, както и към датата на подаване на исковата
молба, не е била действащо право, поради което и е неприложима в отношенията
между страните. Поради това и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на лихва
за забава при плащане на посоченото обезщетение- в размер на 2.30 лв., като
неоснователен правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Различно е положението относно законната лихва, дължима от датата
на подаване на исковата молба до плащането на сумата 57.93 лв., която като
законна последица от основателността на иска по чл.224, ал.1 ГПК, който е
отхвърлен като погасен чрез плащане, а не като неоснователен, следва да бъде
присъдена на ищеца. Законната лихва върху главницата от 57.93 лв., дължима за
периода 29.08.2017 г.- 8.10.2018 г., включена в горепосочената сума от 56.81
лв., следва да бъде присъдена на ищеца с настоящото въззивно решение.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по основателността на
акцесорните претенции, първо-инстанционното решение следва да бъде отменено в горепосочената
обжалвана от ищеца отхвърлителна част и вместо това да бъде постановено
решение, с което „И.1“ ООД да бъде осъдено да заплати на И.Й. на основание
чл.245, ал.2 КТ общо сумата 15.59 лв.- лихви за забава при плащане на трудовите
възнаграждения за м.03.2017 г. и м.04.2017 г. /до 6.04.2017 г./, както и сумата
56.81 лв., представляваща законна лихва върху сумата 503.72 лв. /главница/,
дължима от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2017 г., до извършеното
плащане на 8.10.2018 г.
При
този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство /за платено адв. възнаграждение/, съразмерно
на уважената част от исковете, като бъде съобразено и обстоятелството, че
исковете за присъждане на главниците са отхвърлени като погасени чрез плащане,
а не като неоснователни, в който случай ответникът също дължи заплащането на
съответни разноски на ищеца.
Частично основателна
е и частната жалба
на ищеца Й.:
Неправилно
е отказано на ищеца присъждането на разноски за първо-инстанционното
производство, тъй като исковете относно главниците са отхвърлени не като
неоснователни, а поради погасяване на вземанията чрез извършено в хода на
делото доброволно плащане. При това положение съразмерно на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 275.68 лв.- разноски за платено за производството пред
СРС адвокатско възнаграждение.
Постановеното
в з.з. на 11.03.2019 г. определение по чл.248 ГПК, с което е отхвърлена молбата
на ищеца И.Й. за изменение на решението от 14.01.2019 г. в частта за разноските
следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено изменение на
решението от 14.01.2019 г., като ответникът "И.1"
ООД бъде осъден да заплати на ищеца И. Й.
сумата 275.68 лева- разноски за първоинстанционното производство /за платено
адв. възнаграждение/.
При
този изход на настоящото производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 294.53 лв.-
разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение и държ.
такса по частна жалба/, съразмерно на уважената част от жалбата.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК „И.1“ ООД следва да заплати по сметка на СГС сумата 20.17
лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59470/ 2017 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в
обжалваната част, в която са отхвърлени
предявеният от И.Х.Й. /ЕГН **********/ срещу "И.1" ООД- гр. София
/ЕИК *******/ иск по чл.245, ал.2 КТ за
присъждане на сумата 15.59 лв.- мораторна лихва върху претендираното по делото трудово
възнаграждение /за периода 1.03.2017 г.- 6.04.2017 г./, дължима за периода 21.04.2017
г.- 28.08.2017 г., и претенцията за законната лихва върху главниците в общ размер от
503.72 лв. /заплатени в хода на делото/ от датата на подаване на исковата молба
до датата на извършеното плащане, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Л.3 на Реш. по гр.д.№
8401/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ОСЪЖДА "И.1" ООД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на И.Х.Й. /ЕГН **********/ на основание
чл.245, ал.2 КТ сумата 15.59 лв. /петнадесет лева и 59 ст./, представляваща
мораторна лихва върху
претендираното по делото трудово възнаграждение /за периода 1.03.2017 г.-
6.04.2017 г., заплатено в хода на делото- в размер на 445.79 лв./, дължима за
периода 21.04.2017 г.- 28.08.2017 г., и сумата
56.81 лв. /петдесет и шест лева и 81 ст./, представляваща законна лихва върху
главниците от общо 503.72 лв. /заплатени в хода на делото/, дължима от датата
на подаване на исковата молба- 29.08.2017 г., до датата на извършеното плащане-
8.10.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59470/ 2017 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в
останалата обжалвана част, в която предявеният от И.Х.Й. /ЕГН **********/
срещу "И.1" ООД- гр. София /ЕИК *******/ иск по чл.245, ал.2 КТ е отхвърлен за горницата над сумата
15.59 лв.- мораторна лихва върху претендираното по делото трудово
възнаграждение /за периода 1.03.2017 г.- 6.04.2017 г./, дължима за периода
21.04.2017 г.- 28.08.2017 г., до пълния предявен размер от 17.02 лв. и за
периода 6.04.2017 г.- 21.04.2017 г., и предявеният от И.Х.Й. /ЕГН **********/
срещу "И.1" ООД- гр. София /ЕИК *******/ иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата
2.30 лв.- мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, дължима за периода 6.04.2017 г.- 28.08.2017 г., е отхвърлен като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Определение от з.з.
на 11.03.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлена молба на ищеца И.Х.Й. за изменение на решението
от 14.01.2019 г. в частта за разноските, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение от 14.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 59470/ 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, като
ОСЪЖДА "И.1" ООД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на И.Х.Й. /ЕГН **********/ сумата 275.68
лв. /двеста седемдесет и пет лева и 68 ст./- разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА "И.1" ООД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на И.Х.Й. /ЕГН **********/ сумата 294.53
лв. /двеста деветдесет и четири лева и 53 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "И.1" ООД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата
20.17 лв. /двадесет лева и 17 ст./- държавна
такса за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.