№ 431
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500340 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от СТ. К.
СТ. от гр.Варна, срещу решение №262717/29.10.21г. по гр.д.№11975/20г. на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от СТ. К. СТ. срещу
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите както следва: 1040,72лв, представляваща стойност на
начислена ВиК услуга-количество вода от 476куб.м., за която е издадена
фактура №**********/04.08.20г., за период от 25.06.20г. до 03.08.20г. и
1082,27лв, представляваща стойност на начислена ВиК услуга-количество
вода от 495куб.м., за която е издадена фактура №**********/14.08.20г., за
период от 03.08.20г. до 14.08.20г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че ответникът не е
1
доказал реално извършена доставка в обекта за периода, за който са издадени
фактурите. Излага довода, че макар и да е подписан КП за подмяна на
водомера ищецът не е признал, че записаните количества вода са му
доставени и то за посочения период. Сочи, че е осигурявал достъп за
отчитане на водомера, като неизпълнението на задължението на инкасатора
недопустимо се вменявало като недобросъвестно поведение на ищеца. Моли
да бъде отменено решението, като бъде уважен иска.
В срока по чл.263 ГПК от възз.страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от СТ. К. СТ.
против ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че СТ. К. СТ. не дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД сумата от 1040,72лв, представляваща
стойност на начислено количество вода от 476куб.м. за период от 25.06.20г.
до 03.08.20г. по фактура №**********/04.08.20г. и сумата от 1082,27лв,
представляваща стойност на начислено количество вода от 495куб.м. за
период от 03.08.20г. до 14.08.20г. по фактура №**********/14.08.20г.
В исковата молба поддържа, че е потребител на ВиК услуги за
обект, находящ се в гр.Врана, ул.Зл.Бояджиев №21 с аб.№1244669. Твърди, че
след извършена справка в интернет установил издадени фактури
№**********/04.08.20г. на стойност 1040,72лв и №**********/14.08.20г. на
стойност 1082,27лв, като оспорва изцяло задължението по тях. Оспорва
претендираното количество вода да му е доставено и потребено за периода,
посочен във фактурите.
Ответникът ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА
ООД, е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание. Твърди, че на 31.07.20г. е извършена смяна на
водомера на ищеца, за което бил подписан двустранен протокол и било
отчетено показание от 2553 куб.м., което не е оспорено от ищеца. Излага, че
2
водомерът на ищеца, монтиран в шахта в двора на имота, подлежи на отчет
два пъти годишно съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като след отчитане
показанието на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото не се спори относно това, че ответното дружество - В
и К оператор и ищеца са в договорни отношения за процесния период, нито
се спори, че процесните отношения между страните се регулират при общи
условия, издадени от дружеството и одобрени по съответния за това ред.
Основният спор между страните по делото e относно това
доставени ли са от ответното дружество в имота на ищеца, респ. реално
потребени ли са, процесните количества вода.
Ищецът не оспорва твърдения от ответника и установен по
делото начин на отчитане на изразходваните количества вода по показанията
на водомера, монтиран в процесния имот. Съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ
показанията на водомерите на сградни водопроводни отклонения на имоти с
водомерен възел, изискващ зазимяване, и за обекти, имащи сезонен характер
на ползване, се отчитат два пъти годишно, като съгласно ал.3 в междинните
периоди се начислява ежемесечно количество изразходвана вода, определено
въз основа на среден месечен разход от предходните отчета, и след отчитане
на показанията на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Именно този начин на отчитане на процесния
3
водомер е прилаган и в случая, видно от показанията на разпитания
св.Георгиев, съгласно които същият е отчитал водомера два пъти годишно,
като през другото време е пускал прогнозна консумация. Между страните не е
спорен и факта, че с констативен протокол от 31.07.20г. е подменен наличния
водомер в имота при показания 2553куб.м. Този протокол е подписан от
абоната С.С. без възражения, поради което и съдът приема, че потребителят
се е съгласил с отчетеното на тази дата показание на водомера (стар и ново
монтиран). Ето защо като се съобразява както начина на отчитане на
процесния водомер, така и факта на приемане на показанията на водомера от
страна на абоната с горепосочения протокол, съдът намира, че обосновано
следва да се приеме за доказано, че посочените в протокола куб.метри вода са
били реално доставени и консумирани от потребителя, поради което същият
дължи тяхното заплащане.
Възражението за недължимост поради това, че фактурираното
количество не било доставено за конкретния посочен времеви период е
неоснователно, доколкото прилагания в отношенията между страните начин
на отчитане на изразходваното количество вода предвижда изравняване в
съответствие с реалното потребление при извършено отчитане на показанията
на водомера, което предполага отчитане и на количество вода, консумирано в
по-дълъг период от време.
Отделно от това следва да се посочи, че видно от показанията на
св.Георгиев при извършения от него отчет в края на лятото е констатирал теч,
за което уведомил собственика. Задължение на потребителя обаче е да
поддържа в изправност вътрешната водопроводна мрежа след водомера,
както и да следи за техническата изправност на монтирания в имота му
водомер. В този смисъл съдът отчита и възможността натрупването на по-
голямо количество вода през изравнителния период, което се констатира от
вещото лице, да е резултат на несвоевременно изпълнено задължение на
потребителя да контролира техническата изправност на вътрешната
водопроводна инсталация и водомера, съответно да сигнализира за
евентуални повреди и предприема действия за тяхното отстраняване.
При така изложеното съдът намира въведеното от ищеца
оспорване за недължимост на цената на доставените от В и К оператора и
отчетени количества вода за неоснователно. Ето защо предявеният от ищеца
4
иск следва да се отхвърли. Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС
в този смисъл и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство се следват на възз.страна
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД. Доколкото
възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от
НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят
разноски в размер на 100лв, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262717/29.10.21г., постановено по
гр.д.№11975/20г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА СТ. К. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Зл.Бояджиев №21, ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, сумата от 100лв, представляваща
сторените за въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр.
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5