Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 819 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
В.Г.П. е предявила срещу Г. фонд обективно съединени
искове за плащане на следните суми: сумата от 35000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на
причинено при ПТП, настъпило на 15.04.2015 г., телесно увреждане, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от
датата на ПТП до окончателното плащане; сумата от 1479.26 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на
причинено при същото ПТП телесно увреждане, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП до
окончателното плащане. В исковата се твърди, че на 15.04.2015 г. в с. Мусачево
настъпило ПТП с лек автомобил „Мицубиши Каризма“, чийто механизъм и място на
настъпване са описани в исковата молба, при което ищцата пострадала като
пешеходка. В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания,
описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер, от които
търпяла неимуществени вреди – болки и страдания, също описани в исковата молба
като характер и интензитет, както и имуществени вреди – разходи за лечение,
конкретизирани по вид и размер в исковата молба. За ПТП било образувано
наказателно производство, приключило към момента с влязло в сила решение, с
което водачът на автомобила Е.Б.Я. била призната за виновна в извършване на
престъпление. Относно управлявания от сочения за виновен водач лек автомобил
към момента на ПТП нямало действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което исковете се предявяват срещу настоящия ищец.
Исковете са с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ вр. чл. 558, ал. 1 КЗ.
Ответникът оспорва исковете. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност, както и възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, изразяващо се в слизане от автомобила без да се увери, че същото е
безопасно за нея и поради невнимание е допуснала защипване на дрехата си от
вратата на автомобила. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните
искове.
По искане на ответника по делото е конституиран като
трето лице – помагач на ответника соченият за виновен за ПТП водач Е.Б.Я.. Същата
не е изразила становище по делото относно основателността на исковете, едва в
хода на устните състезания по делото е направила изложение, имащо характер на
обяснения на страна.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 28.05.2019 г. решение по а. н. д. № 77/2010 г. по описа
на РС – Е.П., което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва
настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство,
неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Е.Б.Я.
е виновна в това, че на 15.04.2015 г. около 11.00 ч. в с. Мусачево, община Елин
Пелин при управление на МПС – л. а. „Мицубиши Каризма“ с рег. № С7066МР, е
нарушила правилата за движение, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в следствие на което е причинила по непредпазливост средна
телесна повреда на В.Г.П., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в
областта на шийката с разместване та фрагментите, довело до трайно /за повече
от 30 дни/ затруднение на движението на горен крайник – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че посоката
на движение на ищцата като пешеходка по време на ПТП се е определяла от
посоката на движение на автомобила, управляван от Е.Б.Я., тъй като връхната
дреха на ищцата е била захваната от задна дясна врата на автомобила. Т.е. в
началото на произшествието ищцата е била в статично положение, след което се е
придвижила в посока към гр. С. След потегляне от място автомобилът в
конкретната пътна ситуация е достигнал скорост около 12 км./ч., след което е
преминал в спирачен режим и се е установил на място. Установява се също, че
ищцата е имала възможност да предотврати ПТП, ако при затварянето на вратата на
автомобила, от който е слязла, е внимавала да извърши това действие
безпрепятствено.
От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че в
резултат на ПТП ищцата е получила счупване на лявата раменна кост в областта на
шийката. Това увреждане е довело до
трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като по повод травмата
ищцата е подложена на оперативно лечение, изразяващо се в кръвна репозиция, автоостеопластика
и метална остесинтеза. В резултат на травмата при ищцата е останала
невъзможност за извършване на движенията на левия горен крайник в раменната
става в пълен обем, което ще остане доживотно. Към момента състоянието на ищцата
е добро, като са налице единствено констатираните ограничения в движението на
левия горен крайник в раменната става. За в бъдеще ще се наблюдава болка при
физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще останат
доживотно. Установява се също, че направените от ищцата медицински разходи са
във връзка с лечението на полученото от нея травматично увреждане.
От показанията на свидетеля Борисов - син на ищцата,
се установява, че когато видял майка си на мястото на ПТП, тя все още била на
земята, тъй като не смеели да я питат. Впоследствие я сложили да седне на
тротоара, след което това я качили в линейка и я закарали в „Софиямед“. Оплаквала
се от много силна болка в лявата част на
тялото, не можела да говори, имала подутина
на главата и охлузвания по двете ръце. По-късно в болницата се разбрало, че има
охлузвания и по крака от влаченето. Направени били пълни изследвания,
включително скенер. Установило се, че лявото рамо е счупено и трябвало да се направи операция и да се сложи
плакет. Операцията била направена на следващия ден след ПТП. В болницата ищцата
прекарала между 7 и 10 дни. Два пъти ходила на контролен преглед. След
операцията била с ортеза на два етапа - около 30-40 дни след изписването спяла с
фиксирана ръка към корема, след това било направено отпускане на фиксацията, след което постепенно
ортезата се сваляла и се носела само при нужда – ако ръката не можела да се държи изправена. С ортеза ищцата била общо
около пет месеца. Ищцата не можела сама да се обслужва и затова за нея се
грижела съпругата на свидетеля, като около
два месеца изцяло я обслужвала, къпела,
обличала, постепенно - след 4-5 месеца ищцата изградила навици за обличане. И до днес имала проблем с
ръката, движението на ръката нагоре не било като на другата ръка.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен -
до размера от 17500 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 35000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Неоснователно е възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията. В тази
връзка изцяло основателно е посоченото от ищцата в депозираното на 09.03.2021
г. становище от процесуалния ѝ представител – с решение на НС от
13.03.2020 г. е обявено извънредно положение на цялата територия на РБ от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., което впоследствие е продължено до 13.05.2020
г. /вкл./ За този период съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците
петгодишната погасителна давност е спряла да тече, а след отпадане на
извънредното положение срокът на давността е продължил да тече, но към момента
на подаване на исковата молба не е бил изтекъл.
Установи се от събраните по
делото доказателства, че са налице основания за ангажиране на отговорността на
ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищцата е причинено телесно увреждане, които ѝ е причинило
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е
извършено от Е.Б.Я.. Установи се противоправността на това деяние и причинната
връзка между него и причиненото на ищцата телесно увреждане, довело до търпени
болки и страдания. Установи се и вината на Е.Б.Я. /презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха
вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП не
е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Е.Б.Я. МПС.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че такъв от 35000 лв. би бил справедлив за
обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са
характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически
загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се има предвид
на първо място видът и характерът на полученото телесно увреждане - счупване на
лявата раменна кост в областта на шийката. Това увреждане безспорно е довело до
търпени от ищцата болки и страдания, довело е и до трайно затруднение на движението
на левия горен крайник. Наложило се е оперативно лечение и престой в болница с
всички ограничения, които един болничен режим налага. За сравнително дълъг
период от време ищцата не е можела да се обслужва сама и е зависела от чужди
грижи, което значително е влошило качеството ѝ на живот. Следва да се
отчете също, че ищцата към момента е в добро състояние, но в резултат на
травмата е останала невъзможност за извършване на движенията на левия горен
крайник в раменната става в пълен обем, което ще остане доживотно, а за в
бъдеще ще се наблюдава болка при физическо натоварване на крайника и при
промяна на времето, които също ще останат доживотно. Всички тези факти следва
да се отнесат и към възрастта на ищцата – 67 г. към датата на ПТП, която
предполага по-трудно справяне със ситуацията като цяло.
Съобразно така обсъдените
конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед
критерия справедливост съдът намира, че сума от 35000 лв. би била справедлива,
за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на
причиненото при ПТП телесно уреждане /съответно неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Основателно е обаче
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата. Установи се по
делото, че при слизане от автомобила дрехата на ищцата е останала защипана от
вратата на автомобила. Това е проявена от нейна страна поради небрежност недостатъчна
грижа за безопасното ѝ слизане от автомобила, с което ищцата е допринесла
за настъпване на ПТП и съответно на вредоносния резултат. Съдът намира, че
съпричиняването е в размер на 50 %, съответно сумата на обезщетението следва да
бъде намалена наполовина, при което на ищцата следва да се присъди обезщетение
в размер на 17500 лв.
По акцесорния иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди:
Доколкото давността не се
прилага служебно, а видно от изложеното от ответника в отговора на исковата
молба, възражението за изтекла погасителна давност е наведено само досежно
претенциите по главните искове /предвид изричната формулировка на възражението
и изложените самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове/ с
оглед диспозитивното начало в процеса съдът не следва да коментира погасена ли
е по давност претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главния иск /с оглед по-кратката погасителна давност досежно
тази претенция/.
С оглед изводите за частична
основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди
частично основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск – акцесорният иск следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата
следва да бъде отхвърлен. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава съдът намира следното: Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ.
Извънсъдебната претенция пред ГФ е депозирана на 03.06.2020 г., съответно
срокът по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ /доколкото не се твърди по делото да са били
изисквани от ищцата допълнителни доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и съответно
приложимост на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ/ е изтекъл на 03.09.2020 г. /присъствен
ден/ и от следващия ден ответникът е в забава. Съответно за периода от датата
на ПТП до 03.09.2020 г. /вкл./ искът следва да бъде отхвърлен изцяло /по
отношение на цялата искова сума на главния иск от 35000 лв./, а по отношение на
уважения размер на иска от 17500 лв. искът следва да бъде уважен за периода от
04.09.2020 г. до окончателното плащане, а за периода от датата на ПТП до
03.09.2020 г. /вкл./ следва да бъде отхвърлен.
По главния иск за плащане
на обезщетение за имуществени вреди:
Неоснователно е възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение и на тази претенция,
като съображенията са тези, изложени по-горе във връзка с възражението досежно
претенцията по иска за неимуществени вреди.
Установи се от представените
по делото писмени доказателства, че ищцата е направила медицински разходи в
претендирания размер, от заключението по допуснатата СМЕ се установи, че тези
разходи са във връзка с проведеното на ищцата лечение. Съответно претърпените
имуществени вреди следва да бъдат репарирани.
Основателно е обаче
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата /по изложените
по-горе съображения относно обезщетението за неимуществени вреди/, съответно
сумата на обезщетението за имуществени вреди също следва да бъде намалена
наполовина, при което следва да се присъди обезщетение в размер на 739.63 лв.
По акцесорния иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за имуществени вреди:
По съображенията, изложени
по-горе досежно акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не
следва да коментира погасена ли е по давност и тази претенция.
С оглед изводите за частична
основателност на главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди
частично основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск – акцесорният иск следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата
следва да бъде отхвърлен. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава съдът намира следното: Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Извънсъдебната претенция пред ГФ е депозирана на 03.06.2020 г., съответно
срокът по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ /доколкото не се твърди по делото да са били
изисквани от ищцата допълнителни доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и съответно
приложимост на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ/ е изтекъл на 03.09.2020 г. /присъствен
ден/ и от следващия ден ответникът е в забава. Само за пълнота следва да се
отбележи, че дори да не се налагаха горните изводи относно периода на дължимост
на обезщетението за забава, претенцията би била неоснователна за периода от
датата на ПТП до датата на реалното разходване на всяка от сумите, необходима
за проведеното лечение. Съответно за периода от датата на ПТП до 03.09.2020 г.
/вкл./ искът следва да бъде отхвърлен изцяло /по отношение на цялата искова
сума на главния иск от 1479.26 лв., а по отношение на уважения размер на иска
от 739.63 лв. искът следва да бъде уважен за периода от 04.09.2020 г. до
окончателното плащане, а за периода от датата на ПТП до 03.09.2020 г. /вкл./
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно е
направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението,
което би било дължимо при уважаване на исковете изцяло, е 1624.38 лв., съответно
съразмерно с уважената част от исковете следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 812.19 лв. Възнаграждението следва да бъде присъдено
на адв. Ненков.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 200 лв.
за възнаграждение на вещо лице, съответно съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото
възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450
лв. Доколкото обаче се претендира възнаграждение в размер на 300 лв. с оглед
диспозитивното начало в процеса при определяне на дължимото съразмерно с
отхвърлената част от исковете юрисконсултско възнаграждение съдът следва да има
предвид претендираната сума. Съобразно изложеното и съразмерно с отхвърлената
част от исковете на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 1459.17 лв.,
както и разноски /за възнаграждение на вещо лице/ в размер на 100 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г. ФОНД с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя на
УС С.С., да плати на В.Г.П. с ЕГН **********,
с адрес: *** следните суми: сумата от 17500 лв. /седемнадесет хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинено при ПТП, настъпило на 15.04.2015 г.,
телесно увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата, считано от 04.09.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 739.63
лв. /седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в
резултат на причинено при ПТП, настъпило на 15.04.2015 г., телесно увреждане,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано
от 04.09.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.П. с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Г. ФОНД с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя на УС С. С., искове
за плащане на сумата от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на
причинено при ПТП, настъпило на 15.04.2015 г., телесно увреждане, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП
до окончателното плащане, за разликата
над уважения размер на главния иск от 17500 лв. /седемнадесет хиляди и петстотин
лева/ до пълния му предявен размер от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на тази разлика за периода от 04.09.2020 г. до окончателното
плащане, както и ИЗЦЯЛО акцесорния
иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цялата искова сума от 35000 лв. за
периода от датата на ПТП – 15.04.2015 г., до 03.09.2020 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.П. с ЕГН **********, с адрес: ***
срещу ГФ с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя на УС С. С., искове
за плащане на сумата от 1479.26 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на причинено при ПТП, настъпило
на 15.04.2015 г., телесно увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за периода от датата на ПТП до окончателното
плащане, за разликата над уважения
размер на главния иск от 739.63 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет
и три стотинки/ до пълния му предявен размер от 1479.26 лв. /хиляда
четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика
за периода от 04.09.2020 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата искова сума от
1479.26 лв. за периода от датата на ПТП
– 15.04.2015 г., до 03.09.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА
Г. Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление:***, представляван
от изпълнителния директор М.К. и председателя на УС С.С., да плати на адв. Н.И.Н.
от САК с ЕГН ********** сумата от 812.19 лв. /осемстотин и дванадесет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на В.Г.П. по делото.
ОСЪЖДА
В.Г.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Г. Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес
на управление:***, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя
на УС С.С., сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя на
УС С.С., да плати по сметка на СОС сумата от 1459.17 лв. /хиляда четиристотин
петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща държавна такса
върху уважения размер на исковете, както и сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща деловодни разноски /възнаграждение на вещо лице/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е.Б.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 238, вх. И, ет. 2, ап. 148 като трето лице
– помагач на ответника Г. Ф.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: