№ 190
гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260080 от 02.03.2021г.
постановено по гр.д.№69/2019г. по описа на същия съд, по иска на „Н.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ул.“Л.С.
/Литекс Тауър/“ №3, ет.10, представлявано от управителя И.Н. Х.С., чрез
адв.А.К. Б.-Д., съдебен адрес: гр.С., ул.И.Д.“ №15А, ет.З, ап.5, против К.М. Г.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул.„Черни връх” №18а, ап.7, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М. Г., с
ЕГН ********** дължи на „Н.“ ООД, ЕИК ********* следните суми: сумата
в размер на 500лв. - главница по транш от 03.11.2014г.; сумата в размер на
67,83лв. - възнаградителна договорна лихва за периода от 03.11.2014г. до
03.04.2015г.; сумата в размер на 219,32 лв. - наказателна лихва за периода от
03.12.2014г. до 31.01.2017г., дължими по Договор за потребителски кредит
„До заплата“ №1411031606310052 от 03.11.2014г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.02.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №838 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.04.2017г. по ч.гр.д. №1292/2017г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, като със същото решене е отхвърлен
иска за претендираното вземане за неустойка в размер на 562,90 лв. за
периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г. Осъдена е К.М. Г., с посочен адрес и
1
ЕГН да заплати на „Н.“ ООД , ЕИК *********, с посочени ЕИК, седалище,
адрес на управление и законен представител разноски в заповедното и в
исковото производство в размер на 734,65 лева. От своя страна ищецът „Н.“
ООД, е осъден да заплати на пълномощника на ответницата - адвК.И.Б., с
ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.С., 1463, ул.“Гургулят“ №31, офис-
партер на основание чл.38 ал.2, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 166.78лв.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№262876 от 01.04.2021г.,
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата в производството
пред първата инстанция К.М. Г. чрез адв. М.Л. от САК в установителните и
осъдителни срещу страната части на решението, с доводи за порочност като
неправилно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния
закон. Счита, че неправилно е прието от съда наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „До
заплата“ №1411031606310052 от 03.11.2014г. и ОУ за предоставяне на кредит
от разстояние, доколкото не било установено потребителят да е създал
профил в сайта на ищеца и че е попълвал и подписвал искане до ищеца за
получаване на потребителски кредит, нито в последствие е дал съгласието си
за сключване на процесния ДПК. Според жалбоподателят няма как само въз
основа на една индиция да се прави категоричен извод, че именно лицето,
чиито телефонен номер е използван за регистрация и заявки, е давало
съгласието си за това или е изразило правно валидна воля за обвързване с
ищеца „Н.“ ООД. Навежда извод за недоказаност на твърдяната от ищеца
облигационна връзка между страните.На второ място не бил доказан факта за
получаване на процесната сума от 500лв от потребителя нито че същата му е
предадена, доказателствената тежест на който факт лежал на ищеца. Оспорва
се, че разписката №20000000 37526685 от 03.11.2014г. доказвала
получаването на сумата.Не било установено получаването и усвояването на
сумата, като разписката не съдържала подпис на потребителя в оригиналния
документ, като същият доказвал кой е превел сумата, но не и кой я е усвоил,
предвид и въведеното от ответника оспорване, че е получавал процесната
сума. Неправилни били изводите на съда че потребителят, а не трето лице,
разполагащо с личните й данни е създало профил в сайта на ищеца, изпратило
заявка и дало съгласие за сключване на договора.Твърди се още, че в
хипотеза на сключен договор за кредит, /ДПК/ същия бил недействителен,
както и съдържащ нищожни клаузи, като съдът не обсъдил действителността
на ДПК и наличието на нищожни клаузи. Поддържа, че ДПК е
недействителен защото не отговаря на императивните разпоредби на
специалните закони-ЗПК,ЗЗП и общите разпоредби на ЗЗД защото не съдържа
погасителен план, отговарящ на закона; не предвижда лихвен процент на ден.
ДПК бил недействителен защото съдържал нищожни клаузи, които ако не
били включени от ищеца договорът не би бил сключен. Като такава клауза се
посочва договорна лихва в размер на 40.60% и тази клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Според жалбоподателя фиксираният
годишен лихвен процент/ФГЛП/ от 40.60% се явява в противоречие с
възприети принципи съгласно практика на ВКС-решение №906 от
30.12.2004г. по гр.д.№11096/ 2003г., ІІ г.о.; решение №378 от 18.05.2006г. на
ВКС по гр.д.№315/ 2005г., ІІ г.о., решение №1270 от 09.01.2009г. на ВКС по
2
гр.д.№5093/ 2007г., ІІ г.о. и други, противоречи на добрите нрави и затова е
нищожна клауза.Според жалбоподателя критерий за размера на ФГЛП
следва да бъде законната лихва за да не се накърняват добрите нрави и че
максималният размер до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от
3/три/ пъти законната лихва, като в случая този максимален размер е
надвишен, което води до противоречие с добрите нрави. Цитира се и чл.146
ал.1 от ЗЗП предвиждащ, че неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, като в случая липсвало индивидуално
договаряне. По отношение на претенциите за лихви-договорна и наказателна,
жалбоподателят поддържа, че същите са неоснователни тъй като между
страните няма налице валидно облигационна правоотношение и че клаузата,
регламентираща размера на договорната лихва и наказателна лихва е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Счита, че целия ДПК е
недействителен само заради клаузата за ФГЛП от 40.60% и че договорът не
би бил сключен от търговеца без наличието на клауза за лихва като целта на
търговеца е реализиране на печалба от лихви, което представлява нищожност
на уговорката за възнаградителна лихва и влече след себе си
недействителност на целия договор. Цитира се в тази връзка съдебна
практика.Твърди се още, че при установена недействителност на договора за
кредит-искът следва да бъде отхвърлен изцяло, в това число и за
претендираната главница, доколкото в случая следва да намери приложение
чл.23 от ЗПК, аналогична на чл.34 от ЗЗД за връщане на чистата стойност на
кредита с правно основание неоснователно обогатяване, и доколкото искът
по чл.422 от ГПК е предявен на договорно основание и на това основание не
може да се уважава претенцията защото би обусловило недопустимост на
съдебния акт, разрешил спора на непредявено основание.Моли да се отмени
решението в обжалваните части и се отхвърлят исковите претенции на
дружеството с присъждане на разноските.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на
ищцовото дружество „Н.“ ООД, в който се поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, включително и в частта за
разноските. Оспорват се възраженията развити във въззивната жалба на
ответника по спора, като се поддържа, че по делото безспорно е установено
наличието на облигационна връзка, доказано плащане на процесната сума с
представеното платежно нареждане, както и от заключението на експерт.
Като неотносими се квалифицират доводите за трето лице разполагало с
данните на кредитополучателя, създало фалшив профил и да се е ползвало от
заемната сума, доколкото това би било предмет на наказателно производство
и потребителят би имал право на облигационен иск спрямо такова лице и че
в случая няма данни за висящо такова наказателно производство.Поддържа,
че договорът има падеж на задължението-посочен в чл.3 ал.1 във връзка с
чл.1 ал.2, съставляващ и погасителен план, предвиждащ и право на
кредитополучателя във всеки момент да поиска и да получи актуален
погасителен план; че лихвеният процент-уговореният ГЛП не противоречи на
нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК тъй като не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, като посочената разпоредба нормативно урежда, че
недействителен би бил договора, ако лихвата надвишава законната с 5 пъти-
3
чл.19 ал.4 /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ от Закона за
потребителския кредит. Като неоснователно се определя твърдението, че
търговецът не би сключил договора без уговорена клауза за лихва-чл.23 във
връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като посочените клаузи уреждат хипотезата на
недействителност на ДПК, като това не се отнася за нищожност на клаузите, а
за недействителност и са посочени санкциите за търговеца ако включи
недействителни клаузи-че му се държи чистата стойност и че в случая
търговецът е уговорил действителен лихвен процент съобразно чл.19 ал.4 от
ЗПК и той генерира печалба от тази уговорена лихва, която не е
недействителна.Като последен довод страната посочва, че последиците при
тази специфична недействителност по чл.23 от ЗПК повелява, че на
търговецът се дължи връщане на чистата стойност на кредита, присъждана на
договорно основание, въз основа на специфичната договорна
недействителност по ЗПК. Моли да се потвърди обжалваното решение с
присъждане на разноските за производството.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на К.М.
Г. от гр.Б., обл.Пазарджик и отговора на насрещната по спора страна
„Н.“ООД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и
чл.92 от ЗЗД, чл.33 във връзка с чл.10 и следващите от ЗПК.
В исковата си молба против К.М. Г., ЕГН-********** от гр.Б.,
бул.“Освобождение“ №87, вх.“Б“ ет.3, ап.9, обл.Пазарджик ищецът „Н.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., р-н И.,
ул.“Л.С. /Литекс Тауър/ 3, ет.10, представлявано от управителя И.Н. Х.С.,
твърди, че между страните на 03.11.2014т. е сключен договор за
потребителски кредит /ДПК/ „До заплата“ №1411031606310052 от
03.11.2014г. за предоставянето на кредитна линия в размер н 500лв.Договорът
бил сключен в законоустановения в ЗПК и Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние форма , на траен носител, даващ възможност
да бъде възпроизведен и да е достъпен за потребител.Твърди, че се касае за
електронен документ, изпратен на кредитополучателя по електронен път със
съдържание съобразено с законоустановените изисквания. Описана е в
исковата молба цялата процедура по сключването на такъв ДПК-
кандидатстване за отпускане и кредит чрез изпращане на формуляр за
кандидатстване /онлайн заявка/, намиращ се на уебсайта на
кредитополучателя в интернет; получаване на заявката в електронен вид в
4
офис на дружеството,съпроводена с пълна индивидуализираща информация-
имена, ЕГН, данни по документ за самоличност, месторабота,номер на
банкова сметка с телефонен номер и адрес на електронната му поща.
Посочено е още, че при одобрение на заявката от страна на
кредитодателя,същият изпраща проект на договор за кредит на заявения от
кредитополучателя електронен адрес/електронна поща/. Твърди се, че
приемането на договора ведно с Общите условия в него от страна на
кредитополучателя става чрез изрично потвърждение под формата на
натискане и проследяване на потвърдителна хипервръзка /линк/. Посочва, че
с цел избягване на съмнение при ползване на формуляра за кандидатстване,
клиентът следва да попълни цифров код, който се изпраща под формата на
СМС на посочения телефонен номер. Твърди, че точният начин на сключване
е детайлно описан в раздел №2 на приложените по делото ОУ към ДПК. От
момента в който в IP системата на кредитодателя се получи съответното
потвърждение, договорът се смятал за сключен, след което и заемната сума се
отпуска от кредитодателя по посочената от него банкова сметка или
електронна система за онлайн плащания ePay.bg, съответно на касите на
EasyPay, по избор на кредитополучателя. На последният се предоставяло и
Стандартен Европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно т.2.12 от ОУ. Твърди се още, че съгласно
чл.24 от ДПК кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с
ОУ,приложими към ДПК „До заплата“, неразделна част от договора. Цитира
се и чл.22 ал.2 от ДПК съгласно която с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че своевременно преди подписването на
договора е запознат с дължимата информация под формата на СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити.Твърди се, че на
ответницата била предоставена кредитна линя в размер на 500лв, която сума
може да се усвоява многократно на отделни траншове до уговорен
максимален размер от 500лв след нарочна електронна заявка, направена по
същата процедура като условието за одобрението на нов транш, е
кредитополучателя да е погасил изцяло задължението си към кредитора по
усвоения предходен транш. Съгласно чл.11 ал.1 от Договора била уговорена
възнаградителна годишна лихва в полза на кредитодателя в размер на 40.60%
от главницата по кредита или 1/365 от този размер на ден съобразно ал.8,като
в ал.4 бил уточнен общия размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по
5
кредит от 49.09% съгласно договора било предвидено, че в случай на
забавено плащане да се начислява наказателна лихва за периода на забавата в
размер на законната лихва за забава, а в чл.8 от договора предвидено
обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане при неплащане на
падеж на главницата, липсата и на други дължими суми.Според клаузите на
договора, било уговорено, че до края на деня, следващ предоставяне на
сумата по първия транш кредитополучателят бил длъжен да представи
гаранция по кредита-банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция, като при неизпълнение на това задължение дължал
неустойка в размер на 4лв плюс 0.89% от сумата на усвоен транш за първи
ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки
следващ ден. Предвидено било предоставянето на сумата от одобрения транш
да стане по банков път или чрез електронната система за онлайн плащания
ePay.bg , или сумата може да се изтегли съответно на касите на Easy Pay.
Първият транш от договорната кредитна линия бил предоставен на
кредитополучателя в деня на сключване на договора или на следващия първи
работен ден след сключването.Твърди се още от ищцовото дружество, че на
03.11.2014г. постъпва онлайн заявка от страна ответника №212110 за
сключване на договор и получаване на сумата от 500лв съгласно разпечатка с
информация за заявката за транш от същата дата, като сумата следвало да се
върне на кредитодателя в срок от 150дни/до 03.04.2015г. ведно с уговорената
лихва и другите разходи по кредита. По заявката кредитодателят се задължил
да предостави уговорената сума чрез електронната система за онлайн
плащания ePay.bg , за да се изтегли на касите на касите на Easy Pay,, като
исканата сума била изпратена от кредитора, съгласно разписка за извършено
плащане от ePay.bg , №20000 ********** от 03.11.20214г., с което ищцовото
дружество изпълнило основното си задължение по договора. Сумата от 500лв
била усвоена от ответницата К.Г. ,но в последствие същата не погасила нито
част от това задължение до уговорения между страните падеж 03.04. 2015г.,
както и към момента, с което вземането на кредитора за главница и
договорна лихва станало изискуемо.От изпадането на потребителя в забава
била начислена и наказателна лихва върху просрочена главница в размер на
законната лихва, считано от 03.12.2014г. до 31.01.2017г. съгласно чл.12 от
договора. Ищецът твърди, че е инициирал заповедно производство по чл.410
от ГПК за събиране на процесните суми чрез издаване на заповед за
6
изпълнение.Твърди, че неизплатените от ответницата суми по кредита са в
общ размер на 1350.05лв, от които главница по транша от 03.11.2014г. в
размер на 500лв;възнаградителна лихва за периода 03.11.2014г. до 03.04.
2015г. в размер на 67.83лв; наказателна лихва за периода от 03.12.2014г. до
31.07.2017г. от 219.32лв, неустойка от 562.90лв за същия период от време
както по предходната претенция. Твърди се, че по образуваното заповедно
производство в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК/ч.гр.д.№1292/2017г./ като предвид указаната му
от заповедния съд възможност да предяви иск за установяване на вземането
си, заявителят предявява настоящия иск и моли да се приеме за установено
между страните, че съществува вземане на ищеца срещу ответницата К.М. Г.,
в размер на 1305.05лв от които главница по транш от 03.11.2014г. в размер на
500лв;възнаградителна лихва за периода 03.11.2014г. до 03.04.2015г. в размер
на 67.83лв; наказателна лихва за периода от 03.12.2014г. до 31.07.2017г. от
219.32лв, неустойка от 562.90лв за същия период от време както по
предходната претенция. Претендира присъждане на разноските направени от
кредитора в заповедното производство от 387лв, и законната лихва върху
главницата върху вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, подаден от ответницата К.Г. чрез адв. К.Б., в който искът се счита за
допустим,но за неоснователен по същество. Оспорва се твърдението, че
ответницата е попълнила и подавала искане до ищеца за получаване на
кредит, оспорва подписването на договора за предоставяне на потребителски
кредит с ищеца, твърди, че никога не е била в договорни отношения с ищеца
и не е подписвала такъв договор.Доводите са подробно развити в отговора на
исковата молба като на първо място, се оспорва факта ответницата да е
кандидатствала за кредит посредством интернет страницата на ищцовото
дружество-netcredit.bg и че е създала свой потребителски профил на
нея.Твърди,че не е получавала електронни съобщения от ищеца,чрез които да
е запозната с условията на договора за онлайн кредит, преддоговорна
информация СЕФ или ОУ, не е попълвала въпросници и да е потвърждавала
искането за получаване на потребителски кредит, не се е запознавала с ОУ и
със СЕФ нито е полагала подписи по тях, че е запозната. Оспорва да е
получавала електронно съобщение с прикачени файлове-процесния ДПК и
преддоговорната информация и ОУ. Оспорва се да е потвърждавала
7
запознаването с ДПК и приложенията към негои да е натискала бутон
„подпиши“ за завършване на фактическия състав по сключването на договора
за кредит от разстояние и че никога не е получавала електронни или хартиени
съобщения от ищеца представляващи предложение за сключване на ДПК и
кредиторът не е изпращал такива имащи характер на намерение или
приемане за сключване на договор за кредит.Оспорва се предоставянето на
лични данни на ответницата на кредитора. Счита, че дори да се приеме, че
кредитополучателят е възприел предложението на ищеца, не означавало тя
да го е приела и че не е установено предложението да включва и ОУ като се
оспорва и подписа върху всяка страница от ОУ да е положен от ответницата.
Счита, че договорът не е сключен във формата на електронен документ,
отношенията по който се уреждат от ЗПФУР,ЗПУПС,ЗЗД и ЗЕДЕП. Оспорва
представените документи с исковата молба тъй като на същите липсвали
подписи на страните и достоверна дата на сключване, водещо на извод за
липса на валидно договорно правоотношение между страните. Оспорва
годността като доказателствено средство по смисъла на чл.183 и чл.184
представените на хартиен носител ДПК и ОУ, доколкото счита, че
електронния документ не е възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от ответницата и че не е подписан от последната.При условията на
евентуалност ответницата поддържа, че дори да се приеме, че е получила от
ищеца заемната сума на основание ДПК и че с тази сума е рефинансирала
друг кредит между него и ответницата, няма представени доказателства за
сключването на предходен договор който да е бил рефинансиран със сума от
процесния договор за кредит. Оспорва предаването на сумата от кредитора на
кредитополучателя. Твърди, че ГПР от 49.09. % е завишен поради което е
незаконосъобразен. Оспорва чл.17 от ДПК като незаконосъобразен и
противоречащ на морала и на добрите нрави и заобикаля закона.Оспорва
разпоредбите на чл.3.2 и чл.3.3 от ОУ като незаконосъобразни и
противоречащи на добрите нрави; оспорва чл.4 ал.3 и чл.6 от ДПК като
незаконосъобразни, заобикалящи закона и и изискванията на добрите
нрави,както и оспорва чл.11 от договора като незаконосъобразен без да
излага каквито и да било конкретни факти и обстоятелства и мотивировка с
какво ответницата и въз основа на какви конкретни данни заявява посочените
оспорвания.
На следващо място се оспорва ответницата да е извършвала частични
8
плащания и то именно по договора ,в полза на ищеца като признание на
облигационната си обвързаност по договора и признание за целия дълг.
Оспорва основателността на претенциите за лихви-договорна от 67.83лв и
наказателна от 219.32лв, с довод за липса на валидно облигационно
правоотношение, и като нищожни клаузи като противоречащи на добрите
нрави с оглед фиксирания в договора годишен лихвен процент /ФГЛП/ от
40.60% и изведените в съдебната практика от 2003г. до 2009г. принципни
положения /решение №906 от 30.12.2004г. на ВКС по гр.д.№1106/2003г.,
второ г.о.; решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г. второ
г.о. ,решение №1270 от 09.01.2009г. на ВКС по гр.д.№5093/2007г. второ г.о./,
че максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната лихва,като в случая е налице надвишение на максималния
размер,което представлява противоречие с добрите нрави и че процесните
клаузи не са уговорени индивидуално, потребителят не е имал възможност да
влияе на тяхното съдържане.Счита, че е нищожна клаузата за неустойка по
чл.3.3 като неравноправна по смисъла на чл.143 ал.5 от ЗЗП тъй като не е
уговорена индивидуално, не е могъл потребителят да влияе върху
съдържанието и че е уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и на потребителя като задължава потребителя да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.За претендираната
неустойка ответницата посочва ,че размерът на законната лихва за
претендирания срок-03.12.2014г. до 31.01.2017г. е от 109.98лв или
неустойката надхвърляла 5пъти размера на законната лихва и е налице
несъразмерност между нея и задължението, което обезпечава, което би
довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество и без
възможност на потребителя да влияе и върху тази клауза, което е в
противоречие с добросъвестността при договаряне и уврежда
потребителя.Счита, че неустоечната клауза в чл.4 ал.3 и чл.6 ал.1 от ДПК е
нищожна, вменяваща в задължение на потребителя да осигури гаранция на
кредитора, намира се в пряко противоречие с транспонираната в ДПК
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008г.,
предвиждаща задължение на потребителя за осигури обезпечение след като
вече кредита е отпуснат като води и до увеличаване на дълга, ако не бъде
9
осигурено, и до свръхзадлъжнялост. Счита, че е нарушена и нормата на чл.16
от ЗПК предвиждаща проверка на кредитоспособността на потребителя
преди, а не след сключването на договора и тогава да се поиска
обезпечение,като в случая тази проверка се извършва въз основа на попълнен
формуляр или след като й е разрешен кредита.Счита, че неустойката в случая
не е свързана пряко с претърпените вреди и излиза извън присъщите й
функции като цели единствено постигане на неоснователно обогатяване и в
този смисъл тази клауза е нищожна като накърняваща добрите нрави.
Допълва, че с тази неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение, от което произтичат вреди. И че в същност тя
обезпечава вредите от това,че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но че именно тези вреди се обезщетяват чрез мораторната лихва
по чл.33 ал.1 от ЗЗД.Моли да се отхвърли изцяло предявения иск.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Към исковата молба е приложен писмен договор за потребителски
кредит „До заплата“ №1411031606310052 от дата 03.11.2014г. сключен в гр.С.
между „Н.“ ООД и К.М. Г. според който дружеството като кредитор
предоставя на ответницата като кредитополучател потребителски кредит под
формата на кредитна линия в размер на 500лв с едногодишен срок за
ползване с опция за автоматичното му удължаване за общо 5г. при липса на
изразено желание за прекратяване. Предвидено е още /чл.1/ възможност
потребителя многократно да усвоява суми от кредитната линия /траншове/ до
максимално разрешения размер, като необходимо условие за усвояване на
следващия транш от кредита е кредитополучателя да е погасил изцяло всички
задължения по усвоен предходен транш по кредита. Предвидено е още, че
кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор
за върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и
другите разходи по кредита съгласно уговореното в договора. В заглавната
част на ДПК изрично са посочени всички лични данни на
потребителя/кредитополучател/ К.Г.-трите имена, ЕГН, валидна лична карта
№ и дата на издаване/ 2години преди договора/, постоянен и настоящ адрес,
електронна поща и мобилен телефон.Според уговорките преводът на транша
се извършва по банков път или чрез систeмата ePay.bg, като първия транш от
500лв се превежда в деня на сключване на договора или на следващия
10
работен ден,като всеки следващ одобрен транш се предоставя на
Кредитополучател на датата на одобряването му. За предоставения първи
транш по кредита кредитополучателят заплаща лихва в срока на лихвения
период посочен във формуляра за кандидатстване или в срок от
30дни.Уточнено е, че срокът на лихвения период започва да тече от деня на
превеждане на транша по банковата сметка на потребителя или чрез
системата, като при непогасяване на лихвеното плащане и усвоени транш
/главница/ в последния ден на лихвения период /падежа на лихвеното
плащане/, дължимата лихва за ползване на усвоения кредит до окончателното
му погасяване се заплаща на всеки 30-ти ден,следващ датата на падежа на
предходното лихвено плащане. Вменено е задължение на потребителя за
връщане на усвоения транш /главницата/ по кредита до изтичане на срока-1г.
срок от датата на сключване на ДПК. Като права на потребителя са записани
право да получи безвъзмездна информация,включена в СЕФ за предоставяне
на информация за потребителските кредити; право на предсрочно погасяване
изцяло или частично задължението по ДПК без обезщетение за кредитора;
право да получи при поискване безвъзмездно във всеки момент погасителен
план за извършени и предстоящи плащания, като погасителния план съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска показваща погасяването на главница,
лихвата и допълнителни разходи; право на отказ от договора без да дължи
обезщетение и неустойка в 14дневен срок от сключването след изпращане на
писмено уведомление, като връща само главницата,начислената лихва от
усвояването на кредита до връщането; право да развали договора при
неизпълнение от кредитора като възстанови сумата по кредита и начислените
лихви. Кредитополучателят е задължен да ползва кредита за задоволяване на
лични нужди или на семейството и да го върне заедно с лихвите в
уговорените срокове, условия като заплати всички разходи В.чл.4 ал.3 е
предвидена неравноправна клауза по договора-задължение до края на дена,
следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш от кредита
кредитополучателят е длъжен да предостави на дружеството гаранция по
кредита/банкова или от небанкова финансова институция/ за сумата в размер
на 1000лв, или представляваща 200% от стойността на отпускания кредит и
със срок на валидност 03.11.2019г. или това е максималния възможен
петгодишен период от време за който да действа ДПК /чл.1/. Претенцията за
неустойка е отхвърлена от първоинстанционния съд и няма подадена жалба
11
срещу тази част на съдебното решение, поради което не е предмет на
настоящата въззивна проверка. В право на кредитора е вменено възможността
да прехвърля правата си без да се изисква съгласие на кредитополучателя,
което също е неравноправна клауза, която не е преодоляна от чисто
информативното уведомяване на потребителя от кредитора за промяна на
титуляра на вземането.Предвидено е в договора заплащане на неустойка от
потребителя при неосигуряване на гаранция /чл.6 ал.1/ в размер на 4лв пляс
0.89% от сумата от усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и
0.89% от сумата от усвоени транш за всеки следващ ден. Примерни
изчисления на неустойката на база на цялата главницата в договора не са
записани за да се установи с колко реално се оскъпява кредита за преценка от
потребителя дали му е икономически изгодно с оглед своята
кредитоспособност да сключи такъв договор. Плащането на неустойката е
предвидено да става заедно със следващото лихвено плащане по кредита на
падежа на лихвеното плащане.В договора са предвидени клаузи за
предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на падежа на лихвеното
плащане изцяло или частично или не заплати в срок друга дължима съгласно
договора сума или неизпълни друго свое задължение по договора. В договора
в раздела предсрочна изискуемост няма клаузи предвиждащи начина по която
ще бъде обявена предсрочната изискуемост и реда за съобщаването й на
потребителя нито е посочен момента на настъпването на изискуемостта и как
ще бъде установен. В чл.11 ал.1 от раздел „Разходи по кредита“ е посочено,
че потребителят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение
на всеки усвоен транш по кредита фиксирана годишна лихва в размер на
40.60% от главницата по кредита, заплащана в срок от 30дни, считано от деня
на превеждане на транша на потребителя, а за всеки следващ транш-в срока
на лихвения период посочен от него във формуляра за усвояване на следващ
транш от кредита,като срокът започва да тече от деня на превеждане на
транша на потребителя. Чистата стойност на кредитната линия е посочена в
размер на 500лв при годишен лихвен процент от 49.09% от сумата по кредита,
общата дължима сума по договора е от 703.04лв. Като допускания при
изчисляването на ГПР е посочено усвояването на максималната сума в размер
на 500лв от потребителя и срок на първия транш от 30дни при погасяване на
главницата след 1 година. Предвидено е заплащане на обезщетение за забава
при непогасяване в срок от потребителя на свое задължение или го погаси
12
частично в размер на действащата законна лихва за забава за периода на
забавата върху всяко забавено задължение и разноските по
събирането.Предвидени са основания за прекратяване на договора, както и
при настъпване на предсрочна изискуемост. Договорът представен на хартиен
носител и не е подписан от страните, като в него няма отразено че е
извършен плащане.Приложени са общи условия към договорите за
потребителски кредит“До заплата“ на „Н.“ ООД, според които кредитите се
предоставят съгласно изискванията на ЗПК ЗКИ,ЗЗП, ЗПФУР и Наредба №26
за финансовите институции на БНБ. Според т.2.3 от ОУ предоставянето на
кредит се осъществява само въз основа на писмен договор, като договарянето
се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние-електронна
поща, уебсайт и телефон, който писмен договор се сключва във формата на
електронен документ, при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС,ЗЗД,ЗЕДЕП и ЗПК.
Подробно е посочена в ОУ процедурата по сключване на ДПК по този ред-
сключването става по инициатива на клиента, който попълва формуляр за
кандидатстване намиращ се на уебстраницата на дружеството
www.netcredit.bg, и предоставя във формуляра пълни и верни данни относно
своята самоличност като имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота,
мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка и
други. Условие за разглеждане от кредитора на искането за кредит, е
правилно попълване на цифровия код в полето указано в самия Формуляр,
който код се изпраща от дружеството под формата на кратко текстово
съобщение /СМС /на телефонния номер на клиента, предоставен /телефона/
от клиента при кандидатстването си за кредит, като въвеждането на цифровия
код следва да стане в рамките на 24часа от попълване на формуляра за
кандидатстване. Процедурата продължава с разглеждане от дружеството на
информацията предоставена от клиента и го уведомява за съгласието си за
предоставяне на потребителски кредит или на отказ да предостави такъв.
Сключването на ДПК се предхожда от одобряване на дружеството на
отпускането на кредит на клиента и да го информира за това с имеил или
СМС. При одобряването на клиента освен уведомление кредиторът му
изпраща на електронната поща, посочена във формуляра договора заедно с
ОУ и СЕФ. На клиентът са предоставени 24часа за потвърждаване
сключването на ДПК от момента на получаване на уведомлението. При
потвърждаване от потребителя, че е запознат и приема ДПК, ОУ и СЕФ,
13
договорът се счита за сключен. В т.3.1 от раздел Трети „Права и задължения
на страните“ е предвидено, че кредитополучателят носи отговорност за
истинността и верността на представените на дружеството данни и
документи. В т.3.2 е предвидено, че в срок до края на деня, следващ деня на
предоставяне на сумата на първия транш от потребителския кредит,
кредитополучателят е длъжен да предостави банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция или двама поръчители,
солидарно отговарящи с кредитополучателя към кредитора. В т.3.3.1 е
предвидено, че при непредставяне на дружеството на гаранция, се дължи на
дружеството неустойка в размер посочен в ДПК. Предвидени са право на
отказ на кредитополучателя от договора,право да получи извлечение под
формата на погасителен план с извършените и предстоящи плащания и с
цялата изискуема информация и разбивка на всяка погасителна вноска, право
на предсрочно погасяване на кредита. По въпроса за предсрочната
изискуемост е предвидено, че при забава потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на действителната законна лихва за периода на забавата
върху всяко забавено задължение. Предвидени са няколко основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, между които и не плащане на
падеж на лихвено плащане изцяло или частично дължимата лихва или
неизплати в срок друга дължима сума или задължение по договора.Начин на
обявяване на предсрочната изискуемост и нейното настъпване няма посочен
в ОУ. При прекратяване на ДПК е предвидено отправяне на писмено
предизвестие до другата страна. Предвидено е и такова прекратяване при
предсрочна изискуемост на кредита-т.3.8.3. Установява се, че процедурата
предхождаща сключването на ДПК е точно изпълнена според общите
условия-информация за заявка,съдържаща личните данни на кандидата за
кредит, имейл адрес, дата на заявката, номер на заявката с посочен имейл
адрес на К.Г., мобилен номер адрес, трудовоправно положение на кандидата,
служебен номер и име на работодател, както и приложена разписка за
извършено плащане Няма оспорване от ответницата на достоверността и
истинността на нито една данна, посочена в заявката доколкото това са данни
от строго личен характер и които може да знае само и единствено титуляра
им. Приложеният СЕФ съдържа пълните параметри на ДПК като вид на
кредита, общ размер на кредита, условия на кредита, срок на договора за
кредит, указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
14
вноски, обща сума която следва да се заплати, обезпечението, разходите по
кредита-ФГЛП от 40.60%, ГПР-49.09%, неустояката за неосигуряване на
обезпечение; обезщетение за забава,право на отказ от договора и предсрочно
погасване.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза заключението
по която изготвено от експерта М.Л. въззивният съд възприема изцяло като
обосновано, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от
което се установява, че усвояването на кредита е договорено да се извърши
чрез паричен превод в ИЗИПЕЙ ,като е представена Разписка за извършено
плащане с №200000007356685 от 03.11.2014г. съгласно която Наредителят Н.
е превел на получателя К.Г. сумата от 500лв, като за превода е заплатена
такса в размер на 3.77лв. Установено е, че при ищцовото дружество няма
данни за извършвани плащания по договора, начислените задължение за
договорната възнаградителна лихва е от 40.60% годишно, а наказателната
лихва върху непогасената главница е в размер на законната лихва, а
неустойката е изчислена за 26месеца по начина описан в договора. Експертът
е установил, че към дата 14.02.2017г.- датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до заповедния съд са останали
непогасени 500лв главница, 67.83лв договорна лихва за периода 03.11.2014г.-
03.04.2015г.,наказателна лихва от 219.32лв за периода 03.12.2014г. до
31.01.2017г.;неустойка от 562.90лв за неизпълнение за периода 03.12.2014г.-
16.03.2015г. или общо 1350.05лв. По делото е изслушана и съдебно-
техническа експертиза заключението по която изготвено от експерта
инж.А.К., въззивният съд напълно възприема като обективно, обосновано и
компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява въз
основа на анализ и преглед на цялата документация, създадена във връзка с
кредита заявен по електронен път и проследена по часове, минути и секунди,
и от което се установява ,че 03.11.2014г. първата електронна данна е
създадена чрез заявка от администратора ************@****.** , последвало
сменен статус от „нова“ на „потвърдена със SMS; следва статус сменен от
потвърден с SMS на одобрена.Последвало е съобщение от дружеството за
изпратено на Имейл с договор към клиента. Последвало е неколкократно
последователно сменяне на статуса за да се достигне до дата на приемане на
договора -03.11.2014г., сменен с парите са изпратени с източник на плащане
Изипей. Изводите на експерта са, че лицето е приело договора за кредит на
15
03.11.2014г. в 16.18ч. на ИП адрес 93.152.174.20-това е адреса на клиента-
К.Г., като е активиран линк, посочен в електронното съобщение. На
06.03.2016г. статусът е сменен от „парите са пратени на „предсрочно
изискуем“, датата на предсрочната изискуемост е автоматично сменена на
06.03.2015г. и е изпратен шаблонен имейл с писмо за предсрочна изискуемост
към клиента. Установено е от експерта, че на 03.11.2014г. в 15.45ч. от I P
адрес 93.152.174.20 е създадена заявка за потребителски кредит №212110 за
исканата сума в размер на 500лв, която съдържа пълните данни на К.М. Г.,
като лицето е посочило електронна поща ************@****.**, като заявката
е потвърдена с въвеждането на ПИН кода, който е бил изпратен на телефон
00..,посочен от потребителя в 15.45ч. Установено от експерта, че заявката е
разгледана същия работен ден /понеделник/, била е одобрена и на клиента е
изпратен имейл на електронната поща, посочена в заявката за кредит,
съдържащ ДПК, СЕФ и ОУ, като лицето е било длъжно да се запознае с
договора и с формуляра и ако е съгласно с условията да активира линка
посочен в имейла. Установено е, че лицето е приело договора за кредит на
03.11.2014г. в 16.18ч. от ИП адрес 93.152.174.20, като е активирало линка
който е бил посочен в електронното съобщение. В съдебно заседание
инж.Костадинов поддържа изцяло заключението си като допълва, че
принадлежността на телефонния номер на който е изпратен ПИН кода за
потвърждаване на заявката за кредит представлява информация достояние на
оператора. Телефонният оператор знае този телефон на кое лице е
предоставен. По делото е представено удостоверение издадено от мобилен
оператор ВИВАКОМ изх.№608 от 26.01.20121г. съгласно което мобилен
номер №00.. не е бил част от мрежата на БТК ЕАД към датата на сключване
на договора.Според друго писмо изпратено от А1 България ЕАД, изх.№1508
от 27.01.2021г. телефонен номер 3590.. е записан на името на ответницата
К.Г. Г. за периода 30.10. 2014г. /регистриран на нейно име само 4дни преди
подаване на заявката/ и до 02.12.2015г. Принадлежността на телефонния
номер на клиента по процесния ДПК съвпада с времето на сключване на ДПК
и следва момента на прекратяване на облигационното правоотношение от
06.03.2015г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, и по предвидения процесуален ред и
16
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи съществувало
между страните кредитно правоотношение, възникнало в резултат на
предоставянето на финансова услуга от разстояние за което е изготвен
електронен документ, изпратен на потребителя по електронен път.
Процедурата по сключването на такъв договор от разстояние е точно и
стриктно регламентирана както в ДПК, така и Общите условия неразделна
част от договора.Процедурата е изпълнен точно и без каквито и да било
нередовности, в резултат на което е сключен ДПК “До заплата“ между
страните. В тази връзка са изводите на експерта инж. А.К. направени в
изготвеното от него заключение по назначената техническа експертиза съдът
цени изцяло като обективно, обосновано, компетентно изготвено и
неоспорено от страните. Индивидуализацията на кандидата за кредит е
направена по такъв начин, че не остава съмнение за това кой е бил в
действителност искателя на паричен кредит, а именно потребителя К.М.
Г..Възраженията си, че тя не е автор на заявката, че не е подавала такава, че не
е получавала договор и ОУ и СЕФ от кредитора, са неоснователни.Самата
заявка така е конструирана и съдържа толкова подробни данни за кандидата,
че само той би могъл реално да ги знае към датата на кандидатстването. По
никакъв начин не се установи заявката да е била подадена от друго трето лице
нито, че някоя от данните в заявката, касаещи ответницата К.Г. е невярна и
не отразява точно нейния личен и социален статус, в частност притежавания
от нея мобилен телефонен апарат с вписан телефонен номер чрез който е
осъществявана част от електронната кореспонденция с кредитора във връзка
със сключването на договора за потребителски кредит от разстояние.
Потребителят не твърди, че към посочената дата телефонният й апарат е бил
примерно изгубен и не се е намирал в нейно владение или реално не е
работил или че е изгубила личната си карта и че тя е използвана
неправомерно за кражба на лични данни или че примерно изобщо няма
електронна поща с посочения в заявлението адреса или на процесната дата се
е намирала на такова място от което реално да няма достъп до електронни
съобщителни или друг вид услуги и че фактически и обективно е нямало как
да бъде подадено от нея такова заявление във формата на електронен
документ и да бъде разменена с кредитора многократно кореспонденция.
В този смисъл съдът приема, че между страните е налице редовно
сключен ДПК, с клаузите така както са посочени в самия договор и в ОУ,
17
предхождани от изготвен СЕФ.
Договорът е действителен и не страда от пороците посочени в отговора
на исковата молба и във въззивната жалба по отношение дължимостта на
главницата и на наказателната лихва.Същият отговаря на всички
императивните изисквания посочени в чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 и ал.2 от ЗПК
поради което няма основание да бъде прогласен за недействителен на
основанията посочени в чл.22 от ЗПК.
Договорът обаче е нищожен като противоречащ на добрите нрави по
отношение на уговорената договорна лихва при ГЛП от 40.60%. Размерът на
договорната лихвата е прекомерен и несъответства на добрите нрави. Няма
спор, че договорната лихва представлява възнаграждението което се
полага на кредитора за отпускането на кредитния ресурс.Посоченият
изключително висок размер на договорната лихва би имал оправдание когато
отпусканият кредит е значителен по размер от една страна, а от друга се
отпуска за продължителен период от време и без обезпечение, в която
хипотеза опасността на кредитора, имащ качеството на финансова институция
по смисъла на ЗКИ която извършва дейност по предоставянето на финансови
услуги, в частност и по предоставяне на потребителски кредити на
физически лица без да притежава възможност да набира капитал така както
това извършва примерно една банкова институция поради което рискът при
неизпълнение на ДПК от кредитополучателя при такава финансова
институция е значително по-голям отколкото при една банкова институция и
вредите от това биха били значителни. Няма пречка договорната лихва да
бъде договаряна в нива по-големи от законната лихва. Няма пречка
договорната лихва да се определи и в размери над три пъти законната лихва,
когато обаче такава необходимост бъде доказана по съответния ред.
В случая, уговорената лихва от 40.60% е прекомерна и не отговаря на
добрите нрави. Евентуалните вреди които би претърпял кредитора по
конкретния договор не биха могли да бъдат в такъв размер, който да
предвижда уговарянето на такъв висок годишен лихвен процент. В хипотеза
на отпускат кредит от 500лв, който по размер е малко над минималната
работна заплата за страната към 2014г. /340лв/, в никакъв случай
неизпълнението на потребителя да погаси този кредит би довело до разходи
за кредитора съизмерими с такъв висок размер на договорната лихвата.
18
Следователно уговорка за възнаграждението за кредитора в случая под
формата на договорна лихва при отпуснат кредит от 500лв определено на
40.60% годишно е нищожна като противоречаща на добрите нрави и тази
претенция на кредитора следва да се отхвърли изцяло като нищожна.
Определена по този начин, договорната лихва е източник и на неоснователно
обогатяване за кредитора тъй като същата в този си размер покрива разходи,
надвишаващи нормалните и присъщи такива в посочената хипотеза, предвид
стойността на кредита, краткия срок за който е отпуснат и начина на
погасяването му, както и предвидената наказателна лихва при неизпълнение.
В тази връзка ще следва да се отмени първоинстанционното решение в
частта с която е уважена претенцията за договорна лихва и същата се
отхвърли като неоснователна.
В останалата част –по отношение на главницата и на наказателната
лихва решението следва да се потвърди. В тази връзка съдът напълно
възприема доводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Установява се, че главницата е преведена на
потребителя, липсват данни да е върната обратно като неполучена или
потребителят да се е отказал от получаването й с довод, че не е страна по
договора и не е искал кредит.Освен това потребителят е наясно по какъв
начин и къде ще бъде преведена сумата от кредитора и това е сторено, с което
следва да се приеме че кредиторът е изпълнил задължението си да преведе
сумата по начина, указан от заявителя –потребителя К.Г..
Наказателната лихва правилно е определена по основание и по размер.
Същата е изчислена на база законната лихва, и представлява обезщетение за
забава при непогасяване на падеж на задължение от потребителя, като
периодът на забавата съвпада с всяко забавено задължение. Не е нарушена
разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК поради което на общо основание това
обезщетение следва да бъде присъдено в полза на кредитора в посочения
размер като дължимо предвид установените данни от икономическата
експертиза.
Водим от горното и на основание чл.272 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №260080 от
02.03.2021г. постановено по гр.д.№69/2019г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО по иска на „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район И., ул.“Л.С. /Литекс Тауър/“ №3, ет.10,
представлявано от управителя И.Н. Х.С., чрез адв.А.К. Б.-Д., съдебен адрес:
гр.С., ул.И.Д.“ №15А, ет.З, ап.5, против К.М. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., бул.„Черни връх” №18а, ап.7, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М. Г., с ЕГН ********** дължи на „Н.“
ООД, ЕИК ********* следните суми: сумата в размер на 67,83лв. -
възнаградителна договорна лихва за периода от 03.11.2014г. до 03.04.2015г.
дължими по Договор за потребителски кредит „До заплата“
№1411031606310052 от 03.11.2014г., , за която е издадена Заповед №838 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.04.2017г. по
ч.гр.д. №1292/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за претендираната възнаградителна договорна лихва за посочения
размер и период.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260080 от
02.03.2021г. постановено по гр.д.№69/2019г. по описа на същия съд, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20