Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
гр.П., 28.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА
ВЕСКОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01411 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след по иск предявен
ОТ „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Оле
Бьорн Шулстъд, чрез адв. Ина Въндева- пълномощник
СРЕЩУ: Д.Х.А.,
с адрес: ***
С искане
да бъде установено спрямо ответникът, че същият дължи на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно: сумата 271,06 лв. /двеста
седемдесет и един лева и 06 ст./, представляваща неизпълнение по Допълнително
споразумение по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** от 29.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
271,06 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 18.12.2017 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати сторените съдебни
разноски и претендираните адвокатски възнаграждения по ч.гр.д. № 8716/2017 и по
настоящото производство.
Ищеца твърди, че на 16.09.2010г. между Д.Х.А. и „Космо България
Мобайл“ ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България“ ЕАД) с ЕИК *********
е бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 24
месеца. На 16.07.2012г. към посочения предпочетен номер е било сключено
Допълнително споразумение, с което срока на договора се продължава с 24 месеца.
На 29.07.2014г. е било сключено ново Допълнително споразумение по Програма
GLOBUL United 25.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 25,99 лв., с
което срока на договора се продължава до 16.09.2016г. А. не изпълнил
задълженията си по споразумението в общ размер на 25,64лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2015г. - 19.09.2015г.
На 20.10.2015г. мобилният оператор отправил писмена покана за
доброволно плащане до Д.А., с която го уведомил за общата стойност на
задълженията, както и, че при неплащане в посочения 10-дневен срок, ще настъпят
следните последствия:
- договора за
предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер +**** ще бъде прекратен,
след което използването на мобилния номер няма да бъде възможно;
- към общия размер на
дълга, ще бъде добавена неустойка, съгласно подписаните договори.
След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението по
Допълнителното споразумение към Договора за мобилни услуги продължила, поради
което мобилният оператор го прекратил и начислил предвидената в Раздел IV, чл.
6 неустойка в размер на 245,42 лв.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура №
**********/20.09.2015 г., издадена за отчетен период 20.08.2015 г. -
19.09.2015г., срок за плащане - 05.10.2015 г., за сумата от 26,59 лв.,
представляваща месечен абонамент и такса пускане за предпочетен номер +****. По
тази фактура е извършено частично плащане в размер на 0,95 лв., погасяващо част
от задълженията на същия номер за съответния отчетен период.
2. фактура №
**********/20.11.2015г., издадена за отчетен период 20.10.2015 г. -
19.11.2015г., срок за плащане - 05.12.2015 г., за сумата от 245,42 лв.
представляваща неустойка за предпочетен номер +****.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването
му на съобщението по установените в ГПК способи е депозирал отговор, в който
сочи, че не дължи посочената сума, тъй като той няма облигационни отношения с
ищеца, а към исковата молба не са налице приложени доказателства за
правоприемство по отношение на „Космо България Мобайл“ ЕАД.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, се представлява от пълномощник, който поддържа иска, моли същия да
бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован оспорва изцяло предявената искова претенция.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
На
16.09.2010г.
между Д.Х.А. и „Космо България Мобайл“ ЕАД (по настоящем с наименование
„Теленор България“ ЕАД) с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца. На 16.07.2012г. към посочения
предпочетен номер е сключено Допълнително споразумение с което срока на
договора се продължава с 24 месеца. На 29.07.2014г. е сключено ново
Допълнително споразумение по Програма GLOBUL United 25.99 със стандартен
месечен абонамент в размер на 25,99 лв. с което срока на договора се продължава
до 16.09.2016г..
А. не е
изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 25,64лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2015г. -
19.09.2015г.
На
20.10.2015г. мобилният оператор е отправил писмена покана за доброволно плащане
до Д.А., с която го уведомява за общата стойност на задълженията, както и, че
при неплащане в посочения 10-дневен срок, ще настъпят следните последствия:
- договора за предоставяне на мобилни
услуги с предпочетен номер +**** ще бъде прекратен, след което използването на
мобилния номер няма да бъде възможно;
- към общия размер на дълга, ще бъде
добавена неустойка, съгласно подписаните договори.
Поканата
не е надлежно връчена на ответника.
След изпращането
на поканата в посочения 10-дневен срок неизпълнението по Допълнителното
споразумение към Договора за мобилни услуги продължава, поради което мобилният
оператор го прекратява и начислява предвидената в Раздел IV, чл. 6 неустойка в
размер на 245,42 лв.
Горепосочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/20.09.2015 г.,
издадена за отчетен период 20.08.2015 г. - 19.09.2015г., срок за плащане -
05.10.2015 г., за сумата от 26,59 лв., представляваща месечен абонамент и такса
пускане за предпочетен номер +****. Посочената фактура претендираме частично до
размер на 25,64 лв., вследствие на извършено частично плащане в размер на 0,95
лв., погасяващо част от задълженията на същия номер за съответния отчетен
период.
2. фактура № **********/20.11.2015г.,
издадена за отчетен период 20.10.2015 г. - 19.11.2015г., срок за плащане -
05.12.2015 г., за сумата от 245,42 лв. представляваща неустойка за предпочетен номер
+****.
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 8716/2017
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва
вземанията.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че вземането е погасено по давност.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Съдът
намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Предявеният
иск има за предмет установяване дължимостта на част от сумите, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, поради което е
процесуално допустим.
По
основателността на предявените искове, съдът намира следното:
В
тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок
на издължаването й и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
приложимостта на представените с исковата молба общи условия, съответствието на
клаузите на договора и общите условия с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са
във вреда на потребителя,; потребените мобилни услуги и стойността им, надлежно
упражненото право за разваляне на договора и размера на неустоечното плащане;
наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на задълженията му
като лизингодател по него;
Ответникът
следва да докаже факта на плащане, или възраженията си, ако и доколкото същите
се основават на твърдения за положителни факти.
От
справка по партидата на ищеца в Търговски регистър се установява, че „Теленор
България“ ЕАД е с предишно наименование „Космо България Мобайл“, като промяната
във фирмата е вписана на 28.10.2014г., от където и по аргумент от чл. 7 и чл.
23, ал. 6 ЗТР и съвпадащия единен идентификационен код на търговеца, съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказана активната
материална легитимация.
Ответникът
не оспорва наличието на сключен договор между него и „Космо България Мобайл“,
както и че е ползвал услугите на телекомуникационното дружество, от приетите
писмени доказателства се установява
съществуването и размера на вземането за цената на позлваните мобилни услуги за
периода 20.08.2015 г. - 19.09.2015г. - сумата от 26,59 лв., поради което и
съдът намира предявеният иск по реда на чл. 415 ГПК за същата сума за
основателен.
По
същите съображения съдът намира за основателен и иска за неплатени лизингови
вноски за сумата от 26,59 лв.
По иска
за неустойка съдът намира следното:
Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за
справедливост.
Предвид
изложеното съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск за изплащане на сумата по 245,42 лв., претендирана като
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, следва да
се отхвърли като неоснователен.
На
следващо място с оглед пълнота съдът намира, че следва да се посочи, че в
настоящия случай, не са налице предпоставките по чл. 6, раздел IV на
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги с
мобилен номер **** от 29.07.2014г., вр. чл. 3, раздел IV от
същото допълнително споразумение, вр. т. 3а от Общите условия на „Космо
България Мобайл“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни услуги.
Съгласно посочените разпоредби правото на неустойка възниква при едностранно
прекратяване на договора от потребителя, при подаване на молба за временно
спиране ползването на услугите и извършване на други действия, изрично
забранени с индивидуалния договор. Касателно настоящия случай е налице бездействие,
липса на каквото и да е активно поведение от описаните в т. 3а на ОУ, поради
което и не е възникнало изобщо правото, ако съществуваше такова, на неустойка.
По
разноските:
В
заповедното производство ищецът е представил доказателства за платен адвокатски
хонорар в размер от 360,00 лв., които съдът разглежда също в настоящия процес
съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Отделно от
това, ищецът е направил разноски на стойност 25 лв. за платена държавна такса в
заповедното производство. В настоящето производство ищеца е сторил разноски,
както следва 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 за адвокатски хонорар и
100,00 – депозит за ССЕ. Ответникът не е направил разноски в заповедното
производство, а в настоящето е заплатил адвокатски хонорар на един адвокат в
размер на 300 лв.
С оглед изхода на спора пред исковия съд
ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, или
ответникът следва да бъде осъден да му плати сумата от 82.29 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди
сумата от 271.62 лв.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 ал. 1 ГПК по отношение на Д.Х.А. с ЕГН **********,
с адрес: *** съществуването на вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
********* за сумата от 25,64
лв. /двадесет и пет лева и 64 ст./ за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни услуги с мобилен номер **** от 29.07.2014г. за периода от 20.08.2015
г. до 19.09.2015 г. по издадена крайна фактура **********/20.09.2015, ведно със
законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –18.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 8716/2017г.
по описа на РС –П., като в останалата част – за сумата от 245,42 лв., отхвърля
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Х.А. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 82,29 лв. /осемдесет и два лева и 29 ст./
за разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, да заплати на Д.Х.А. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 271.62 лв. /двеста седемдесет и един лева и 62 ст./ - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 08716/2017 по описа на съда, което да се върне в деловодството на
ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 7205/19.12.2017г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.