Решение по дело №915/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 252
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Светла Букова
Дело: 20201000600915
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 25226.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов

Светла Букова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000600915 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камен Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Дацов
Светла Букова

при секретаря Е. Михайлова и с участието на прокурор Д. Арабаджиев, като разгледа
докладваното от съдия Букова внчд № 915 по описа на САС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 04.06.2020 г. по нчд № 403/20 г. по описа на СГС, 12 с-в, по реда
на чл.306, ал.1, т.1 НПК е оставена без уважение молбата на осъдения Я. Л. Д. за
групиране на наложените му наказания по нохд № 16866/10 на СРС, по нохд №
10449/10 на СРС, по нохд № 5578/11 на СРС, по нохд № 1826/11 на СРС и по нохд №
1
1874/17 г. на СГС, а на основание чл.68, ал.1 НК е постановено да изтърпи отделно
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца
по нчд № 9357/12 на СРС, 103 с-в при определен първоначален строг режим.
Приложени са разпоредбите на чл.59 и чл.25, ал.3 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от осъдения Я. Д., в
която се възразява относно неуважената му молба за кумулация, тъй като счита, че са
били налице предпоставките за това, като се иска отмяна на определението и
произнасяне на съда в тази насока.
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият Д. и защитникът му
поддържат жалбата с аргументите в нея, като се сочи и че неправилно съдът е приел за
допустимо произнасянето си по чл.68, ал.1 НК след като е пропуснал да го стори с
присъдата по нохд № 1874/17 г. Отделно от това наказание е следвало да се приспадне
задържането под стража и под домашен арест.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата с оглед липсата на предпоставките за определяне на общо
най-тежко наказание между предходни осъждания на Д. и това по нохд № 1874/17 г. От
друга страна правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.68 НК като е установил
основания за това.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, материалите
по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от СГС, като въз основа
на писмените доказателства по делото- справка за съдимост, ведно с изготвените
бюлетини, писма- справки от НСлС и от ГД "ИН", са установени фактите от значение
за предмета на делото, а именно осъжданията на Я. Л. Д. , предварителните
задържания и изтърпяната от него част от наложените му наказания. За престъпления
против собствеността на същия вече са били налагани наказания лишаване от свобода
/за срок от 2 г. и от 1г. и 8 м. – приведено в изпълнение по чл.68, ал.1 НК/са били
изтърпени ефективно към 25.08.1999 г. /справка от ГД „ИН“ на л.44 от нчд 403/20 г. на
СГС/.
Впоследствие с определение на СРС, в сила от 26.04.2013 г. по нчд № 9357/12 г.
са кумулирани наказанията по нохд 10449/10, нохд № 16866/10, нохд № 5578/11 и по
нохд № 1826/11 по описа на СРС за нови престъпления, извършени в периода
20.12.2009 – 11.06.2010 г., като последна е присъдата по нохд № 1826/11 г., влязла в
сила на 27.03.2012 г. Определено е общо наказание шест месеца лишаване от свобода,
2
чието изпълнение е отложено за срок от три години и е постановено приспадане на
вече изтърпяната част от някое от наказанията лишаване от свобода или пробация.
При вече извършените предходни групирания и изтърпени по тях наказания
преди тези от втората определена група, правилно същите не са били предмет на
подробно обсъждане при извършената преценка за съвкупност от последващи
осъждания на лицето.
Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че
между вече включените в последната съвкупност наказания и определеното по нохд №
1874/17 г. не са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне
на общо най-тежко наказание, тъй като престъпленията по последното са реализирани
в периода 2013 г. – 2017 г. , т.е. след влизане в сила на всички предходни присъди,
поради което последното наложено наказание от десет години лишаване от свобода
следва да се търпи отделно. Напълно неоснователно е оплакването в тази насока,
поради което не би могло да се уважи искането на осъдения за включването на това
наказание в съвкупността.
Правилно с атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че е
налице процесуална възможност по същия ред /чл.306, ал.1 НПК/ да се обсъди и
въпроса относно приложението на чл.68, ал.1 НК. Неоснователно се оспорва и извода
му, че са налице предпоставките за това след като с присъдата липсва произнасяне в
тази насока. Единственото уточнение, което се налага само за прецизност е, че 3-
годишният изпитателен срок, определен по нчд № 9357/12 г. следва да се счита, че тече
от не от датата на влизане в сила на определението, а от момента, в който най-рано е
била налице възможността за определяне на общо най-тежко наказание, а именно към
27.03.2012 г., когато е влязла в сила последната постановена присъда. Това е така,
доколкото кумулираните наказания лишаване от свобода са били отлагани по реда на
чл.66, ал.1 НК /т.е. този ред не е приложен за първи път с определението по реда на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК по нчд № 9357/12/, а дължимото служебно произнасяне
на съда относно определянето на общо наказание е сторено повече от една година след
като вече са били налице предпоставките за това. Независимо от различно
преценявания начален момент на изпитателния срок в процесния случай /от 26.04.2013
г., вместо от меродавната дата 27.03.2012 г./, обаче се стига до същия краен извод за
наличието на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, тъй като и
при правилното му отчитане, в рамките на същия се явява извършено едно от
престъпленията по нохд № 1874/17 г., а именно това по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, осъществено в периода от неустановена дата през лятото на 2013 г. до
неустановена дата на м. януари 2017 г. Поради това правилно с атакуваното
определение е постановено ефективното изтърпяване на отложеното наказание
3
лишаване от свобода за срок от шест месеца, определено като общо такова по нчд №
9357/12 г. на СГС.
Обосновано с оглед чл.57, ал.1, т.2, б. „в” ЗИНЗС за изтърпяване на приведеното в
изпълнение общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода е
определен строг режим, като на основание чл.59 и чл.25, ал.2 НК са зачетени
предварителното задържане и изтърпяната част от отделните наказания в съвкупността,
определена по нчд № 9357/12 на СРС. В последната е включено и вече изтърпяното
наказание пробация за срок от една година и шест месеца, за което се настоява от
страна на осъдения.
Предвид изложените съображения съдът счете, че атакуваното определение
следва да се потвърди, тъй като при постановяването му не се констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила,
необоснованост или непълнота на доказателства, които да налагат отмяната или
изменението му.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд












РЕШИ:
4

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.06.2020 г. по нчд № 403/20 г. по описа на
СГС, 12 с-в, по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е оставена без уважение молбата на
осъдения Я. Л. Д. за групиране на наложените му наказания по нохд № 16866/10 на
СРС, по нохд № 10449/10 на СРС, по нохд № 5578/11 на СРС, по нохд № 1826/11 на
СРС с наказанието по нохд № 1874/17 г. на СГС, а на основание чл.68, ал.1 НК е
постановено да изтърпи отделно определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца по нчд № 9357/12 на СРС, 103 с-в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5